What do you think?
Rate this book
Буда
Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му „Алексис Зорбас“, „Христос отново разпнат“, „Последното изкушение“ и др. вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа – на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата „Буда“ ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли.
208 pages, Paperback
First published January 1, 1981
4 people are currently reading
214 people want to read
About the author
Nikos Kazantzakis
59 books4,306 followers(Greek: Νίκος Καζαντζάκης)
Nikos Kazantzakis was a Greek writer, journalist, politician, poet and philosopher. Widely considered a giant of modern Greek literature, he was nominated for the Nobel Prize in Literature in nine different years, and remains the most translated Greek author worldwide.
Nikos Kazantzakis was a Greek writer, journalist, politician, poet and philosopher. Widely considered a giant of modern Greek literature, he was nominated for the Nobel Prize in Literature in nine different years, and remains the most translated Greek author worldwide.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
August 11, 2013
ساختار کتاب نمایش نامه است که البته بسیار بسیار طولانی تر از روال نمایش نامه های معمول است.
آنچه مسلم است نیکوس کازانزاکیس بر طبق افکار و روحیات خودش این بار به سراغ عقاید و افکار بودایی رفته است.کتاب برخلاف تصورات رایج از بودا و آیین بودایی است یعنی جریان آرامش و صلح طلبی.
بخش عمده کتاب بر مبنای اعتقاد بوداییان چین بر قرار داشتن روح بودا در رود یانگ تسه است. ماجرای سیل و طغیان رودخانه به خشم بودا تعبیر شده. در حقیقت نکته کلیدی همین است این بار بودا متفاوت با بودای هندو ها سرکش، عاصی و خشمگین است.
تعارض میان خوبی و بدی و مرگ و زندگی یا در حقیقت تعارض میان خیر و شر که در دیگر آثار کازانزاکیس به خوبی قابل برداشت و دریافت است در این کتاب دیده می شود. بودای چینی این نمایش سیری ناپذیر و کف آلود یک به یک سدها را می شکند و زندگی ها را نابود می کند. قربانی می خواهد اما به علت آز و خشم به یک قربانی اکتفا نمی کند. در طرف دیگر در پرده سوم سه یونانی را می بینیم که در گریز از خشم خدایان هلنی به چین و بودیسم پناه آورده اند و اکنون با بودای خشمگین مواجه شده اند. و اکنون دچار تناقضی آشکار نه راه بازگشت دارند و نه را گریز و پیشرفت.
ترجمه ی محمد دهقانی بسیار ادبی و حافظ روح نمایش نامه است.
آنچه مسلم است نیکوس کازانزاکیس بر طبق افکار و روحیات خودش این بار به سراغ عقاید و افکار بودایی رفته است.کتاب برخلاف تصورات رایج از بودا و آیین بودایی است یعنی جریان آرامش و صلح طلبی.
بخش عمده کتاب بر مبنای اعتقاد بوداییان چین بر قرار داشتن روح بودا در رود یانگ تسه است. ماجرای سیل و طغیان رودخانه به خشم بودا تعبیر شده. در حقیقت نکته کلیدی همین است این بار بودا متفاوت با بودای هندو ها سرکش، عاصی و خشمگین است.
تعارض میان خوبی و بدی و مرگ و زندگی یا در حقیقت تعارض میان خیر و شر که در دیگر آثار کازانزاکیس به خوبی قابل برداشت و دریافت است در این کتاب دیده می شود. بودای چینی این نمایش سیری ناپذیر و کف آلود یک به یک سدها را می شکند و زندگی ها را نابود می کند. قربانی می خواهد اما به علت آز و خشم به یک قربانی اکتفا نمی کند. در طرف دیگر در پرده سوم سه یونانی را می بینیم که در گریز از خشم خدایان هلنی به چین و بودیسم پناه آورده اند و اکنون با بودای خشمگین مواجه شده اند. و اکنون دچار تناقضی آشکار نه راه بازگشت دارند و نه را گریز و پیشرفت.
ترجمه ی محمد دهقانی بسیار ادبی و حافظ روح نمایش نامه است.
March 30, 2024
Учитывая, что пьеса существовала в четырех версиях, отражавших различные перипетии греческой истории с разгрома Венизелоса начиная, к Малоазийскому фиаско и отходу от совецкого коммунизма вплоть до успешной анти-муссолиниевой албанской кампании гитлеровской оккупации, и поначалу называлась "Янцзы", а также что буддизмом автор "увлекся" не где-нибудь, а в Вене, удивительно, что такое укорененное в сансаре произведение в итоге вообще так называется. Но первая версия, написанная свободным стихом, была уничтожена, вторую - прозой - он порвал, а третья не состоялась вообще, хотя дожна была вроде как стать киносценарием. Кино Казандзакис вообще считал самой буддийской формой искусства, поскольку оно "способно создавать людей, идеи и страсти из света и тени и уничтожать их". Будда для него должен был стать просто глазом, а сама пьеса - промежутком между двумя снами. Но этот заход в сюрреализм не состоялся, что очень жаль.
