What do you think?
Rate this book
Дарът
аква следа оставяме?
На какво сме готови, за да постигнем целта си?
Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си?
Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат – различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им – мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им.
Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ е позволявала да види света от уникален ъгъл. Любимите ѝ градове са Пловдив, София и Монреал – обитава ги и трите, телом или духом. Когато не работи, обича да обикаля из старите централни улици и да наблюдава хора и сгради, да чете до среднощ с чаша чай с мляко, или да гледа и обсъжда филмчета с децата си. „Дарът“ е вторият ѝ роман.
На какво сме готови, за да постигнем целта си?
Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си?
Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат – различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им – мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им.
Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ е позволявала да види света от уникален ъгъл. Любимите ѝ градове са Пловдив, София и Монреал – обитава ги и трите, телом или духом. Когато не работи, обича да обикаля из старите централни улици и да наблюдава хора и сгради, да чете до среднощ с чаша чай с мляко, или да гледа и обсъжда филмчета с децата си. „Дарът“ е вторият ѝ роман.
Audiobook
Published June 3, 2021
2 people are currently reading
121 people want to read
About the author
Nevena Mitropolitska
3 books232 followersНевена Митрополитска е родена през 1969 г. в София, но поделя детството си между любимия ѝ Пловдив (при баба и дядо) и столицата. Завършила е руска и втора специалност английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, след което е работила като учителка, преводачка и журналистка. От 2002 г. живее със семейството си в Канада. Понастоящем се изявява като майка и библиотекарка през деня и като пишеща през нощта. Като се изключат детско-юношеските ѝ опити в поезията, „Анна и планината“ е литературният ѝ дебют. През 2019 г. излиза вторият ѝ роман - "Дарът".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
July 31, 2019
„Дарът“ на детето и проклятието на родителството
През 2015 г. ми препоръчаха да прочета дебютния роман „Анна и планината“ на Невена Митрополитска. Увлекателно разказаната история на едно семейство по време на прехода ми хареса – не толкова, че да я наредя сред любимите ми нови български заглавия, но достатъчно, че да следя кога ще излезе следващата творба на авторката. Четири години по-късно отгръщам последните страници на „Дарът“ (изд. „Жанет 45“) с красноречивия коментар „Уау“ и сърбящи за писане на ревю пръсти. Какво да кажа, работата наистина си е за „уау“.
„Дарът“ се появи на пазара някак скромно и тихомълком. Даже прекалено тихомълком, ако питате мен. Ще ми се да се шуми повече около излизането на хубави книги от съвременни български писатели, а до определен момент няма как да се разчита на читателите сами да създават суматоха.
Невена Митрополитска преплита пътищата на четири коренно различни личности, обединени от едничкото желание да имат дете. Неда е балерина, чиято кариера наближава заника си. Артистка по душа, в нея се борят копнежът да изпълни лебедовата си песен – мечтаната роля на любимата ѝ Жизел, и дългът най-сетне да се отдаде на брака си. Съпругът ѝ Филип пък е софийски аристократ и нахъсан адвокат, чийто циничен мироглед се сблъсква челно с деликатната природа на съпругата му. От другата страна на барикадата са вманиачената по чистотата детегледачка Лина, която се мъчи с желязна воля и много натякване да износи цялата отговорност по оцеляването на домакинството на плещите си, докато хрисимият, лишен от амбиции плочкаджия Христо изживява криза на идентичността.
Двойките са в противоположния спектър на материалното състояние, кариерното развитие и общественото положение. На пръв поглед помежду им няма други допирни точки освен общата цел и клиниката за инвитро. Всеки от четиримата е заседнал в собствената си глава и си задава ключовите въпроси: „Защо искам дете? Искам ли го наистина? Искам ли го с този човек? Мога ли да се справя?“.
Странно ми е да обрисувам героите така схематично, при положение че ги опознах по-добре и от някои хора в реалния ми живот. Авторката е построила книгата си върху дисекцията на образите им, и то с изключително правдоподобен подход – чрез живи, динамични диалози, чести, но прецизни ретроспекции и оголена емоция. Скандалите им ще отекват звучно в главата ви, натякването им ще гризе нервите ви, безсилието им ще ви изтощава, а болката им ще ви сломи.
