What do you think?
Rate this book
Хрониките на Чистника и Шепичката #2
Песни за погибел и любов
Един престъпен главатар, чиито усмивки никога не вещаят добро, а властта му се простира от най-опасните столични бордеи до кулоарите на императорския дворец.
Един преследван от демоните на миналото си магьосник, с измамно младежки вид, но обладаващ могъщи способности.
Един наемник, говорещ перфектно езика на стоманата и редовно надничащ в очите на Жетварката.
Една низвергната принцеса от Севера, която им е достоен съперник по смелост и ум.
Един разказ, една новела и един кратък роман, решени в най-добрите традиции на жанра „Меч и магия“.
Един преследван от демоните на миналото си магьосник, с измамно младежки вид, но обладаващ могъщи способности.
Един наемник, говорещ перфектно езика на стоманата и редовно надничащ в очите на Жетварката.
Една низвергната принцеса от Севера, която им е достоен съперник по смелост и ум.
Един разказ, една новела и един кратък роман, решени в най-добрите традиции на жанра „Меч и магия“.
336 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
32 people want to read
About the author
Димитър Цолов
35 books439 followersДимитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
May 29, 2021
Един бърз поглед върху датирането на трите истории (вижте по-надолу в скобите), включени в Песни за погибел и любов, ще ви покаже, че са минали три години и половина между първите набрани от мен думи и последните сцени, които бяха създадени, докато течеше редакцията на книгата. Разбира се, случвало се е да зарязвам черновата за различни по дължина периоди, когато се натрупваше умора или ме обземаше идейно безсилие, а се е налагало да прекъсвам и заради работа по странични проекти. Писането на историите също не спазваше хронологичен ред. Понякога оставях една от тях, за да реализирам ново хрумване по сюжета на друга, след това се връщах обратно към предната и много харесвам именно тая свобода на fix-up похвата в литературата, при който, макар и свързани чрез героите и обстановката, разказите и новелите са напълно самостоятелни, смислово завършени произведения. Любимите ми автори от Златната ера на фантастиката са процедирали по същия начин – предлагали творби на парче за pulp списанията, след което в даден момент сядали и ги обединявали в тематични сборници или циклични романи. Затова едва ли ще ви учудя, ако ви призная, че с книгите от серията Хрониките на Чистника и Шепичката просто се опитвам да отдам почитта си към тези сладкодумци.
Пресечни точки
(08.06.2018 г. – 14.08.2018 г.)
Разказът беше написан специално за конкурса Точка на пресичане, ознаменуващ петнадесет години от излизането на знаковата антология Точка на пристигане (Квазар, 2002), но също така е и трибют към една от най-известните творби на Фриц Лейбър – Среща със злото в Ланхмар. Появила се през 1970 г., въпросната новела успява да завоюва най-престижните жанрови награди – Небюла (1970) и Хюго (1971). Чел съм я безброй пъти и винаги съм примирал от удоволствие, защото запознанството между Фафрд и Сивия Мишелов е представено с наистина уникално чувство за хумор и гарнирано с умопомрачителни количества алкохол. Е, моите герои вече се познаваха - в Кървави песни имаха на разположение около 150 страници, за да се сближат и сдружат, – но ми се стори зверски добра идеята да ги напия порядъчно, преди да ги пусна по следите на брутален сериен убиец на деца. Остава само да добавим, че Фриц Лейбър е таткото на понятието меч и магия – използвал го е за произведенията на друго иконично за жанра име – Майкъл Муркок – през 1961 г.
Любовна отвара
(23.09.2017 г. – 05.01.2021 г.)
Започнах да пиша новелата в месеците на въодушевление, след като разбрах, че историите за Чистника и Шепичката са привлекли вниманието на Изток-Запад, и я оставих на изчакване, когато влязохме в редакционния режим на Кървави песни. Така или иначе, с нея опитах да придам по-голяма дълбочина на образите на Рент и Анека, като разгледам връзката им от различен ъгъл, защото главният недостатък на fix-up похвата е относително повърхностното изграждане на персонажите, често оставащи двуизмерни (за сметка на екшъна) в краткия обем на произведенията. Пък и вече бях получил упреци по този въпрос в няколко читателски отзива за първото томче. Уви, не мисля, че успях да се справя по най-добрия възможен начин, но се забавлявах през цялото време, а по настояване на редактора ми Елена Павлова добавих и една нова супер свежа финална сцена. Ели, благодаря! Сега е редно да се разберем веднъж завинаги – ако търсите дълбочина в прозата, плътни и достоверни образи и мъдри житейски прозрения, моите творби меч и магия не са за вас, хи-хи-хи.
