В ръцете си държите книга, която ще ви срещне с едни от най-интересните личности, места и случки от историята на стара София.
„Бохемска София: Истории от жълтите павета“ съдържа 35 разказа за най-пищния и динамичен период от историята на столицата, белязан от събития, формирали духа и визията ѝ такива, каквито ги познаваме днес.
Жълтите павета разказват за Бохеска София и интересните минувачи от началото на миналия век:
Как Пейо Яворов успява да изкорени диалектните навици на актьорите от Народния театър?
Какво поражда конфликта между Елин Пелин и Йордан Йовков?
Кой е първият български издател на „Под игото“ и как създава най-голямата книжарница на Балканите?
Какво са представлявали баловете в стара София?
Кой български художник гори картините си, за да се топли през зимата?
Кои са били посетителите на легендарното Писателско кафене?
Кой софийски кмет е наричан „некоронованият цар на София“?
Какво се е случвало в софийските бирарии?
Как жълтите павета са се появили в града?
„Бохемска София“ е пътуване през един от най-пъстрите и ключови периоди в историята не само на столицата, но и на цялата страна от началото на миналия век.
Виктор Топалов е автор на книгите „Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“ (2024) и „Бохемска София: Духът на стария град“ (2022), както и съавтор и съставител на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ (2021), издадени от Orange Books.
През 2024 г. той е отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература“ за последната си книга „Кварталът на писателите“. По този повод взема участие в литературния фестивал „Наука, изкуство и култура“ в категория „Културен туризъм“, организиран от асоциация „Българска книга“. Освен това, е сред номинираните в кампанията „Будител на годината“ за 2024 г., организирана от Българското национално радио.
Авторът публикува регулярни исторически статии в най-старото българско списание за интериорен дизайн „Наш дом“, а преди това в културното списание „Програмата“ и в специализирания сайт за строителство и архитектура built. Той е автор на информационните текстове към събитието на #soSofia „НДК е soSofia“ от 2022 г.
Участва като водещ и сценарист в създаването на документална поредица на NO BLINK, включваща филмите „По следите на Иван Вазов в София“ и „По следите на Пейо Яворов в София“. Освен това, е водещ и сценарист на научно-популярните филми „В сърцето на стария град“, „Старите сгради в район „Оборище” и „Прочутите жители в район „Оборище”, осъществени с подкрепата на Столична община, район „Оборище“, както и на филма „Стара София оживява: Писателското кафене“, заснет от BOX Studio и подкрепен от Национален фонд „Култура“.
През 2023 г. текстове от книгите „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ и „Бохемска София: Духът на стария град“ са превърнати в сценарии на театрални постановки като част от проекта Streaming Generations 3 в рамките на XVIII-ото издание на Софийски театрален салон, което по традиция е част от Календара на културните събития на Столична община и от Националния културен календар.
От април 2023 г. води рубриката „Софийски разкази” – съвместна продукция на „Бохемска София“ и БНР – Радио София, като част от ежеседмичното предаване „Легендите на София”. Преди това работи върху подкаста „Бохемска София разказва” и, междувременно, в продължение на една година води авторска историческа рубрика в предаването „Радиотуристи” по Classic FM в партньорство със Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
През 2024 г. е куратор на две изложби – „Миналото на „Красно село“, организирана от Столична община, район „Красно село“, и „София в минало време“, организирана от ръководството на Централни хали.
През есента на 2023 г. участва като партньор на „Фондация за устойчиво развитие „ФОКУС“ в проекта „Тихият град“, финансиран от Столична програма „Социални иновации“. В рамките на проекта води първите пешеходни обиколки на София за глухи хора с жестов превод от Борис Бъндев от Stray Sheep.
Работи като екскурзовод в Регионален исторически музей - София в периода 2018-2020 г.
Разкошна книга е това! Книга, която не просто описва София такава, каквато миналото я помни, но и която говори изключително много за културния живот на България след годините на Освобождението до 1944 г. Признавам си, че ми стана малко тъжно - като чета за онези забележителни и талантливи писатели, актьори, художници, архитекти и всичко, което са оставили след себе си, се чудя какво ли би се писало за София днес, за хората на изкуството днес...
Великолепна книга! Поздравления за Виктор Топалов и за издателите!
Изданието е разкошно, а информацията, интересните факти и снимки, които се намират на страниците му са толкова много и безумно интересни. Книгата би била интересна не само на столичани, но и на всеки, който се интересува от литература, театър и изкуство.
