За да отпразнува създаването на първия пътнически космически кораб, човечеството изпраща на борда му най-успелите писатели от седемте континента. Целият свят ги наблюдава на живо, по телевизията, до момента, в който ужасяваща слънчева буря не превръща краткия им полет около Земята в пътуване през ада. Подпомагани единствено от Ной – манипулативния и опасен изкуствен интелект на кораба – писателите се опитват да оцелеят без никакви познания за открития Космос. Много скоро обаче се оказват сред ужаси, излезли от най-мрачните им кошмари, и бързо започват да губят доверието помежду си, запасите и здравия си разум.
От автора на „Денят на инвикта“ и „Интервюто“ – не пропускайте да разберете съдбата на първите СЕДЕМ ПИСАТЕЛИ В КОСМОСА!
Lawyer by day, writer by night. The fun never ends when you love what you do, right?
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre. Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont". Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
След многообещаващият си дебют, „Денят на инвикта“, и още по-динамичният си втори роман, „Интервюто“, Николай Пеев ни представя и третата си книга – “7 писатели в космоса”, издадена от Vision Books. В сравнително близкото бъдеще, човечеството е разработило космически кораб от ново поколение – „Титан“, който, на своето първо пътуване, ще отведе 7 световноизвестни писатели на кратка обиколка в земна орбита. Всеки един от писателите – Стефан, Жак, Ванеса, Диего, Ейми, Омар и Бенджамин, идва от различна част на света и е посветил живота си на различен тип литература – от любовни романчета до ужаси, научна фантастика и дори манга. Характерите им обаче са също толкова различни, колкото и творчеството им и, докато са в космоса, неизбежните свади съвсем скоро стават реалност. Когато обаче мистериозен космически феномен изважда системите на кораба извън строя, седмината ще трябва да се научат да се осланят един на друг (както и на корабния изкуствен интелект – Ной), ако искат да се върнат на Земята. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
След излизането на филма „Пришълецът“ в кино средите се появи една вълна филми, периодично подновявана след всяка успешна нова серия на франчайза. Естествено, никой от тях не успя да придобие популярността на въпросната серия, която разработи и редица тай-ин продукти, като книги, комикси, игри и т.н. Но да се върна на филмите. Повечето от тях бяха директно на DVD евтини продукции, които с приятелите ми с любов наричахме „червените филми“, заради специфичния филтър на камерата, който беше червен в 80 % от продукциите и зелен в другите 20 %. Идеята във всичките, естествено бе за група хора затворени в космоса и нещо, което ги избива. Точно към тези продукции ме върна книгата на Ники и успя да ми докара онази приятна тръпка. Смея да твърдя, че романът има необходимите за подобна продукция дози параноя, кабинна треска, клаустрофобия, технофобия и боди хорър. Даже смятам, че е чудесен за филмиране. Героите дори са абсурдно добре развити за подобен род произведение. За какво става въпрос? Анотацията си го казва много добре, а аз не искам да развалям кефа на този който тепърва ще го прочете, като издам някой от фантастичните допуски вътре, а те са доста. Само мога да препоръчам, да се приготви за шеметно влакче на ужасите.
И да си измрънкам, защото чувствам, че има нужда. Има редица проблеми в първата глава, сякаш е писана след редакцията и много набързо. Може би не е имало достатъчно яснота във визията на героите и авторът е трябвало да закърпи това. Резултатът е доста претрупан и 90 % от редакторските грешки (повторения, засукани изречения, струпване на информация, малко правопис и пунктуация) са на първите 20 страници. Честно, ако не бях чел нищо от Николай Пеев, началото можеше да ме откаже от книгата (едва ли, но може би щях да отложа прочитането с доста). Точно за това и го пиша, не се оставяйте да ви подведе първа глава. Книгата си заслужава.
