What do you think?
Rate this book
Капитализъм на заинтересованите
Проф. Клаус Шваб е основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.
Глобалната икономическа система е пред колапс. Можем обаче да преминем от настоящата ситуация на глобални сътресения, неустойчивост и несигурност към сват с икономика, която работи за хората и за планетата. Първо, трябва да елиминираме растящото неравенство в доходите. Второ. трябва да намалим задушаващото въздействие на големите корпорации върху иновациите и повишаването на производителността. И накрая, трябва да спрем с късогледото експлоатиране на природните ресурси, което унищожава околната среда и влошава живота на хората.
Причините за разрушената икономика са много: либерално дъжавно управление, зле управлявана глобализация, технологичен възход в полза на малцина и др. За да ни помогне да видим по-ясно предизвикателствата пред нас, Клаус Шваб - основателят и председател на Световния икономически форум - търси реалните причини за недостатъците на нашата система, а така също и решенията за тях в най-добрите световни практики на места като Китай, Дания, Етиопия, Германия, Индонезия, Нова Зеландия и Сингапур.
Чрез прецизно описание на реалната икономическа ситуация "Капитализъм на заинтересованите" успява да идентифицира постижими начини за справяне с проблемите. Шваб ни показва, че обществото наистина е способно да трансформира разбитите късове на глобалната икономика и - стъпка по стъпка - да ги слепи обратно по начин, който да е от полза за всички нас. Само така има надежда да спасим света за бъдещите поколения.
Глобалната икономическа система е пред колапс. Можем обаче да преминем от настоящата ситуация на глобални сътресения, неустойчивост и несигурност към сват с икономика, която работи за хората и за планетата. Първо, трябва да елиминираме растящото неравенство в доходите. Второ. трябва да намалим задушаващото въздействие на големите корпорации върху иновациите и повишаването на производителността. И накрая, трябва да спрем с късогледото експлоатиране на природните ресурси, което унищожава околната среда и влошава живота на хората.
Причините за разрушената икономика са много: либерално дъжавно управление, зле управлявана глобализация, технологичен възход в полза на малцина и др. За да ни помогне да видим по-ясно предизвикателствата пред нас, Клаус Шваб - основателят и председател на Световния икономически форум - търси реалните причини за недостатъците на нашата система, а така също и решенията за тях в най-добрите световни практики на места като Китай, Дания, Етиопия, Германия, Индонезия, Нова Зеландия и Сингапур.
Чрез прецизно описание на реалната икономическа ситуация "Капитализъм на заинтересованите" успява да идентифицира постижими начини за справяне с проблемите. Шваб ни показва, че обществото наистина е способно да трансформира разбитите късове на глобалната икономика и - стъпка по стъпка - да ги слепи обратно по начин, който да е от полза за всички нас. Само така има надежда да спасим света за бъдещите поколения.
380 pages, Hardcover
First published January 1, 2021
3 people are currently reading
20 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
January 3, 2022
Тази книга може да се чете по два начина.
Първият е като искрено предложение за някаква алтернативна форма на стопанска и политическа система. В това си битие, книгата е много слаба. Идеите са повърхностни, основани на десетилетни митове за "добрите" и "лошите", смехотворно цитатничество, симулиращо научност, детински предложения за решаването на в голяма степен въобразени проблеми. Така би я прочел човек, който идея си няма от политика и съвременност, излязъл е току-що от пещера, но е безпристрастен към това, което чете.
Вторият и далеч по-важен прочит на книгата е като манифест и пропаганден документ на глобалисткия елит, световното статукво. Описани са основните опорки на глобализма, които ни бомбардират всеки ден по контролираните от същия кръг хора медии. Описани са "лошите" - Милтън Фридман, Виктор Орбан и т.н. и "добрите" - Грета Тунберг, Джордж Сорос и т.н. Описана е системата за влияние и за недемократично и безотговорно вземане на решения, която съществува в момента - именно мрежата от международни и местни НПО-та, глобални компании, финансов елит, технологично мракобесие и приобщени политици. Цялото нещо обаче е представено не като действаща система, а като една пожелателна структура, която би било хубаво да се случи. Написано със студеното безсърдечие, което един немски инженер (Клаус Шваб) може да изпитва към света и каквото сме виждали в най-мрачните немски "постижения" в миналия век.
Както каза проф. Иво Христов в едно интервю за същата книга - те вече дори не се крият.
Първият е като искрено предложение за някаква алтернативна форма на стопанска и политическа система. В това си битие, книгата е много слаба. Идеите са повърхностни, основани на десетилетни митове за "добрите" и "лошите", смехотворно цитатничество, симулиращо научност, детински предложения за решаването на в голяма степен въобразени проблеми. Така би я прочел човек, който идея си няма от политика и съвременност, излязъл е току-що от пещера, но е безпристрастен към това, което чете.
Вторият и далеч по-важен прочит на книгата е като манифест и пропаганден документ на глобалисткия елит, световното статукво. Описани са основните опорки на глобализма, които ни бомбардират всеки ден по контролираните от същия кръг хора медии. Описани са "лошите" - Милтън Фридман, Виктор Орбан и т.н. и "добрите" - Грета Тунберг, Джордж Сорос и т.н. Описана е системата за влияние и за недемократично и безотговорно вземане на решения, която съществува в момента - именно мрежата от международни и местни НПО-та, глобални компании, финансов елит, технологично мракобесие и приобщени политици. Цялото нещо обаче е представено не като действаща система, а като една пожелателна структура, която би било хубаво да се случи. Написано със студеното безсърдечие, което един немски инженер (Клаус Шваб) може да изпитва към света и каквото сме виждали в най-мрачните немски "постижения" в миналия век.
