Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла – Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото – от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои… Ту е бяла от облаци, ледове и ябълков цвят, ту е зелена от ракити и елши, ту е синя от зенита на небето, ту е златна от жита и есенни гори… Тя ни е родила и опитомила в едни времена, които май само нощните звезди помнят. Хората, които го забравят, ходят немили-недраги по житейския си друм. Ще разберем ли някога, че нищетата ни не е на трапезата или в портмонето? Ще си спомним ли, че сме деца на Ламята, която с всеки изгрев поглежда към нас с окото на Слънцето и ни се радва цял миг, преди да го скрие под клепача на нощта? Този живот се живее с любов, воля и сила. Опитайте, ще стане. Другото не е живот.
Йото Пацов е роден на 28 декември 1949 г. в София. Първите си творби публикува в началото на 60-те години на XX век в детски и средношколски издания.
Последователно е главен редактор на в. „Вселена от тайни“, в. „Светлоструй“, в. „Фактор“, сп. „Стил на живот“, сп. „Свети Валентин“, сп. „Усури“, в. „Окото“, сп. „Ексклузив“, ТВ „Центрумгруп“, списание „Лов и риболов” и вестниците „Рибар” и „Наслука”.