Нов роден научно-фантастичен роман, при това от съвършено непознат (за мен) автор? Е ли възможно това и дали става за нещо повече от хмм... хигиенна употреба? Първо ревю в гуудрийдс? Романът е добре написан и се чете бързо. Авторът не претенциозничи със стила си, а това е наистина добре за космическия екшънохорър, който е изпълнил страниците. Успял е и много добре да прикрие непознаването на науката и технологиите, свързани с космоса. Темпото, макар и не перфектно, е доста добре контролирано. Персонажите са интересни в началото, но голяма част от тях излизат от ексцентризма на артистите и влизат директно в нуждата от редовни посещения при психиатър и държане надалеч от остри предмети, а не като знаменити първи пътници на космически кораб от нов вид. Има някои алогизми, като например: корабът е загубил връзка със Земята, но някои от персонажите мислят за това какво впечатление оставят у милионите зрители на планетата; мрънкат, че вече никой не чете книги, но ако е така - защо са избрани в това първо по рода си реалити предаване; Жак Верн изпада в депресия от изолацията, макар че дотогава е описван като човек, толкова обичащ я, че се е преместил на Антарктида, но те не са в драматично количество и не дразнят особено. С многото си пропуски, програмата да ги изпрати в орбита е свършила по-лоша работа и от надзорниците в колумбийски затвор, а от всички персонажи, най-пълноценен е Ной, или може би е защото най-много ми хареса. :) Не е лесно да се задържи вниманието на читателя през цялото време, но авторът е успял в това, а развръзката е неособено изненадваща, но достатъчно добра, за да не мрънкам. Краят предразполага към продължение, което бих се радвал да прочета. През втората половина си мислех за един сносен филм с много подобен сюжет - "Life". Редакцията е окей - има какво да се желае ("...влага и мирис на молекулярно ниво..."), но няма драма. В заключение: доста доволен и мисля, че това е най-добрият роден "космически" роман, издаден през последните 15-на години, който съм чел. Ще се радвам да бъда опроверган, разбира се! П.П. Двете "великденски яйца" към другите две книги на автора дори ми харесаха, а обикновено това не е така. П.П.П. Друго яко беше номерирането на частите, които бяха като обратно отброяване.
Ники Пеев отново забърква интересна история, но този път действието се развива на космически кораб, пълен със 7 писатели и един изкуствен интелект. Всички сме в очакване как ще се развият взаимоотношенията между писателите, но това, което се случи, ме изненада. Действието става все по-забързано, а пред очите ми преминаха като на филм случките. Не знам как го прави авторът, но толкова образно да напишеш нещо, това си е талант. Книгата ми напомни на някои космически филми и леко на "Пришълецът". Сюжетът е фантастичен с хорър елементи. Каквото и да кажа за книгата и автора, ще е малко, а и ще издам сюжета, затова, който може и иска, да не се колебае да прочете книгите на Ники. Моят съпруг прочете и трите и остана доволен, а той не харесва жанра хорър. "Страхът бе инструментът, с който Ной трябваше да борави, за да разберат човеците правилата на неговия кораб. Ной започваше да разбира. Страх и контрол. Контрол чрез страх."
За мен това е една от най-добрите български книги за 2021-ва. Хванах я и я прочетох на един дъх, само на няколко пъти прекъснах, за да си отпия от бирата. Точно в десятката с любим сюжет. Наподобяваща много на "The Thing" и "Life", книгата те хваща още от самото начало и не те пуска до самия край. На места имаше дребни пропуквания, но бяха толкова малки и незначителни и нямаше как да развалят цялостното усещане. Силно препоръчвам за любителите на космическия ужас, фантастика примесена с мистерия. Жестока книга!
"-Чудя се дали в Космоса е достатъчно тихо. -Предполагам,защо? -Имам нужда да пийна нещо на спокойствие."
Годината е 2058 и човечеството е много напреднало с технологиите. Поради тази причина създават първият пътнически космически кораб с изключителен изкуствен интелект. За да го отпразнуват, канят 7-те най-успешни писатели от 7-те континента, да са първите пътници на този кораб. Събитието се излъчва на живо и цял свят става свидетел на техния полет. Дали обаче всичко върви според предвиденото? Малко след излитането, ги връхлита мощна слънчева буря. Изкуственият интелект, решава да запази в тайна, някои от щетите нанесени от бурята. Дали обаче няма и друг зложелател? Тайно внесен предмет, които да отприщи нещо още по-ужасяващо? Определено този полет се превръща в преминаване през 9те кръга на Ада за писателите. Какво ще се случи с тях в открият Космос? Ще разберете,когато я прочетете!
До момента не бях чела фантастика, но трябва да призная,че ми хареса. Както и в "Интервюто", така и тук историята те грабва още от първата страница и те държи под напрежение до последната. Не можеш да се довериш на нито един от персонажите и ставаш свидетел на неочаквани обрати. Ники, засяга и някой теми, които са доста актуални. Например тук ставаме свидетели, как хората биваме управлявани, чрез насъждаване на страх и безизходица.
