Les loups de voivodine

by Miroslav Popović

En Voi͏̈vodine, Zurajica est témoin des destins individuels pris dans la tourmente des années 40. Une fresque tantôt obsessionnelle, tantôt ensoleillée, toujours tendre, que viennent illuminer des personnages d'exception.

364 pages, Hardcover

First published January 1, 1984

Reviews

[Neva]

С две думи: заради книга като тази си заслужава да се изчетат няколкостотин други и най-сетне човек да пристигне в нея, да си поеме дъх, да си утоли жаждата и глада, да се установи и да помисли.

Заради книги като "Съдби" чета изобщо. Рядко попадам на литература от толкова чиста и солидна проба, която ме изпълва едновременно с любопитство и с уважение, с желание за още и с радост от човека, с мъка от човека, със спокойствие и нетърпение, и в същото време ме очарова като художество, дава ми надежда за нещо по-добро и възвишено, намества ми пластовете и парчетата на пъзъла, потвърждава ми съмненията и ми разклаща убеденостите, после обратно, потвърждава ми убеденостите и ми разклаща съмненията...

В сложната, но безкрайно фина и ясна постройка на "Съдби" (1984), единственият роман на Мирослав Попович (1926-1985)*, в малкия балкански град със смесено население Нова Паланка се преплитат съдбите на хората - известно време преди Втората световна и донякъде вече през войната. Има един персонаж, Жураица, пришълец, с който по някакъв начин се открива и закрива книгата, но той не е "главно действащо лице", главни са всички, но и незначителни, действат, бездействат, говорят, мълчат, като в живота. Това е литература, писана с познаване на човека и възможностите му, с чувство за хумор и чувство за милост, с мъдрост, майсторство, щедрост и възхитителна интелигентност. Не става за бързо прочитане отгоре-отгоре и без емпатия. Което не значи, че не можете да я четете в автобуса или на пейка, или на опашка (докато бях с нея, се изключвах напълно от всичко наоколо), единственото неудобство е като ви кара да плачете.

Не знам възможно ли е някой да напише повече от една такава книга през живота си. Знам, че за последен път изпитах това чувство на абсолютно удовлетворение и на благоговение към автора, когато четях "Живот и съдба" на Василий Гросман или "Периодичната таблица" на Примо Леви. Само дето "Съдби" е много по-нежна, елегантна и четивна. Това е литература от разкошна порода, каквато рядко, рядко се среща. Немислима е в рамките на тези звездичкови системи тук, отвъд звездичките е.

Преводът на Жела Георгиева е чисто удоволствие - правете, струвайте, прочетете тази книга, защото нито секунда с нея не е във ваш ущърб, напротив.

Сега тъгувам по нея като по приятел, ще ми се да имаше още.

*Това е единственият роман на Попович, излязъл приживе. Писателят е бил седем години в Титовия концлагер на Голи Оток, за където пише книга "Udri bandu", която излиза едва през 1988-а (посмъртно) и която давам мило и драго да прочета. Наричат го сръбския Варлам Шаламов и аз нямам никакво съмнение, че е с право. Както става ясно, през 1997-а в Сърбия са публикувани и няколко тома с ръкописи на Попович. Мисля си, че това е един от тези моменти, в които човек се решава да научи чужд език.

[Bojan Gačić]

I dobro i zlo čuče u ljudima. Jedno traži priliku, a drugo povod da se prikaže. A prilika i povod uvek dolaze, koliko iz malih intimnih momenata, toliko posredstvom krupnih promena koje nameće vreme.

Svi smo mi glumci na daskama svog privatnog života gde, kako nam okolnosti nametnu, igramo manju ili veću ulogu. To je slučaj i u fikcijskoj vojvođanskoj varošici Miroslava Popovića, gde svi likovi žive u nekoj pragnatičnoj idili. Pripadnici različitih nacionalnosti i veroispovesti funkcionišu na malom, istom prostoru, gde međusobno postoje, tolerišu se i opstaju.

