Лабиринтът е сложна надсловесна фигура, в която е нарушено съотношението между пространство и време. Пространството е умишлено намалено и сгъстено, а времето – умишлено удължено. Защото, влизайки в лабиринта, ние ставаме жертва на неговите уловки; поемаме нанякъде, задънваме се, връщаме се, загубваме се в коридорите, лутаме се и докато намерим изхода, времето тече...
Точно на този принцип е изграден прекрасният роман на Йордан Колев „Хилядолетната битка: Лабиринт“. В пространството на една загадка времето е удължено до няколко века: от битката на тамплиерите срещу неверниците за опазване на Божи гроб до сегашната война с Ислямска държава за опазване на човешките ценности и достойнство.
Постепенно книгата се изпълва не само с любопитни събития и с интересни човешки съдби, а и със значим смисъл; принуждава ни да си припомним вечния проблем за „доброто“ и „злото“.
„Хилядолетната битка: Лабиринт“ щастливо обединява напрегнатия сюжет с достойнствата на психологическата проза. Романът е увличащ екшън, като притежава и всички качества на високата художествена литература!
Владимир Зарев, писател
"Миг по-късно рицарите стремглаво се втурнаха в плитък овраг и в далечния му край срещу тях изникна гора от копия. Засада! Ромен прецени ситуацията за време, колкото два-три бързи удара на сърцето. Нямаше как да спрат. Той пришпори коня, за да го подготви за скок. Препятствието бе смъртоносно, но силно и подвижно животно като Бо можеше да го преодолее. И без това копията срещу тях бяха наведени почти до земята, в противен случай пехотата можеше да бъде лесно изтласкана, стъпкана и посечена от кръстоносците. За Ромен скокът продължи цяла вечност. Още докато прелиташе над блестящите остриета, пред очите му изскочи гол до кръста великан. С липсващи предни зъби, насечено от белези лице, издути вени по огромните ръчища и грозна гримаса на чудовище от преизподнята. Но не можа да впечатли тамплиера. Той инстинктивно следеше дъгата на нащърбената секира с дръжка от поне три лакътя. Единственото око на великана потърси и намери погледа на Ромен. Първият им сблъсък беше невидим, само между волята на единия и на другия. После рицарят направи финт, навеждайки се надясно и мълниеносно прехвърли през глава копието. Великанът се поколеба за миг и докато разбере какво се случва, загуби от инерцията. Ромен го наниза като шопар на шиш. Ударът му беше толкова силен, че прекърши гръбнака на врага и го закова на място в земята. Секирата безопасно прелетя под ноздрите на Бо. От гърдите и устата на умиращия великан плисна кръв, очите му се изцъклиха и той издъхна. Ромен извади меча, обърна Бо назад и с чист, премерен замах отсече главата на първия пешак, попаднал на пътя му. Но не можа да избегне кървавата струя, която го изпръска право в лицето. Докато очите му проглеждаха през алената пелена, пространството наоколо се изпълни със смъртоносни оръжия, воини и трупове."
Призванието Колко важно е да го намерите в живота! Но понякога се случва да получите две – като подарък от съдбата. Моето първо призвание е летенето. Правя това вече 37 години и близо 15 000 часа като командир на самолет, с няколко преживени критични ситуации зад гърба. Постоянното усъвършенстване в професията, огромното удовлетворение, съпричастността към безброй човешки истории и любовта към небето – всичко това е неделима част от призванието. Второто е да напишеш, да споделиш с читателите живи емоции и истории за човешки съдби, тъжни и забавни, с трагични и смешни моменти, като добавиш художествена измислица. Да! Пиша, защото иначе не мога. И въпреки че нямам много „налетени“ часове в писането, това е призвание, без което не мога да си представя себе си сега. В сборника с разкази (Книга №5) всеки от Вас ще намери нещо за себе си: има сълзи, смях, драма. За пореден път очите ми се навлажняват, като се сещам за Сергей - героят на “Афган”. Или пък ушите ми леко почервеняват като отново преживявам “Пистата”... “Златният кубинец” ще разсмее всички ви…
Йордан Колев - летецът мореплавател трайно се утвърждава в "този странен занаят". След прочита на пътеписа "От Рио до Кейптаун", той е предпочитаният български автор и с нетърпение очаквам всяка следваща книга, която ражда неуморимото въображение. Ако си падате по рицари тамплиери, средновековна история, религии и мистика, пътуване във времето и пространството, романтика и приключения в близкия изток това е четивото за вас. Четете, не губете време и не отлагайте за утре! Панчо Маркес, скитник между звездите по суша и вода
Впечатляващ стил и сюжет. Преживяно, съновидяно, вдъхновено от нечий среднощен разказ за събития белязали живота му? Пъзел от чувства събран от автора в едно неочаквано четиво. Лабиринтът ме погълна още с първите страници и не потърсих по-кратък път през него до изхода чак до края. Още от сега посягам за продължението
Прочетох Хилядолетната битка за два дни. Интригуващ сюжет, богат език. Авторът те хваша за ръка и те води през всички перипетии, като се оставяш в ръцете му, в ярките му описания и неочакваните развръзки. Богат език и още по-богата фантазия. Какво не ми хареса, лично на мен? Неангажиращо мнение: 1. Много кръв. Аз съм миролюбив човек. :) Вярно, че времената тогава са били такива, но на мен ми е в повече. 2. Леки неточности и нелогични развития на сюжета. Успех в поредицата! Но най-вече - бъди здрав и винаги И=К!!!
Ако в първата книга преплувах с удоволствие Атлантика с пътешественика, а във втората се наслаждавах на динамиката и романтичния привкус на пилотската професия, в Хилядолетната битка просто открих напълно писателя Йордан Колев! Поздравления Данко!
С две думи - завладяваща история! Любопитството те кара да разгръщаш страница след страница. Умелото преплитане на времената и героите те запленява още от самото начало, а краят е неочакван. Хилядолетна битка, развиваща се в наши дни. С нетърпение започвам част втора - “Пазителят и кобрата”.