Потому что, несмотря на расхваленность критики, пьеса вполне провальна, и, кажется, на сцене ни разу не ставилась. Ну, для начала, потому что это скучно. "Свободный стих" нынешней версии может считаться таковым, только если мы поэму Гинзберга "Вой" считаем стихами - не исключаю, впрочем, что вся поэзия потерялась в англопереводе, потому что сейчас тут все звучит пешеходной декларацией, а красоты нет ничуть. Кроме того, реплики у него неаттрибутированы.
По смыслу же говоримого олицетворять Будду только лишь рекой Янцзы (почему ею-то? где Китай и где Будда вообще-то) видится мне довольно верхоглядским решением. Вроде поисков иголки не там, где потеряли, а там, где светлее. Автор что знал, то и описал - а знал он только толстого и веселого монаха Будая, он же "счастливый Хотэн", но Будда он разве что некоторым (немалым, надо сказать) натяженьем воображения на доли мозга, как в чань-буддизме. Что, понятно, резко снижает интерес к этому произведению неясной родовой принадлежности. Теперь и весь "буддизм" "Зорбы" воспринимается гм несколько иначе. Это все не всерьез.
Жители Китая у автора, к тому же, носят кимоно, что как-то резко подрывает доверие к познаниям автора о Дальнем Востоке вообще. Мироздание свидетель, я очень хотел, чтоб эта книжка мне понравилась.
Потому что, несмотря на расхваленность критики, пьеса вполне провальна, и, кажется, на сцене ни разу не ставилась. Ну, для начала, потому что это скучно. "Свободный стих" нынешней версии может считаться таковым, только если мы поэму Гинзберга "Вой" считаем стихами - не исключаю, впрочем, что вся поэзия потерялась в англопереводе, потому что сейчас тут все звучит пешеходной декларацией, а красоты нет ничуть. Кроме того, реплики у него неаттрибутированы.
По смыслу же говоримого олицетворять Будду только лишь рекой Янцзы (почему ею-то? где Китай и где Будда вообще-то) видится мне довольно верхоглядским решением. Вроде поисков иголки не там, где потеряли, а там, где светлее. Автор что знал, то и описал - а знал он только толстого и веселого монаха Будая, он же "счастливый Хотэн", но Будда он разве что некоторым (немалым, надо сказать) натяженьем воображения на доли мозга, как в чань-буддизме. Что, понятно, резко снижает интерес к этому произведению неясной родовой принадлежности. Теперь и весь "буддизм" "Зорбы" воспринимается гм несколько иначе. Это все не всерьез.
Жители Китая у автора, к тому же, носят кимоно, что как-то резко подрывает доверие к познаниям автора о Дальнем Востоке вообще. Мироздание свидетель, я очень хотел, чтоб эта книжка мне понравилась.
December 5, 2025
„МАГЬОСНИКЪТ [...] Не мога да спра река Яндзъ, която се спуска. [...] Не мога нищичко да променя освен едно, но то е предостатъчно! [...] Окото, което гледа към света! Променям окото и светът се променя — ето това е великата ми тайна.
Това е магията, която правя.“
~
„НАРОДЪТ [...] В призраци на ума, във велики идеи, в ярки сравнения са се превърнали боговете. И всички просят за милостиня с протегнати паници.
МАУГДАЛЯЯНА Боговете се приближиха до Буда, превърнаха се в приказки и припаднаха във въздуха!
Както когато хвърляме в речната фуния три лилии, за да си поиграем, и те се завихрят в танц, проблясвайки като три глави, но изведнъж въртопът ги поглъща, така и Буда погълна тримата велики богове!
Не викайте, не плачете, не ликувайте! Буда завъртя колелото на земята малко по-бързо и Вселената изчезна!
МАНДАРИНЪТ О, Ум, изтърсако на боговете, непогрешимо и ясно око! Стихиите пак се разбунтуваха, прекършиха веригите си, изскочиха от хаоса и пометоха пределите на разума.
Сигурните положения залитат пияни. Числата са се окичили с ярки пера като папагали.
Викам, издавам заповеди, но гласът ми отскача обратно от хаоса и ме удря като камък. Държа в ръцете си големите ключове на логиката, но това, което заключвам, отключвам и разбутвам, е само въздух. О, всемогъщи Ум, спусни се и въведи порядък в хаоса!
