Настоящата книга е посветена на малко известни личности, които защитаваха българските евреи от старите граници на Царство България и им помагаха през времето на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други преминават през затвори, концлагери и изселване, собствеността им е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, но рано или късно истината си пробива път, защото тя е като въглен – не може да се загъне в хартия!
„И ако някой все още не е убеден, че историята на Холокоста трябва да стане задължителен предмет в българските училища, то нека прочете книгата на Вили Лилков. Тя е най-добрият учебник, от който бъдещите поколения ще могат да се учат на човещина, смелост, достойнство, чест и няма да позволят никога върху хората, които го носят, да плющи бичът на подлостта и позора.“
Исак Гозес
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен с трима синове. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
Съдържание
По-често използвани съкращения За книгата Предговор от д-р Максим Бенвенисти Еврейският въпрос в България и обществената реакция
Антиеврейското законодателство Подготовка за депортация Писмото на честта Интерниране
Народни представители и личности - защитници на евреите, и съдбата им след 9 септември 1944 г.
Народният съд Лидерите в Парламента Групата на Кьосеиванов Юристите Стопанските дейци Братя Лулчеви - "възнаграждение" за добрите дела
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен с трима синове. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
„Нашата признателност към Вас ще бъде вечна…В цяла Европа само българските евреи са имали щастието да останат живи, благодарение на куража и доблестта на просветени български мъже.“
Старая се да не подминавам книги, които осветляват геноцида над българския стопански, политически и интелектуален елит след 9 септември. И съм твърдо убедена, че именно върху този период, и като цяло върху 20 век, трябва да се съсредоточи обучението по история в училищата, а не три морета, никифоров череп и кой кого съсякъл на бойното поле. С цялото ми уважение (но не и харесване) към средновековната история, но 20 век съдържа много повече поуки за съвременното живеене, неговото изучаване помага за формиране на демократични рефлекси и гражданска култура у младите хора.
Доблестните прояви се открояват като такива в трудни, несигурни и опасни времена. Обичайно това са действия, които вървят срещу официалната политическа линия и формалния закон. Затова и тяхното извършване носи силен риск от санкция за автора им – било от държавата или от десни радикални групи, като легионери и ратници, които споделят нейната политика.
През януари 1941 г. влиза в сила Закона за защита на нацията – внесен от правителството на Богдан Филов, законът има характера на изключителен, тоест извънреден, и е, меко казано, несъобразен с Търновската конституция. ЗЗН силно ограничава гражданските, личните и имуществени права на лицата от еврейски произход, като на практика ги заличава от културния,стопански и обществен живот на Царството. През 40-те години на миналия век обаче, гражданското общество е достатъчно събудено, за да се противопостави на закон, който е в явен разрез с основните начала на хуманността и толерантността. Срещу ЗЗН се обявяват редица депутати, включително и от управляващото мнозинство, видни общественици, индустриалци, Църквата, интелигенцията…Също толкова активен е протестът и срещу депортациите на евреите, като силната обществена реакция води до тяхната отмяна, а след август 1943 г. ЗЗН на практика спира да се прилага.
След 9-ти голяма част от защитниците на българските евреи са осъдени от „народния“ съд, често с абсурдното обвинение за антисемитизъм (само за сравнение, за „лека“ присъда се счита 5 години строг тъмничен затвор, лишаване от права за 12 години и конфискация на цялото имущество). Сред пострадалите са и хора с изявени и неоспорими леви убеждения! Дори тези, които преди преврата са се застъпвали за нелегални и са ги спасявали от смъртна присъда, затвор или интерниране, не успяват да избегнат отмъщението на „народния“ съд (и племенникът на Вазов – д-р Иван Вазов, не е пощаден).
Ако може да се направи някакъв обобщен профил на подсъдимите, с цялата условност и риск, които крие подобно обобщение, това са предимно високообразовани личности, изявени общественици с висока професионална и лична репутация, често участници от войните за национално обединение, от възрожденски семейства. Защитата на еврейското население не е първата им доблестна проява, неизброими са техните заслуги в местните общности, в които живеят, добротворчеството и мащабното им дарителство.
Налага се изводът, че палачите просто са имали за задача да ликвидират будните хора и да заграбят имота им, и е трябвало да я изпълнят, независимо от конкретните обстоятелства за наличие или липса на вина:
„В мотивите за присъдата му народният съд добавя, че „като се има предвид завидната висота на културното му равнище и интелекта, следва да понесе тежко наказание.“
Тези, които избягват масовата гилотина от 1 февруари 1945 г., попадат в затвори и лагери, откъдето излизат с разбито здраве и без средства и възможности за препитание, следени от агенти на ДС до края на живота им.
Книгата на физика Вили Лилков представя портрети, изцяло изградени на факти и свидетелства, а изводите са оставени на нас, читателите. Освен познати моменти от историята на спасяването на българските евреи, като писмото на Димитър Пешев и 43-мата депутати, които го подписват,както и ролята на митрополит Кирил, в „Доблест и наказание“ е описан и приносът на българските дипломати (единият от тях е братовчед на Василий Гросман).
Можем да се гордеем с редица личности от това последно за Третата българска държава XXV Обикновено народно събрание. В същото време имаме всички основания да скърбим за унищожения ни елит, граден с десетилетия, оцелял след войни, за да попадне в ръцете на озлобени реваншисти и национални предатели.
“Доблест и наказание” на Вили Лилков -- кратки портрети и истории на личности, които защитават, или помагат на български евреи от старите граници на Царство България през времето на Втората световна война, но след 9 септември 1944 г. голяма част от тях са убити, преследвани, осъдени, натикани в затвори, въдворени в концлагери, изселени, с конфискувана собственост, лишени от работа и пенсия, обявени за врагове на народа и изтрити от националната памет. Книгата на Вили Лилков е наръчник по непреподаваеми предмети като доблест, човещина, кураж, чест, все ценности и качества, които издържат, както нацизма, така и комунизма. И остават дефицитни днес. Изключителен принос към националната памет. Много лека за четене, но трудна за преглъщане книга. Препоръчвам!