Съюзът между изкуство, история и медицина дава отговор на много загадки.
Може ли един старинен медальон да разкрие вековна тайна?
„Клеймото на гения“ е интелигентно написана книга, в която истина и фантазия се свързват, за да ни покажат пътя на Светлината – свещеното „херметично“ познание, чиято тайна е ревностно пазена през вековете от богомили, тамплиери и масони. Уникална мозайка от премълчани истории за гениални творци, митологични загадки и интересни пътешествия из Европа, преплетени в един завладяващ съвременен сюжет. Неочаквани обрати, мистериозна амалгама от история, изкуство и кървави престъпления, които ще ви държат в напрежение до самия край. В тази история, разказана с ерудиция и енигматичност, всеки читател ще преоткрие част от себе си и ще види, че всичко е свързано по уж невидим, а всъщност много видим начин и ще намери отговори за себе си.
Знанието е сила, а приложеното знание е свобода! Увлекателен криминален разказ за тайните учения в Средновековна Европа и връзката с българската история. Богомилите и катарите сввързват Херметизма и Алхимията с Розенкройцерите, Тамплиерите и Масоните.
Изключително слаба книга, уви не успях да я довърша. Стигнах до 90 стр. с пряко сили, и се отказах. Историята е интересна до тук, тип Дан Браун в България, но изложението е покъртително.
Пълно е с паразитни думи тип „един куфар, един лист“, диалозите са покъртителни - авторът си няма и на представа как говори днешната младеж, и имената на героите (г-жа Джоунс, Господин Господинов), са взети от романите от 90те.
Отделно, самият текст се движи бавно - главният герой обяснява интересни неща за масоните и богомилите, но за да не звучи монотонно слага и учениците на г-жа Джоунс да разказват, което не е присъщо за студенти да имат такива познания и стои неестествено. Също така, разни герои, които движат събитията „задкулистно“ се появяват в текста, когато читателят няма как да знае, че са там, имайки предвид, че цялото действие се разказва от погледа на главния герой. Това разваля още повече атмосферата.
Като цяло, щеше ми се да я прочета, заради историята, но нито авторът, нито редакторът са си свършили работата като хората...
Авторката е решила да покаже познанията си във всички области, в които води лекции - от гения до лудостта, символите и медицината и други. За съжаление цялата книга е една лекция по всичко. Героите са петостепенни, там са само, за да добавят още и още детайли по какви ли не теми. Нито един от героите не претърпява никакво развитие. Студентите знаят колкото професорите…Имената са изключително стереотипни и дразнят - Лара Джоунс? Господин Господинов? По-добре щеше да е авторката да публикува статия, а не да представя написаното като книга. Поне читателят ще знае какво да очаква - текст, пълен с данни, а не художествен роман. Умението на добрия писател е в това да превръща сухата материя в увлекателно и смилаемо четиво, а не да показва колко знае чрез изброяване на хиляди факти.
Лично на мен ми беше доста интересна. Василка Николова ми е преподавала в университета и тази книга ме върна в упражненията по медицински латински и гръцки език, където всяка нова дума беше придружена от интересна история за произхода й. В същото време ми се стори доста нереалистично, че студентите имат такива задълбочени познания по темите за история на изкуството и на места дългите монолози на героите ми идваха в повече. Хареса ми, информативна, интересна, но не е много добър роман.
Впечатлена съм от книгата на Василка Николова. Освен, че е написана увлекателно, предлага на читателя богата гама от факти, познание, загадки. А това, заедно с изкуството на символите, масонските знаци и историята на една далечна епоха. Адмирации за авторката!