Яростта на младенците
(27.07.2017 г. – 18.02.2021 г.)
По първоначален замисъл тази история не трябваше да бъде част от Еморската вселена, но апокалиптичните видения за чудовища, изпълзяващи от утробите на бременни жени, отказваха да си тръгнат от ума ми и в крайна сметка реших, че не ми се пише отделна хорър творба, а мога да ползвам идеята за някое от приключенията на Рент и Блър. Ха-ха! Каква я мислех, каква стана... Изпуснах юздите на графоманщината си и според брояча на думите в уърдовския документ Яростта на младенците взе, че придоби размерите на кратък роман. Вярвайте ми, работата по него беше адски изцеждаща. Имаше моменти, в които копнеех да тегля една солена благословия и да зарежа всичко. Какво пък, казвах си, винаги можеш да добавиш няколко други фентъзи разказа (намират ми се такива) към двете готови истории за наемника и магьосника и да окомплектоваш приличен сборник... Да, ама това щеше да е отбиване на номера, а вече бях обещал на своите най-верни читатели да ги зарадвам с по-обемна от предната книжка. И искам или не, месеци наред, буква по буква, абзац по абзац катерех опасните склонове на планината Фаири, докато кървях и страдах редом с героите си по пътя към Атиния – държавата на девите-воини, обградена от племената на войнствените незери...
Но когато съпругата ми Борислава прочете първия вариант на черновата, стана още по-интересно. Хм, каза ми тя, това много прилича на Робърт Джордан. По онова време стопанката на сърцето ми беше запленена от серията Колелото на времето и ме накара да я подхвана. Започнах Окото на Света някъде около месец след като приключих работата по Яростта на младенците и трябва да призная, че бързо установих правдивостта на коментара. О, не, съвсем не искам да се сравнявам с покойния титан на жанра, чак толкова нескромен не съм, но наистина забелязах някои сходства в идейните концепции. От друга страна, противопоставянето между мъжкото и женското начало в литературата не е от вчера, обаче бях длъжен да спомена този факт, за да не ме обвинят в копиране. С ръка на сърцето заявявам – преди да напиша своята история, не бях зървал дори ред от Колелото. И съм принуден да се съглася, че всичко оригинално в изкуството към настоящия момент е вече създадено, а на съвременните и бъдещите творци им остава да се задоволят с що-годе читави кавър версии.
Опа! За малко да забравя – думата силодей, която се появява в единадесета глава, е термин, въведен от Георги Илиев в романа му Теут се бунтува. Използвал го е вместо измисления от Карел Чапек през 1920 г. термин робот. Досещате се, че съм му придал съвсем различно значение в моя текст, но Георги Илиев е авторът на първия български научнофантастичен роман (О-корс) – и аз исках да му благодаря за въображението по свой начин. Трябва да помним корените си!
Пресечни точки
(08.06.2018 г. – 14.08.2018 г.)
Разказът беше написан специално за конкурса Точка на пресичане, ознаменуващ петнадесет години от излизането на знаковата антология Точка на пристигане (Квазар, 2002), но също така е и трибют към една от най-известните творби на Фриц Лейбър – Среща със злото в Ланхмар. Появила се през 1970 г., въпросната новела успява да завоюва най-престижните жанрови награди – Небюла (1970) и Хюго (1971). Чел съм я безброй пъти и винаги съм примирал от удоволствие, защото запознанството между Фафрд и Сивия Мишелов е представено с наистина уникално чувство за хумор и гарнирано с умопомрачителни количества алкохол. Е, моите герои вече се познаваха - в Кървави песни имаха на разположение около 150 страници, за да се сближат и сдружат, – но ми се стори зверски добра идеята да ги напия порядъчно, преди да ги пусна по следите на брутален сериен убиец на деца. Остава само да добавим, че Фриц Лейбър е таткото на понятието меч и магия – използвал го е за произведенията на друго иконично за жанра име – Майкъл Муркок – през 1961 г.
