Изкуството да се сбогуваш

by Аксиния Михайлова

Изкуството да се сбогуваш ни разкрива със силната си и красива поезия Аксиния Михайлова.

От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява.

Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени.

Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето.

Genres: Poetry

280 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на няколко поетични книги:

1994 – “Тревите на съня”, стихотворения, изд. “Български писател”
2004 – “Луна в празен вагон”, стихотворения, изд. ФБЛ “Аквариум Средиземноморие”
2005 – “Три сезона”, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР
2006 – Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava
2008 – Най-ниската част на небето. ФБЛ, 2008

Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.

Участва в основаването на първото частно литературно списание “Ах, Мария”, член на редколегията му.

Съставител и преводач на “Антология на съвременната литовската поезия”, (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.

Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от средна и източна Европа и става представител на движението за България.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.

Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация.

Живее и работи в София.

Reviews

[И~N]

Винаги •удома• е поезията на Аксиния Михайлова. Уютно съмишлена.

[Maria Yankulova]

Прекрасен cборник, великолепни стихове на Аксиния Михайлова!

Ще сложа цитат от анотацията, който за мен най-добре описва красотата на прочетеното.

“Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени.”
Никола Крус

[Tsvetelina Mareva]

❤

Да чакаш, да искаш да чакаш, да умееш
да чакаш, докато протяжният следобяд се процежда
през прозорците, прекалено тесни
за високите тавани с огледала,
в чиито ъгли клечи нощта.
Позволи ми да отворя вратата,
не е по мярката ми този дом
с огромното желязно легло, в което лежат
още топлите очертания на едно мъжко тяло:
чие тяло питаш и от коя есен?
Без значение е за крехкия вечерен здрач;
телата постепенно изгубват топлината си
и завръщанията са несъстоятелни,
когато в леглото нахлува неизменният студ,
дори да запалиш тлеещите камини на спомена,
не ще докосваш същото тяло.
Позволи ми да затворя тази врата.
Мъглата бавно приижда, пълзи по пътеката,
приижда мъглата и обгръща телата ни,
не е възможно да напиша думите,
които ме правеха щастлива:
толкова е гладка кожата ти, страхувам се
да не я нараня, ако те докосна.
Не е възможна промяната,
защото думите ден след ден
умъртвяват пеперудите на страстта и самотата е,
която си подхвърляме един на друг
като топката на неродената ни дъщеря.
Позволи ми да отворя вратата,
не е по мярката ми такъв живот.

[Atanas Valov]

Една от най-добре композираните поетични книги, които съм имал удоволствието да прочета - в нея и хората, запознати със старите стихосбирки на Аксиния, и нови читатели могат да открият много. За такива книги е трудно да се говори, а често е и безполезно - те трябва да се усетят и всеки да ги открие за себе си.

[Daniela Marcheva]

В творбите, събрани в "Изкуството да се сбогуваш" (изд. "Жанет 45", 2021), Аксиния Михайлова се удавя в морето на непосилните болки, за да се извади на брега – по-жива от всякога, преглътнала солта и направила си скулптури от нея. А после ги удря безжално, пръска ги в стената и с лекота превръща счупените стъкълца в зрънца пшеница, и храни отворените язви до насита, а вземат ли да преяждат – порязва ги отново със стъклата, с митологична топлина им пуска кръв, а те цъфтят, прозрели същината си, и пак сбогуват се с нея.

Даниела,

05.09.2023 г., гр. София

[Vasil]

След дълга пауза - много приятно завръщане към българската поезия.

[Kalina]

СЕЗОНИ НА СВОБОДАТА

Влачат се
ниско над земята
мислите ти
като пред буря.

В края на август ще потекат на юг
и пак ще навлезеш в есента
с глава
като празно лястовиче гнездо.
Това е време,
когато нито разноцветните пера
на свободата,
нито покълващите й телени мрежи
са от значение.

Синьото на небето
е обещано на други.