НАРОДЪТ Пристига, навежда се, опипва земята, души въздуха, разравя гробовете плиткоумният Бог на мъдростта!
Спира стъписан, оглежда се. Попаднал е в клопка, но не може да избяга!
МАУГДАЛЯЯНА Приветствам с добре дошъл новородения звяр на човешкото високомерие! Краката ти се усукват, коленете ти се огъват, залиташ, спъваш се, не можеш да повдигнеш кратунестата си, тежка като на слон глава.
Клети боже на мъдростта, слабините ти са изцедени, членът ти е съсухрен и провиснал като сбръчкана ябълка, сърцето ти е като торба с въпроси: „Откъде? Накъде? Защо?“
Недей да трепериш! Да, да, това съм аз! Помниш ли ме? Маугдаляяна.
Навремето бях пристигнал в царството ти, за да си поговоря с теб. Ти крачеше гордо изпъчен пред мен и ми показваше двореца си.
„Това са моите градини, пауните ми, шадраваните. Това са моите меки легла, жените ми, синовете, робите... А това са препълнените ми килери...“
Докато ти се перчеше като петел, аз си помислих: „Твърде разгулно живее този бог!“ И мислейки си за това, докарах земетръс и разруших твоя дворец, Боже на мъдростта.
Но ето че ти отново си добил кураж и идваш на нашия свещен събор. Какво желаеш?
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Да се махам оттук! Да се махам!
МАУГДАЛЯЯНА Защо? Притесни ли се?
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Да, притесних се. Що за свят е това? Що за бунт?
Законите са отлетели някъде! Вземам речно камъче, да го измеря, но не успявам, защото, щом го докосна, то се удължава, разширява се, разрежда се, превръща се ту в облак, ту в кораб с вдигнати платна, който се носи по пръстта!
Да се махам оттук! Да се махам! Напразно донесох инструментите си — метъра, компаса, отвеса, везните и тефтерите... Кой ме повика тук?
МАНДАРИНЪТ Аз Те повиках, Господи. Аз, верният Ти слуга, притежателят на „Човешките анали“.
Господи, Господи, спаси света! Виж[,] под Дървото е седнал спокоен и непотръпващ Буда, гордата бунтовна Мисъл, която намотава света на чекръка на мощта си !
Господи, надигни всесилния си глас, прогони го! Не държиш ли вечно изопнат лъка на истината? Простреляй [Буда] [...] с една смъртоносна стрела!
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Не викай, остави ме да си тръгна! За да убиват, стрелите ми трябва да улучват плът. Иначе се пилеят.
Как да се боря с въздуха? Как да ранявам сънища?
МАНДАРИНЪТ Ако не можеш да раняваш сънища, значи сме загубени!
МАУГДАЛЯЯНА Ах, безкрилият квадратен мозък не намира твърда почва, върху която да стъпва уверено. Тук, на горния етаж, на него му се вие свят!
Буда, видите ли, не е месо, че да го изяде. Не е камък, че да го вгради. Буда е една милостива пропаст отвъд ума, отвъд везните и отвесите ти, свидливи Ковчежнико на мъдростта!
Ти си мехур, който е стигнал твърде нависоко — чак до краката на Буда, където въздухът е твърде лек, — и ще се спукаш!
Аха! Ето че се спука, спаружи се, олекна! Лъжовна бе бремеността на тази огромна глава!
НАРОДЪТ Край! Разпиляха се тефтерите, везните и отвесите на Бога на мъдростта! Превърнаха се в пеперуди, които кръжат край раменете на Буда!
Превърнаха се в пъстроцветно ветрило, което го разхлажда!“
~
„МАУГДАЛЯЯНА О, безсмислени видения на пияни глави, о, лунатици! Докога ще пърхате като мъжки скорпиони в смъртоносните любовни щипци на големия женски скорпион — Живота?
Събудете се, изкоренете желанията си, стъпчете утробите си и изкрещете: „Не искам повече!“
Удушете умовете и сърцата си, за да престанат да бърборят и да замърсяват безсмъртната тишина! Заслушайте се — планините викат, водите викат, листата на дърветата мърдат като усти и викат: „Елате с нас, елате с нас! Ще станете едно с пръстта, дъжда и вятъра. Ще се разлеете в дървесните корени, в прохладния подземен мрак, и ще се върнете в утробата на Майката Земя. Елате с нас, елате с нас!“
ПЪРВИ ГРЪК Не, няма да дойда! Навеждам се към сърцето си и чувам цялата Земя да вика: „Аз съм тъмно създание. Синко, изправи се и ме освети! Аз съм мигът, който минава и угасва. Синко, дай ми глас, дай ми тяло, целуни ме, направи ме безсмъртна!“
Хубав е въздухът, хубави и истински са водата, хлябът и пръстта. Отварям очите и ушите си, виждам, чувам, помирисвам, радвам се на горния свят. И ако корабът на Земята е обречен да потъне заедно с товара си, аз, аскете, ще се съпротивлявам до смъртта си и ще се боря, за да го спася!
