Ние сме уязвими. Болката е неизбежна. И често ни раздробява. Защото обича да дърпа дявола за опашката. Но кой така грозно ни е излъгал, че тя, болката, е обезателно враг? Кой ни е „снабдил“ с това злополучно разбиране, че след трудните диагнози, изгубените любови, предателствата, хаоса, стреса, лудостта и кошмарите в този живот задължително се умира?...
Не. Не се умира! Защото обстоятелствата са нищо, а страстта и жаждата за живот... Те са всичко!
Събирах тези 75 истории в продължение на 10 години. Върху 4 континента. Запознах се с вдъхновяващи личности. Докоснах се до техния наистина безграничен потенциал за себенадмогване и изцеление, до техните вътрешни бесове, размисли, чувства и осъзнаване. И видях как въпреки изпитанията те съумяват да се зарадват на вълшебството във всеки изгрев.
И ако ти, любознателен читателю, припознаеш себе си в някоя от тези истории, знай, че когато драмата заблъска по дверите на ума и сърцето ти, просто трябва да се умиротвориш, да повярваш и да си спомниш, че там, някъде дълбоко вътре в теб, се намира всичката мощ на света, с която можеш да дишаш без огорчения, а в душата ти да е красиво, чисто и светло.
Казват, че разказът е най-фината сълза на писателя.
Прекрасна, Неделя, само онези от нас, които работят върху осъзнатостта си биха си признали - още не сме готови за книгата и нейните послания... Колко трудно е да превърнем болката в градивна единица, да съхраним най-крехкото в човека: Вярата...колко по-лесно е просто да потънем в мъката си след трагедия подобна на всяка една, преживели героите ти в книгата.
Понякога дори бихме заровили глава в пясъка и бихме си казали : какви са тези хора, от къде тази сила, жажда и воля да продължат...хора от друга планета са, не е "нормалното" човешко поведение. Бихме го казали, прикривайки собствените си човешки слабости и истината колко крехки и раними сме самите ние.
Книгата ми даде най-ценното: примерът, че човешкото същество е Сила стига да има ВЯРА!
Благодаря, че разказа всички тези истории пречупвайки ги през фините струни на твоята душевност ❤!
Аз харесвам Неделя Щонова. Леко скована, стараеща се да бъде винаги перфектна, уважавам такива здраво работещи хора. Затова си купих книгата моментално. И започнах да я чета, очаквайки това, което обещава, вдъхновяващи истории на изцеления, постигнати със силата на човешкия дух и малко чудеса. И първата история така започна, мъж с една ръка, тичащ на стадион. Историята скоро започна да зацикля,да се повтаря, но красивия езици картини ме караха да продължавам. Красива прагматична философия,бягането като начин на живот, много близка за мен концепция. Надежда, много надежда и все повече зацикляне. Мислех си, защо редакторът не е съкратил тази история наполовина, пак щеше да е стойностна. Преминах към втората, същите красиви обнадеждаващи картини и слова, но когато се повтарят толкова пъти те се превърнаха в смехотворен кич. И да не знае човек да пламе или да се смее. Жена на 47, търси баща за бъдещето си бебе, среща Аполон на плажа…Обаче, о, драма, на 47 изненадващо не успява да забременее, менопаузата се превръща в нейната “доживотна присъда”. Аполон си отива да търси по-млада детеспособна жена….ужас: “Не мога…Усещам физиологичен блокаж, като виждам, че не забременяваш. Просто не мога. Това е същото като с твоя биологичен лимит.” Къде отиде красивия език на Щонова. В кой сериал се загубихме?
Първо фиксацията върху това жизнеустояващо желание за дете ми беше too much още в първата история. Изключително анахроничност дефиниране на жената като само детераждаща за мен беше просто ужасяващо и неочаквано от човек като Неделя Щонова. Аполон се връща след много години и носи със себе си внуче…Happy End. Много съм разочарова и спирам до тук и с книгата и с ревюто!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Купих си я с голямо нетърпение да я прочета. И май имах прекалено високи очаквания... Идеята на книгата е добра макар и на моменти да става малко тежка и депресарска. Започна много обещаващо, направо се влюбих в първия разказ. Смед това имаше тук-таме хубави историйки, но като цяло си личи, че писането не й е основната сила на д-р Щонова. Изразява се наистина много хубаво, макар че понякога се губех в дългите и пренатруфени описания. Не всяко изречение трябва да бъде дълго по 4 реда, понякога и простите изречения могат да бъдат точно толкова силни и завладяващи колкото и сложните. Другото, което ми направи впечатление, е, че скача от тема на тема. Даже имаше един разказ, в който буквално препускаше през случките, направо ми се зави свят. Най-големият минус за мен е некомпетентната редакция! Почти на всяка страница е допусната грешка - правописна, пунктуационна, граматическа и/или грешка при въвеждането. Недопустимо е това! Тази книга може да служи като сборник за учениците в 7. клас да се упражняват да намират грешките! Разочароваща беше книгата, няма да си кривя душата, очаквах много повече! Ако имаше хубав редактор, щеше да бъде доста по-приемлива.
Случайно попаднах на книгата в книжарница. Опитвам се да подкрепям български писатели, звучеше интересно и видях високите ревюта в goodreads, поради което реших да я купя. Тази книга много силно се опитва да бъде много повече отколкото е. Всеки разказ е три пъти по-дълъг от необходимото. Можеш да си извадиш поуката от историята още на петия ред и не е необходимо да четеш още 60 страници, за да разбереш какво ще се случи. Клишета и излишно разтягане на локуми. Идеята на книгата е прекрасна- истории за себеосъзнаване и силата на човешкия дух, но изпълнението е… не. Едвам стигнах до половината и наистина не мога повече, не знам как толкова хора са цъкнали 5 звезди.
Книга, която трябва да се чете бавно, на порции. Много зареждаща и окриляваща. Прекрасна е за трудни моменти, дава надежда, усмихва и връща вярата в чудесата. Представя много истории, съчетаващи чудото на науката с чудото на вярата и силния човешки дух.
Прекрасна! Мисля, че човек трябва малко или много да е достигнал до определено духовно ниво, за да я разбере! Книга за различната (по- добра) перспектива в живота, за неизчерпаемият личен потенциал и изкуството да живееш живота- грациозно! Неповторима е Неделя Щонова! Адмирации
Колко хора сте срещали, които да говорят за отдаденост, копнеж, страст, любов? Които да разкриват слабостите си, раните си, да показват сълзите си? Сърце на героиня се изисква за тази работа … Колко хора се интересуват от теми като саможертвата, свещени дългове и кое е по-силно от смъртта? Доктор Щонова е жадна за истинското и посветена в търсенето и намирането на изгубеното. Тя е чудотворец, който носи една торба ценности, с които ще отвори сърцето и ума ви. Ако позволите … Ако умът ви не го побира, дайте шанс на любопитното си сърце да надникне в чудния свят на тази ренесансова личност. Доверието ви няма да бъде предадено! Колко често срещате в днешно време човек, който раздава с шепи, без да иска нищо в замяна, цялата си житейска мъдрост, която е събирал 50 години с кръв, пот и сълзи? Без следа от завист, злоба, съревнование, а само с чиста душа, така, както я е създал Господ … Явно съществуват такива хора и тази книга е доказателство!
Неделя Щонова е невероятна, зареждаща, вдъхновяваща. Възможно ли е да съществува толкова съвършен човек, не спирам да се питам. Езикът в книгата е толкова цветист и гъст, толкова различен от съвремието, че признавам си, ми е трудно да я чета освен на малки порции. Но, не се отказвам.
Прекрасна книга! Може би е необходимо да се върнем и да я прочетем поне 2-3 пъти, за да я разберем напълно, да вникнем в нея и да прилагаме правилата. Но като цяло дава една прекрасна перспектива на живота, кара ни да се усмихваме повече, да се борим и да бъдем себе си.
Книгата много ми хареса. Определено има на какво да научи. Поразяващ е позитивизмът, който намираме във всяка история, та дори тя да е трагична и тъжна.