От Рим през Островът на Афродита и Кайро до Москва - пътешествията на Никос Казандзакис из различни култури, националности, философии и изкуства за първи път на български език.
(Greek: Νίκος Καζαντζάκης) Nikos Kazantzakis was a Greek writer, journalist, politician, poet and philosopher. Widely considered a giant of modern Greek literature, he was nominated for the Nobel Prize in Literature in nine different years, and remains the most translated Greek author worldwide.
Силно е вероятно доста незапознати хора да преполовят тази книга и да я захвърлят, заклеймявайки я като "червена пропаганда". За осведомените и вникнали пък ще бъде изключително сложно да си проведат в хронология и логическа последователност живота, възгледите, преживяванията, написаните истории и местата, които е посетил Никос Казандзакис, защото точно толкова необозрима и дълбоко проницателна е неговата душа. Това, което се намира в "Пътешествайки" е само частица от земния му път, в която за момент пламенно е вярвал в бъдещето на червената Идея и е опитвал да си обясни нагоните на Русия към чакането на Месията. Уви, почти век по-късно засегнатите вътре казуси все още стоят твърде актуално с малката разлика, че сега вярата не е толкова гола, а Идеята е чревоугодна уличница дори и по рождение.
Много интересна книга, разказваща за пътешествията на Казандзакис, междувременно хвърляща светлина върху отрязък от време, изпълнен с надежди, конфликти, питания, идеализъм и вяра в едно по-справедливо бъдеще.
За съжаление, всички знаем развитието на историята и антиутопията, която се разразява впоследствие, в потвърждение на фразата “пътят към ада е осеян с добри намерения”. Многократно Казандзакис споменава, че му е трудно да оцени случващото се като съвременник на събитията и че присъдата ще дойде след време. Години по-късно, подобно на много други творци, той се разочарова от болшевишките идеи.
Най-въздействащо за мен беше да прочета възторжени цитати за революцията от писатели и поети, които впоследствие сами стават нейни жертви.
Иронично е какви са били очакванията в първите години след революцията и какво всъщност стана. Жалко за големият ентусиазъм, с който автора описва една провалила се "идея"