Любовна отвара
(23.09.2017 г. – 05.01.2021 г.)
Започнах да пиша новелата в месеците на въодушевление, след като разбрах, че историите за Чистника и Шепичката са привлекли вниманието на Изток-Запад, и я оставих на изчакване, когато влязохме в редакционния режим на Кървави песни. Така или иначе, с нея опитах да придам по-голяма дълбочина на образите на Рент и Анека, като разгледам връзката им от различен ъгъл, защото главният недостатък на fix-up похвата е относително повърхностното изграждане на персонажите, често оставащи двуизмерни (за сметка на екшъна) в краткия обем на произведенията. Пък и вече бях получил упреци по този въпрос в няколко читателски отзива за първото томче. Уви, не мисля, че успях да се справя по най-добрия възможен начин, но се забавлявах през цялото време, а по настояване на редактора ми Елена Павлова добавих и една нова супер свежа финална сцена. Ели, благодаря! Сега е редно да се разберем веднъж завинаги – ако търсите дълбочина в прозата, плътни и достоверни образи и мъдри житейски прозрения, моите творби меч и магия не са за вас, хи-хи-хи.
Яростта на младенците
(27.07.2017 г. – 18.02.2021 г.)
По първоначален замисъл тази история не трябваше да бъде част от Еморската вселена, но апокалиптичните видения за чудовища, изпълзяващи от утробите на бременни жени, отказваха да си тръгнат от ума ми и в крайна сметка реших, че не ми се пише отделна хорър творба, а мога да ползвам идеята за някое от приключенията на Рент и Блър. Ха-ха! Каква я мислех, каква стана... Изпуснах юздите на графоманщината си и според брояча на думите в уърдовския документ Яростта на младенците взе, че придоби размерите на кратък роман. Вярвайте ми, работата по него беше адски изцеждаща. Имаше моменти, в които копнеех да тегля една солена благословия и да зарежа всичко. Какво пък, казвах си, винаги можеш да добавиш няколко други фентъзи разказа (намират ми се такива) към двете готови истории за наемника и магьосника и да окомплектоваш приличен сборник... Да, ама това щеше да е отбиване на номера, а вече бях обещал на своите най-верни читатели да ги зарадвам с по-обемна от предната книжка. И искам или не, месеци наред, буква по буква, абзац по абзац катерех опасните склонове на планината Фаири, докато кървях и страдах редом с героите си по пътя към Атиния – държавата на девите-воини, обградена от племената на войнствените незери...
Но когато съпругата ми Борислава прочете първия вариант на черновата, стана още по-интересно. Хм, каза ми тя, това много прилича на Робърт Джордан. По онова време стопанката на сърцето ми беше запленена от серията Колелото на времето и ме накара да я подхвана. Започнах Окото на Света някъде около месец след като приключих работата по Яростта на младенците и трябва да призная, че бързо установих правдивостта на коментара. О, не, съвсем не искам да се сравнявам с покойния титан на жанра, чак толкова нескромен не съм, но наистина забелязах някои сходства в идейните концепции. От друга страна, противопоставянето между мъжкото и женското начало в литературата не е от вчера, обаче бях длъжен да спомена този факт, за да не ме обвинят в копиране. С ръка на сърцето заявявам – преди да напиша своята история, не бях зървал дори ред от Колелото. И съм принуден да се съглася, че всичко оригинално в изкуството към настоящия момент е вече създадено, а на съвременните и бъдещите творци им остава да се задоволят с що-годе читави кавър версии.
Опа! За малко да забравя – думата силодей, която се появява в единадесета глава, е термин, въведен от Георги Илиев в романа му Теут се бунтува. Използвал го е вместо измисления от Карел Чапек през 1920 г. термин робот. Досещате се, че съм му придал съвсем различно значение в моя текст, но Георги Илиев е авторът на първия български научнофантастичен роман (О-корс) – и аз исках да му благодаря за въображението по свой начин. Трябва да помним корените си!