Има цяла глава посветена на Народния театър, Софийски Легенди, писателското кафене и още много. Признавам си, че на мен най-любими ми станаха първите 2 части - Литература, издатели и писатели и Театър, кино и актьори ❤️❤️❤️
Абсолютна изненада за мен беше факта, че Пейо Яворов е бил артистичен директор на Народния театър, съществуващата вражда между Йордан Йовков и Елин Пелин и причината за построяването на Къщата с часовника.
Книжното тяло и оформлението на книгата са просто страхотни - личи си с колко любов и внимание е работено по нея.
Определено препоръчвам озданието на всички, които искат да се потопят в онази стара, бохемска София. Да си призная никак не ми се излизаше от нея…
Огромно удоволствие беше да работя по тази книга. Благодаря на Виктор, че ни я довери; че заедно се поровихме из държавните архиви и успях да видя толкова много кадри от стара София, че чак ми се зави свят; че заедно с колегите си ни разказа толкова много познати и непознати софийски истории; че имаше цялото търпение на света книгата да стане това, което е. Едно голямо браво за всички тях.
Знаете ли, че...? Че доктор Кръстев предава стъкленицата със сърцето на Алеко Контастинов на СУ. Че няколко пъти хора са се престрували на Елин Пелин, като веднъж дори се случва във влака за Варна, в който той пътува. Че Кръстьо Сарафов има само една роля, която не е спечелил честно и почтено, а с намесата на оръжие. Че девизът "Расте, но не старее" първоначално е бил само "Расте, не старее", но тъй като буквите са общо 13, се е наложила промяна за по-малка доза фатализъм. Че на най-късата пешеходна улица в София - "Малко Търново" преди е имало часовникова кула от Османско време. Легендата разказва, че часовникарите в близост са се оплаквали, че никой не иска да си купува ръчни часовници от тях, тъй като един поглед към кулата е достатъчен. Уж това води и до събарянето й. Изобщо колкото и да знаете за стара София, ще научите нещо ново или ще придобиете по-пълна обща представа. Хареса ми, че главите са кратки, информативни, но не прекалено, по-скоро дават отправна точка, пък ако ви се рови допълнително, никой няма да ви спре. Аз бях похдванала доста книги наведнъж и изобщо нямах за цел сега точно да потъвам в животите на художници, архитекти, писатели и актьори, обаче толкова бързо се потопих във времената на балове, в първите фотографии и първата изложба, че не можех да спра. Исках едновременно да знам кои са били най-вървежните шкембеджийници и как се заражда карикатурата по нашите ширини. От Бохемска София са супер, слушала съм ги на живо, вече и на хартия съм ги чела. Усещам как нямам търпение да заливам близките ми с любопитните факти, които научих 🙂
Една страхотна разходка из стара София. Повечето истории ми бяха супер интересни, но имаше и такива които просто… нещо ми липсваше в тях. Това е и причината звездите да са 4, а не 5 😁 а сега се захващам с продължението ♥️
Въпреки че съм се родила мнооого години след този период, изпитвам такава носталгия към него, че чак не е за вярване. Великолепна стара София! Заслужава да оживее на голям екран и то не епизодично. Книгата е чудесна. Информацията е кратка и изчерпателна, всяка тема е събрана на три-четири страници, с красиво подбран снимков материал. Материалът е ориентиран към широк кръг от читатели. Е, на някои специалисти книгата може да им се стори малко наивна и несериозна, като знаем какви сухоти се намират из Историческия факултет. (Признавам, има монументални и прекрасни трудове, но написани все пак скучно за читателя-любител). Но героите на онова време и местата на Бохемска София са приказни и, за огромно съжаление и поне по мое мнение, вече загубени.