Първоначално останах с впечатление, че Митрополитска ще се съсредоточи основно върху процедурата инвитро и изпитанията, през които минават двойките, решили да се подложат на нея. Оказа се, че тя заема около десетина процента от сюжета и му служи по-скоро като катализатор, отколкото като гръбнак. Движещата сила на историята е семейството и в частност родителството. Авторката ни показва разнообразните начини, по които можем да се провалим като родители дори още преди да сме станали такива. Все пак вече сме саботирани от собствените ни майки и бащи. Определя ни предимно това какви си обещаваме да не бъдем, отколкото нечий положителен пример.
Митрополитска потапя главите ни в дълбините на пълното отчаяние от личната ни история и после рязко ни издърпва на повърхността за живителната глътка искрена обич и грижа. Подмята ни между сцени на пълен битовизъм и балетни зали, в които се играят драматични спектакли. Подстрекава ни да се отвращаваме от някого само за да му симпатизираме няколко глави по-късно и ни подмамва да подкрепяме друг, който е обречен да ни отблъсне след броени страници.
Чудим се кои са добрите и лошите в тази история, докато въпросът постепенно не еволюира в дилемата кой постъпва правилно и кой греши. Накрая се отказваме и от нея, защото достигаме до универсалния извод, към който добрите психологически сюжети неизменно прокарват пътеки – всички сме просто хора и всеки от нас съдържа потенциала да бъде нищожество или герой. Да пълзи или да лети. Да се издъни или да успее. Да се предаде или да се пребори. В случая – да бъде или да не бъде родител.
Всичко в „Дарът“ е универсално човешко и същевременно така съкровено наше си. От разкъсващите съмнения относно смисъла на живота до сармите на любящите ни баби и другите краски на така наречената българска действителност. Роман на противоречията, на пластовете, на преживяванията. Роман, който не само ще провокира най-различни чувства, но и ще ви накара да мислите. Не подминавайте тази книга в книжарниците, особено ако сте от читателите, които обичат сериозни, умело изпипани, реалистични истории, човъркащи както мозъчните, така и сърдечните механизми.
Линк към ревюто в "Аз чета": https://azcheta.com/darat-nevena-mitr...
През 2015 г. ми препоръчаха да прочета дебютния роман „Анна и планината“ на Невена Митрополитска. Увлекателно разказаната история на едно семейство по време на прехода ми хареса – не толкова, че да я наредя сред любимите ми нови български заглавия, но достатъчно, че да следя кога ще излезе следващата творба на авторката. Четири години по-късно отгръщам последните страници на „Дарът“ (изд. „Жанет 45“) с красноречивия коментар „Уау“ и сърбящи за писане на ревю пръсти. Какво да кажа, работата наистина си е за „уау“.
„Дарът“ се появи на пазара някак скромно и тихомълком. Даже прекалено тихомълком, ако питате мен. Ще ми се да се шуми повече около излизането на хубави книги от съвременни български писатели, а до определен момент няма как да се разчита на читателите сами да създават суматоха.
Невена Митрополитска преплита пътищата на четири коренно различни личности, обединени от едничкото желание да имат дете. Неда е балерина, чиято кариера наближава заника си. Артистка по душа, в нея се борят копнежът да изпълни лебедовата си песен – мечтаната роля на любимата ѝ Жизел, и дългът най-сетне да се отдаде на брака си. Съпругът ѝ Филип пък е софийски аристократ и нахъсан адвокат, чийто циничен мироглед се сблъсква челно с деликатната природа на съпругата му. От другата страна на барикадата са вманиачената по чистотата детегледачка Лина, която се мъчи с желязна воля и много натякване да износи цялата отговорност по оцеляването на домакинството на плещите си, докато хрисимият, лишен от амбиции плочкаджия Христо изживява криза на идентичността.
Двойките са в противоположния спектър на материалното състояние, кариерното развитие и общественото положение. На пръв поглед помежду им няма други допирни точки освен общата цел и клиниката за инвитро. Всеки от четиримата е заседнал в собствената си глава и си задава ключовите въпроси: „Защо искам дете? Искам ли го наистина? Искам ли го с този човек? Мога ли да се справя?“.