Подобно на храбрия моряк, който се труди денонощно с корабната помпа, макар че водата постоянно се покачва, с косъм на всеки час, докато всички други стоят със скръстени ръце, едни ругаят, други плачат с поглед към небето, а той единствен, прехапал устни, помпа упорито и превръща непреклонно безсмислието в героизъм, така и аз се мъча да работя в продупчения кораб на Земята, с който пътуваме.
Така ми харесва. За това копнея. Заслушвам се в планините, реките, дърветата, морето и ги чувам да викат: „Дай ми лице, за да не умра! Погледни ме, за да живея!“
МАУГДАЛЯЯНА [...] Клети човеко! Седиш на кръстопътя на Лукавия, от мишниците ти се лее пот, от слабините ти излитат жени, мъже и градове, от мокрите ти гърди потеглят кораби, които се разбиват във въздуха...
Страхливецо! Престани да покриваш бездната с видения! Вдигни пъстроцветния покров — звездите и моретата, хората и боговете! Дръж хаоса открит и погледни: не съществува нищо!“
Това е магията, която правя.“
~
„НАРОДЪТ [...] В призраци на ума, във велики идеи, в ярки сравнения са се превърнали боговете. И всички просят за милостиня с протегнати паници.
МАУГДАЛЯЯНА Боговете се приближиха до Буда, превърнаха се в приказки и припаднаха във въздуха!
Както когато хвърляме в речната фуния три лилии, за да си поиграем, и те се завихрят в танц, проблясвайки като три глави, но изведнъж въртопът ги поглъща, така и Буда погълна тримата велики богове!
Не викайте, не плачете, не ликувайте! Буда завъртя колелото на земята малко по-бързо и Вселената изчезна!
МАНДАРИНЪТ О, Ум, изтърсако на боговете, непогрешимо и ясно око! Стихиите пак се разбунтуваха, прекършиха веригите си, изскочиха от хаоса и пометоха пределите на разума.
Сигурните положения залитат пияни. Числата са се окичили с ярки пера като папагали.
Викам, издавам заповеди, но гласът ми отскача обратно от хаоса и ме удря като камък. Държа в ръцете си големите ключове на логиката, но това, което заключвам, отключвам и разбутвам, е само въздух. О, всемогъщи Ум, спусни се и въведи порядък в хаоса!
НАРОДЪТ Пристига, навежда се, опипва земята, души въздуха, разравя гробовете плиткоумният Бог на мъдростта!
Спира стъписан, оглежда се. Попаднал е в клопка, но не може да избяга!
МАУГДАЛЯЯНА Приветствам с добре дошъл новородения звяр на човешкото високомерие! Краката ти се усукват, коленете ти се огъват, залиташ, спъваш се, не можеш да повдигнеш кратунестата си, тежка като на слон глава.
Клети боже на мъдростта, слабините ти са изцедени, членът ти е съсухрен и провиснал като сбръчкана ябълка, сърцето ти е като торба с въпроси: „Откъде? Накъде? Защо?“
Недей да трепериш! Да, да, това съм аз! Помниш ли ме? Маугдаляяна.
Навремето бях пристигнал в царството ти, за да си поговоря с теб. Ти крачеше гордо изпъчен пред мен и ми показваше двореца си.
„Това са моите градини, пауните ми, шадраваните. Това са моите меки легла, жените ми, синовете, робите... А това са препълнените ми килери...“
Докато ти се перчеше като петел, аз си помислих: „Твърде разгулно живее този бог!“ И мислейки си за това, докарах земетръс и разруших твоя дворец, Боже на мъдростта.
Но ето че ти отново си добил кураж и идваш на нашия свещен събор. Какво желаеш?
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Да се махам оттук! Да се махам!
МАУГДАЛЯЯНА Защо? Притесни ли се?
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Да, притесних се. Що за свят е това? Що за бунт?
Законите са отлетели някъде! Вземам речно камъче, да го измеря, но не успявам, защото, щом го докосна, то се удължава, разширява се, разрежда се, превръща се ту в облак, ту в кораб с вдигнати платна, който се носи по пръстта!