"Бохемска София: Истории от жълтите павета" , изд. "Orange Books" 2021
Снощи до полунощ крачих из София. Не наистина. Бях си в къщи, в моя дом, в моя град. Но в същото време се "разхождах" по страниците на една книга, толкова прекрасно съставена и така увлекателно написана, че въпреки късния час не можех да се накарам да оставя "за после" малкото страници, които ми оставаха към полунощ. И продължих да "вървя", докато не изминах последната крачка от пътя - включително списъците на използваната библиография и архивните кадри. Отдавна исках да прочета тази книга. Изплъзна ми се веднъж, единствено по моя вина. Втората възможност да се добера до нея обаче не пропуснах. И когато започнах да я чета, не ми трябваше много време да разбера, че държа истинско съкровище. Разбира се, през годините съм чела подобни книги - първо ми идва наум "Софийски потайности" на Петър Величков. Но е било отдавна. И причините ми да ги чета са били други - любопитствоо на млад човек, четящ за един град, в който тогава ходех рядко. И навярно тогава несъзнателно съм обръщала внимание само на чисто "любопитното", на "закачката" в описаното. Да не говорим колко от споменатите в "Истории от жътите павета" имена, които сега моментално свързвам със съответните им области, тогава бяха непознати за мен. По съвсем друг начин четох сега. Въпреки малкото си страници, "Истории от жълтите павета" е богата книга, с интелигентно написани очерци. За мен това е книга, която дава достатъчно ясна - и много жива - представа за светския и литературния живот, изкуството и театъра в столицата и основните фигури, участващи в него, както и за част от хората, оформили днешния облик на София. Най-познати ми бяха историите от първата част, но това в никакъв случай не означава, че са ми били най-малко интересни. Напротив, аз знаех само техните основи и сега наистина ми хареса да науча и останалата част от тях. Имам интересно преживяване с първата история от от втория раздел, наречен "Истории от жълтите павета за театър, кино, актьори". Слушала съм я, розказвана от македонец. И до онзи ден, когато я прочетох в тази книга, си мислех, че я е разказвал силно украсена. Не е. Тук тя е предадена с почти същите думи, с които я слушах от него. Не знаех и за заслугите на Яворов за "изкореняването" на диалекта в говора на актьорите. Мисля, че това стана една от любимите ми истории в книгата. Беше ми интересно да прочета за Адриана Будевска и Елена Сежина - две велики имена, за които знаех твърде, твърде малко. За Васил Гендов знаех - но прочетох с интерес как е разказана неговата история тук. Няма да се спирам поотделно на всяко име от останалите три раздела. За тези имена важи това, което вече казах - имах откъслечни знания за тях, които сега се доълниха прекрасно благодарение на тази книга. "Истории от жълтите павета" не е учебник. Но е чудесно написана книга, за мен - документ. В нея няма нищо излишно или прекалено, всичко е точно колкото трябва. Образователна, информативна, увлекателна, без да бъде "жълтеникава". Богатият снимков материал помага и допълва създаването на представа за описваните хора и събития. Бих препоръчала книгата на всеки, който иска да опознае различни страни от историята на София по увлекателен и качествен начин. Благодаря на съставителите и издателите, че ни дадоха това съкровище!
Много харесах подбраните истории за един доста противоречив период от миналото на столицата - между Освобождението и Втората световна война, когато тя се превръща в модерна европейска столица. Книгата придставя епоха на зараждащи се културни средища, балове, бирарии и легендарното Писателско кафене, където е кипял интелектуалният живот на града. Всяка история разкрива интригуващи детайли от миналото. Всеки разказ е самостоятелна мозайка, но заедно те изграждат цялостна и пулсираща картина на забравената София.
"Бохемска София: Истории от жълтите павета" е прекрасна книга, която в 250 кратки страници предава най-известните, но и непознати истории на творчески дейци, които са допринесли за развитието на София и България.
Книгата е разделена по-много удобен начин на няколко раздела, като засяга най-известните истории, които са се разигравали на софийската културна сцена през изминалия век. Има истории за появата и развитието на писателските кръгове, както и за различните отношения между едни от най-известните писатели. Има истории за театъра, за най-известните артисти по онова време, за появата на първия български филм и на кино "Влайкова". Имаше истории дори за развитието на изкуството в столицата, които са много интересни и определено грабват вниманието. Естествено, читателят се запознава и със светския живот и забавленията в следосвобожденска България.
Книгата определено ми хареса. Както със съдържанието си, така и със своето оформление.
Приятна книга с кратка любопитна информация поднесена за всеки тип читател, независимо дали е добре запознат с историята на столицата и културният живот в България. Харесаха ми най-много частите за изкуство и старите бирарии 😁. И най-вече се замислих за усърдието и присъствието на толкова много чужденци, които са отдали живота и труда си за израстването на една малка столицата, поне частично, до европейски град. И в крайна сметка оставят тук не само работата, но и сърцата си.
Разкошна книга! ,,Разходих се" из някогашна София, успях да усетя духа и харизмата на онова, за съжаление, отдавна отминало време. Научих нови факти за някои добре познати исторически личности, а открих и нови за мен артисти, които определено заслужават внимание.
