Лятото на Ермена е протяжно и скучно, но когато започва да сънува отново и отново един и същ сън, тя изведнъж се озовава насред вълнуващо приключение. В повтарящия се сън Ермена попада в къща с безкрайна градина, която има стопанин с амнезия. Кой е той и сън ли е наистина? Двамата започват да разследват, като ключовете за разкриването на мистерията се оказват на най-неочакваните места. Машина за облаци, чудовища, китара – и някъде в небето един процеп, който бавно се затваря.
“Да спасиш сън” е книжка сладка като захарен памук или като парче от любим шоколадов сладкиш 💜💜💜 Точно сладост и лятно безвремие изпитвах, докато я четях 💜💜💜
Ермена започва да сънува един същ сън, в който попада в странно имение с безкрайна гора. Къщата се стопанисва от човек без спомени, който никога не е опитвал сладкото от ягоди - единствената храна из шкафовете на къщата. Малко по малко посещенията на Ермена отключват откъслечни спомени, а двамата се опитват да разгадаят къде са и защо тя нищо не помни, когато се събуди.
Краят е абсолютна прелест! Купих книжката омагьосана от корицата и изобщо не съжалявам. Чудно се е справила младата авторка.
Винаги много се радвам, когато млад български автор ми връща надеждата, че у нас се пише увлекателна, приятна за четене литература. В случая на Цветина Цолова, тя ми причинява това за втори път след страхотния й дебютен роман Нулева година. Новата й творба Да спасиш Сън няма допирни точки с предишната от гледна точка на история, но споделя най-важната прилика: разказва интересна история по изключително четивен начин и се изяжда в рамките на часове!
Историята е приятен пример за магически реализъм - коренът й е в нашата реалност, но е обогатена с фантастични елементи от въображението на авторката. Проследяваме няколко месеца от живота - и по-точно сънищата - на главната ни героиня, която през по-голямата част от историята познаваме само като Ем. Отново и отново тя сънува един и същи сън, или по-точно се връща към едно и също място в сънищата си: стара къща, заобиколена с наглед безкрайна градина, обитавана от млад мъж без спомени за себе си или как се е озовал там. В хода на приключенията им Ем му лепва прякора Сън и става негов партньор в нелеката задача да разгадаят голямата мистерия: кой е той, каква е неговата връзка с това място, а и със самата Ем... В крайна сметка това е колкото история за сънища, толкова и история за приятелството и обичта.
Не ми се разкрива повече, защото макар и да е сравнително предвидима, историята е наистина увлекателна и е удоволствие да гледаш как се развива пред очите ти. До голяма степен това се дължи на стила на писане на Цветина - описателен, но ясен, без излишни финтифлюшки. Тя ти дава достатъчно насоки за всяка ситуация, всяко място и герой в книгата, без да изпада в твърде много детайли, които да отвлекат вниманието ти от историята и да ти попречат сам да попълниш някои детайли със собственото си въображение. Нещата, които авторката не ни казва всъщност са важни по свой собствен начин и често са свързани с основния въпрос на историята - хич не е случайно например, че самата Ем няма желание да споделя повече за собствения си живот и знаем за нея общо взето толкова, колкото и за безпаметния Сън.
Мястото на действието също следва подобна формула: сънуваната къща с нейния огромен двор разкрива своите тайни точно когато трябва, лъжичка по лъжичка. Нейните околности също добиват повече детайли и нашите герои посещават няколко чудни локации, с още по-чудни флора и фауна. Така де - насън всичко е възможно! Две думи и за самите герои - Ем и Сън са доста добре развити имайки предвид кратката дължина на романа и съумяват да накарат читателя да се привърже към тях. Което е важно за сладостта, която носи краят на историята. Като цяло не е никак случайно, че епитетът, който най-често ще чуете за тази книжка, е сладурска - всичко в нея е невероятно мило и чудесно. Със сигурност влиза в личния ми списък с най-добри книги за тази година!
Какво повече ти трябва? Тичай към най-близката книжарница (или към лаптопа!) и смело взимай Да спасиш Сън. За мен остава с нетърпение да очаквам следващите творби на Цветина и силно се надявам, че я очаква дълга и плодотворна кариера. А за повече ревюта от мен, <може да погледнеш тук.
Тази книга ми дойде като топла прегръдка точно, когато имах нужда. Четеше ми се нещо позитивно и с бързо развиващ се сюжет без много заобикалки.