August 28, 2021
И аз харесах повече разказите в жанра, било то в "Кървави песни" или тук. Разбира се, разказът има доста предимства пред по-дългите форми, по принцип, но няма да задълбаваме в темата сега.
"Песни за погибел и любов" е епична, лирична и магична книга. "Пресечни точки" и "Любовна отвара" се четат на един дъх, забавни и интересни, без излишна претенция.
"Яростта на младенците" е вече доста по-разгърната история, която пленява с дълбочина, персонажи, сюжет и какво ли още не. Чете се леко, въпреки обема, а тъй като не съм чел твърде много "меч и магия", неволно в съзнанието ми и тук, и при някои от разказите, изскачаха сцени от игри като Elder Scrolls, което е яко усещане.
И тъй, ако сте фенове на жанра, ще останете очаровани, ако не сте чак толкова навътре, като мен, пак ще сте доволни. Ситуацията е уин-уин, казано на чист български.
"Песни за погибел и любов" е епична, лирична и магична книга. "Пресечни точки" и "Любовна отвара" се четат на един дъх, забавни и интересни, без излишна претенция.
"Яростта на младенците" е вече доста по-разгърната история, която пленява с дълбочина, персонажи, сюжет и какво ли още не. Чете се леко, въпреки обема, а тъй като не съм чел твърде много "меч и магия", неволно в съзнанието ми и тук, и при някои от разказите, изскачаха сцени от игри като Elder Scrolls, което е яко усещане.
И тъй, ако сте фенове на жанра, ще останете очаровани, ако не сте чак толкова навътре, като мен, пак ще сте доволни. Ситуацията е уин-уин, казано на чист български.
July 25, 2021
Когато Док отдава дан на класиците в жанра го прави с целите си сърце и душа. Съответно книгата е изпипана в стила на въпросните от -до. Включва абсолютно всичко, което ми харесва и не ми харесва в съответната книжна ниша. Рент и Блър отново са тук и ще предоставят на читателя доволно количество патаклама, пукница и мистерии.
Три истории, едната от които си е направо роман ще преведат двамата симпатяги и съпътвъщите ги образи през камара перипети и много битки и магии.
Ся, аз някак си предпочитам предишната книга или казано накратко по-кратките истории, ала това не значи, че не се забавлявах искрено. Малко ми накъртиха кофите прилагателни и цели речеви модели (колко пъти прочетох, че Атиния е "затворена в скален юмрук" примерно или колко пъти е редно да се използва едно от любимите ми прилагателн�� "стремглаво" на една страница?), но това е нормално за жанра, още дядо Омир да го е правил заради напевност, а Толкин да е търсил епично звучене... както и да е.
Харесаха ми разказите, особено първите два.
А, и не съм съгласен с авторовото самообвинение в прилики с "Колелото на времето" , на мен митообразуването си ми звучеше съвсем оригинално в "Яростта на младенците."
Не ми се иска да преразказвам/възпарявам историите, нека и другите читатели им се насладят с всичките изненадващи обрати.
Три истории, едната от които си е направо роман ще преведат двамата симпатяги и съпътвъщите ги образи през камара перипети и много битки и магии.
Ся, аз някак си предпочитам предишната книга или казано накратко по-кратките истории, ала това не значи, че не се забавлявах искрено. Малко ми накъртиха кофите прилагателни и цели речеви модели (колко пъти прочетох, че Атиния е "затворена в скален юмрук" примерно или колко пъти е редно да се използва едно от любимите ми прилагателн�� "стремглаво" на една страница?), но това е нормално за жанра, още дядо Омир да го е правил заради напевност, а Толкин да е търсил епично звучене... както и да е.
Харесаха ми разказите, особено първите два.
А, и не съм съгласен с авторовото самообвинение в прилики с "Колелото на времето" , на мен митообразуването си ми звучеше съвсем оригинално в "Яростта на младенците."
Не ми се иска да преразказвам/възпарявам историите, нека и другите читатели им се насладят с всичките изненадващи обрати.