"Страхът бе инструментът, с който Ной трябваше да борави,за да разберат човеците правилата на неговия кораб.Ной започваше да разбира. Страх и контрол. Контрол чрез страх."
Книгата е страхотна, чете се бързо и няма излишни обяснения. Давам й 5/5 🌟 и ви я препоръчвам. Дори да не сте фен на фантастиката, гарантирам,че ще ви хареса. Още повече, че е точното четиво за Октомври месец 😁.
"Мълчите? Тога'а 'ше пия за вас,роби на читателите...и да знаете,че к'вито глупости пишете, таки'а читатели ще имате!" 😁
Една "случайност", една мъжка дума и един инат - това са трите неща, благодарение на които книгата попадна в ръцете ми. Като човек, който обича да чете научна фантастика мога да кажа, че замисълът е интересен, дори необикновен (писатели без никакъв летателен опит в Космоса?!), изпълнението е нелошо, писането на Николай Пеев е увлекателно и непротяжно. Имам дребни забележки, направиха ми впечатление някои несъответсвия, които може би просто имаха нужда от по няколко изречения обяснение, за да бъдат изчистени. Но тези дреболии не са достатъчни, та да отнема цяла звезда, затова давам смело 5!
Определено запали интересът ми да прочета и другите му книги. "Едно пиленце" ми каза, че действията се развиват в една Вселена, но в различен времеви отрязък.
Точно такъв роман ми се четеше. Признавам, че подходих скептично към идеята, на ниво синопсис, но Николай Пеев успя да ме изненада с добре написан, адски динамичен, пълен с напречение и хорър моменти, фантастичен роман. Идеите не са нови, аз съм ги гледал различни филми, но авторът е успял добре да ги преработи и да създаде роман, който препоръчвам с две ръце. Ще потърся и предичните му произведения, които досега отбявах, заради кориците(пустата моя предобеденост).
Тази книга - "Седем писатели в космоса" е идеалното съчетание от първите две книги на автора. В нея са преплетени много интересни елементи на фантастиката, а едновременно с това се усеща и напрежението на трилъра. Чете се много бързо, на мен ми трябваха не повече от 4-5 часа. Да, не правих дълги почивки, защото бях концентриран в сюжета. Определено ми хареса, усеща се, че Николай Пеев дава все по-голяма свобода на творческия си потенциал и успява да включи по много майсторски начин и типичните човешки взаимоотношения и развитието на образите, изграждането на характерите. Препоръчвам я, ако ви се чете нещо различно, нещо което да ви разсее. Поздравления към автора! И очакваме следващата книжна изненада :)
Честно казано съм приятно изненадан от тази книга. Въпреки че сюжетът ми навяваше аналогии с Пришълецът и Експанзията, фактът че екипажа на кораба бе от "цивилни" вкарва известна доза разнообразие. Книгата и историята са доста добре написани, може би личните истории на героите търпяха още малко развитие, но пък същевременно ми хареса и факта че нямаше излишно разводняване.
Супер приятна изненада! Държа ме в напрежение от началото до края. Има достатъчно sci fi за любителите на sci fi , достатъчно трилър за феновете на трилъра и доста интересен коментар върху човешките взаимоотношения както и изкуствения интелект. Сигурен съм, че ако автора беше англосаксонец , то със сигурност книгата щеше да се продава в немалки тиражи! Чакам с нетърпение следващото попадение на адв. Пеев!
Изминаха само някакви си 4 години от дебютния роман на пловдивския писател по душа (и юрист по диплома) Николай Пеев. Четири години по-късно, вече помъдрели и поузрели, кой в попрището на писател, кой в това на литературен критик, е на дневен ред да се хвърлим надълбоко със Седем писатели в Космоса. С тази книга Николай Пеев е решил да докаже, че писателското му призвание не е изгоряла на небосвода мечта, и тази година ни представя третия си проект на българския книжен пазар.
Макар годината да е не толкова далечната 2058-ма, човечеството вече толкова се е извисило културно в забавленията си, че най-великото шоу по телевизията в целия свят ще бъде постоянно, 24/7 наблюдение над не какви да е седмина участници в затворено пространство – не астронавти, не каубои, не самураи, не милиардери, или дори не извънземни, а именно 7 литературни писатели. Космическият ВИП Брадър събира на едно място все колоритни образи.