Получих много повече. Бях пленена от историята и неочаквано интригуващата мистерия, която заобикаляше героите. ИЗОБЩО не можах да се досетя как ще завърши, което не ми се случва често!
Въпреки че книжката беше кратка :(, персонажите бяха доста добре изградени. Имаше логика в действията им и лесно ги заобичах. Не можах да се сдържа да не се опитвам да правя паралели между тях и героите от “Случаят с третата сила”, но с радост установих, че не съм попаднала на втори Злоби или Григор. Сън и Ермена си бяха уникални образи за тази книга и наистина много ще ми липсват. Когато стигнах до епилога, исках да продължи вечно ;(. Двамата бяха толкова сладкиии! Цветина Цолова просто винаги успява да създаде много хубава химия между героите в романите си. Е, тук ми се искаше да има маааалко повече романтични сцени, но това съм си аз.(Докато пиша това ревю, в главата ми се прокрадва мнението ми за Григор и Злоби, НО НЯМА да изпадам в детайли!)
Като цяло мога да кажа, че “Да спасиш сън” е моят тип четиво. Имаше много хумор, сладки и тъжни моменти, запомнящи се персонажи и най-важното - креативен сюжет, който успя да задържи интереса ми до последно. Много се радвам, че дадох шанс на авторката и сега ми е тъжно, че прочетох книгите ѝ толкова бързо. При всички случаи ще очаквам с нетърпение бъдещите ѝ проекти. Няма значение дали ще бъде нов сборник с разкази или цяла книга. Ако видя името ѝ - прочитам! (Стискам палци и за продължение на “Случаят с Третата сила”, а защо не и втора книга за ново приключение на Сън и Ермена???)
Исторяита е уютна като манджите на баба и шантава като игрите с децата от квартала. Дълбоко я препоръчвам на всички затихнали в рутината на ежедневието и позабравили креативността си някъде по пътя.
Тази книга е първото ми откритие за тази година. Историят беше оргинална, интерсна, забавна, една такава топла..... Всичко беше много добре измислено и доста логично за такъв тип книги. Героите бяха също уникални, индивидоални , сладки(но не по дразнеш начин) и с удоволствие четях тяхната разговори. Ери бещ просто...невероятна. Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми се искаше да има малко повече романтични сцени и такива където Ери утешав Сън. Самата книга въпреки или можебо точно защото е детско-юношеска повдига и доса интерсни и актуални въпроси като за това кога трябва да теглиш чертта между това да се страеш другите да са щастливи и доволни и твоето собствено благопулучие и докаде може да те докар�� нервноото напрежение. Силно препоръчвам книгата и с удоеолствие ще прочета и останалото от авторката .
4+ звезди, които са си 5, защото е любимата ми книга на Цвети! Много ми харесва темата за сънуването, чете се супер бързо, защото искаш да видиш накъде отива историята (а от нея изскачат нови и нови неща!) - хем е детективска малко, хем магическа, хем сладка, хем шантава, хем нелепа - наистина си има всичко! И омагьосана къща, и безкрайна градина, и гора, и симпатични чудовища, и храна (много храна!), и музика, и детство, и носталгия и загубване, и намиране... Главните герои са много симпатични и абсурдни, диалозите им са леко аматьорски, но по най-добрия възможен начин! Добра идея развита по толкова приятен начин, написана ненатрапчиво и с щипка самоирония и подходяща за всеки сезон!
"Да спасиш Сън" от Цветина Цолова, издадена от издателство "Асеневци", е завладяващ роман, който ще пренесе читателите в магически свят на сънища и мистерии. Какво се случва с младата Ермена, когато нейното уж лениво и безинтересно лято бива белязано от един и същи натрапчиво повтарящ се сън? Сън, който се оказва катализатор на невъобразими събития, които ще променят живота на Ермена и ще я въвлекат в животопроменяща авантюра? Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Определено приятна четиво! Минава се лесно и бързо. И то за всичките ѝ има няма 205 странички (добре че не е 555 и нагоре :)). Само нещо имената, да си призная ми се сториха по-измислени... ама някак малко в повече по-измислени... Поне аз останах с такова впечатление. Иначе книжката е сладка. Благодаряя!
Цветина продължава да е един от много малкото съвременни български автори които пишат крайно увлекателно за мен. Успях да прочета цялата книжка на един дъх. Нямам търпение да прочета всяко следващо нещо което реши да издаде.