Богдан Русев представя първия си съвременен криминален роман, чието действие се развива във вечния град – Пловдив. Психоложката с възмутително новаторски подход д-р Филипова и барманът Бързаков, чието IQ е смущаващо високо, се оказват въвлечени в разследване на няколко подозрителни самоубийства.
Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
В събота сутринта затворих последната страница на “Вечен град” от Богдан Русев. Мъжът ми реши, че е чудесен момент да се разходим до Пловдив и аз ви подготвих една много интересна публикация в блога, в която поемам по стъпките на главните герои от книгата! 📍
“Вечен град” е добре написана и изградена криминална история, която отвежда читателите на пътешествие по уличките и тепетата на Пловдив. Главите са кратки, четат се бързо. Стилът на писане е стегнат, подреден, без натрапчиви и досадни описания. Образите на героите са интересно и добре изградени. Има всички елементи, характерни за криминалните книги, има и лека нотка на трилър, по мое мнение. Още от първите страници се усеща и тънкото чувство за хумор, което носят Филипова и Бързаков, което разчупва историята и я прави още по-приятна за четене. Какво е една криминална история без малко адреналин, екшън и мистерия, тук има и трите, поднесени са балансирано по изключително интересен начин, който държи вниманието на читателите до последната страница.
Агнес Филипова е добре платен психолог, който прилага новаторски подход в работата си. Тя е красива, елегантна, умна и умее добре да прилага наученото от работата в ежедневието си.
Бързаков е бивш състезател по спортна стрелба, който в последствие става барман в клуб “Фарго”. Той има висок коефициент на интелигентност, обича загадките, защото обича да търси отговорите, които често пъти липсват в живота му.
Агнес вика Бързаков в кабинета си, защото двамата имат обща позната, която е в опасност. По-късно се оказват въвлечени в разследването на няколко самоубийства. Двамата се впускат в опасно приключение, търсещи отговорите на многото въпросителни. Предприемат действия, които застрашават живота им, но не се отказват пред нищо, защото истината винаги намира път.
Интересните кримки с роден сетинг са рядкост и вероятно за това тази ми хареса. А пловдивчани получат в бонус атмофера. В романа няма нищо феноменално, гениално, свръхзаплетено, мегапоучително, силноактуално или злободневно и тн. Но е написан добре и за лятно четиво, без дълбоки теми, е прфектен. Останах доволен. Интересното в творчеството на Богдан Русев е, че някои от творбите му много ми допадат, други - изобщо. Незнам в читателя ли е проблемът или в писателя, но ще продължавам да му давам шанс, заради романи като този.
Как ми липсваше Богдан Русев! Чела съм всичките му книги преди тази и дори не знам защо я отлагах толкова. Чуество за хумор, заплетена история, която върви гладко и неусетно. Ще се чете и втората:)
Историята много ми хареса. Има няколко убийства, няколко заподозрени и обрати и до края не можах да се досетя кой е убиеца. Имаше обаче и неща, които не ми се връзваха и не изглеждаха правдоподобно. Главния герой е барман в Пловдив и е любовник на една влиятелна бизнес дама. Не знае нищо за нея и се срещат тайно само когато тя реши. Не ми се стори много привързан към нея, но ето че сега разплита убийството й и то рамо до рамо с полицията. Ама такива неща случват ли се в действителност? Цивилен да отива на местопрестъплението и да му се пуска информация от следователите просто ей така? Че за следващите убийства даже полицаите му се обаждаха, за да отиде пръв на мястото и да му кажат какво е станало??? Същото се отнася и до психоложката, която не е назначена от полицията, но се мъкне с него, използва го за личен шофьор и се опитва да разгадае убийствата. Не можах да харесам главните герои, за мен трябваше да са малко по-изпипани.
Като изключим "12 приказки от Белегаст", това е първата книга на Богдан Русев, която чета. Макар да има някои слабости, определено е добра. Динамична е, авторът бързо ни запознава с двамата главни герои и ни въвлича в отношенията между тях. Тъй като изключително много обичам детайлите в историите (още повече, когато става дума за криминални романи), отчитам като минус липсата на по-широко описание на двамата основни персонажи. Те са представени най-вече чрез облеклото си. Разбира се, това в някаква степен е достатъчно, защото екстериоризира характерите им, но все пак остава впечатлението, че сякаш нямат лица. Образът на бармана дори е лишен от първо име. Други герои пък са снабдени с имена, които или повтарят точно, или напомнят за названията на популярни исторически личности, писатели и т.н., в което по принцип няма нищо лошо, но когато се съберат на едно място толкова много подобни примери, фикционалността на текста изпъква твърде много и пречи на това да си представяме художествения свят като реален. Става ясно, че централните персонажи са диаметрално противоположни, но сякаш точно заради това отлично се допълват (съвсем в добрите традиции на жанра). За мен един от най-сполучливите образи е този на следователя Аргатски - плътен, достоверен, разпознаваем. За въздействието на книгата безспорно помага и мястото на действието - Пловдив. В съзнанието на читателя лесно се появяват и остават картини, места и събития, заради кинематографичността на написаното. Реалните локации, ресторанти, барове и улици особено много допринасят за това читателят да се потопи в атмосферата. Може би плод на недоглеждане са някои елементи от криминалната загадка, които звучат нелогично. Но дори с тях, повествованието не губи от силата си - плетеницата от събития и взаимоотношения е достатъчно добре изградена, за да обясни поредицата от мистериозни убийства. Единствено финалното разкритие за метода, по който са били извършвани, малко озадачава... Като цяло книгата е четивна и увлекателна. Тъй като е представена като начало на криминална поредица, с интерес очаквам и следващите "случаи" на д-р Филипова и Бързаков.