Roman "Sudbine" je pun dobrih i čestitih ljudi, ranjenih svojim životom i duhom vremena, poroznih poput krečnjaka, kojima već dugo, dugo vremena dolaze snažni talasi. Oni svoju muku nose u tišini. Ali, kada dođe Drugi svetski rat, javno i privatno, tačnije privatno i istorijsko, postaju jedno te isto, svako od njih biva obasjan, te pokazuje kakav je čovek i kakvog je moralnog tkanja.

Ovde pojam sudbine prelazi iz mnoštva pojedinačnih pritoka, ulivajući se u jednu veliku društvenu sudbinu. Miroslav Popović je jako dobro razumeo i na svojoj koži osetio na koji način pojedinac trpi pritisak kolektivnog. Nakon što je proživeo golgotu na Golom otoku, proveo je niz godina u anonimnosti, doživeo kraći karijerni bljesak, dok je danas skoro potpuno zaboravljen.

Da je svesti i pameti, roman "Sudbine" bi odavno postao deo obavezne lektire. Prvoklasna je ovo literarna vežba iz empatije, karaktera, emocionalnog opstanka, oportunizma, izdaje i nade - svega ljudskog, uzvišenog i uniženog - sročena pitomim stilom autora, čija rečenica buja emocijom i setom za onim što je bilo, kao i nadom u ono što će biti. A biće bolje - mora.

[Dacko]

Knjigu sam potražila u biblioteci pročitavši ovde preporuku jedne bugarske prevoditeljke, i mnogo sam srećna što sam saznala za Popovićevo delo: toliko je toplo, ljudski i mudro pisano da sam zaista uživala. Pisac je prikazao živote običnih, uglavnom dobrih ljudi, a opisi su praćeni njegovim komentarima koji ni po čemu ne deluju kao soljenje pameti (zbog čega inače ne volim naročito kad pisci tako mudruju), nego su blagi, kao kad neka baka podeli životnu mudrost sa vama bez želje da vas natera da je prihvatite, ona samo priča ono što zna i što ćete možda i vi znati u njenim godinama.

[Bookmaniac70]

Много топла и човечна книга. Хубаво пише Попович-просто и изразително. Успява с няколко щриха да даде индивидуалност и цвят на героите. За себе си слагам една голяма червена точка на сръбската литература.

[Djordje Popovic]

Nepravedno zapostavljeno, jedino delo objavljeno za života svog pisca, "Sudbine" Miroslava Popovića spada u najviše domete pripovedačkog umeća. Roman bez glavnog junaka, izrazite dubine, snage, mudrosti i lepote. Kako je rekao Dragoslav Mihailović, "malo je u književnosti knjiga u kojima živi toliko dobrih ljudi kao u Popovićevim Sudbinama". Pisana dugo, mirno, nepokolebljivo, ona obiluje toplinom, plemenitošću, ljudskošću, i predočava čitav jedan svet sa zastrašujućom preciznošću. Bez ijedne suvišne note, bez nepotrebnih pretenzija, lišena patetike - podarila nam je slike koje ćemo pamtiti zauvek.

[Boriana Ovcharova]

Оправда ревливите ми очаквания. Много ме трогнаха тези съдби. Наистина невероятно подробно е описал всички персонажи. Така оплита читателя в най-човешкото у всеки един, че всички стават сиви. Няма добри, няма лоши, няма немци и евреи. Има само хора. Изстрадали, отчаяни, обречени, вкопчени в някаква малка светлинка - любов, професия, родителска гордост, грижа за ближен... Зверски поучителна. Благодарна съм за прекрасните отзиви на четящите ми приятели и за препоръката да се изгубя в един паралелен свят - уж успореден на нашия, но доказващ теорията, че в един момент успоредните линии се пресичат в една допирна точка.

[Marina Marić]

Hronika palanačkog života jedne vojvođanske varošice u vreme pre i početka Drugog svetskog rata. Srećan život Švaba, Srba i Jevreja narušava okupacija gde dolazi do nepoverenja, straha, pa čak i mržnje dotad srećnih ljudi.

[Valantin]

Чудесен разказвач.

[Sara]

3.5

[Stanislava Troeva]

"Съдби", Мирослав Попвич:много хубава, за тези, които харесват "скучни" книги.