What do you think?
Rate this book
Любовта на Патриарха: Документален роман за Иван Вазов
Документален роман за делото и интимния живот на литературния титан Иван Вазов от автора на „Цар Калоян“, „Съзидателят кан Омуртаг“, „Възмездието на Телериг“, „Прозренията на Раковски“ и „Да каже нявга народът“
Кажем ли Иван Вазов, разбираме България. Кажем ли България – сещаме се за Вазов.
Класикът е така органически вкоренен в нашето съзнание, че невинаги забелязваме ролята, която играе в духовния ни свят.
Това е българознание – спойката на нашето битие и самочувствие.
Без него обликът ни би бил ощетен!
Кажем ли Иван Вазов, разбираме България. Кажем ли България – сещаме се за Вазов.
Класикът е така органически вкоренен в нашето съзнание, че невинаги забелязваме ролята, която играе в духовния ни свят.
Това е българознание – спойката на нашето битие и самочувствие.
Без него обликът ни би бил ощетен!
346 pages, Paperback
Published January 1, 2021
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
August 8, 2021
Тази книга ми влезе под кожата с леко архаичния си език, с героите си и с описанието на една любовна история, която, въпреки автентичните герои, ме плени като любовен роман. Не познавах Вазов като сладострастник и копнеещ за романтика и любов. Познавах по-скоро достолепността му и неговата любов към България.
Едва ли в училище ще ни преподават точно за неговия любовен живот, а той е бил човек като всички нас – със своите копнежи, стремления, желания. Негова муза в късния му живот е станала Евгения Марс, начинаеща писателка. Копнежите му са преляли в стихосбирката му „Люлякът ми замириса“. Като цяло бракът му с Атина Болярска е нещастен, тя го е търсела за пари и му е отказвала развод. Вазов сам си казва, че е копнял за истинска любов, но е попадал все на омъжени жени. Евгения Марс е единствената, с която остава до смъртта си, но тя е омъжена за неговия най-добър приятел. Двамата са показани като лицемери при разговор с него и, ако това е истина, се е получил един неприятен любовен триъгълник. Когато се разрових малко, разбрах, че не може със сигурност да се установи дали са били любовници. Кой знае какво е било в действителност? Затова и книгата, макар и документален роман, представя авторовото виждане за тях двамата и естеството на връзката им. Не ми допадна сред целия този автентичен дух в романа и архаичният изказ, в един момент да срещна думата „секс“, която тогава едва ли се е употребявала така както днес.
Като цяло романът наистина е документален. Първата част от него е за любовта между Вазов и Евгения, но от средата нататък авторът поставя Патриарха сред кипежа на един пълнокръвен литературен живот, цитира негови стихове, прави анализ на негови произведения, вмъква причините, поради които са написани, цитира писма, описва подробно честването на юбилея му и изпращането му в последния му път.
Много съм доволна, че прочетох тази книга и научих много неща за живота на Иван Вазов, който е бил голям патриот, обичал е природата и е милеел за родината си.
Едва ли в училище ще ни преподават точно за неговия любовен живот, а той е бил човек като всички нас – със своите копнежи, стремления, желания. Негова муза в късния му живот е станала Евгения Марс, начинаеща писателка. Копнежите му са преляли в стихосбирката му „Люлякът ми замириса“. Като цяло бракът му с Атина Болярска е нещастен, тя го е търсела за пари и му е отказвала развод. Вазов сам си казва, че е копнял за истинска любов, но е попадал все на омъжени жени. Евгения Марс е единствената, с която остава до смъртта си, но тя е омъжена за неговия най-добър приятел. Двамата са показани като лицемери при разговор с него и, ако това е истина, се е получил един неприятен любовен триъгълник. Когато се разрових малко, разбрах, че не може със сигурност да се установи дали са били любовници. Кой знае какво е било в действителност? Затова и книгата, макар и документален роман, представя авторовото виждане за тях двамата и естеството на връзката им. Не ми допадна сред целия този автентичен дух в романа и архаичният изказ, в един момент да срещна думата „секс“, която тогава едва ли се е употребявала така както днес.
Като цяло романът наистина е документален. Първата част от него е за любовта между Вазов и Евгения, но от средата нататък авторът поставя Патриарха сред кипежа на един пълнокръвен литературен живот, цитира негови стихове, прави анализ на негови произведения, вмъква причините, поради които са написани, цитира писма, описва подробно честването на юбилея му и изпращането му в последния му път.
Много съм доволна, че прочетох тази книга и научих много неща за живота на Иван Вазов, който е бил голям патриот, обичал е природата и е милеел за родината си.
Displaying 1 of 1 review