Странно ми е да обрисувам героите така схематично, при положение че ги опознах по-добре и от някои хора в реалния ми живот. Авторката е построила книгата си върху дисекцията на образите им, и то с изключително правдоподобен подход – чрез живи, динамични диалози, чести, но прецизни ретроспекции и оголена емоция. Скандалите им ще отекват звучно в главата ви, натякването им ще гризе нервите ви, безсилието им ще ви изтощава, а болката им ще ви сломи.
Първоначално останах с впечатление, че Митрополитска ще се съсредоточи основно върху процедурата инвитро и изпитанията, през които минават двойките, решили да се подложат на нея. Оказа се, че тя заема около десетина процента от сюжета и му служи по-скоро като катализатор, отколкото като гръбнак. Движещата сила на историята е семейството и в частност родителството. Авторката ни показва разнообразните начини, по които можем да се провалим като родители дори още преди да сме станали такива. Все пак вече сме саботирани от собствените ни майки и бащи. Определя ни предимно това какви си обещаваме да не бъдем, отколкото нечий положителен пример.
Митрополитска потапя главите ни в дълбините на пълното отчаяние от личната ни история и после рязко ни издърпва на повърхността за живителната глътка искрена обич и грижа. Подмята ни между сцени на пълен битовизъм и балетни зали, в които се играят драматични спектакли. Подстрекава ни да се отвращаваме от някого само за да му симпатизираме няколко глави по-късно и ни подмамва да подкрепяме друг, който е обречен да ни отблъсне след броени страници.
Чудим се кои са добрите и лошите в тази история, докато въпросът постепенно не еволюира в дилемата кой постъпва правилно и кой греши. Накрая се отказваме и от нея, защото достигаме до универсалния извод, към който добрите психологически сюжети неизменно прокарват пътеки – всички сме просто хора и всеки от нас съдържа потенциала да бъде нищожество или герой. Да пълзи или да лети. Да се издъни или да успее. Да се предаде или да се пребори. В случая – да бъде или да не бъде родител.
Всичко в „Дарът“ е универсално човешко и същевременно така съкровено наше си. От разкъсващите съмнения относно смисъла на живота до сармите на любящите ни баби и другите краски на така наречената българска действителност. Роман на противоречията, на пластовете, на преживяванията. Роман, който не само ще провокира най-различни чувства, но и ще ви накара да мислите. Не подминавайте тази книга в книжарниците, особено ако сте от читателите, които обичат сериозни, умело изпипани, реалистични истории, човъркащи както мозъчните, така и сърдечните механизми.
Линк към ревюто в "Аз чета": https://azcheta.com/darat-nevena-mitr...
September 8, 2019
Невена, благодаря ти!!! за тази прекрасна история, която ме докосна и ми бръкна в душата. Току що затворих книгата и знам, че дълго ще я помня. Знам и че Неда ще остане един от най-любимите ми литературни образи!
Изключително ми хареса стилът на Невена Митрополитска - историята се лее и въпреки тежките теми, които засяга е някак леко и феерично. Дълбочината, с която са иградени образите на 4мата герои ме впечатли силно - толкова са различни и същевременно страшно автентични и всеки един ми стана мил.
Дълго време се чудех дали да чета книгата заради инвитро тематиката, а се оказа, че това е само 5% от историята.
Сега ще чакам “Жизел” в афиша на операта...
И да си получа доставката на “Aнна и Планината”.
ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ!!!
Изключително ми хареса стилът на Невена Митрополитска - историята се лее и въпреки тежките теми, които засяга е някак леко и феерично. Дълбочината, с която са иградени образите на 4мата герои ме впечатли силно - толкова са различни и същевременно страшно автентични и всеки един ми стана мил.
Дълго време се чудех дали да чета книгата заради инвитро тематиката, а се оказа, че това е само 5% от историята.
Сега ще чакам “Жизел” в афиша на операта...
И да си получа доставката на “Aнна и Планината”.
ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ!!!
July 22, 2021
Тази книга ми бръкна в душата по толкова много начини и причини, че би било твърде лично и разголващо да ги споделя. Отдавна не бях плакала на книга.
