Как така?

by Yordan Radichkov, Йордан Радичков

Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата „Как така?“. Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор.

Именно тоя въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година.

Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино лице и Аврамови ръкавици остават сащисани.

Мрачно животно ли си остава жабата и в тези текстове на Радичков или успява да се издигне до висините на философски въпрос и сама да се превърне в него, как една врана може да бъде опитомена, какъв сорт вино е кастела, къде се крие истинката красота у една жена, колко дълга е една руска верста и кому е нужен само един ляв ботуш и може ли от отвъдното да се прати писмо и какво би съдържало то?

Толкова много въпроси, на които все ще намерим отговор, но как така се получава, скъпи читателю, и ние не сме твърде сигурни!

150 pages, Paperback

First published September 10, 1974

About the author

Yordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.

Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).

In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.

Reviews

[Magdalena · Rating 5 out of 5]

Тези разкази се леят като вино от сорта "кастел", с много магически препратки и одухотворен материален свят. Но този магичност при Радичков продължава да има силна връзка с реалността и хората, тя служи не като бягство, а по-скоро като епизодичен мираж, като нещо вълшебно, за да продължава да има смисъл живота. Радичков пише с много любов за хората, за грешките и за изборите им.
"Торлак пише писмо до торлаците" ми е любимият разказ.