August 15, 2021
Мнението ми за книгата почти напълно се припокрива с това на Иван :P И аз харесах една идея в повече предната книга, кратките фентъзи истории стил меч и магия ми влязоха по-добре - неслучайно тук най ми пасна разказът "Любовна отвара". И да, авторовото самообвинение в прилики с "Колелото на времето" е безпочвено - митообразуването в романа "Яростта на младенците" за мен си е оригинално.
Нещата, за които имам забележки, са точно във въпросния роман. Струва ми се, че Док е обърнал малко повече внимание на градските амазонки, явно повече са му били на сърце и е описал света и матриархалния им бит повече. Бидейки основен техен антагонист, на патриархалните планински араби сякаш можеше да се отдели още маааалко повече. На моменти героите, най-вече героините амазонки се отплесват в разни съждения, терзания и прочее смислови, които бяха излишни, а финалната битка можеше да е доста по-дълга и напоителна. А и Блър можеше да получи малко повече екранно време с магиите си.
За сметка на това песните, с които започва всяка глава (пак дело на Док) са един път, финалният бос-злодей е описан и представен мноооого, ама наистина много добре. Чудесно са представени и двете враждуващи фракции - жените-воини от Атиния и незерите от Фаири, а Рент си е Рент, както трябва. Ритуалите и митологията, пророчествата и проклятията са на ниво, а авторовото намигване към родното му място (Враздза) е сладко.
Чете ли ви се фентъзи, още повече такова в стил меч и магия и се чудите какво да подхванете - не се чудете, това е книгата. Идеално четиво за вече отиващото си лято.
Нещата, за които имам забележки, са точно във въпросния роман. Струва ми се, че Док е обърнал малко повече внимание на градските амазонки, явно повече са му били на сърце и е описал света и матриархалния им бит повече. Бидейки основен техен антагонист, на патриархалните планински араби сякаш можеше да се отдели още маааалко повече. На моменти героите, най-вече героините амазонки се отплесват в разни съждения, терзания и прочее смислови, които бяха излишни, а финалната битка можеше да е доста по-дълга и напоителна. А и Блър можеше да получи малко повече екранно време с магиите си.
За сметка на това песните, с които започва всяка глава (пак дело на Док) са един път, финалният бос-злодей е описан и представен мноооого, ама наистина много добре. Чудесно са представени и двете враждуващи фракции - жените-воини от Атиния и незерите от Фаири, а Рент си е Рент, както трябва. Ритуалите и митологията, пророчествата и проклятията са на ниво, а авторовото намигване към родното му място (Враздза) е сладко.
Чете ли ви се фентъзи, още повече такова в стил меч и магия и се чудите какво да подхванете - не се чудете, това е книгата. Идеално четиво за вече отиващото си лято.
June 14, 2021
Ето тук бих счупил "звездомера", ако имаше как да дам повече от 5* като оценка!
Митко Цолов сигурно сам не осъзнава каква класика е написал. Сменете името на Рент с "Конан" и получавате чудесен сборник, сякаш написан от доайена на жанра "меч и магия" Робърт Хауърд. Но това не е всичко! Отворете на последното произведение (което е с обем на кратък роман) "Яростта на младенците" и ще видите прилики с друг динозавър в жанра - Робърт Джордан. Сравнително скоро "превъртях" Колелото на времето и ми е още пресничко на душата, та направих паралелът много бързо.
И ако това, което съм написал не ви е достатъчно, за да си вземете книгата - чуйте още. Наблъскано е с екшън, мечове, стрели, боеве, кръв хвърчи във всички посоки, НО има място и за изгаряща любов, достигаща извън човешките възприятия. Наблъскано е с чутовни количества алкохол, НО има място за безгранично приятелство. Наблъскано е с чудовища от най-различни познати и непознати видове, НО има място и за красавици, радващи окото... ;)
Като верен ФЕН на поредицата искрено се надявам Митко Цолов да не ни оставя да чакаме още дълго, докато в ръчичките ни попадне СВИТЪК ТРЕТИ!
