What do you think?
Rate this book
Вътрешен път
„Вътрешен път“ на Иво Христов е история, в която често се говори за любовта и болката, защото те са основната движеща сила. Те са като две длани, здраво сключени една в друга.
Понякога просто обичаш! Така започват красивите истории... Запознайте се с Джак. Джак Броус, който има какво да ви разкаже - своя живот. В него място са намерили не само любовта, а и болката и страданието. Подгответе се за съпреживяване на емоции и усещания на всички полюси и на всички нива. Поемете по своя собствен вътрешен път, Джак ще ви насочи!
Това е история, в която често се говори за любовта и болката, защото те са основната движеща сила. Те са като две длани, здраво сключени една в друга.
Седем години. Девет мозъчни операции. Девет книги и една мечта – да оздравее! Това може да се напише на виртуалната визитна картичка на 19-годишния Иво Христов . Диагнозата е Неврофиброматоза тип 2, или по-просто казано – болест, поразяваща с туморни образувания мозъчните нерви. Тази болест открадва детството на Иво, разбива мечтите му, но го дарява с нещо безценно – дарбата да пише.
Понякога просто обичаш! Така започват красивите истории... Запознайте се с Джак. Джак Броус, който има какво да ви разкаже - своя живот. В него място са намерили не само любовта, а и болката и страданието. Подгответе се за съпреживяване на емоции и усещания на всички полюси и на всички нива. Поемете по своя собствен вътрешен път, Джак ще ви насочи!
Това е история, в която често се говори за любовта и болката, защото те са основната движеща сила. Те са като две длани, здраво сключени една в друга.
Седем години. Девет мозъчни операции. Девет книги и една мечта – да оздравее! Това може да се напише на виртуалната визитна картичка на 19-годишния Иво Христов . Диагнозата е Неврофиброматоза тип 2, или по-просто казано – болест, поразяваща с туморни образувания мозъчните нерви. Тази болест открадва детството на Иво, разбива мечтите му, но го дарява с нещо безценно – дарбата да пише.
224 pages, Paperback
Published January 1, 2021
3 people are currently reading
45 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Read
November 23, 2021Най-дългото погребение на което съм била! Не стига, че той сам се погребва ами завлича и Кристин с него. Това не е любов а чист егоизъм! Бедно съдържание на история и травмиращо -депресивно. 20 страници съдържание и още 200 в повтаряне на две-три реплики.
January 8, 2022
Във „Вътрешен път" на Иво Христов се разказва за любовта и болката, които много често вървят ръка за ръка.
Книгата разказва за силата на първата любов, обременена от болестта на героя и за свързаните с нея отговорности и очаквания.
Любовта на главните герои е по детински чиста, но трудна - от една страна е егоизмът на болното момче, желанието му да го обичат "завинаги", а от друга страна е страхът на момичето, свързан с огромните очаквания към нея.
Много често, когато срещнем голямата си любов твърде рано, се плашим от силата и интензитета на чувствата си, "не знаем какво да правим с нея." Още повече, когато тя е свързана с голяма болка.
Развръзката беше логична и предвидима, но това не развали удоволствието от прочита на книгата. Краят беше доста силен, превръщайки се в един своеобразен апотеоз на любовта.
Есенцията накрая ми допадна - от мъдростта на годините и осъзнаването, човек разбира, че е по-добре да си обичал, макар да си загубил любовта и те е боляло, отколкото въобще да не си срещал любовта.
"Никога няма да бъдеш така наивен, както когато си влюбен. И си на петнадесет."
"Любовта, може би не е в обещанията за вечност и безбройните илюзии. Любов е, когато осъзнаеш, че с даден човек се чувстваш истински свободен, когато си щастлив."
"Понякога е нужно да изпитаме болката от раздялата, за да научим, че щастието винаги е било само на ръка разстояние от нас."
Книгата разказва за силата на първата любов, обременена от болестта на героя и за свързаните с нея отговорности и очаквания.
Любовта на главните герои е по детински чиста, но трудна - от една страна е егоизмът на болното момче, желанието му да го обичат "завинаги", а от друга страна е страхът на момичето, свързан с огромните очаквания към нея.
Много често, когато срещнем голямата си любов твърде рано, се плашим от силата и интензитета на чувствата си, "не знаем какво да правим с нея." Още повече, когато тя е свързана с голяма болка.
Развръзката беше логична и предвидима, но това не развали удоволствието от прочита на книгата. Краят беше доста силен, превръщайки се в един своеобразен апотеоз на любовта.
Есенцията накрая ми допадна - от мъдростта на годините и осъзнаването, човек разбира, че е по-добре да си обичал, макар да си загубил любовта и те е боляло, отколкото въобще да не си срещал любовта.
"Никога няма да бъдеш така наивен, както когато си влюбен. И си на петнадесет."
"Любовта, може би не е в обещанията за вечност и безбройните илюзии. Любов е, когато осъзнаеш, че с даден човек се чувстваш истински свободен, когато си щастлив."
"Понякога е нужно да изпитаме болката от раздялата, за да научим, че щастието винаги е било само на ръка разстояние от нас."
July 16, 2025
Почивай в мир, Иво!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews