Разтуряй, Злато моме, магиите

by Николай Милчев

И точно тогава Княза запява: “Разтуряй, Злато моме, магиите…” Ех, каква песен е тая:
Разтуряй, Злато моме, магиите,
и твоите, Злато моме, и моите…
Хляб си нося, Злато моме, гладен ходя!
Вода нося, Злато моме, жаден ходя!
Разтуряй ги тия магии, ама като не можеш? А и като не искаш… От такова пеене всичко живо започва да плаче, но и отива да поживее за малко на небето, докато трае песента.

Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

Reviews

[Деница Райкова]

Николай Милчев - "Разтуряй, Злато моме, магиите", изд. "Име" 2021

Допреди минути бях в един вълшебен свят.
Не, не съм чела книга с детски приказки. Нито фентъзи. Прекарах три дни - а нима наистина беше толкова дълго време, в началото смятах, че ще са часове - с новата книга на Николай Милчев.
Първата ми "среща" с този автор беше преди година и нещо чрез "Ябълковият човек". Влюбих се в тези разкази. И затова, когато разбрах, че предстои нова негова книга, веднага я пожелах.
Само че понякога е трудно да стигнеш до книгите. Месеци наред издирвах тази. И преди три дни най-сетне се намерихме.
Николай Милчев не пише на "велики" и "световни" теми. Не разказва за важни събития. Напротив - пише за /наглед/ всекидневни обикновени, дори, биха казали някои, банални неща. Дори, когато погледне някои от заглавията, човек си мисли, че няма как да се напише нещо кой знае колко вълнуващо за.. едно стъкло от очила. За ято щъркели. За една яма. Но е достатъчно да прочете само първите думи, за да разбере колко греши.
Сигурно съм написала същото и за предишната му книга, но ще го кажа пак - и ще го казвам на всеки, който може да чуе. Николай Милчев пише красиво. Пише поезия в проза. Пише така, че да ни накара да повярваме и в най-невероятното. И ни кара да вярваме, че всичко описано е негово лично преживяване, че това са не просто разкази, а спомени.А думите му са пълни с нежност и топлота.
Всички разкази ми харесаха много, но сред любимите ми веднага се наредиха "Село без църква" и "Ореховата спалня". Първият - с идеята, че когато в едно село липсва църква, негоите жители сами си създават собствени църкви - според товва, което вършат и около което се върти по-голямата част от живота им. Градината, тъкачният стан, френското грозде и момините сълзи. И тези "църкви" сякаш са по-истински от всеки друг храм. Другият - с идеята, че всяко нещо, дори дървото, има душа. И че един материал, използван за "погрешна" цел, може да прояви "своенравие".
Последните разкази прочетох най-трудно. Не за друго, а защото бяха може би твърде откровени. Но това е единственият им "недостатък". Защото тази откровеност не е точно смущаваща, по-скоро ми се струваше, че човек сигурно би предпочел да запази подобни неща само за себе си.
Тази книга топли, радва, лекува. И ни пренас поне за малко някъде другаде, където не може да се случи нищо лошо. В един магичен свят.

[Мария Шикова · Rating 5 out of 5]

Когато сивото започва да ме обгръща, ще отварям тази книга и на който ѝ разказ да попадна, ще се чувствам някак по-сигурна, по-спокойна. В тези разкази - магии Николай Милчев обрисува един толкова вълшебен и лишен от лошо свят, така ухаещ на здравец, така едновременно топло-уютен и прохладен, цветен, просторен, такъв, какъвто всеки би искал да го подслони със своята простота и красота.