Митко Цолов сигурно сам не осъзнава каква класика е написал. Сменете името на Рент с "Конан" и получавате чудесен сборник, сякаш написан от доайена на жанра "меч и магия" Робърт Хауърд. Но това не е всичко! Отворете на последното произведение (което е с обем на кратък роман) "Яростта на младенците" и ще видите прилики с друг динозавър в жанра - Робърт Джордан. Сравнително скоро "превъртях" Колелото на времето и ми е още пресничко на душата, та направих паралелът много бързо.
И ако това, което съм написал не ви е достатъчно, за да си вземете книгата - чуйте още. Наблъскано е с екшън, мечове, стрели, боеве, кръв хвърчи във всички посоки, НО има място и за изгаряща любов, достигаща извън човешките възприятия. Наблъскано е с чутовни количества алкохол, НО има място за безгранично приятелство. Наблъскано е с чудовища от най-различни познати и непознати видове, НО има място и за красавици, радващи окото... ;)
Като верен ФЕН на поредицата искрено се надявам Митко Цолов да не ни оставя да чакаме още дълго, докато в ръчичките ни попадне СВИТЪК ТРЕТИ!
June 12, 2021
С любопитство пристъпих преди няколко месеца към прочитането на тази книга (още в ръкопис) и после - към кръцкането с редакторската ножица по текста. Какво открих? Първо и преди всичко: един по-голям, по-зрял в стила и изказа си автор (спрямо първия "свитък"), все така забавен, вълнуващ и земен, но много по-наясно с бръмбарите в главата си, така де, с идеите и представите за Емор и случките, които очакват героите му.
Признавам си, откакто за първи път открих жанра на Меч и магия, обожавам простото, непретенциозно фентъзи, пълно с битки и приключения заради самите битки и приключения; лишеното от специален подтекст, натрапвани на читателя идеи и особена снобария - онова, което решава възникващите проблеми с един решителен замах (или с няколко) и обезглавяването им (или ликвидирането по друг зрелищен начин). Накратко: фентъзито, което олицетворява реалния живот и не се заглавичква да търси Големия смисъл (ТМ). Героичното фентъзи, с други думи.
"Песните" четох с удоволствие няколко пъти и планирам в близко бъдеще да прочета отново. Очаквам с нетърпение след някоя година да видя и третия им "свитък" и да огледам още някой аспект на този така вълнуващ и изпълнен с приключения свят.
Признавам си, откакто за първи път открих жанра на Меч и магия, обожавам простото, непретенциозно фентъзи, пълно с битки и приключения заради самите битки и приключения; лишеното от специален подтекст, натрапвани на читателя идеи и особена снобария - онова, което решава възникващите проблеми с един решителен замах (или с няколко) и обезглавяването им (или ликвидирането по друг зрелищен начин). Накратко: фентъзито, което олицетворява реалния живот и не се заглавичква да търси Големия смисъл (ТМ). Героичното фентъзи, с други думи.
"Песните" четох с удоволствие няколко пъти и планирам в близко бъдеще да прочета отново. Очаквам с нетърпение след някоя година да видя и третия им "свитък" и да огледам още някой аспект на този така вълнуващ и изпълнен с приключения свят.
August 22, 2021
Таква фентъзите за съжаление вече не се четат и не се издават. Меч и магия е жанр, който не трябва да умира, за това се надявам да има по-голям интерес към тази книга.
Иначе и трите истории са на доста по-добро ниво от първата книга(където само един разказ ми се отличаваше). Тук просто няма слабо. Всичко е заковано. Всяка дума си е на мястото. Препоръчвам!
Иначе и трите истории са на доста по-добро ниво от първата книга(където само един разказ ми се отличаваше). Тук просто няма слабо. Всичко е заковано. Всяка дума си е на мястото. Препоръчвам!
November 27, 2025
Първите два разказа са страхоооотни! Продължавам с третия /той си е почти роман/, и там заполва обещаващо ....
изобщо, в България имаме отлични автори, но за съжаление май са крайно непознати извън страната ....
изобщо, в България имаме отлични автори, но за съжаление май са крайно непознати извън страната ....