Съдейки по корицата, очаквах нещо много по-различно... Историята между страниците обаче ме остави приятно изненадана. Не съм чела много от българските автори и нямах големи надежди. Въпреки това бях впечатлена от начина, по който се развиха събитията - толкова естествен и донякъде объркващ, но определено зашеметяващ и увлекателен. Заглавието също изигра неочаквана роля в последните страници, така че да не са просто две думи за едната корица. Определено одобрявам избора си на история и смело казвам, че си струваше!
Определено съм доволна, че вече намерих роман с главен герой Пловдив . Това ми е първа среща с автора, но не и последна. Начинът на описване на града, изграждане на образите на героите, както и подборът на имената им много ми допаднаха. Заплитане на историята, която те държи на нокти, срещи с познати и непознати места от Майна таун, барове и коктейли, психолози и следователи - какво друго може да иска човек? Започнах с високи очаквания и те бяха оправдани. Забележка - ,,Котка и мишка" не е кафене... пила съм и безалкохолни там, но нека акцентираме на бирите.
Plot was quite predictable to me which I like because all the little details add up but I dislike because a good thriller for me has a plot twist that shocks me a bit. Maybe the shocking part is that the mastermind behind all this used hypnosis which is umm… interesting? A cheap trick to tie it all together?
Anyway, it’s one of the first books I’ve read in Bulgarian in a long time which adds a couple of bonus points. However it also explains an unnecessary racist phrase that even the author acknowledges is seen as not politically correct as well as the oversexualization of women masked as offhanded comments 🤡
This entire review has been hidden because of spoilers.
🤩 Открих за първи път автора в един колективен сборник с разкази, в който си набелязах още мнозина непознати до този момент, родни творци. Затова и радостта ми, когато Любо ми бе подбрал това заглавие в поредната изненадваща, подаръчна пратка, бе безкрайна. Най-накрая имах възможността да се докосна до творчеството на Богдан Русев по по-задълбочен начин. 📚 Авторът има завидна биография, която е неразривно свързана със света на словото и писмеността. Освен това е съвременен, роден творец, което е повече от любима за мен, територия за изследване. ☕️ Историята ни запознава с двама души, които ще се превърнат в главни действащи лица и детективи по неволя, в един особено объркващ криминален случай. Бързаков е барман, а доктор Филипова - психолог. Те нямат нищо общо помежду си и изглеждат на хора от различни планети, чиито траектории няма нито причина, нито логика да имат пресечни помежду си. Събитията във “вечния град” - Пловдив - обаче имат съвсем друго предвид. “Парченцата на мозайката” така се разпиляват, че героите ще бъдат принудени да ги подредят по правилните места, а картината, която ще се разкрие накрая, ще бъде изключително странна. 📚☕️ Хареса ми как авторът е успял да придаде с умерена доза хумор, ирония и сарказъм, привкус на родна действителност в сюжета. Обожавам, когато всичко е съобразено с контекста и не се обгръща в неправилни, нетипични описания, които не кореспондират с географските, културни и национални характеристики. Допадна ми и предговорът, който е оставен за читателя и който е част от новото издание на романа. Предупреждавам ви обаче, че ако сте твърде наблюдателни и вече сте добри следователи, които имат зад гърба си стотици криминални романи, е силно вероятно в него да разберете най-съществената част от загадката, която авторът ви дава възможност да разрешите. Така че, оставете го за накрая. 📚☕️ “Вечен град” би могъл да се нарече, по така актуалния в наши дни начин, уютно криминале. Лично за мен разкритията бяха предвидими и предсказуеми, но това не успя да помрачи удоволствието от четенето. Даже напротив, даде ми добра обратна връзка за наблюдателността ми. ☕️ Вярвам, че за прохождащите в жанра историята ще се окаже достатъчно заплетена и напрегната. В нея има заложени и много сериозни теми, на които Русев дава почтителна гласност. Имаме класическо присъствие на родни безумия, които водят до онова неприятно и грозно за страната ни нарицателно - “Абсурдистан”. Те са всеобхватни и множество. Засегнати са проблемите с домашното насилие, упражняването на власт, корупцията, прогнилата структура на някои държавни институции и прочие. 📚☕️ Оставам с приятни чувства към книгата, която в допълнение се чете с лекота. Безкрайно признателна съм на Любо и “Софтпрес”, че ме запознаха и с този български автор, който със сигурност ще чета и за в бъдеще. ♥️ Вие чели ли сте “Вечен град” или нещо от Богдан Русев? Софтпрес
Много приятна изненада е първият роман за д-р Филипова и Бързаков. Богдан Русев поднася криминалната история за първото разследване на д-р Филипова и Бързаков по много любопитен и интересен начин.
