What do you think?
Rate this book
Червенохалата #1
Червенохалата
Преди цяло хилядолетие Червената хала оставя стария свят в руини и завещава на кралствата във Ферисея страх, разединение и омраза.
Единственият, който помни страховитата вещица с любов и нежност, наднича из селенията на мъртвите и проследява пътя на нейната наследница – младата Аварис Червенохала. Изгубила всякаква надежда да се върне у дома, тя е принудена да се крие от греховете и мрачните тайни в историята на рода си. След дванайсет години укритие в човешко село, далеч от земите на магията, миналото най-накрая я настига: вестоносец от магьосническо кралство я открива и настоява дълговете ѝ към краля му да бъдат изплатени.
Онова, което Аварис ще открие при завръщането си във Ферисея обаче, не е свободата, която е търсила. Ще успее ли младата Червенохала да разпознае съюзниците си сред всички врагове и достатъчен ли ще бъде огънят в кръвта ѝ, за да спаси от покварата на Ферисея онова, за което копнее вещерското й сърце?
Единственият, който помни страховитата вещица с любов и нежност, наднича из селенията на мъртвите и проследява пътя на нейната наследница – младата Аварис Червенохала. Изгубила всякаква надежда да се върне у дома, тя е принудена да се крие от греховете и мрачните тайни в историята на рода си. След дванайсет години укритие в човешко село, далеч от земите на магията, миналото най-накрая я настига: вестоносец от магьосническо кралство я открива и настоява дълговете ѝ към краля му да бъдат изплатени.
Онова, което Аварис ще открие при завръщането си във Ферисея обаче, не е свободата, която е търсила. Ще успее ли младата Червенохала да разпознае съюзниците си сред всички врагове и достатъчен ли ще бъде огънят в кръвта ѝ, за да спаси от покварата на Ферисея онова, за което копнее вещерското й сърце?
576 pages, Paperback
Published July 21, 2021
62 people are currently reading
973 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 169 reviews
July 27, 2021
За пореден път съм изумена от въображението и езика на Цветелина. Няма спор, това момиче има чутовен талант.
„Червенохалата“ бе книга, която чаках много. Многократно бях чела откъси от нея, които Цветелина ми пращаше, докато пишеше. Но изобщо не бях подготвена за това, което ме чака.
Като читател рядко посягам към такъв тип фентъзи, защото страня от мащабните магични светове, които изискват голяма концентрация при четене. И тук не можах да се спася от това – на моменти книгата ми дотежаваше, не защото беше скучна или тромава, а просто защото нямам навика да чета такъв тип литература. Но пък след затварянето на последната страница осъзнах колко много си е заслужавало. Ферисея е един богат, пъстър и пълнокръвен свят, който е изграден брилянтно. Обожавам всеки един от героите, дори и тези, които мразех от началото до края (да, Кай, то е ясно). Влюбих се в сцени и пейзажи, които привидно изглеждаха обикновени и предвидими. С течение на историята звездите рязко започнаха да се покачват, а финалът безапелационно бетонира петата ми звезда.
Браво, Цвети, успя за пореден път да ме изумиш, да ме накараш да треперя в очакване, да се стряскам, да се смея и да пусна някоя и друга сълза.
„Червенохалата“ бе книга, която чаках много. Многократно бях чела откъси от нея, които Цветелина ми пращаше, докато пишеше. Но изобщо не бях подготвена за това, което ме чака.
Като читател рядко посягам към такъв тип фентъзи, защото страня от мащабните магични светове, които изискват голяма концентрация при четене. И тук не можах да се спася от това – на моменти книгата ми дотежаваше, не защото беше скучна или тромава, а просто защото нямам навика да чета такъв тип литература. Но пък след затварянето на последната страница осъзнах колко много си е заслужавало. Ферисея е един богат, пъстър и пълнокръвен свят, който е изграден брилянтно. Обожавам всеки един от героите, дори и тези, които мразех от началото до края (да, Кай, то е ясно). Влюбих се в сцени и пейзажи, които привидно изглеждаха обикновени и предвидими. С течение на историята звездите рязко започнаха да се покачват, а финалът безапелационно бетонира петата ми звезда.
Браво, Цвети, успя за пореден път да ме изумиш, да ме накараш да треперя в очакване, да се стряскам, да се смея и да пусна някоя и друга сълза.
August 5, 2021
Прочетох „Червенохалата“ и в мен клокочат много емоции, защото Цветелина Владимирова отново ми показа колко добър разказвач на истории е.
Макар и да избягвам фентъзи романи през последните години, тази книга ми напомни колко вълшебни са тези светове, напоени с магия и епика. Впечатлен съм от романа, заради стила, заради описанията, заради героите, заради историята, заради магията... заради Червенохалата. Успях да открия един невероятно изграден свят с брилянтна магическа система. Също така си създадох отношение към всеки един от героите и успях да ги разбера - да уловя техните мотиви за действията, които предприемаха по време на развитието на сюжета. Прочетох няколко ревюта, които споменават, че в първата половина на романа липсва динамика и диалог. Аз проблем с това нямах. Напротив - бях улисан във всичко, което се описва. Бях впечатлен от природните пейзажи, от описаните вътрешни монолози на героите, от изведения подтекст на различни случки и ситуации.
Истинската ми възхита обаче е заради решението, което е взела Цветелина Владимирова, за да разкаже историята. Всичко е през очите на непознат разказвач, който дава своите оценки и споделя своя опит с читателя. Споделят се тайни, които героите никога не биха споделили пред себе си. Дори често тези тайни не са осъзнати от персонажите, но са изказани от разказвача, защото той знае и вижда всичко. Олицетворението на лирическия говорител, създава определена интимност между него и читателя. Изключителен похват, който, честно казано, никога досега не съм срещал.
Липсваше ми малко предистория за героите, които съвсем леко бележат книгата, но е повече от ясно, че са изключително важни. Това са Червената хала и Корона Червенохала. Там определено има много недоизяснени неща, които се надявам да разбера в продължението на романа.
Финалът беше всичко, от което се нуждаеше тази история - мащабна бойна сцена, която ще послужи като мост между първата и втората книга от историята на Червенохалата.
Давам смело на „Червенохалата“ отлична оценка и си стискам палци скоро пак да бъда във Ферисея. Надявам се и съдбата на тази книга да е светла, защото го заслужава.
П.П. Имаше моменти, които толкова ме впечатлиха с начина, по който бяха изградени, че ако бях автор, бих искал да съм ги написал аз.
Макар и да избягвам фентъзи романи през последните години, тази книга ми напомни колко вълшебни са тези светове, напоени с магия и епика. Впечатлен съм от романа, заради стила, заради описанията, заради героите, заради историята, заради магията... заради Червенохалата. Успях да открия един невероятно изграден свят с брилянтна магическа система. Също така си създадох отношение към всеки един от героите и успях да ги разбера - да уловя техните мотиви за действията, които предприемаха по време на развитието на сюжета. Прочетох няколко ревюта, които споменават, че в първата половина на романа липсва динамика и диалог. Аз проблем с това нямах. Напротив - бях улисан във всичко, което се описва. Бях впечатлен от природните пейзажи, от описаните вътрешни монолози на героите, от изведения подтекст на различни случки и ситуации.
Истинската ми възхита обаче е заради решението, което е взела Цветелина Владимирова, за да разкаже историята. Всичко е през очите на непознат разказвач, който дава своите оценки и споделя своя опит с читателя. Споделят се тайни, които героите никога не биха споделили пред себе си. Дори често тези тайни не са осъзнати от персонажите, но са изказани от разказвача, защото той знае и вижда всичко. Олицетворението на лирическия говорител, създава определена интимност между него и читателя. Изключителен похват, който, честно казано, никога досега не съм срещал.
Липсваше ми малко предистория за героите, които съвсем леко бележат книгата, но е повече от ясно, че са изключително важни. Това са Червената хала и Корона Червенохала. Там определено има много недоизяснени неща, които се надявам да разбера в продължението на романа.
Финалът беше всичко, от което се нуждаеше тази история - мащабна бойна сцена, която ще послужи като мост между първата и втората книга от историята на Червенохалата.