June 11, 2021
Димитър Цолов и изд. „Изток-Запад” са се погрижили феновете на родното фентъзи да не скучаят в горещините. Вторият том от поредицата „Хрониките на Чистника и Шепичката” е тук. Три нови истории с Рент и Блър, в които харизматичното дуо най-непретенциозно громи зли сили и читателски очаквания. Ако си падате по жанра меч и магия, то присъединете се към тези колеги на Конан за една добра доза безпардонно развлекателен pulp. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
June 11, 2021
Прочетена с удоволствие и натрапчивата мисъл, че в ръцете ми такава книга не е попаднала от доста време. "Песни за погибел и любов" ми припомни колко много обичам онези истории, в които главните герои са стиснали по един здрав меч и ръгат всичко човешко и демонични дето им се изпречи на пътя.
Рент и Блър са отличен екип, меч и магия откъдето да го погледнеш. Връщат ме в дните на Конан, където приключенията бяха просто, но диви и завладяващи.
"Песните..." съдържат три хубави истории и мога само да съжалявам, че са само толкова. Цолов се е справил повече от добре и не ми остава нищо друго освен да чакам следващата книга от поредицата.
Рент и Блър са отличен екип, меч и магия откъдето да го погледнеш. Връщат ме в дните на Конан, където приключенията бяха просто, но диви и завладяващи.
"Песните..." съдържат три хубави истории и мога само да съжалявам, че са само толкова. Цолов се е справил повече от добре и не ми остава нищо друго освен да чакам следващата книга от поредицата.
June 28, 2021
Ако кратичките "Кървави песни" могат да се приемат като опипване на почвата, то вторият свитък е дълбока оран в нивата на "меч и магия". Димитър Цолов е запалил трактора и доволно е разорал спеклата се пръст на родните произведения в този жанЪр!
Вторият свитък съдържа два разказа и един роман, като "Пресечни точки" е перфектен за началото на книгата - кратък и с добра забавна линия на пияния Рент, тръгнал да раздава възмездие. "Любовна отвара" запазва забавната нотка със завръзката, но с напредването нещата стават сериозни и опасни.
"Яростта на младенците" е епично добро заглавие, а изпълнението, вероятно и поради по-големия обем, е поне с ниво нагоре. Има успоредни сюжетни линии, достатъчно на брой и дълбочина персонажи и сюжетни обрати, ко��то достигат кулминацията си в развръзката. Към края има и добри елементи на хорър, които са вплетени много добре и "натягат" допълнително читателя за финалния сблъсък. Нужно е да се споменат и някои добри фентъзи-хрумки, които придават оригиналност!
Всяка глава започва със стих - а ако има писател, на който тов аможе да му се получи с лекота е именно Димдиал Цолов. Мерена реч се намира не само там, а без съмнение приритах от кеф, четейки фрагмента от "Залеза на Враздза" на страница 164 - поема, осъвременена в страхотна песен от съвременната инкарнация на Виночерпеца.
Едно и половина не-страхотни неща:
Във всички произведения в книгата (може би с изключение на първия разказ), Блър е второстепенен персонаж-помощник, за разлика от Рент, който е все на предна линия. Робин и Батман. Знам, че авторът планира да обърне нещата в свитък Три! :)
Девите от Атиния така и не ми станаха поне малко симпатични, за разлика от нерезите, опа - незерите. Това почти се промени с доста класната сцена в епилога между Урда и Салдан 'абн Тахад. Почти... :)
В заключение: Макар и да няма много родни писатели, пишещи/писали в този, незнайно защо считан за остарял, жанр, вторият свитък постави короната на главата на мосю Цолов и дори я натисна здраво, за да не може да бъде свалена лесно. Пожелавам му писането на трети свитък да е по-бързо, а продажбите на първите два - да доведат до поне един-два допълнителни тиража!
Вторият свитък съдържа два разказа и един роман, като "Пресечни точки" е перфектен за началото на книгата - кратък и с добра забавна линия на пияния Рент, тръгнал да раздава възмездие. "Любовна отвара" запазва забавната нотка със завръзката, но с напредването нещата стават сериозни и опасни.
