3,5*
Втора книга в моята лична библиотека от Джонатан Мур. Всички ми препоръчват "Частен детектив", но все още не съм се добрал до нея. Изглежда напълно изчерпана по книжарниците.
"Тъмната стая" е самостоятелен роман, който обаче ми се стори незавършен и бих му дал 4 звезди, ако беше начало на поредица. Това е от детективските истории, които ще се оценят по достойнство най-вече от по-консервативните почитатели на жанра.
Сюжетът не е прекалено заплетен, няма феноменални обрати или спиращи дъха сцени, но пък това, което предлага "Тъмната стая", е правдоподобност. И героите, и действията им ми се видяха реалистични. Гавин Кейн не е супер ченге - екшън герой, който решава случая с генирални прозорливости или с помощта на чисти случайности. Напротив, той си проправя път през историята методично, допускайки някоя и друга грешка, разсъждавайки, както един истински детектив, поставен в подобна ситуация, би правил.
Краят според мен дойде твърде бързо след развръзката и вероятно можеше Мур да се постарае още малко, като опише съдбата на героите след разрешаването на случая. Книгата свършва сякаш с идеята за продължение..., но такова май не се очертава.
Накратко, мога да кажа, че "Тъмната стая" беше приятно четиво, което съвсем не съжалявам, че купих и прочетох. В епохата на "психо-трилърте" и надпревара за написването на колкото се може по-засукани истории, книгата на Мур е като повик от миналото в жанра - няма с какво да ни изненада, но в никакъв случай не разочарова.