Т като Ташкент

by Христо Карастоянов, Hristo Karastoyanov

Новият роман на Христо Карастоянов „Т като Ташкент“ (Жанет 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ (Жанет 45, 2014) и „Животът няма втора половина“ (Жанет 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на „Кукувича прежда“. С „Т като Ташкент“ авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и правдиво нейно тълкуване по художествено фикционален път.

Разказът проследява съдбата на български журналист, който с опеката на Държавна сигурност е допуснат в началото на 50-те години на ХХ век до дълбоко засекретени архиви, свързани със събитията в България от 20-те години на ХХ век. Разкриването на документалната истина за тях го отвежда до неочаквани срещи с фигури на миналото, но и до въпроса за съдбата на онези, които знаят истината. В един свят на задкулисие, в което дългата ръка на съветските тайни служби реди картите на българския публичен живот, независимо преди или след девети септември 1944, носителите на истината и на достойно поведение са обречени, а политическите играчи, които се възползват от ситуацията, пишат историята със своето дълголетие и липса на морал.

Младен Влашки

248 pages, Paperback

Published May 31, 2021

About the author

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).

Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.

Носител е на следните награди:

1999 — Награда на Съюза на българските писатели за документалистика
2003 — Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“

Reviews

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

От умрял писмо: http://knigolandia.info/book-review/t...

Разказът потича в дните след погребението на Сталин – Карастоянов с бързи и умели щрихи ни въвежда в тия смутни времена, в които се появяват само като вибрации бъдещите големи промени, възвестени от прочутата реч на Хрушчов от XX-ия конгрес на КПСС. На един журналист е повелено да се разрови в иначе недостъпни архиви и да пише за времената на терор, така прекрасно и страшно описани в другите книги на автора, а и тук в една успоредна линия е продължен този летопис на българската жестокост. Но истинското действие се развива далеч, в Узбекистан, откъдето едно писмо от мъртвец вдига на бойна нога властта. Журналистът е изпратен там, пътуването му само по себе си е роман в романа, а там го чака страшна тайна, чрез която Карастоянов вече развива своята основна мелодия.

ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/t...

[Ilia Markov · Rating 5 out of 5]

Поредната великолепна книга на Христо Карастоянов. От темите, до историческия детайл, до лекото като перо перо, всяка е изключително удоволствие.

[Alis Nersezova · Rating 4 out of 5]

"Казано е, че в политиката няма вечни приятели, но аз пък ще ти кажа, че в политиката няма и вечни врагове."

[Amellie · Rating 5 out of 5]

„Т като Ташкент всъщност е „Една и съща нощ“ 28 години по-късно и започва „в една напълно случайна сряда през оня напрегнат и тревожен месец март на хиляда деветстотин петдесет и трета, скоро след смъртта на Сталин и три-четири дни подир женския празник“ (10) . Романът продължава да разплита нишката на основните въпроси в двете предходни книги – как анархистът Шейтанов участва в българския културен живот от 1923-25 г и какво се случва с Гео Милев. По линията на тези разсъждения в произведението основно място е отделено на самата поема „Септември“, която, въпреки че от поне 20 години се изучава в училище като емблематично произведение на експресионизма у нас, все още с лека ръка се дискредитира от широката общественост като комунистическа, заради тежката пропаганда, на която е жертва в продължение на 40 години. Читателската рецепция на тази поема е тема за дисертационен труд. Въпреки присъствието ѝ в конспекта за ДЗИ много хора не са я чели, още повече не са я разбрали, някои директно са я етикетирали и изобщо отказват да се занимават с нея, а тя сама по себе си изисква онова „интелектуално усилие“, за което Милев говори в статиите си – причини, поради които точно тя е ужасът на зрелостниците. А на мен ми е една от любимите, заедно с целия ѝ „случай“, затова много се радвам, че Христо Карастоянов написа този роман. Дано накара някого да препрочете поемата и да я преосмисли.
Този път повествованието не е дневник на Карастоянов, а имаме изведен протагонист и разказвач: „героят бил журналист и му викали журналиста“, а по-късно научаваме и името му - Любомир Попов. През очите на този персонаж читателят се впуска в пътуване до столицата на Узбекистан Ташкент, където е изпратен от редакцията си с всичките условности на смутното комунистическо време да разследва откъде е пристигналата по-рано при тях бележка, гласяща „Не търсите където трябва. Трябва да се копае на поляната зад склад номер 2 „Илиенци“. Поздрави, Николай“ (15) През 1953 година основна задача е изясняването на безследните изчезвания по време на т.нар. „бял терор“, но съставянето на обвинения и завеждането на дела се оказва изключително трудна задача, защото много от замесените в тези събития се оказват висши партийни членове, които не бива да се пипат. Поредният парадокс на шизофренния обществен строй. Сюжетите, предлагани от живота, са много по-абсурдни от всяка фикция.
Журналистът обаче е начетен, интелигентен и преди всичко мотивиран да се впусне в приключение, каквото и в детективски роман не е чел. Пътувайки към Узбекистан той разсъждава върху живота, историята и преди всичко литературата, за да достигне до скандалното за своето време на терор и пропаганда умозаключение: „Септемврийското въстание може да е било повод, подтик за написването на поемата – това нямам намерение да го оспорвам. Но ако го нямаше Септемврийското въстание, поемата пак щеше да бъде написана.“ (126) и да продължи с констатацията „Септември“ е апология на анархизма!“. Начинът, по който този журналист мисли, дава на информирания читател предчувствие какво му предстои накрая. Но преди края има интересни срещи и разговори, неочакван обрат, изненадващи разкрития и много разсъждения, подтикващи към размисъл.
„Т като Ташкент“ също като „Септември“ изисква полагане на интелектуално усилие, защото историческите събития и връзката им с литературните такива трябва да бъде осмислена на базата на предварително познаване. Ако ли не, има вероятност да се случи същото като с поемата. Това обаче не променя факта, че романът е зверски добър. За мен дори е най-добрият роман на автора до сега.