*3.5 Увлекателни истории за София, макар и написани по не най-добрия начин. Като за първа книга свързана с историята на столицата и живота на българите тук, съм доволна и ще се радвам да науча повече. :)
Не ми се искаше тази книга да свършва. :) толкова много ми харесва да се потапям във времето между Освобождението и 1944, че исках още и още истории за култура, просвета, малко клюки и една София и България, вървяща по пътя на западноевропейските столици, преди БКП и цялото нарочно унищожение на интелигенция и буржоазия. Толкова съм запленена от този период, че наистина не ми стигна. Но ми беше много интересно. И много неща научих. Авторите са свършили чудесна работа. Разбира се, доста неща можеше да са малко по-добре описани, по-добре разказани, по-подробни и ясни, но цялостното ми впечатление е много добро. Заслужава си всеки ред. А фотографиите... Те са едно от най-хубавите неща в книгата. През цялото време, докато четях и ги разглеждах, се опитвах да си представя цялостния облик и атмосфера на времето и къде и как изглеждат тези места сега, в днешно време. Ако има втора част, със сигурност ще я прочета и нея... Защото Бохемска София заслужава да бъде изживявана отново и отново.
Интересни истории, има и списък с източниците, илюстративният материал е богат и много любопитен. Стилът на писане обаче е меко казано аматьорски, а има и доста печатни и пунктуационни грешки, които засилват впечатлението за самодейност.
Признавам че съм скептичен към подобни биографични антологии, разказващи историята на София. Книгата ми напомни доста на историите на Тони Николов, събрани в три тома. Това, което, поне за мен, Топалов превъзхожда Николов е липсата на...да го нарека маниернечене или лек снобаризъм. Макар историите да са предадени доста семпло, те добре изпълняват замисъла на автора и пасват на таргетираната от него група читатели. Като цяло оставам резервиран към този, пак по лично мнение, хаотичен подбор от жития. Добре е, че Топалов се е опитал да преплете имената на своите герои в текстовете си, така че да оформи идейна рамка. Една такава книга обаче изисква друг подход, за да бъде наистина качествена от историческа гледна точка. Такъв подход съм виждал у майстори разказвачи на миналото като Мери Биърд или Питър Франкопан. У нас, за съжаление, няма хора с подобен творчески заряд, които да напишат монументалното и едновременно научно-популярно томче, което Столицата заслужава.
Не мога да ви кажа защо тази книга ми отне толкова много време... може би, защото всеки път когато я захващах и чувствах как не мога да ѝ отдам заслуженото внимание. Но сега вече го направих.
"Бохемска София: Истории от жълтите павета" е една сравнително малка книжка, която трябва да присъства в библиотеката на всеки софиянец. Не толкова заради своята изключителност, а по-скоро заради факта, че е добре направена.
Убедена съм, че има малко столичани, които да познават културния принос на София, което е още една причина на притежават тази книга - на лесен и интересен език е предадена толкова много информация, която дори кореняци-софиянци не знаят.
Може би големият обем на информацията ме е спирал да завърша това произведение, но не съжалявам, че го притежавам и гарантирам, че ще го препрочитам още много пъти.
Адмирации за Виктор Топалов, който е съставил "Бохемска София", едно четиво за всеки софиянец (а и не само).
Ням�� как да дам по-малко от 5 звезди на тази книга! За мен това е страхотно четиво и го препоръчвам горещо на всички! Дори да живеете в София, дори и да сте в друг град, заслужава си да дадете шанс! Браво на авторите, защото са се постарали да направят добра книга (според мен може да се казва дори и енциклопедия).
Това е една прекрасна книга, която разказва историята на нашия град. За мен историите за писателите не бяха нещо ново, но всички други - да. Книгата е изпълнена с невероятни хора, които са допринесли за това София да бъде такава, каквато я познаваме днес. Най-много ме впечатли историята за инженер Иван Иванов. Пожелавам скоро София да има отново такъв достоен кмет.
Много хубава идея да се разкаже повече за някои известни и не толкова известни хора на изкуството, но разказът е малко сух и на места откровено скучен.
Чрез книгата всеки може да се потопи в една романтична разходка из стара София, да се запознае с нейните бележити жители. След нея гледаш на града с друго око. Чете се на един дъх и буди любопитството за още. С удоволствие бих прочела и втора част! 🌞
Случайно ми препоръчаха тази книга и определено не останах разочарована. Пикантерии, клюки, легенди и интересни преживявания от българското (относително близко) минало, които нямаше как да съм прочела в някой учебник. Любопитно ми беше да прочета за свадите между Йордан Йовков и Елин Пелин, слуховете, че княз Батенберг е бисексуален, сърдечните трепети на Багряна и ежедневието на българския елит и българските творци.