Давам смело на „Червенохалата“ отлична оценка и си стискам палци скоро пак да бъда във Ферисея. Надявам се и съдбата на тази книга да е светла, защото го заслужава.
П.П. Имаше моменти, които толкова ме впечатлиха с начина, по който бяха изградени, че ако бях автор, бих искал да съм ги написал аз.
August 20, 2021
„Червенохалата” определено се нарежда сред най-добрите книги, които съм прочела до момента през годината. Влюбена съм във всеки един момент от романа!
Действието в „Червенохалата” започва в света на хората, но продължава и завършва във вълшебната Ферисея – земя на вещици, магьосници и разни други чудати същества, която обаче не успява да обедини обитателите си, а вместо това те са изправени пред постоянни неразбирателства и конфликти помежду си. Не беше никак трудно да бъда омагьосана от Ферисея и да заживея в нея - описанията бяха приказни и успяваха да пресъздадат изцяло вълшебната и мистична, а често и мрачна и опасна атмосфера на този свят.
Светът на „Червенохалата” е очарователен и поглъщащ, но това, което ме накара да се влюбя в книгата, бяха героите ѝ - всички те несъвършени, но толкова живи и пълнокръвни. Аварис Червенохала бе една доста необикновена вещица, попила от своенравния характер на баба си, която я беше отгледала в човешкия свят. Попаднала обратно в земите на вещиците и магьосниците, Аварис продължаваше да бъде все така свободолюбива и твърдоглава, но показа и други черти на характера си – привързаност, грижовност, любов. А в среброгорското кралство, а сетне и Черноскалието вещицата научи и много за своето минало и пътищата, откриващи се в бъдещето. Теригон – магьосник и крал на Среброгория, бе погълнат изцяло от драматичното си минало, което му позволяваше да е само бледа сянка на това, което наистина представлява. И все пак доста ми допадна като герой и се радвам, че допусна Аварис до себе си и историята си. Нямам търпение да пристъпя и към любимите си герои от книгата – Феликс, Кай (не заради името ѝ ;)) и Оливър. Феликс е може би най, най-любимият ми герой в романа. Дарбата му беше доста интересна, а самият той бе подобен на онези смели герои от приказките. Това, което най-много ми хареса в него, беше отношението към семейството му в очите на Теригон и Кай. Струва ми се, че не Теригон, а Феликс беше спойката между тримата – балансът и техен доста верен съветник. Also, бойните сцени към края на книгата, в които и той имаше участие, са ми любими! Кай със сигурност няма да се превърне в любимка на доста от читателите, но от самото начало с дръпнатото ѝ и на моменти злобно отношение, бях убедена, че има нещо повече зад тази фасада и тайничко ѝ симпатизирах, а когато получих отговорите си, вече я обичах. Теригон, Феликс и Кай за мен бяха душата на книгата – изключително силни и добре развити взаимоотношения. Тримата бяха едно от най-добрите „семейства”, за които някога съм чела, макар и не кръвно такова. Пристъпвам и към третия си любим герой – Оливър. Той беше онази „глътка свеж въздух”, от която се нуждае всяка една книга. Наистина не мисля, че ще има читател, който да не хареса Оливър, просто защото характерът му беше толкова сладко неловък и чаровен. Бих казала, че около него бяха забавните моменти в книгата. Иии последно - бабата на Аварис – Леона, която предизвика доста смесени чувства в мен – беше мъдра, доста своенравна и типично за една баба – винаги знаеща какво е най-добро за внучката ѝ и готова на всичко за нея. Намирам аргументи за решенията и действията ѝ в книгата, но не мисля, че те бяха винаги правилните. Има още един герой, за когото искам да кажа нещичко, но за него – в спойлер секцията.
Последните две глави от "Червенохалата" бяха наистина жестоки, затова сега събирам цялото си търпение и започвам да чакам продължението :)
Действието в „Червенохалата” започва в света на хората, но продължава и завършва във вълшебната Ферисея – земя на вещици, магьосници и разни други чудати същества, която обаче не успява да обедини обитателите си, а вместо това те са изправени пред постоянни неразбирателства и конфликти помежду си. Не беше никак трудно да бъда омагьосана от Ферисея и да заживея в нея - описанията бяха приказни и успяваха да пресъздадат изцяло вълшебната и мистична, а често и мрачна и опасна атмосфера на този свят.
Светът на „Червенохалата” е очарователен и поглъщащ, но това, което ме накара да се влюбя в книгата, бяха героите ѝ - всички те несъвършени, но толкова живи и пълнокръвни. Аварис Червенохала бе една доста необикновена вещица, попила от своенравния характер на баба си, която я беше отгледала в човешкия свят. Попаднала обратно в земите на вещиците и магьосниците, Аварис продължаваше да бъде все така свободолюбива и твърдоглава, но показа и други черти на характера си – привързаност, грижовност, любов. А в среброгорското кралство, а сетне и Черноскалието вещицата научи и много за своето минало и пътищата, откриващи се в бъдещето. Теригон – магьосник и крал на Среброгория, бе погълнат изцяло от драматичното си минало, което му позволяваше да е само бледа сянка на това, което наистина представлява. И все пак доста ми допадна като герой и се радвам, че допусна Аварис до себе си и историята си. Нямам търпение да пристъпя и към любимите си герои от книгата – Феликс, Кай (не заради името ѝ ;)) и Оливър. Феликс е може би най, най-любимият ми герой в романа. Дарбата му беше доста интересна, а самият той бе подобен на онези смели герои от приказките. Това, което най-много ми хареса в него, беше отношението към семейството му в очите на Теригон и Кай. Струва ми се, че не Теригон, а Феликс беше спойката между тримата – балансът и техен доста верен съветник. Also, бойните сцени към края на книгата, в които и той имаше участие, са ми любими! Кай със сигурност няма да се превърне в любимка на доста от читателите, но от самото начало с дръпнатото ѝ и на моменти злобно отношение, бях убедена, че има нещо повече зад тази фасада и тайничко ѝ симпатизирах, а когато получих отговорите си, вече я обичах. Теригон, Феликс и Кай за мен бяха душата на книгата – изключително силни и добре развити взаимоотношения. Тримата бяха едно от най-добрите „семейства”, за които някога съм чела, макар и не кръвно такова. Пристъпвам и към третия си любим герой – Оливър. Той беше онази „глътка свеж въздух”, от която се нуждае всяка една книга. Наистина не мисля, че ще има читател, който да не хареса Оливър, просто защото характерът му беше толкова сладко неловък и чаровен. Бих казала, че около него бяха забавните моменти в книгата. Иии последно - бабата на Аварис – Леона, която предизвика доста смесени чувства в мен – беше мъдра, доста своенравна и типично за една баба – винаги знаеща какво е най-добро за внучката ѝ и готова на всичко за нея. Намирам аргументи за решенията и действията ѝ в книгата, но не мисля, че те бяха винаги правилните. Има още един герой, за когото искам да кажа нещичко, но за него – в спойлер секцията.
Последните две глави от "Червенохалата" бяха наистина жестоки, затова сега събирам цялото си търпение и започвам да чакам продължението :)
January 31, 2022
This book should be translated and shared with the world. Yes, it is that good!
Отдавна не бях чела толкова завладяващо фентъзи. Прекрасни герои, пейзажи и магия е създала авторката.
Никога не мога да напиша дълга рецензия за книгите, в които съм се влюбила от пръв прочит, защото емоциите ме стисват за гърлото и мога само да въздишам доволно.
Цвети (прощавай, че така на малко име, но те почувствах изведнъж близка след като се разходих из Ферисея), благодаря ти!
Отдавна не бях чела толкова завладяващо фентъзи. Прекрасни герои, пейзажи и магия е създала авторката.
Никога не мога да напиша дълга рецензия за книгите, в които съм се влюбила от пръв прочит, защото емоциите ме стисват за гърлото и мога само да въздишам доволно.
Цвети (прощавай, че така на малко име, но те почувствах изведнъж близка след като се разходих из Ферисея), благодаря ти!
August 3, 2021
Признавам си купих тази книга единствено заради корицата – невероятна е! Не съм чела предходната поредица на авторката и това ми беше първа среща с Цветелина Владимирова. Признавам и, че ми е трудно да оценя книгата, защото имаше и неща, които не ми допаднаха, но пък като история ми хареса.
Като цяло стилът на писане е прекалено описателен за моя вкус, твърде големи пасажи с текст бяха изпълнени с отвлечени обяснения, а книгата е с такъв сюжет, който по скоро предполага много действие. Можеше да бъде изпъстрена с обрати и напрегнати моменти, но не беше така. Също ми липсваше повече диалог. Хареса ми, че авторката може да внесе много саркастичен хумор и остроумни диалози между героите, но репликите реално бяха малко. Другото, което отчитам като минус е твърде мудното начало. Първите около 200 страници ми вървяха изключително бавно и трудно ги преодолях. Написаното не ме караше да искам да чета още и още, а само загатваше за нещо, което евентуално би тръгнало в интересна посока.
В крайна сметка обаче книгата започна да ме грабва в някакъв момент след средата и ми беше любопитно да разбера на къде ще поеме действието. Книгата започва в Света на човеците, които са нисши същества в сравнение с основните герои – вещици и магьосници и именно там е израснала Аварис. А тя - Аварис Червенохала е отделена от бебешката си люлка от собствената си баба, която я отвлича опитвайки се да я спаси от коварните кроежи на майка ѝ – Корона Червенохала. Вече пораснала обаче, се налага тя да се завърне в своя свят Ферисея, но там я чакат нови предизвикателства. Трима мъже, трима крале я искат в собствените си кралства, изборът ѝ обаче е предопределен. А тази предопределеност предполага избухването на война, защото никой от кралете няма да отстъпи. Теригон, Валемир и Лукас – трима герои с различни подбуди, с различни сили и различно влияние, но с еднаква по сила гордост и желание за надмощие – до какво ще доведе съревнованието?
Харесаха ми всички персонажи, дори второстепенните герои. Всеки си има добре изградено минало и настояще, което ще ги противопостави един на друг. Всяка сцена е изпъстрена с магия и заклинания, а притежаваната мощ предопределя кой ще спечели в магическите битки. Интересното е, че вещиците и магьосниците се разграничават едни от други, защото владеят различни по произход магии, различни стихии и почитат различни богове, те не могат да живеят заедно. В такъв случай възможна ли е любовта между магьосник и вещица? Възможно ли е да заживеят в мир и благоденствие или някоя тъмна сила ще се надигне от пъкъла и ще унищожи всичко?
Определено втората половина на книгата е много по-интересна, а краят е наистина епичен. Постепенно се разкриват тайни, които обаче ще заплетат много повече сюжета в следващата част (надявам се). Макар резервите ми в началото – давам оценка от 5* като наистина се надявам втората част да е по-динамична и с повече напрегнати моменти.
Като цяло стилът на писане е прекалено описателен за моя вкус, твърде големи пасажи с текст бяха изпълнени с отвлечени обяснения, а книгата е с такъв сюжет, който по скоро предполага много действие. Можеше да бъде изпъстрена с обрати и напрегнати моменти, но не беше така. Също ми липсваше повече диалог. Хареса ми, че авторката може да внесе много саркастичен хумор и остроумни диалози между героите, но репликите реално бяха малко. Другото, което отчитам като минус е твърде мудното начало. Първите около 200 страници ми вървяха изключително бавно и трудно ги преодолях. Написаното не ме караше да искам да чета още и още, а само загатваше за нещо, което евентуално би тръгнало в интересна посока.
В крайна сметка обаче книгата започна да ме грабва в някакъв момент след средата и ми беше любопитно да разбера на къде ще поеме действието. Книгата започва в Света на човеците, които са нисши същества в сравнение с основните герои – вещици и магьосници и именно там е израснала Аварис. А тя - Аварис Червенохала е отделена от бебешката си люлка от собствената си баба, която я отвлича опитвайки се да я спаси от коварните кроежи на майка ѝ – Корона Червенохала. Вече пораснала обаче, се налага тя да се завърне в своя свят Ферисея, но там я чакат нови предизвикателства. Трима мъже, трима крале я искат в собствените си кралства, изборът ѝ обаче е предопределен. А тази предопределеност предполага избухването на война, защото никой от кралете няма да отстъпи. Теригон, Валемир и Лукас – трима герои с различни подбуди, с различни сили и различно влияние, но с еднаква по сила гордост и желание за надмощие – до какво ще доведе съревнованието?
Харесаха ми всички персонажи, дори второстепенните герои. Всеки си има добре изградено минало и настояще, което ще ги противопостави един на друг. Всяка сцена е изпъстрена с магия и заклинания, а притежаваната мощ предопределя кой ще спечели в магическите битки. Интересното е, че вещиците и магьосниците се разграничават едни от други, защото владеят различни по произход магии, различни стихии и почитат различни богове, те не могат да живеят заедно. В такъв случай възможна ли е любовта между магьосник и вещица? Възможно ли е да заживеят в мир и благоденствие или някоя тъмна сила ще се надигне от пъкъла и ще унищожи всичко?
Определено втората половина на книгата е много по-интересна, а краят е наистина епичен. Постепенно се разкриват тайни, които обаче ще заплетат много повече сюжета в следващата част (надявам се). Макар резервите ми в началото – давам оценка от 5* като наистина се надявам втората част да е по-динамична и с повече напрегнати моменти.
September 9, 2021
Както се вижда четох “Червенохалата” мноого, мнооого дълго време… от една страна защото имах нужда след всяка глава да си помисля над прочетеното, от друга заради ежедневието ми, от трета защото не исках да свършва…
Изключително различна от предните книги на авторката, много магична, непредсказуема и адски динамична. Много съм доволен. Персонажите, атмосверата, фолклора, сюжета, всичко ми харесва. Началото ми беше тегаво не мога да си кривя душата, но си заслужаваше♥️♥️♥️♥️♥️
Изключително различна от предните книги на авторката, много магична, непредсказуема и адски динамична. Много съм доволен. Персонажите, атмосверата, фолклора, сюжета, всичко ми харесва. Началото ми беше тегаво не мога да си кривя душата, но си заслужаваше♥️♥️♥️♥️♥️
September 10, 2021
Очаквах с нетърпение следващата книга на Цветелина Владимирова, особено след успешната поредица за Воронина, която страшно много ми хареса. " Червенохалата" си я купих още като се появи в книжарниците , но я оставих уж да излезе следващата част, защото ми е много тегаво да чакам продължение. Да, ама не можах да устоя. Докато предишните три книги( За Воронина) бяха по- скоро градско фентъзи, тук Цветелина навлиза в същинското фентъзи и създава приказен свят, магическа атмосфера и колоритни персонажи.
В "Червенохалата" се усеща красиво стилистично шлифоване и по- уверен писателски почерк. Още с първите страници, историята започва да се излива увлекателно и да кара кръвта да кипи с огнените вещерски персонажи, особено този на Аварис Червенохалата. Тя не е типичния образ на вещицата от приказките, напротив, Аварис е една съвременна, красива, чувствена, силна( като характер), твърдоглава вещица, но с нежно и мило сърце. Отгледана от баба си, Леона, и израснала в човешкия свят, нейните корени я теглят обратно към земята на вещиците, Ферисея, където да се изправи лице в лице със съдбата си, да отстоява себе си и да се доказва смело. Това, което ще открие там обаче, не е това, което е очаквала.
Аварис преминава през много силни моменти и ярки преживявания, а по пътя си среща интересни персонажи, с които изгражда ключови взаимоотношения.
Няма да разказвам повече за сюжета, за да не издам някой любопитен елемент и така да отнема удоволствието на някой друг.
Колкото и да ми се искаше да препускам през книгата, я четох бавно, защото не ми се искаше да свършва, а след жестокия финал, нямам търпение за следващата част.
За мен " Червенохалата" е истинска читателска наслада, и вярвам, че ще се оцени високо, особено от любителите на фентъзи и приказни истории. Динамична, магическа, увлекателна, интригуваща... чрез тази книга таланта на Цветелина Владимирова засиява още по- силно. А корицата е същинско бижу и пасва идеално на историята.
В "Червенохалата" се усеща красиво стилистично шлифоване и по- уверен писателски почерк. Още с първите страници, историята започва да се излива увлекателно и да кара кръвта да кипи с огнените вещерски персонажи, особено този на Аварис Червенохалата. Тя не е типичния образ на вещицата от приказките, напротив, Аварис е една съвременна, красива, чувствена, силна( като характер), твърдоглава вещица, но с нежно и мило сърце. Отгледана от баба си, Леона, и израснала в човешкия свят, нейните корени я теглят обратно към земята на вещиците, Ферисея, където да се изправи лице в лице със съдбата си, да отстоява себе си и да се доказва смело. Това, което ще открие там обаче, не е това, което е очаквала.
Аварис преминава през много силни моменти и ярки преживявания, а по пътя си среща интересни персонажи, с които изгражда ключови взаимоотношения.
Няма да разказвам повече за сюжета, за да не издам някой любопитен елемент и така да отнема удоволствието на някой друг.
Колкото и да ми се искаше да препускам през книгата, я четох бавно, защото не ми се искаше да свършва, а след жестокия финал, нямам търпение за следващата част.
За мен " Червенохалата" е истинска читателска наслада, и вярвам, че ще се оцени високо, особено от любителите на фентъзи и приказни истории. Динамична, магическа, увлекателна, интригуваща... чрез тази книга таланта на Цветелина Владимирова засиява още по- силно. А корицата е същинско бижу и пасва идеално на историята.
February 8, 2024
Вероятно късметът е благосклонен към мен, защото продължавам да попадам на прекрасни родни автори.
Светът на Червенохалата е толкова пълнокръвен и добре изграден, че за мен бе истинско удоволствие да бродя из него. Дълго време отлагах книгата, а сега искрено съжалявам за това. И се надявам Музата да е приседнала на рамото на авторката, за да ѝ носи вдъхновение и скоро да видим продължението, защото имам нужда да знам какво е отредила съдбата за Аварис.
Светът на Червенохалата е толкова пълнокръвен и добре изграден, че за мен бе истинско удоволствие да бродя из него. Дълго време отлагах книгата, а сега искрено съжалявам за това. И се надявам Музата да е приседнала на рамото на авторката, за да ѝ носи вдъхновение и скоро да видим продължението, защото имам нужда да знам какво е отредила съдбата за Аварис.
July 27, 2021
Цветелина Владимирова вдига нивото на езика, стила и героите. Абсолютен кеф за четене, а скоро и ревю за фентъзи приключението в най-новия литературен свят - Ферисея.
September 17, 2021
Червенохалата, с чиста съвест мога да кажа, че е едно от по-добрите неща на българския пазар. Стилът на книгата е лек и приятен за четене, а героите са доста по-триизмерни от тези на много други родни творби. Историята имаше своите обрати и ми хареса, че Аварис трябва да прави трудни избори. Също ми стана много забавно как очевидно авторката има, може би малко, нездравословна мания към женски бедра. :D
Но, за съжаление, намерих и много неща, които не ми харесаха.
Първото и най-набиващото се на очи е темпото. Книгата почва твърде бавно, след което имаш чувството, че нещата най-сетне потръгнат, когато изведнъж сякаш действието спира. И продължава отново чак когато Аварис решава да тръгне за Черноскалието. Което е около страница 350. Разбира се, не е като тези страници да са запълнени с нищоправене, но липсва едно много ключово нещо. Цел. Главната героиня се завръща в родните си земи, за да завърши дадена задача. Изпълнява я и след това какво? Ние, като читатели, предполагаме какво трябва да се случи. Аварис да се изправи срещу брат си. Но колко пъти това е споменато в самия текст? Колко пъти тя се замисля, че трябва да го стори и какви ще са последствията за нея и за останалите кралства? Твърде малко, ако питате мен. Повечето от тези страници са запълнени с експозиция за кралствата, за страничните персонажи и събития, с които да се засили напрежението между ледения крал и главната героиня.
Второто, което не ми направи особ��но добро впечатление беше натякване как „магьосниците са различни от хората“. А в действителност? Та те са също толкова „човеци“, колкото и хората, обитаващи немагическия свят. На няколко пъти се каза, че като манталитет, характери, маниери и обичай обитателите на двата свята се разминават коренно, но никога всъщност това не ни беше показано. За бога, за момент дори бях забравила, че това се случва в някаква фантастична земя! Къде са практическите и ежедневни използвания на магия. Ако бях огнен магьосник, щях да си пека чушките на ръка, не да клада огън! Много писатели забравят, че ако имаш един допълнителен начин да се справиш с нещо, няма да трябва да измисляш нови джаджи. Хората обикновено намират много креативни решения на проблемите си.
Друга слабост на книгата, според мен, бяха твърде многото персонажи, които имат гледни точки. Разбирам апела – измислил си този свят, искаш да покажеш колко страхотни идеи, персонажи и т.н. има. Но на моменти, именно това забавяше книгата. Не че Гаяра и Феликс не са интересни персонажи, напротив. Но постоянното прескачане от нечия глава в друга те обърква и утежнява четенето.
Най-много ме възмути, обаче, част от романса между Теригон и Аварис. И то именно частта със самовилите. Те, сами по себе си, бяха интересни. Но това, което изобщо не харесвам в която и да е медия, в какъвто и да е формат, е романтизирането на „изнасилване“. И да, в случая не е оправдано използването на този термин, защото и двете страни са жени. Но сантиментът е същия. Разбирам от къде идва честото използване на тази тропа. Много жени искат силен мъж до себе си. А кое по-добре показва колко силен може да е мъжа до теб, от това да те спаси от беда. Но специално това. Специално изнасилването никога не искам да бъде романтизирано. И винаги ще смъквам рейтинг за това независимо колко добра е една медия.
Не съм чела други неща на авторката, но тя опредено има достатъчно добри идеи и стил, че с още съвсем малко работа следващите ѝ книги да станат страхотни.
Но, за съжаление, намерих и много неща, които не ми харесаха.
Първото и най-набиващото се на очи е темпото. Книгата почва твърде бавно, след което имаш чувството, че нещата най-сетне потръгнат, когато изведнъж сякаш действието спира. И продължава отново чак когато Аварис решава да тръгне за Черноскалието. Което е около страница 350. Разбира се, не е като тези страници да са запълнени с нищоправене, но липсва едно много ключово нещо. Цел. Главната героиня се завръща в родните си земи, за да завърши дадена задача. Изпълнява я и след това какво? Ние, като читатели, предполагаме какво трябва да се случи. Аварис да се изправи срещу брат си. Но колко пъти това е споменато в самия текст? Колко пъти тя се замисля, че трябва да го стори и какви ще са последствията за нея и за останалите кралства? Твърде малко, ако питате мен. Повечето от тези страници са запълнени с експозиция за кралствата, за страничните персонажи и събития, с които да се засили напрежението между ледения крал и главната героиня.
Второто, което не ми направи особ��но добро впечатление беше натякване как „магьосниците са различни от хората“. А в действителност? Та те са също толкова „човеци“, колкото и хората, обитаващи немагическия свят. На няколко пъти се каза, че като манталитет, характери, маниери и обичай обитателите на двата свята се разминават коренно, но никога всъщност това не ни беше показано. За бога, за момент дори бях забравила, че това се случва в някаква фантастична земя! Къде са практическите и ежедневни използвания на магия. Ако бях огнен магьосник, щях да си пека чушките на ръка, не да клада огън! Много писатели забравят, че ако имаш един допълнителен начин да се справиш с нещо, няма да трябва да измисляш нови джаджи. Хората обикновено намират много креативни решения на проблемите си.
Друга слабост на книгата, според мен, бяха твърде многото персонажи, които имат гледни точки. Разбирам апела – измислил си този свят, искаш да покажеш колко страхотни идеи, персонажи и т.н. има. Но на моменти, именно това забавяше книгата. Не че Гаяра и Феликс не са интересни персонажи, напротив. Но постоянното прескачане от нечия глава в друга те обърква и утежнява четенето.
Най-много ме възмути, обаче, част от романса между Теригон и Аварис. И то именно частта със самовилите. Те, сами по себе си, бяха интересни. Но това, което изобщо не харесвам в която и да е медия, в какъвто и да е формат, е романтизирането на „изнасилване“. И да, в случая не е оправдано използването на този термин, защото и двете страни са жени. Но сантиментът е същия. Разбирам от къде идва честото използване на тази тропа. Много жени искат силен мъж до себе си. А кое по-добре показва колко силен може да е мъжа до теб, от това да те спаси от беда. Но специално това. Специално изнасилването никога не искам да бъде романтизирано. И винаги ще смъквам рейтинг за това независимо колко добра е една медия.
Не съм чела други неща на авторката, но тя опредено има достатъчно добри идеи и стил, че с още съвсем малко работа следващите ѝ книги да станат страхотни.
July 26, 2021
Невероятна! 5 ⭐️ са малко!
September 21, 2021
Не 5, 55 звезди искам да дам на тази вълшебна, невероятна, магическа книга. Всичко е изпипано до последния елемент, герои, сюжет- всичко. Искам да я започна отначало и да я прочета отново,защото е прекрасна. Нямам абсолютно никакво търпение за продължението, не може да свърши така.
п.с. Искам Феликс
п.с. Искам Феликс
January 14, 2024
Ама.. как така свърши? Не е честно! Почти 600 страници, ти се вкарваш във филма и след това… край. После трябва да чакаме за втората. Не е честно, не ми се чака, искам сега!
Шегата на страна, „Червенохалата“ е бижу, което се радвам, че притежавам на етажерката си. Светът, който е изградила авторката е доста богат и толкова добре описан, че буквално след първите 20 страници вече си там. Сънувах Ферисея, сънувах и съдбите на героите и само мога да гадая какво предстои.
Като стана дума за герои, тотален фаворит ми е Аварис. Това огън-момиче, от което всички очакват да коли и беси, а тя всъщност… е едно 20-годишно момиче, което няма представа какво се случва. Друг любимец ми е Оливър. Него си го харесах от самото начало и много се ядосах, че не го срещах толкова често. Сигурна съм обаче, че във втората книга ще бъде там и отново ще пълни сърцето ми с добрината си. Теригон.. магьосникът, който не понасях от начало, а към края на книгата просто умирах за него. Надявам се да може да се спаси..Леона, прекрасната могъща вещица, която на моменти ме дразнеше с изборите си, но нямаше момент, в който да не ѝ се възхищавам. Велико е това бабче. Няма как да не спомена и Кай, която ме дразнеше с всяка реплика и която накрая… Еми вие знаете какво стана накрая. Просто съм потресена и нямам търпение да видя как ще се развият нещата в тази посока.
Споделих си мислите веднага след финала и сега общо взето ми остава да чакам. В заключение мога да кажа само едно – Цветелина Владимирова е ВЕЛИКА!
Шегата на страна, „Червенохалата“ е бижу, което се радвам, че притежавам на етажерката си. Светът, който е изградила авторката е доста богат и толкова добре описан, че буквално след първите 20 страници вече си там. Сънувах Ферисея, сънувах и съдбите на героите и само мога да гадая какво предстои.
Като стана дума за герои, тотален фаворит ми е Аварис. Това огън-момиче, от което всички очакват да коли и беси, а тя всъщност… е едно 20-годишно момиче, което няма представа какво се случва. Друг любимец ми е Оливър. Него си го харесах от самото начало и много се ядосах, че не го срещах толкова често. Сигурна съм обаче, че във втората книга ще бъде там и отново ще пълни сърцето ми с добрината си. Теригон.. магьосникът, който не понасях от начало, а към края на книгата просто умирах за него. Надявам се да може да се спаси..Леона, прекрасната могъща вещица, която на моменти ме дразнеше с изборите си, но нямаше момент, в който да не ѝ се възхищавам. Велико е това бабче. Няма как да не спомена и Кай, която ме дразнеше с всяка реплика и която накрая… Еми вие знаете какво стана накрая. Просто съм потресена и нямам търпение да видя как ще се развият нещата в тази посока.
Споделих си мислите веднага след финала и сега общо взето ми остава да чакам. В заключение мога да кажа само едно – Цветелина Владимирова е ВЕЛИКА!
August 13, 2021
Ако сте чели трилогията „Проклятието на Воронина”, вероятно вече сте фенове на Цветелина Владимирова. А ако сте фенове на Цветелина Владимирова, то няма как да не се вълнувате за дългоочакваната й нова книга, поставяща начало на нова поредица. Е, чакането приключи. И си заслужаваше всяка капка търпение. Връхлита „Червенохалата” (изд. „Orange Books”). Добре дошли във Ферисея! Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
August 21, 2021
ЕДНО ГОЛЯМО УАУ!
Обикновено ми е трудно да започвам фентъзи романи, но Ферисея ме грабна от самото начало. Описанията са изключително добри и лесно човек може да си представи този свят. Героите са добре изградени и Аварис определено ми се превърна в любим герой. Рядко се случва главен герой в поредица да не ме дразни с действията си, но Аварис е целенасочена и устремена. Друг герой, който много ме привлече, е Теригон - еми направо си умирам за Тери!! Книгата е почти 600 страници, но аз не успях да свърша нищо друго преди да стигна до финала. Определено нямам търпение за следващата част, тъй като нещата в края на романа тотално ме увлякоха в историята и ме накараха да искам още.
Обикновено ми е трудно да започвам фентъзи романи, но Ферисея ме грабна от самото начало. Описанията са изключително добри и лесно човек може да си представи този свят. Героите са добре изградени и Аварис определено ми се превърна в любим герой. Рядко се случва главен герой в поредица да не ме дразни с действията си, но Аварис е целенасочена и устремена. Друг герой, който много ме привлече, е Теригон - еми направо си умирам за Тери!! Книгата е почти 600 страници, но аз не успях да свърша нищо друго преди да стигна до финала. Определено нямам търпение за следващата част, тъй като нещата в края на романа тотално ме увлякоха в историята и ме накараха да искам още.
December 8, 2021
Само и единствено Цвети може да ме накара да чета фентъзи! Да точно така. Едва ли ще чета друг роман в жанра, но усилията си заслужаваха!
Историята ме завладя още с първите си 30тина страници, след това обаче четенето изискваше истински усилия, концентрация и воля от моя страна. Като читател нямам опит и тренинг в четенето на фентъзи и определено ме натоварваше следенето на различните дарби, сили, причинно-следствени връзки, родове и всички подробности около света и народите на Ферисея. Това беше основната причина да оставя “Властелинът на пръстените” преди години - четенето ми костваше твърде много усилия.
Приключвайки книгата мога да кажа, че наистина си струваше! Няма да разказвам детайли от сюжета, защото честно да ви кажа ме е страх, че каквото и да напиша ще е спойлер.
Цвети пише супер магично и супер красиво. Не мога да си представя какво въображение трябва да има човек, за да игради света на Ферисея. Изцяло ме пренесе там и му се насладих максимално. Едно от най-впечатляващите неща в книгата според мен са именно героите. Леона, Аварис, Теригон, Феликс, Кай, Валемир, Лукас, Самара и всички останали. Страхотни образи! Истински намразих някои, но пък как се изненадвах от историите на всеки и причинно-следствените връзки между тях.
Ще стана ли новият супер фен на фентъзито? Не! Чакам ли с нетърпение книга 2ра? Да! По отворен финал от това здраве му кажи! Цвети надявам се, че вече пишеш 🥰
Изключителна корица и страхотно оформление на orangebooks А посвещението в началото на книгата на бабите на Цвети истински ме трогна!
Благодаря ти, Цвети за това прикллючение!
Историята ме завладя още с първите си 30тина страници, след това обаче четенето изискваше истински усилия, концентрация и воля от моя страна. Като читател нямам опит и тренинг в четенето на фентъзи и определено ме натоварваше следенето на различните дарби, сили, причинно-следствени връзки, родове и всички подробности около света и народите на Ферисея. Това беше основната причина да оставя “Властелинът на пръстените” преди години - четенето ми костваше твърде много усилия.
Приключвайки книгата мога да кажа, че наистина си струваше! Няма да разказвам детайли от сюжета, защото честно да ви кажа ме е страх, че каквото и да напиша ще е спойлер.
Цвети пише супер магично и супер красиво. Не мога да си представя какво въображение трябва да има човек, за да игради света на Ферисея. Изцяло ме пренесе там и му се насладих максимално. Едно от най-впечатляващите неща в книгата според мен са именно героите. Леона, Аварис, Теригон, Феликс, Кай, Валемир, Лукас, Самара и всички останали. Страхотни образи! Истински намразих някои, но пък как се изненадвах от историите на всеки и причинно-следствените връзки между тях.
Ще стана ли новият супер фен на фентъзито? Не! Чакам ли с нетърпение книга 2ра? Да! По отворен финал от това здраве му кажи! Цвети надявам се, че вече пишеш 🥰
Изключителна корица и страхотно оформление на orangebooks А посвещението в началото на книгата на бабите на Цвети истински ме трогна!
Благодаря ти, Цвети за това прикллючение!
August 2, 2021
нямам тъпение за продължението
January 17, 2022
Затворих последната страница на "Червенохалата" и ми се прииска да разгърна отново първата. Така става с хубавите фентъзита. Четеш ненаситно, докато не стигнеш края, а после не ти се сбогува.
С последните страници се замислих за нещо. Знам, че епилогът на една книга обикновено е тийзър за следващ��та, като скрити кадри след надписите в края на любим филм, но свикнах да го приемам като малка утеха. Мъничък стимул, от който имам нужда, за да мина през вратата и да я затворя след себе си. Малка утеха, преди да започне трескавото очакване на следващата книга от поредицата. В този ред на мисли "Червенохалата" е една от онези книги, след които имам нужда от тази мъничка утеха.
Цветелина Владимирова този път е избрала да ни потопи изцяло в света на магията, разтваряйки пред нас портите на Ферисея - земи на магьосници и вещици. Но нека да се върне�� в началото - при Червенохалата, където започва всичко.
Аварис Червенохала е наследница на най-силния род вещици - Перуновите вещици, заклети да бъдат щит и опора на магьониците. Аварис е потомка на самата Червена хала. Във вените й тече древна и могъща кръв, която се разпалва лесно и гасне трудно.
Но Аварис дори и не подозира каква сила притежава, тя израства далеч от всичко това в света на хората, където магията е слаба. И макар че получава подобаващо обучение от своята баба - старата Червенохала, Аварис знае повече за магията, отколкото за нейното практическо приложение. И затова си има причини. Твърде много магия ще привлече ненужно внимание в земята на човеците. Това принуждава двете вещици да се придържат към знахарското лице на силите си - повече билки и по-малко енергийни ефекти.
До момента, в който не пристига вестоносец от кралство Среброгория, изискващ старата Червенохала да плати дълговете си към стария крал.
Аварис е принудена да замине и да се върне във Ферисея. Макар че "принудена" не е точната дума, не и предвид нивата на адреналин и нетърпение, които заливат младата вещица при мисълта да се върне отново в земите на магията, където принадлежи. Това ме накара да се замисля, за онези думи "дърво без корен". Цялата история, която е написала Цвети Владимирова е много красива, богата, изпълнена с тайнства и аромати, с магия и огън, с опасности, чар и емоция, но дълбоко по всичкото това богатство се крие една много красива и простичка идея - Аварис е едно младо момиче, което търси свето място в света и сред хората. Аварис израства чужда на своите, вешица в света на хората. И когато се връща във Ферисея това не се променя особено, просто се превръща във вещица сред магьосниците, което е като че ли не по-малко чуждо, не по-малко самотно. Единственото място, което се преполага че трябва да бъде нейн дом, а именно Кралството на вещерите, й е още по-чуждо и от земите на хората.
Аварис не принадлежи никъде и колкото и да е вироглава, горда и свободолюбива, тя има нужда като всеки друг човек да принадлежи някъде, да бъде част от нещо, да има близък, на когото да се опре, земя на която да седне без да мисли, че някой може да я нападне в гръб, врата, която да затваря само когато поиска, а не по принуда.
Тази чиста и хубава идея е поднесена с много разкош и внимание към детайла. Ферисея е чудна, написана с размаха на магьосница, опасна и и примамлива като дълбоките езера на самовилите, горда и чиста като снеговете на Среброгория, огнена и непредвидима като Жарна земя, място от което не искаш да си тръгнеш, макар и да те държи на тръни през нощта, когато сенките се спуснат над земята.
Цветелина Валадимирова използва класически идеи и мотиви и малко славянска митология за основа на своя свят, но не потъва в морето на утъпканите стереотипи, защото героите й носят ярки, и под ярки имам предвид многоцветни, индивидуалности. Аварис не е вещицата, която сме свикнали да срещаме в книгите и приказките. И далеч нямам предвид външния й вид. Това, че е красива одрасква само повърхността на присъствието й. Тя е дяволита, ужасно горда и изтъкана от добри намерения, вещерски чар и неособено приятна персоналост. Аварис не се интересува от глупавите закони на хората, нито от префърцунените правила на магьониците. А това понякога изцапва ръцете й с кръв. Но не притеснява съня й, защото делата й са били справедливи, дори и ако това е отмъщение или убийство. Аварис не позволява лесни отговори и не приема половинчато отношение, нито някой да контролира живота й.
Не ви казах много за сюжета и другите герой. Не го бях планирала така, но ще спра преди това ревю от свободно съчинение да се е превърнало в досадно. Ще ви кажа само че и останалоте герои на Цвети Владимирова са също толкова пленителни, противоречиви и изтъкани от силни и слаби страни, от грехове, съмнения и човещина. А емоциите които забъркват взаимоотношенията им са плод на една много добре изградена мрежа от събития в тяхното минало и настояще.
Много харесах трилогията Проклятието на Воронина, когато я четох преди години и тогава също смятах, че Цветелина Владимирова пише прекрасно и създава магия, но сега четейки "Червенохалата" разбирам, че е надскочила себе си. За което мога само искрено да й се възхитя. Очаквам с нетърпение и приятна тръпка следващата книга. Която силно се надявам да носи също толкова красива корица, колкото и тази.
http://readersense.blogspot.com/2022/...
С последните страници се замислих за нещо. Знам, че епилогът на една книга обикновено е тийзър за следващ��та, като скрити кадри след надписите в края на любим филм, но свикнах да го приемам като малка утеха. Мъничък стимул, от който имам нужда, за да мина през вратата и да я затворя след себе си. Малка утеха, преди да започне трескавото очакване на следващата книга от поредицата. В този ред на мисли "Червенохалата" е една от онези книги, след които имам нужда от тази мъничка утеха.
Цветелина Владимирова този път е избрала да ни потопи изцяло в света на магията, разтваряйки пред нас портите на Ферисея - земи на магьосници и вещици. Но нека да се върне�� в началото - при Червенохалата, където започва всичко.
Аварис Червенохала е наследница на най-силния род вещици - Перуновите вещици, заклети да бъдат щит и опора на магьониците. Аварис е потомка на самата Червена хала. Във вените й тече древна и могъща кръв, която се разпалва лесно и гасне трудно.
Но Аварис дори и не подозира каква сила притежава, тя израства далеч от всичко това в света на хората, където магията е слаба. И макар че получава подобаващо обучение от своята баба - старата Червенохала, Аварис знае повече за магията, отколкото за нейното практическо приложение. И затова си има причини. Твърде много магия ще привлече ненужно внимание в земята на човеците. Това принуждава двете вещици да се придържат към знахарското лице на силите си - повече билки и по-малко енергийни ефекти.
До момента, в който не пристига вестоносец от кралство Среброгория, изискващ старата Червенохала да плати дълговете си към стария крал.
Аварис е принудена да замине и да се върне във Ферисея. Макар че "принудена" не е точната дума, не и предвид нивата на адреналин и нетърпение, които заливат младата вещица при мисълта да се върне отново в земите на магията, където принадлежи. Това ме накара да се замисля, за онези думи "дърво без корен". Цялата история, която е написала Цвети Владимирова е много красива, богата, изпълнена с тайнства и аромати, с магия и огън, с опасности, чар и емоция, но дълбоко по всичкото това богатство се крие една много красива и простичка идея - Аварис е едно младо момиче, което търси свето място в света и сред хората. Аварис израства чужда на своите, вешица в света на хората. И когато се връща във Ферисея това не се променя особено, просто се превръща във вещица сред магьосниците, което е като че ли не по-малко чуждо, не по-малко самотно. Единственото място, което се преполага че трябва да бъде нейн дом, а именно Кралството на вещерите, й е още по-чуждо и от земите на хората.
Аварис не принадлежи никъде и колкото и да е вироглава, горда и свободолюбива, тя има нужда като всеки друг човек да принадлежи някъде, да бъде част от нещо, да има близък, на когото да се опре, земя на която да седне без да мисли, че някой може да я нападне в гръб, врата, която да затваря само когато поиска, а не по принуда.
Тази чиста и хубава идея е поднесена с много разкош и внимание към детайла. Ферисея е чудна, написана с размаха на магьосница, опасна и и примамлива като дълбоките езера на самовилите, горда и чиста като снеговете на Среброгория, огнена и непредвидима като Жарна земя, място от което не искаш да си тръгнеш, макар и да те държи на тръни през нощта, когато сенките се спуснат над земята.
Цветелина Валадимирова използва класически идеи и мотиви и малко славянска митология за основа на своя свят, но не потъва в морето на утъпканите стереотипи, защото героите й носят ярки, и под ярки имам предвид многоцветни, индивидуалности. Аварис не е вещицата, която сме свикнали да срещаме в книгите и приказките. И далеч нямам предвид външния й вид. Това, че е красива одрасква само повърхността на присъствието й. Тя е дяволита, ужасно горда и изтъкана от добри намерения, вещерски чар и неособено приятна персоналост. Аварис не се интересува от глупавите закони на хората, нито от префърцунените правила на магьониците. А това понякога изцапва ръцете й с кръв. Но не притеснява съня й, защото делата й са били справедливи, дори и ако това е отмъщение или убийство. Аварис не позволява лесни отговори и не приема половинчато отношение, нито някой да контролира живота й.
Не ви казах много за сюжета и другите герой. Не го бях планирала така, но ще спра преди това ревю от свободно съчинение да се е превърнало в досадно. Ще ви кажа само че и останалоте герои на Цвети Владимирова са също толкова пленителни, противоречиви и изтъкани от силни и слаби страни, от грехове, съмнения и човещина. А емоциите които забъркват взаимоотношенията им са плод на една много добре изградена мрежа от събития в тяхното минало и настояще.
Много харесах трилогията Проклятието на Воронина, когато я четох преди години и тогава също смятах, че Цветелина Владимирова пише прекрасно и създава магия, но сега четейки "Червенохалата" разбирам, че е надскочила себе си. За което мога само искрено да й се възхитя. Очаквам с нетърпение и приятна тръпка следващата книга. Която силно се надявам да носи също толкова красива корица, колкото и тази.
http://readersense.blogspot.com/2022/...
August 29, 2024
Признавам си, че този жанр е извън зоната ми на комфорт и нямам голям опит с него. Бавно навлизах в историята и ми трябваше повече време, за да се ориентирам в този свят на магия, вещици, кралства, магьосници, жрици, самовили…
Малко трудно започна четенето, но пък за моя изненада, книгата успя да ме заинтригува и четох с голям интерес и ненаситност, пренасяйки се в този различен и магичен свят. Беше приятно да се поскитам в тази необикновена земя на Ферисея, която Цветелина Владимирова е създала. Трябва да отбележа, че съм впечатлена от въображението ѝ и начина, по който е разгърнала сюжета, интересните персонажи, които е изградила и доста добрият стил на писане.
Оказва се, че е хубаво понякога да се загубиш нарочно сред страниците на фантастиката и да се откъснеш от всичко познато… с удоволствие бих прочела и следващи книги за Червенохала.
Малко трудно започна четенето, но пък за моя изненада, книгата успя да ме заинтригува и четох с голям интерес и ненаситност, пренасяйки се в този различен и магичен свят. Беше приятно да се поскитам в тази необикновена земя на Ферисея, която Цветелина Владимирова е създала. Трябва да отбележа, че съм впечатлена от въображението ѝ и начина, по който е разгърнала сюжета, интересните персонажи, които е изградила и доста добрият стил на писане.
Оказва се, че е хубаво понякога да се загубиш нарочно сред страниците на фантастиката и да се откъснеш от всичко познато… с удоволствие бих прочела и следващи книги за Червенохала.
August 1, 2021
Вълшебна ! Толкова умело написана ❤ , от самото началото те пренася във Ферисея така нежно те оплита в своята магия , пренасяте и тъче над теб своята безконечна красота !
Благодаря за прекрасната Хала , нямам търпение за следващата част . ❤❤❤
Благодаря за прекрасната Хала , нямам търпение за следващата част . ❤❤❤
July 1, 2024
Идеята на книгата ми допадна много заедно с всички приказни елементи. Стилът беше доста фееричен и красив. Има обаче някои неща, които не харесах и които ми направиха голямо впечатление. Мисля, че всички са въпрос изцяло на личен вкус:
- Осъзнах, че предпочитам да чета книги от гледната точка на главния герой. Тази е написана в трето лице, но проследява много голяма част от героите. Това ми попречи да се свържа истински с който и да е от тях и да ми пука какво предстои.
- Описанията бяха мнооого и включваха подробности за едно и също събитие от гледната точка на повечето герои, участващи в него. Нека просто да преминем към екшъна 😭
Мисля си, че книгата просто страда от синдрома на първата книга от поредица. Налага се да постави основите на света и героите, което я прави леко тромава. Въпреки това, се радвам, че прочетох роментъзи от българска авторка, към което иначе сигурно не бих посегнала (книгата ми беше подарък). Със сигурност може да се мери със съвременните творби, познати в цял свят. Ще ми е интересно да прочета втората, когато излезе.
- Осъзнах, че предпочитам да чета книги от гледната точка на главния герой. Тази е написана в трето лице, но проследява много голяма част от героите. Това ми попречи да се свържа истински с който и да е от тях и да ми пука какво предстои.
- Описанията бяха мнооого и включваха подробности за едно и също събитие от гледната точка на повечето герои, участващи в него. Нека просто да преминем към екшъна 😭
Мисля си, че книгата просто страда от синдрома на първата книга от поредица. Налага се да постави основите на света и героите, което я прави леко тромава. Въпреки това, се радвам, че прочетох роментъзи от българска авторка, към което иначе сигурно не бих посегнала (книгата ми беше подарък). Със сигурност може да се мери със съвременните творби, познати в цял свят. Ще ми е интересно да прочета втората, когато излезе.
July 26, 2021
Невероятна .
Няма какво повече да напиша
Няма какво повече да напиша
September 26, 2021
Останах силно впечатлена от майсторския начин на изграждане на тази история. Определено е голяма стъпка напред от "Вестители". Най-ярко ме порази стила на писане, изказа, този богат речник. С нетърпение очаквам да видя как ще продължи историята в бъдеще, макар и да няма вече много неизследвани пътища, по които да може един фентъзи сюжет да се развие.
Книгата наистина бе жестока и мрачна на моменти. Не го казвам като недостатък, но като нещо, което е хубаво да се има предвид преди да се поеме това приключение.
Изключително много харесах героите. Хареса ми колко силна е Аварис, дръзка, но и безкрайно човечна - дори неусетно сякаш да се сне жестокостта от нея. Надявам се да видим повече от мощта й в бъдеще. Харесах и Теригон - колко непоклатим е и че има логично обяснение зад мрака му.
И най-вече - може би най-любимият ми персонаж е този на разказвача. Това е разковничето в тази книга, което ме печели окончателно.
Книгата наистина бе жестока и мрачна на моменти. Не го казвам като недостатък, но като нещо, което е хубаво да се има предвид преди да се поеме това приключение.
Изключително много харесах героите. Хареса ми колко силна е Аварис, дръзка, но и безкрайно човечна - дори неусетно сякаш да се сне жестокостта от нея. Надявам се да видим повече от мощта й в бъдеще. Харесах и Теригон - колко непоклатим е и че има логично обяснение зад мрака му.
И най-вече - може би най-любимият ми персонаж е този на разказвача. Това е разковничето в тази книга, което ме печели окончателно.
December 23, 2023
“Червенохалата” е фентъзи, в което се потапяш още от първата страница и буквално потъваш толкова надълбоко, че изведнъж пред теб стоят вещици и магьосници, които са толкова живи, толкова истински и пълнокръвни!
Цветелина Владимирова изключително добре изгражда този магичен и опияняващ свят, че не ти се иска да го напуснеш. Искаш да опознаеш още по-добре Аварис, Леона, Теригон, Кай.. дори и Валемир! Искаш да разгадаеш всички тайни от миналото и да проследиш всички конфликти.. искаш още и още от това приключение!
Не знам кога предстои да излезе втората част от поредицата, но искрено се надявам да е скоро 😍
Цветелина Владимирова изключително добре изгражда този магичен и опияняващ свят, че не ти се иска да го напуснеш. Искаш да опознаеш още по-добре Аварис, Леона, Теригон, Кай.. дори и Валемир! Искаш да разгадаеш всички тайни от миналото и да проследиш всички конфликти.. искаш още и още от това приключение!
Не знам кога предстои да излезе втората част от поредицата, но искрено се надявам да е скоро 😍
October 31, 2022
Добре написано и премислено приказно към епично фентъзи.
August 3, 2021
Съжалявам единствено, че свърши. Страхотен свят, отлично изградени персонажи и приказна история. Определено бих препрочела и бих препоръчала.
January 1, 2022
Тази книга....ах, тази книга......!
Достатъчно ли е да кажа, че не искам да чувам нищо повече за нея и не искам да я виждам. Няма такава мъка с четенето, просто и не знам от къде да започна, защото има много. Да започна с единственото положително нещо, че има идея за хубава история, обаче изпълнението на тази идея е силно казано покъртително ужасно. Толкова е предобрила историята авторката, че просто няма какво повече да кажа. Започвам от първото нещо, което ме дразнеше изключително много и това бяха километричните сравнения, описания, използването на епитети...е, то просто в един момент идва до гуша. Извинявам се, но половин страница описание на залеза или там нещо си друго ми идваше прекалено много. Това автоматично означава, че можеше историята да е много по-кратка и интересна, вместо да е толкова голям обем, където първата половина се тъпчеше на едно място. Буквално се случиха 2 важни неща и всичко друго бяха някакви описания, които дори не ги помня. Другото дразнещо беше, че можеше да има някакви бележки под линия, където да се обясни кратко дадена непозната дума. След като минах средата, действието малко се забърза, но и там нещата не бяха кой знае какви. Аварис - толкова дразнеща през цялото време, въобще не я харесах....едно самочувствие, едно чудо. Теригон - така и не го разбрах, вярно трагедията с майка му е била нещо ужасно, но той така и не се постресна малко, накрая там се съживи леко и то взе, че всичко приключи.
Ако имаше някакви саркастични закачки, леко някакви смешки, щеше да е много по-лесно за възприемане всичко и интересно за четене. За мен тази книжка няма нищо общо с фентъзито, през цялото време ми беше като някоя доста зле написана Българска Народна приказка. Даже краят не събуди желание в мен да искам да прочета следващата книга, просто с радост прочетох последното изречение и затворих книгата. Наистина мъката беше голяма, то си и личи от дългия период на четене. Нямаше нищо в историята, което да ми грабне вниманието и интереса.
Абсолютно се бях абстрахирала от факта, че книгата е от български автор, даже много щях да се изкефя ако историята беше нещо наистина зашеметяващо и ме тресне в земята, но уви. За сметка на това, корицата е много красива и само толкова. Със сигурност няма да прочета продължението, няма да прочета и нищо повече от тази авторка. Цялото това прехласване по тази книга ми е прекалено и не го разбирам. Всеки разбира се има правото да я харесва, разбирам всеки и не съдя никого. Лично аз не я препоръчвам на никого, но все пак ако имате интерес - вижте я.
Достатъчно ли е да кажа, че не искам да чувам нищо повече за нея и не искам да я виждам. Няма такава мъка с четенето, просто и не знам от къде да започна, защото има много. Да започна с единственото положително нещо, че има идея за хубава история, обаче изпълнението на тази идея е силно казано покъртително ужасно. Толкова е предобрила историята авторката, че просто няма какво повече да кажа. Започвам от първото нещо, което ме дразнеше изключително много и това бяха километричните сравнения, описания, използването на епитети...е, то просто в един момент идва до гуша. Извинявам се, но половин страница описание на залеза или там нещо си друго ми идваше прекалено много. Това автоматично означава, че можеше историята да е много по-кратка и интересна, вместо да е толкова голям обем, където първата половина се тъпчеше на едно място. Буквално се случиха 2 важни неща и всичко друго бяха някакви описания, които дори не ги помня. Другото дразнещо беше, че можеше да има някакви бележки под линия, където да се обясни кратко дадена непозната дума. След като минах средата, действието малко се забърза, но и там нещата не бяха кой знае какви. Аварис - толкова дразнеща през цялото време, въобще не я харесах....едно самочувствие, едно чудо. Теригон - така и не го разбрах, вярно трагедията с майка му е била нещо ужасно, но той така и не се постресна малко, накрая там се съживи леко и то взе, че всичко приключи.
Ако имаше някакви саркастични закачки, леко някакви смешки, щеше да е много по-лесно за възприемане всичко и интересно за четене. За мен тази книжка няма нищо общо с фентъзито, през цялото време ми беше като някоя доста зле написана Българска Народна приказка. Даже краят не събуди желание в мен да искам да прочета следващата книга, просто с радост прочетох последното изречение и затворих книгата. Наистина мъката беше голяма, то си и личи от дългия период на четене. Нямаше нищо в историята, което да ми грабне вниманието и интереса.
Абсолютно се бях абстрахирала от факта, че книгата е от български автор, даже много щях да се изкефя ако историята беше нещо наистина зашеметяващо и ме тресне в земята, но уви. За сметка на това, корицата е много красива и само толкова. Със сигурност няма да прочета продължението, няма да прочета и нищо повече от тази авторка. Цялото това прехласване по тази книга ми е прекалено и не го разбирам. Всеки разбира се има правото да я харесва, разбирам всеки и не съдя никого. Лично аз не я препоръчвам на никого, но все пак ако имате интерес - вижте я.
August 5, 2021
Много увлекателна и динамична фентъзи книга! Героите, атмосферата, местата, романтиката и взаимоотношенията са толкова ярко и истинно описани, че се четат с лекота. Вмъкването на славянската митология оботатява културата на читателите, тъй като масово сме свикнали да се отразява гръцката такава. А талантът на Цвети е на световно ниво и трябва да сме горди, че в България имаме такъв автор. Плейлистът с музика също е приятен за слушане. Пожелавам на Цвети, някой ден да има собствен саундтрак, принадлежащ към високобюджетна екранизация на историята 😉
July 23, 2024
Когато сложиш висока летва още с първата си книга после е много трудно да я прескочиш. Цветелина Владимирова, обаче не само е успяла, а направо се е изстреляла нагоре. Аз обожавам Проклятието на Воронина, а Червенохалата е най- добрата книга, която съм прочела за годината. Цветелина Владимирова за мен заема първо място сред съвременните български автори. Създала е един магичен, красив, невероятен свят. Стилът на писане, езикът, похватите- превъзходни. Героите са пълнокръвни, многопластови, няма как да те оставят безразличен. Още ми е много прясно и емоциите бушуват в мен, за това за момента не мога да кажа повече, освен, че финалът беше невероятен, перфектният завършек на книгата. С нетърпение чакам втората част, за да се завърна отново във Ферисея.
April 25, 2022
4,5 ⭐
Това е първата ми прочетена книга от авторката и страшно много ми хареса! В началото ми беше трудно да навляза в историята и да свикна като цяло с атмосферата на света, в който се развива действието. Но, колкото повече напредвах, толкова повече се влюбвах във Ферисея, Аварис и останалите герои. Финалът ме остави с отворена уста и нетърпение за продължението.
Едно голямо браво на авторката!
Надявам се на повече такива книги от български автори! 💪🏻💛
Това е първата ми прочетена книга от авторката и страшно много ми хареса! В началото ми беше трудно да навляза в историята и да свикна като цяло с атмосферата на света, в който се развива действието. Но, колкото повече напредвах, толкова повече се влюбвах във Ферисея, Аварис и останалите герои. Финалът ме остави с отворена уста и нетърпение за продължението.
Едно голямо браво на авторката!
Надявам се на повече такива книги от български автори! 💪🏻💛
Displaying 1 - 30 of 169 reviews