Да се махам оттук! Да се махам! Напразно донесох инструментите си — метъра, компаса, отвеса, везните и тефтерите... Кой ме повика тук?
МАНДАРИНЪТ Аз Те повиках, Господи. Аз, верният Ти слуга, притежателят на „Човешките анали“.
Господи, Господи, спаси света! Виж[,] под Дървото е седнал спокоен и непотръпващ Буда, гордата бунтовна Мисъл, която намотава света на чекръка на мощта си !
Господи, надигни всесилния си глас, прогони го! Не държиш ли вечно изопнат лъка на истината? Простреляй [Буда] [...] с една смъртоносна стрела!
БОГЪТ НА МЪДРОСТТА Не викай, остави ме да си тръгна! За да убиват, стрелите ми трябва да улучват плът. Иначе се пилеят.
Как да се боря с въздуха? Как да ранявам сънища?
МАНДАРИНЪТ Ако не можеш да раняваш сънища, значи сме загубени!
МАУГДАЛЯЯНА Ах, безкрилият квадратен мозък не намира твърда почва, върху която да стъпва уверено. Тук, на горния етаж, на него му се вие свят!
Буда, видите ли, не е месо, че да го изяде. Не е камък, че да го вгради. Буда е една милостива пропаст отвъд ума, отвъд везните и отвесите ти, свидливи Ковчежнико на мъдростта!
Ти си мехур, който е стигнал твърде нависоко — чак до краката на Буда, където въздухът е твърде лек, — и ще се спукаш!
Аха! Ето че се спука, спаружи се, олекна! Лъжовна бе бремеността на тази огромна глава!
НАРОДЪТ Край! Разпиляха се тефтерите, везните и отвесите на Бога на мъдростта! Превърнаха се в пеперуди, които кръжат край раменете на Буда!
Превърнаха се в пъстроцветно ветрило, което го разхлажда!“
~
„МАУГДАЛЯЯНА О, безсмислени видения на пияни глави, о, лунатици! Докога ще пърхате като мъжки скорпиони в смъртоносните любовни щипци на големия женски скорпион — Живота?
Събудете се, изкоренете желанията си, стъпчете утробите си и изкрещете: „Не искам повече!“
Удушете умовете и сърцата си, за да престанат да бърборят и да замърсяват безсмъртната тишина! Заслушайте се — планините викат, водите викат, листата на дърветата мърдат като усти и викат: „Елате с нас, елате с нас! Ще станете едно с пръстта, дъжда и вятъра. Ще се разлеете в дървесните корени, в прохладния подземен мрак, и ще се върнете в утробата на Майката Земя. Елате с нас, елате с нас!“
ПЪРВИ ГРЪК Не, няма да дойда! Навеждам се към сърцето си и чувам цялата Земя да вика: „Аз съм тъмно създание. Синко, изправи се и ме освети! Аз съм мигът, който минава и угасва. Синко, дай ми глас, дай ми тяло, целуни ме, направи ме безсмъртна!“
Хубав е въздухът, хубави и истински са водата, хлябът и пръстта. Отварям очите и ушите си, виждам, чувам, помирисвам, радвам се на горния свят. И ако корабът на Земята е обречен да потъне заедно с товара си, аз, аскете, ще се съпротивлявам до смъртта си и ще се боря, за да го спася!
Подобно на храбрия моряк, който се труди денонощно с корабната помпа, макар че водата постоянно се покачва, с косъм на всеки час, докато всички други стоят със скръстени ръце, едни ругаят, други плачат с поглед към небето, а той единствен, прехапал устни, помпа упорито и превръща непреклонно безсмислието в героизъм, така и аз се мъча да работя в продупчения кораб на Земята, с който пътуваме.
Така ми харесва. За това копнея. Заслушвам се в планините, реките, дърветата, морето и ги чувам да викат: „Дай ми лице, за да не умра! Погледни ме, за да живея!“
МАУГДАЛЯЯНА [...] Клети човеко! Седиш на кръстопътя на Лукавия, от мишниците ти се лее пот, от слабините ти излитат жени, мъже и градове, от мокрите ти гърди потеглят кораби, които се разбиват във въздуха...
Страхливецо! Престани да покриваш бездната с видения! Вдигни пъстроцветния покров — звездите и моретата, хората и боговете! Дръж хаоса открит и погледни: не съществува нищо!“
June 22, 2020
ترجمه نشر نگاه معاصر رو خوندم و بنظرم میتونست بهتر باشه...
بدم نیومد
بدم نیومد
June 2, 2011
Greek drama meet Buddha by Yangtze's river in China.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews