Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък.
Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват", "222 любовни лекарски истории", "Книга за българските хирурзи", "Кратка история на медицината и лекарската етика", "Сняг в косите" и много други.
Създател е на "Деня на българския лекар", "Чилови дни", "Празника на фармацевтите", "Деня на спасението" - официализиран от Министерския съвет. Носител е на Почетен знак - златен на МЗ, на БЛС и на "Мати Болгария". Член е на Българския лекарски съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналист и Съюза на офицерите от запаса.
Баща е на 4 деца (от един брак). Дядо е на 5 внучета.
Много информативна и описателна книга за третата възраст и общо взето какво да очакваш като стигнеш дотам, включително вметната статистика за процента хора страдащи от еди каква си болест с напредване на възрастта. Всичко е описано много опростено, което прави книгата достъпна до всеки читател независимо възрастта му. Впечатление правят описанията на автора за настъпването на смъртта и как тя се отразява на изражението на умиращия в самия момент, в който си поема последния дъх. Авторът разказва и за преживяванията си в два тежки за него момента – умирането на баща му и майка му. За тези моменти малцина от нас, които имаме живи родители, сме се замисляли и, колкото и да се опитваме да сме готови, няма как да бъдем готови да ги посрещнем. Едно друго впечатление също прави за автора особено след като човек прочете повече от една негова книга – любовта му към живота и как той трябва да бъде удължен, колкото се може повече и следователно смъртта да се отложи колкото се може повече. Това като цяло като читател ме изпълва с позитивизъм и с желание да живея.