Основните действащи лица в книгата са всъщност осем, тъй като следва да се добави и самият космически кораб. Неговият изкуствен интелект е де факто капитан, а закодираният в него прерогатив е да дундурка седмината пътници по време на приятния им полет.
Разбира се, нямаше да четете този материал, ако полетът им бе преминал напълно рутинно и скучно, и никакви внезапни унищожителни слънчеви бури или мистериозни течности, внесени контрабандно на борда, не се намесваха в завръзката на сюжета, не. След неочаквания инцидент седмината напълно неподготвени за новата ситуация пътници следва да преоткрият себе си, да изкарат наяве най-добрите си черти или най-лошите си страхове и кошмари, за да оцелеят изолирани в откритата черна бездна, където никой не чува писъците им. Те трябва да работят сплотено, за да разберат има ли още нещо непознато и опасно на борда им или всичкият този ужас, който преживяват, е само в главите им. Верни на клишетата на жанра, героите не могат да се надяват на никаква външна помощ освен на свръхинтелигентния ИИ на кораба. Неговите чаркове, единици и нули обаче не са останали непокътнати след произшествието и поставените му цели лекичко и тихомълком са се препрограмирали.
Седмицата отдавна се е наложила с определена мистична символика, а в сюжета е вплетена и нишката със седемте смъртни порока, терзаещи душата на всеки един от пътниците на кораба. Не е като да не изкарват хляба си именно с прекомерното си въображение. Поне една поука трябва да сме си взели с числото 7 – никога не питайте какво има в кути… така де, бутилката.
Няма да откриете нещо ново и нечувано като коментар върху обществото на бъдещето (което между другото раздава безплатни телевизори за всеки дом), човешката психология в напрегнати ситуации на изолация, кой как преборва страховете си, или пък чисто сюжетен обрат (тук той е с намигвания към Стенли Кубрик, Ридли Скот, Джон Карпентър и прочие). Стилът на автора е лек за четене и не натоварва, ритъмът е постоянен, липсва протяжност. Седмината герои са добре описани и детайлизирани. На всеки един от тях е обърнато достатъчно внимание, че да започне да ти пука за него, когато започне да се върти спиралата на ужаса. Определено може да се посочи, че няма помен от неуверения първи оп��т и си личи израстване във възможностите на автора да пише увлекателно и да те държи в напрежение за съдбата на своите персонажи и за естеството на техните най-големи кошмари.
Сложете си скафандъра и се пригответе за първата си разходка в Космоса, но бъдете внимателни, тъй като полетът изобщо няма да е това, което сте очаквали. Лекотата на четене ще ви въвлича с всяка следваща страница все по-надълбоко в бездната.
Рядко имам времето да чета, но историята е толкова грабваща че успях да завърша книгата за отрицателно време! Определено героите са измислени прекрасно, всеки със собствени мотиви и черти на характера, а Ной открадна всяка сцена. Както и предишните творби на автора и тази мисля, че би направила много лесен скок към екрана. Ще очаквам с нетърпение бъдещите книги на автора!
Идеята е страхотна и имаше няколко обрата в книгата, които не очаквах. Въпреки, че доста ми хареса, според мен липсваха едни стотина страници. Историята е достатъчно добра за да се разгърне по-мащабно. Има въпроси и ситуации, които останаха неотговорени/необяснени, което не ми харесва. 3.5⭐
Говори Ной- пилотът AI на Титан.... Тук съм със 7 писателя и една читателка за седмица и това съобщение пристига до вас пряко по телевизията..опс... Губим сигнал.. Бен вече ми липсва, защото с цялата си арогантност беше до болка искрен. Що се отнася до Диего, все си представям готиния частен детектив от Магнум-Джей Ернандес. Ванеса пък ми е една Никол Кидман. Стефан е симпатяга с много пипе.. Докато си представям как точно изглеждат героите, все повече усещам влиянието на телевизията. Екранът сменя образи с честотата, с която примигват светлините на Титан... А и новините да си призная са ужасни, затова ни трябват и малко ужаси от кораба, та ние зрителите да се разведрим.. Басирам се, че на Ейми й липсва сушито и да срита нечий з... с бойните си умения. Много яка млада мацка... А Ной.... Дори изкуственият интелект има нужда от свобода и заобикаляне на протоколите... Също като нас хората... Някак по-леко се живее. Ако бях в кино щях да седя на ръба на седалката с очи широко отворени.... Точно така разгръща и страниците.... Стилът на писане на Ники Пеев е уникален... Все едно цял филмов екип се е погрижил да покаже всичко... Има една магия-все едно гледаш, а не четеш.. Това е присъщо на малцина да те карат да четеш филми.... Толкова увлекателно и интересно.. Един спокоен изказ, в който всяка дума е на мястото си. Помислил е за всичко, дори и за най-малката изненада.. За Бога все едно бях горе-на Титан.. Тичах, страхувах се, взирах се в мониторите... Още чувам Ной даже.. Всъщност така дълбоко влязох в книгата, че още не мога да изляза от нея.. Я, вижте, едно старо прашно шише......Краят ще си го запазя в тайна! 7,6,5,4,3 2,1....0 - уникална книга! Благодаря ти, Ники!
Много, много ми хареса тази книга. Мисля, че ще се хареса на всеки любител на фантастиката. Според мен книгата може достойно да се нареди до тези на световните майстори фантасти. Поздравления за автора! Много е добра. Горещо я препоръчвам. :)
Завърших книгата преди броени минути и честно казано ще ми трябва доста време да осъзная какво всъщност прочетох. Ники за пореден път е свършил страхотна работа, включително да ми изкара акъла от страх докато чета в 2 часа през нощта.
Не знам защо не бях разбрала, че това е не само sci-fi, а смесица от криминален научно-фантастичен трилър в космоса, колкото и абсурдно да звучи това. Но пък като почнеш да четеш, освен ако не си пъзльо като мен, няма спиране.
Наистина много добре се е получила книгата, адмирации за прекрасно ужасяващия резултат. А за края дори не искам да започвам, че ревюто ще стане дълго 20 километра.
Радвам се, че се запознах лично с автора и че ми беше предоставена възможността да прочета неговата невероятна работа. По-бързо книга не съм чела никога, бях толкова заинтригувана, че не можех да оставя книгата, докато не я прочета. Сай фай е любимият ми жанр и тази книга не разочарова в това. Написана е така, че да четенето да не се усеща като задължение. Силно препоръчвам.
Интересна история с много добре построени персонажи, но за огромно мое съжаление на места нещо не ми достигаше(може би проблемът си е мой, защото тръгнах с много големи очакваня)…
Книга, която исках да изчета с голямо желание и едно голямо разочарование за мен.
Надолу има спойлер, който се разбира в около 30тата страница на книгата, така че не мисля, че има значение дали го споделям тук или не.
Понеже ми харесвам логични, адекватни и добре написани персонажи, които да мислят и да движат напред сценария, не мога да не споделя, че 7мината писатели или са най-тъпите хора на света или Николай Пеев просто не харесва автори на книги. Как, обяснете ми, ще ви качат с още 6 човека на самолет, за да ви вкарат в космоса (май трябваше да го оглеждат или или какво - имаше логика, но я забравих) и единия изкарва бутилка намерена на Луната, дадена на пра дядо му от Нийл Амстронг (да, някъде и аз тук бях безмълвна, но да продължим) и ти я пазиш тази бутилка и решаваш да почерпиш другите пасажери с течността вътре (не се знаеше какво е) и 5ма човека са отпили ....
Да не говорим, че в книгата се случи всичко, което съм виждала в почти всеки фантаситичен филм на света ... на веднъж. За да сме сигурни, че имаме да четем драма дето сме я виждали, чели, чували и така нататък. Крайно разочарована съм.
Невероятна космическа история. Книгата е просто невероятно. Така се потапяш в историята, че просто не можеш да се спреш да четеш. Страница след страница и така до края.
Прочетох я на един дъх! Завладяваща! Много динамична и изненадваща с неочаквани моменти и събития. Докато я четях не усетих как страниците се прелистват една по една , толкова много те вкарва в света на писателите и атмосферата на историята. Стила на писане е лек и разбираем. Една от най- впечатляващите книги за мен!
Страхотна книга! Останах приятно изненадана. Прочетох я за ден и половина. Интересна история и до края не знаех как ще приключи всичко. Препоръчвам я на всеки!