Жираф в чашата

by Николай Ценков

Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие – през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе „Нова генерация“ около бившия „Кравай“. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в „Малката текила“ в Созопол, където звучи „Сайпръс Хил“.

Всички тези поколения – изгубени или изтръгнати – никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да я спестиш. И че музиката е разказ без разказвач, съвършен и невъзможен. Светнал и изчезнал – в нищета и блясък – като жираф в чаша с „Блъди Мери“.

136 pages, Paperback

Published June 4, 2021

About the author

Николай Ценков е роден през 1985 г. в Стара Загора. Завършил е право и е доктор по социална философия. Заемал е ключови позиции в частния и публичния сектор, където е придобил богат професионален опит в сферата на икономическата дипломация и проектното финансиране. Сборникът с разкази „Човекът, който продаде морето“ е неговата първа книга. За нея през 2020 г. му е присъден "Пегас" за проза в Националния конкурс „Южна пролет”.

Reviews

[Borislav Boev · Rating 5 out of 5]

Увлекателна книга с разкази, достойно продължение на „Човекът който продаде морето“. Поучителните истории от различни епохи са умело съчетали в себе си както сериозността на времето, така и простичките неща от живота, заради които си струва да се замисли човек..

[Ruth-Maria Ilieva · Rating 5 out of 5]

Честно казано книгата е прекрасна. Наистина е приказна с изключение на един-два разказа, които не ми се понравиха. Но, в крайна сметка, такъв е живота - приказен с някои дупчици във воала. Бих я сложила почти наравно с “Балада за Георг Хених” ако бяха в една равнина, но, слава Богу, не са, та могат да си останат 10/10 всяка в своето селение.

[Марин Трошанов · Rating 5 out of 5]

Познавам Николай от едни светли и щури времена преди много години. И макар животите ни да поеха по различни пътища (както често се случва и с героите в разказите му), винаги ще го чувствам близък. Има хора, места и преживявания, които оставят отпечатък – като една далечна вечер на уиски и Бийтълс в таванската му квартира, някъде из центъра на София. Вечер като в песен на Тангра.

Сега го опознах за втори път – като автор. Стилът му е лек и непретенциозен, но увлича, a присъствието му ясно се долавя иззад страниците. Това е компанията на сладкодумен разказвач – улегнал и зрял, споделящ истории, които уж не би могъл лично да е изживял, защото надничат от скритите ъгли на много отлетели десетилетия. Историите са спокойни – за равносметката на отлетялото време, за музиката, която съпътства саундтрака на животите ни, за остойностяването на малките неща и личните възприятия в условията на шумни и преломни епохи, които ни отвличат като талази на гладно мъртво вълнение. И така от софийския „Кравай“, през студените чакални на летището до топлата прегръдка на стария Созопол героите на Ценков дишат, пият, спомнят си, обичат… в облачната сянка на тих дъждец и под лиричния акомпанимент на първокласно джаз изпълнение…

[Ivan Pavlovbonev · Rating 3 out of 5]

Здравейте четящи!
Днес ще Ви разкажа за:
Жираф в чашата - Николай Ценков- издателство Колибри - художник на корицата Дамян Дамянов
Любимият ми разказ от този сборник е "Песен за песента". В нея главния герой разказва от това как е свирил в рок банда на бас китара. Той имаше дълга коса и четеше Керуак. Разказът му продължава с това как поканил дама на питие. Двамата си говорели за таен акорд в една песен.
С първото си гадже той се разделил по обикновен начин. Тя заминала да следва във Франция а той бил приет да следва в София. Двамата не направили опит да продължат връзката си от разстояние.
През втората си година от неговото следване в университета завел новото си гадже в "Кубо". Героят на Ценков скъсал с нея в бара.
Няколко години по - късно главният герой на Ценков се оженил за една дама от София. Малко след като жена му ражда - той се разделя с нея. След това той живее заедно с друга от Варна.

[Andre-Louis · Rating 3 out of 5]

„Не мислиш ли, че човек винаги върви към поражението и още преди да е влязъл в битка, на слепоочието му вече зее рана?“

[Slavina Bahchevanova · Rating 1 out of 5]

Нещо като американски филм по Лермантов .... пресолено, повърхностно и дразнещо за хора, които не си падат по пуканки пред ТВ :)
Все пак ме докосна до толкова, че да напиша коментар :)