What do you think?
Rate this book
Избрани произведения в четири тома • Том 1
Историята на едно привидение…5
С черни криле…23
Балада за безсмъртната старина и нейните три сина…35
Аз съм атомна…47
Испанска холера…76
Обедна почивка…89
Образцов дом…100
Лош ден…115
Студено време…135
Дъх на бадеми…148
Рожденият ден на Захари…168
Баща ми…
Процесът…222
Момчето с цигулката…275
Мъжът, който приличаше на зорница…309
Когато си в лодката…359
През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повест, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.
През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981).
Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).
Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен.
С черни криле…23
Балада за безсмъртната старина и нейните три сина…35
Аз съм атомна…47
Испанска холера…76
Обедна почивка…89
Образцов дом…100
Лош ден…115
Студено време…135
Дъх на бадеми…148
Рожденият ден на Захари…168
Баща ми…
Процесът…222
Момчето с цигулката…275
Мъжът, който приличаше на зорница…309
Когато си в лодката…359
През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повест, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.
През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981).
Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).
Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен.
424 pages, Hardcover
Published January 1, 1984
6 people want to read
About the author
Павел Вежинов
58 books82 followersНикола Делчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов, е български писател, роден на 9 ноември 1914 година в София.
Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
В периода 1947 - 1954 година Павел Вежинов е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година той става главен редактор на списание "Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известният роман за възрастни на Павел Вежинов е "Нощем с белите коне".
Павел Вежинов умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.
Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
В периода 1947 - 1954 година Павел Вежинов е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година той става главен редактор на списание "Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известният роман за възрастни на Павел Вежинов е "Нощем с белите коне".
Павел Вежинов умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
February 19, 2023
Историята на едно привидение ⭐️⭐️⭐️
С черни криле ⭐️⭐️⭐️
Балада за безсмъртната старица и нейните трима синове ⭐️⭐️⭐️
Аз съм атомна ⭐️⭐️⭐️
Испанска холера ⭐️⭐️⭐️
Обедна почивка ⭐️⭐️
Образцов дом ⭐️⭐️⭐️
Лош ден ⭐️⭐️
Студено време ⭐️⭐️
Дъх на бадеми ⭐️⭐️⭐️
Рожденият ден на Захари ⭐️⭐️⭐️
Баща ми ⭐️⭐️⭐️
Процесът ⭐️⭐️⭐️⭐️
Момчето с цигулката ⭐️⭐️⭐️⭐️
Мъжът, който приличаше на зорница ⭐️
Когато си в лодката
С черни криле ⭐️⭐️⭐️
Балада за безсмъртната старица и нейните трима синове ⭐️⭐️⭐️
Аз съм атомна ⭐️⭐️⭐️
Испанска холера ⭐️⭐️⭐️
Обедна почивка ⭐️⭐️
Образцов дом ⭐️⭐️⭐️
Лош ден ⭐️⭐️
Студено време ⭐️⭐️
Дъх на бадеми ⭐️⭐️⭐️
Рожденият ден на Захари ⭐️⭐️⭐️
Баща ми ⭐️⭐️⭐️
Процесът ⭐️⭐️⭐️⭐️
Момчето с цигулката ⭐️⭐️⭐️⭐️
Мъжът, който приличаше на зорница ⭐️
Когато си в лодката
October 13, 2025
Както винаги изключително лесно успях да се слея със пожълтелите страници от негова книга. Сега осъзнавам, че може би толкова много харесвам писането на Вежинов , защото споделям неговите идеали. С всяка книга опознавам нова частица от неговите безкрайни размишления над обществото, света и всичко по средата и отвъд.
Любими от това издание са ми ,,Момчето с цигулката’’, ,,Когато си в лодката’’ и ,,Процесът’’.
,,Как да ти кажа - ами тук няма нищо забележи. телно. . . Съвсем нищо освен трева и дървета. . .
Ами това е всичко! — каза тя с укор.
Погледнах я учудено.
- Ти сама си ми казвала, че всичко на тоя свят за
теб са хората
Да, разбира се, но това е всичко, което им трябва…
Човечеството се завъртя в някакъв омагьосан
кръг. И на всичко отгоре му е приятно да се върти там, в никой случай не иска да го напусне. То издигна едва ли не в култ своето благополучие, своята безопасност и сигурност. Тоя начин на живот му се струва толкова съвършен, че вече не се стреми към никаков друг…
…Само си вобразяваме. А всъщност нашето общество почва да се разпада….
…Не само ние, и други общества са си
внушавали тая идиотска идея. И неизбежно са загивали.
А според мен нашето общество се изчерпва, изворите му пресъхват един след друг. Ето един пример - изкуствата ни просто отмират. Ние вече нямаме поезия, нямаме дра-ма. Това, което паричаме музика, едва ли отговаря на името си. А защо? Теоретиците казват, че жанровете са изчерпали напълно своите възможности и след като ги
изопачиха до краен предел, сега се мчат да измислят нови. Истина ли е това? Не е, разбира се. Всъщтност не изкуството, а човекът е изчерпил своите емоционални за-
паси така, както някои мъртви планети са загубили атмосферата си…
…Вместо да се сбират, хората се разбягват
един от друг, както се разоягват галактиките. Макар и в привидно олагополучие, човекьт на нашето общество вътрешно обелнява и все повече се дезинтересира от всичко, което то заобикаля. • . Случайно ли мислиш след всяка година все повече се увеличават самоубийствата?…
…Без движение няма съществуване…’’
Из ,,Когато си в лодката’’
Любими от това издание са ми ,,Момчето с цигулката’’, ,,Когато си в лодката’’ и ,,Процесът’’.
,,Как да ти кажа - ами тук няма нищо забележи. телно. . . Съвсем нищо освен трева и дървета. . .
Ами това е всичко! — каза тя с укор.
Погледнах я учудено.
- Ти сама си ми казвала, че всичко на тоя свят за
теб са хората
Да, разбира се, но това е всичко, което им трябва…
Човечеството се завъртя в някакъв омагьосан
кръг. И на всичко отгоре му е приятно да се върти там, в никой случай не иска да го напусне. То издигна едва ли не в култ своето благополучие, своята безопасност и сигурност. Тоя начин на живот му се струва толкова съвършен, че вече не се стреми към никаков друг…
…Само си вобразяваме. А всъщност нашето общество почва да се разпада….
…Не само ние, и други общества са си
внушавали тая идиотска идея. И неизбежно са загивали.
А според мен нашето общество се изчерпва, изворите му пресъхват един след друг. Ето един пример - изкуствата ни просто отмират. Ние вече нямаме поезия, нямаме дра-ма. Това, което паричаме музика, едва ли отговаря на името си. А защо? Теоретиците казват, че жанровете са изчерпали напълно своите възможности и след като ги
изопачиха до краен предел, сега се мчат да измислят нови. Истина ли е това? Не е, разбира се. Всъщтност не изкуството, а човекът е изчерпил своите емоционални за-
паси така, както някои мъртви планети са загубили атмосферата си…
…Вместо да се сбират, хората се разбягват
един от друг, както се разоягват галактиките. Макар и в привидно олагополучие, човекьт на нашето общество вътрешно обелнява и все повече се дезинтересира от всичко, което то заобикаля. • . Случайно ли мислиш след всяка година все повече се увеличават самоубийствата?…
…Без движение няма съществуване…’’
Из ,,Когато си в лодката’’
Displaying 1 - 2 of 2 reviews