Бързаков е прекъснал кариерата си състезател по спортна стрелба. Издържа се като барман и животът му е почти нормален. До момента, в който с него не се свързва д-р Агнес Филипова. Известната психоложка се занимава с най-богатите и известни в Пловдив и Бързаков остава изненадан поради нестандартното предложение, което получава от психоложката. Той трябва да поеме охраната на една от най-известните клиентки на д-р Филипова. И всичко върви добре до момента, в който не убиват жената и Филипова и Бързаков са въвлечени в разследване.
Това разследване ги сблъсква с всякакви хора - от безскрупулни бизнесмени, до жълт репортер, момиче с уникални хакерски умения, но лабилна психика. А и двама полицаи - единият от тях си мисли, че може да потули случаят набързо, а другият е от старата школа и вярва, че нещата са много по-сериозни. А убийствата продължават да нарастват. Бързаков и Филипова вървят по тънък лед и дори не осъзнават колко е сериозно положението, докато собственият им живот не е застрашен.
Наистина книгата е страхотна. Сюжетът се развива динамично, до края не се разбра кой е основният виновник. А финалът наистина оправдава очакванията за криминална история, която се развива на фона на вечният град Пловдив. 😊
Оказа се, имало прекрасни, съвременни, български романи, и то не само в графата изключение от правилото за книжната снобария. Книгата започва като класически криминален роман ала Чандлър (минус неподражаемите сравнение, но точка давам за усилията) , за да направи завой към напрегнат психологически трилър с неочаквани, изненадващи, но не и ненамекнати в повествованието елементи.... Чете се бързо, увлекателно и има всичко за този жанр: корумпирани ченгета, всевластни бизнесмени, красиви миски, острумни бармани, прекалено умни психолози... Тъмна и светла страна на човешкия характер. Оказва се, че книгата е началото на криминална поредица, която определено ще следя.... Препоръчвам романа и на почитателите на жанра, и на онази, които искат да опитат ново четиво, особено българско производство ♥️ Поредната книга с 5 звезди, които давам без замисляне... Книжната ми 2022 година започна силно, дано продължи.
П. С. Авторът не ми бе познат преди тази книга. Ще пробвам и други негови заглавия скоро време.
Ох.. така ми се иска да кажа повече положителни неща за този роман, но просто не се получава. Ще бъде твърде лицемерно и лъжливо...
Твърде много заимствани елементи видях от други, чуждоезични автори, като цялата тая шарлатанщина с хипнозата (въпреки че обожавам Ларш Кеплер, "Хипнотизаторът" откровено слабее!), образът на Филипова изграден а.л.а. Фрида Клайн от Ники Френч, с разликата, че беше много по-постен и като че ли недодялан... Цялото това вмешателство в полицейско разследване от нищо и никакъв си БАРМАН... Опитът за шокиращ обрат в сюжета в самия край беше като изсмукан от пръстите. Твърде много трупове за твърде отрицателно време. С риск да прозвуча свръх-капризна или нещо подобно, но опитът ми с жанра говори: не се прави така. Sorry not sorry.
Класическо криминале. Отдавна не бях чела такова и съм приятно изненадана.Въпреки това,някак си през цялото време очаквах "още нещо".Нещо неопределено,просто усещане,което така и не дойде до края.Но определено си заслужава да се прочете,още повече,че е първа книга от поредицата за д-р Филипова и Бързаков
Сюжетът успя да ме задържи под напрежение до самия край. Не успях да отгатна развръзката, но през цялото време се наслаждавах на начина, по-който авторът успява да адаптира Пловдив и героите в този съвременен трилър към една атмосфера, която успешно би могла да се пресъздаде като филмова адаптация във всяка държава. Браво!
Остроумно написан, с бързоразвиващо се действие. Хареса ми да чета за познат град и неговите типични забележителности, авторът те потапя в атмосферата без излишно подробно описание на пейзажа. Останаха ми някой не отговорени въпроси относно развиващата се история, но да кажем, че е защото аз не съм внимавала докато ��ета 😀 При първа възможност започвам и следващата история за този вечен град
Приятно е да четеш за родния си град и да разпознаваш местата, на които се развива действието. Оттам нататък малко ми беше скалъпена развръзката. Да - мотивът е ясен, но това сложно изпълнение...Някак си героите не отговаряха на този така заплетен замисъл.
Quite refreshing and intriguing. It is a great read for each proud citizen of this ancient town. My respect for the author. It may have been his first novel, but I will surely be looking forward to his next books. Way to go!
Богдан Русев определено е талнтлив автор на книги с криминални сюжети. Интересното в тази книга е, че действието се развива в Пловдив. Класическо криминале - убийство, бизнес интереси, политици, футболни хулигани.