Както каза проф. Иво Христов в едно интервю за същата книга - те вече дори не се крият.
April 23, 2024
Цялостно нелоша книга, поне първите около 200 страници. За Шваб климатичните промени, създаването на международни кооперации, незаинтересовани да допринасят към местните общности и разделението в обществата представляват големите проблеми на сегашния век. Той твърди, че всички тези пандемии за модерния човек се дължат на плавната, но неотменна трансформация на капитализма от 70-те години на миналия век, та и до ден-днешен, от инклузивен такъв, съпътван от активното участие на профсъюзите в колективната заетост, интереса на компаниите, все още не глобализирани, към поддръжка на местните общности, с които работят и насърчаване представителството им в управлението на тези компании, в акционерен капитализъм, преследващ преимуществено печалбата.
Въпреки че авторът е прав по отношение на увеличението на социалните неравенства навсякъде по света, не съм съгласна, че именно това стои в основата на политическото разделение в обществата, особено на Запад, където дори най-бедните представители на работническата класа отдавна са пришити към ниската средна класа, като социалната държава се е явявала и продължава да се явява инхибитор за големи бунтове и междуособици. Някак нечестно ми се вижда пълното пренебрегване на цивилизационния, културния и идеологическия ров между т.н. либерали и консерватори, разширен особено в последното десетилетие, който именно е главната причина за изоставянето на партии в центъра за сметка на такива в двата отдалечени края на политическата дъга и цялостно за огромните разделения в обществата, които се наблюдават. С други думи, тези хора не споделят общи цивилизационни и идейни картини за света, за това кое е приемливо, морално и етично.
Склонна съм да се съглася, че транснационалните корпорации не привиждат собствения си просперитет в просперитета на глобалните общности, с които работят и на които предоставят своите продукти и услуги, но по отношение на климатичните промени, които са неоспорими, все още не съм си отговорила на въпроса какъв процент от тях се явяват следствие от човешка и индустриална дейност и какви - на естествени процеси, нямащи нищо общо с икономическата активност на хомо сапиенс.
Теорията му за капитализъм на заинтересованите страни, включващ както компаниите, така и правителствата, гражданското общество и НПО-тата в решаването на големи икономически, климатични и управленски проблеми пък е описана като абсолютна панацея и светая светих, но някак си аз не оставам убедена в нейната необходимост, нито пък във възможната и ефективност. Не съм убедена доколко имаме нужда от нови показатели за измерване на въглероден отпечатък и благополучието на планетата, както и такива за измерване на здравето, жилищното обезпечаване и общото благоденствие, които да бъдат добавени и полузаместят БВП като основен икономически показател. Не виждам също така как една компания може да използва значително по-малко енергия, намалявайки краткосрочните печални, като в същото време увеличава своята конкурентоспособност и устойчивост на международния пазар в дългосрочен план. Накрая, не съм убедена в ползите от кръговата икономика, за която се загатва, за просперитета на нациите и природата и абсолютно отхвърлям тезата, че ''развитието, повишеният стандарт на живот и по-големият въглероден баланс продължават да вървят в синхрон'' и че проблемите са ''следствие от човешката природа и вроденото ни желание не просто да оцеляваме, но и да процъфтяваме.''
Въпреки че авторът е прав по отношение на увеличението на социалните неравенства навсякъде по света, не съм съгласна, че именно това стои в основата на политическото разделение в обществата, особено на Запад, където дори най-бедните представители на работническата класа отдавна са пришити към ниската средна класа, като социалната държава се е явявала и продължава да се явява инхибитор за големи бунтове и междуособици. Някак нечестно ми се вижда пълното пренебрегване на цивилизационния, културния и идеологическия ров между т.н. либерали и консерватори, разширен особено в последното десетилетие, който именно е главната причина за изоставянето на партии в центъра за сметка на такива в двата отдалечени края на политическата дъга и цялостно за огромните разделения в обществата, които се наблюдават. С други думи, тези хора не споделят общи цивилизационни и идейни картини за света, за това кое е приемливо, морално и етично.
Склонна съм да се съглася, че транснационалните корпорации не привиждат собствения си просперитет в просперитета на глобалните общности, с които работят и на които предоставят своите продукти и услуги, но по отношение на климатичните промени, които са неоспорими, все още не съм си отговорила на въпроса какъв процент от тях се явяват следствие от човешка и индустриална дейност и какви - на естествени процеси, нямащи нищо общо с икономическата активност на хомо сапиенс.
Теорията му за капитализъм на заинтересованите страни, включващ както компаниите, така и правителствата, гражданското общество и НПО-тата в решаването на големи икономически, климатични и управленски проблеми пък е описана като абсолютна панацея и светая светих, но някак си аз не оставам убедена в нейната необходимост, нито пък във възможната и ефективност. Не съм убедена доколко имаме нужда от нови показатели за измерване на въглероден отпечатък и благополучието на планетата, както и такива за измерване на здравето, жилищното обезпечаване и общото благоденствие, които да бъдат добавени и полузаместят БВП като основен икономически показател. Не виждам също така как една компания може да използва значително по-малко енергия, намалявайки краткосрочните печални, като в същото време увеличава своята конкурентоспособност и устойчивост на международния пазар в дългосрочен план. Накрая, не съм убедена в ползите от кръговата икономика, за която се загатва, за просперитета на нациите и природата и абсолютно отхвърлям тезата, че ''развитието, повишеният стандарт на живот и по-големият въглероден баланс продължават да вървят в синхрон'' и че проблемите са ''следствие от човешката природа и вроденото ни желание не просто да оцеляваме, но и да процъфтяваме.''
Displaying 1 - 2 of 2 reviews