Ако се интересувате от история, ако обичате София, ако връзката между миналото и настоящето е важна за Вас - книгата ще ви хареса много! Недостатъкът е само един. Разказите са твърде кратки и след това искаш още и още. Книгата е идеална за първоначално събуждане на интерес към живота в стара София, но след нея трябва още много четене :) Подарете я на някого!
Приятели в “Бохемска София - истории от жълтите павета” открих за д-р Кръстев и домът на литературата.
Историята на къщата, в която се срещат случайно д-р Кръстев и Пенчо Славейков и там създават кръгът “Мисъл”. Идеята за началото на литературно списание, в което за първи път са публикувани първите истории от Алековия “Бай Ганьо”.
Пише и за Елин Пелин, който неведнъж споделя, че “Под игото” е първата сериозна творба, с която се запознава още от ученик и романът е една от причините да стане писател.
Разказът за Александър Балабанов и Яна Язова е завладяващ. Тя е дете чудо в българската литература и така пламва любовта между двамата, а когато тя ходи по жълтите павета “ те въздишат под стъките й”.
Запознах се и с историята на Владимир Василев, който е неколкократен директор на “Народния театър” и основава списание “Златорог”.
За Кръстьо Сарафов, който бива забелязан от Борис Пожаров и с неговото голямо усърдие и любов към театъра, става най-младият дебютант на софийската сцена като има в репертоара си над 200 роли, благодарение на неговия професионализъм и неуморно усърдие.
Затова че Яворов през последните си години оставя сериозен отпечатък в театъра като вдига стандартите на театралното изкуство у нас.
За Адриана Будевска, която не се притеснява да направи фурор в театъра и още много истории, които вдъхновяват и не трябва да се забравят.
Благодаря на Виктор за тези истории и за духа, който оставя у читателите.
Първата книга на Виктор Топалов, но втора по ред за четене от мен. Вече писах с голямо възхищение за Топалов и историите, които разказва в ревюто за другата му книга, "Бохемска София: Духът на стария град"
И тук (или по-правилно би било да кажа още тук, имайки предвид, че това е първата книга) историите са от интересна по-интересна. Сякаш София от това време (след Освобождението до идването на комунизма) е бълвала история след история. Изглежда е била един интересен и вълнуващ град за живеене, а новостите и промените са правели този живот още по-наситен и непредсказуем.
Тук ми направиха голямо впечатление историите за драматичната любов между Александър Балабанов и Яна Язова, любовният триъгълник между Елисавета Багряна, Дора Габе и Боян Пенев, Кръстьо Сарафов, от къде идва кино "Влайкова", Иван Мърквичка и неговата "Ръченица", Иван Милев и талантът му, както и историите за балове, любов, така любимата бира и шкембе на софиянци (някои неща не се проемнят).
Суперлативите са малко - надявам се Топалов да продължава да се рови в архивите и да ни разказва още забравени истории за това славно време.
Увлекателна книга, която ни връща назад в едни светли години на устрем да се съгради столица, която по нищо не отстъпва на тогавашните европейски столици. В историята за всяка личност се усеща именно този пламък на новаторството и поставянето на европейски основи. Има и пикантни истории, които добавят колорит и обогатяват представата ни за тогавашните бохеми и морала им (и тогава често моралът на бохема не е на висота, но това е мое мнение). Хареса ми книгата - тя не претендира да е литературен шедьовър, а е полезен сборник, обобщил разкази от други книги като например книгата на Георги Каназирски-Верин и като краен резултат с различните истории и личности успява да нарисува духа на младата София. Продължавам пътешествието си в този хубав период с другите две книги на Виктор Топалов - "Духът на стария град" и "Кварталът на писателите"
„Бохемска София“ е покана за разходка из една отминала епоха – онази, в която градът диша с аромат на кафе от старите софийски сладкарници, ехти от смеха на бохемите и се осветява от газените лампи по булевардите. Това не е просто книга, а хроника на духа – на артистите, писателите, актьорите и мечтателите, които превръщат столицата в сцена на вдъхновението.
С изящен език и внимание към детайла, авторът пресъздава София като жив организъм – с нейните жълти павета, уютни кафенета и онзи особен чар, който се усеща само между Лъвов мост и Докторската градина. Всяка история е малка носталгия – за времето, когато хората са имали повече стил, разговорите – повече смисъл, а градът – повече душа.
Това е книга за всички, които обичат София не просто като столица, а като живо, дишащо вдъхновение – и за всеки, който иска да усети какво означава истинската бохема.