"Яростта на младенците" е епично добро заглавие, а изпълнението, вероятно и поради по-големия обем, е поне с ниво нагоре. Има успоредни сюжетни линии, достатъчно на брой и дълбочина персонажи и сюжетни обрати, ко��то достигат кулминацията си в развръзката. Към края има и добри елементи на хорър, които са вплетени много добре и "натягат" допълнително читателя за финалния сблъсък. Нужно е да се споменат и някои добри фентъзи-хрумки, които придават оригиналност!
Всяка глава започва със стих - а ако има писател, на който тов аможе да му се получи с лекота е именно Димдиал Цолов. Мерена реч се намира не само там, а без съмнение приритах от кеф, четейки фрагмента от "Залеза на Враздза" на страница 164 - поема, осъвременена в страхотна песен от съвременната инкарнация на Виночерпеца.
Едно и половина не-страхотни неща:
Във всички произведения в книгата (може би с изключение на първия разказ), Блър е второстепенен персонаж-помощник, за разлика от Рент, който е все на предна линия. Робин и Батман. Знам, че авторът планира да обърне нещата в свитък Три! :)
Девите от Атиния така и не ми станаха поне малко симпатични, за разлика от нерезите, опа - незерите. Това почти се промени с доста класната сцена в епилога между Урда и Салдан 'абн Тахад. Почти... :)
В заключение: Макар и да няма много родни писатели, пишещи/писали в този, незнайно защо считан за остарял, жанр, вторият свитък постави короната на главата на мосю Цолов и дори я натисна здраво, за да не може да бъде свалена лесно. Пожелавам му писането на трети свитък да е по-бързо, а продажбите на първите два - да доведат до поне един-два допълнителни тиража!
January 3, 2022
"Хрониките на Чистника и Шепичката" се превръща е една от любимите ми фентъзи поредици. Все по-рядко може да се срещне нещо качествено в поджанра "Меч и магия", което да е хем своеобразен поклон към бащите на жанра Лейбър, Хауърд и Муркок, хем да е достатъчно оригинално и различно. Точно такива са историите на Рент и Блър, независимо дали става въпрос за разкази или за краткия роман "Яростта на младенците", който заема по-голямата част от "Песни за погибел и любов". Той е чудесен, като се откроява с отлично развита история, стегнато действие и интересни персонажи, като в него няма нищо излишно, а на Димитър Цолов не са нужни 10 тома, за да завърши историята си. Той е успял да създаде свой оригинален свят, който по никакъв начин не бих свързал с "Колелото на времето" на Джордън и в който нямам търпение да се потопя отново.
June 19, 2021
Поздравления за Димитър Цолов, който е успял да надгради започнатото с "Кървави песни" и да придаде по-голяма плътност на героите си в новите им приключения.
Определено развитието е голямо, ще следя с интерес следващите творби на Доктора.
Определено развитието е голямо, ще следя с интерес следващите творби на Доктора.
November 27, 2023
Не знам защо всички чакат лошия брат на дядо Коледа - Грррр Мартина да си завърши многологията, като можете да обсаждате Доктора да напише поне още десетина сборника от страхотни приключенско-фентъзийни истории за любимото ми дуо Чистника и Шепичката. А той може, макар че напоследък залита по съвременните криминалета, аз вярвам, че това не е краят на фентъзийното дуо, което оцелява не с кротце, не с благо, ами с егати-колко-много-кютек, и то написан оригинално, свежо и - сериозно - завладяващо. Смятате, че има много такива книги ли? Ами не, толкова добри няма. Та да се разберем - кой ще отвлече Доктора на екзотичен остров с неограничени запаси от качествен алкохол и квалитетни мезета, и ще го пусне след поне пет дебелишки сборника готови за финална редакция, мхм?
January 21, 2023
Време беше тия смели герои да се сдобият с пълнокръвен роман. Увлекателно четиво, с по-дълбока и добре развита идея, но все така издържано в лековатия и забавен стил на автора.
Надявам се Чистника и Шепичката да имат още какво да ни разкажат... 😉
Надявам се Чистника и Шепичката да имат още какво да ни разкажат... 😉
Displaying 1 - 15 of 15 reviews