Изключително слаба книга, уви не успях да я довърша. Стигнах до 90 стр. с пряко сили, и се отказах. Историята е интересна до тук, тип Дан Браун в България, но изложението е покъртително.
Пълно е с паразитни думи тип „един куфар, един лист“, диалозите са покъртителни - авторът си няма и на представа как говори днешната младеж, и имената на героите (г-жа Джоунс, Господин Господинов), са взети от романите от 90те.
Отделно, самият текст се движи бавно - главният герой обяснява интересни неща за масоните и богомилите, но за да не звучи монотонно слага и учениците на г-жа Джоунс да разказват, което не е присъщо за студенти да имат такива познания и стои неестествено. Също така, разни герои, които движат събитията „задкулистно“ се появяват в текста, когато читателят няма как да знае, че са там, имайки предвид, че цялото действие се разказва от погледа на главния герой. Това разваля още повече атмосферата.
Като цяло, щеше ми се да я прочета, заради историята, но нито авторът, нито редакторът са си свършили работата като хората...