Браво на Невена Митрополитска за "Дарът", който ни поднесе.
Браво на Невена Митрополитска за "Дарът", който ни поднесе.
September 8, 2019
Отдавна бях набелязала да прочета нещо от Невена Митрополитска и появата на " Дарът" дойде като по поръчка. Взех си книгата веднага след излизането ѝ, едва ли не топла - топла от печатницата. Вътрешното ми усещане ми подсказа, че този роман ще е едно дълбоко лично и емоционално преживяване за мен, не защото тематиката ми е близка, а защото Невена има способността да бръква с думите си в душата на човек. И точно така стана. Потопих се в море от емоционални вълни, което след това ме остави на брега притихнала.
Няма да навлизам в сюжета- той е описан в синопсиса на книгата. По- скоро ще наблегна върху всичко онова, което дава плътност на преживяванията.
Историята е съсредоточена не толкова върху ин-витрото като процедура, а върху вътрешните импулси, психологическите състояния, страховете, опасенията, емоционалните взривове, моралните казуси, които съпътстват героите до достигане на тяхната цел- да имат дете. Невена Митрополитска изгражда толкова естествена и правдоподобна атмосфера, като човек, който сякаш е извървял този път. И точно в това е целия майсторлък. Да съумееш да пресъздадеш една история толкова естествено, сякаш споделяш съдбите на персонажите си, да ги ваеш като от глина и да ги оформяш във вид, който след това е разпознаваем. Точно това е направила и Невена- изваяла е изключително автентични образи. Навлязла е в главите на героите си с такава дълбочина, че да не остане нито една скрита мисъл.
Прекарала ни е през целия процес на осъзнаване и узряване на идеята да имаш дете. В тази книга детето не е просто резултат от спонтанен акт, а наистина цял процес, изпълнен с намерения и утвърждения.
В " Дарът" Невена залага на ярки взаимоотношения между персонажите си- живи, плътни, истински във всичките си проявления, със своите силни и слаби страни.
Показва ни четири отделни личности и два различни свята, които са свързани с една обща цел- детето. Уперената чистница с непоносимост към мърлячите, и детегледачка, Лина, и нейният кротък, неуверен и потиснат майстор Христо, са от едната страна, а от другата - нахаканият, амбициозен и реализиран адвокат Филип и неговата крехка балерина, Неда, която се разкъсва между любовта си към балета и това да стане майка, между това да се откаже от професионалните си мечти, за да даде началото на нов живот.
Толкова различни, а всъщност толкова еднакви, защото там, на скамейката в чакалнята...всички са равни.
Всеки един от персонажите ми допадна с нещо: Филип--с неговото мъжкарско излъчване, увереност, хладнокръвие, целеустременост и аналитичен ум, Неда ( тя ми е особено симпатична)- с нейната деликатност, нежност и съпричастност ; Лина- с нейната борбеност, Христо--с неговата смиреност и естествена добродушност. Съдбата на Христо обаче ме докосна най- силно, а срещата с баща му, както и спомените му за детството, ме разчувстваха силно...и определено хвърлиха светлина върху това, което е той сега. Миналото винаги оставя своите следи в нас и по един или друг начин ни формира като личности. Много по- лесно е да отгледаш една пълноценна личност, отколкото да възстановиш такава, която вече е счупена. А всички пропуквания и счупвания се случват в детството... А единственият начин, по който едно крехко дете може да бъде съхранено, е с любов, внимание и приемане. Любовта е и лепилото, което може да слепи счупените парчета от човешката същина.
Накрая установих колко прости всъщност са човешките взаимоотношения, а същевременно толкова важни, и как ние сами си ги усложняваме толкова много, че понякога ги превръщаме в бреме. А е нужно просто да общуваме, да се изслушваме и да се чуваме.
След всички размисли и емоции, които провокира " Дарът" в мен, мога да заявя, че това е страхотно изваян роман. Тази книга е един голям дар...за душата.
====
" Щастливите и уверени хора нямат нужда да принизяват другите"- стр 167
" Светът е сцена.
А животът е спектакъл.
Започва с вдигането на завесата и завършва с падането на завесата. Завеса- и се измъкваш от топлата утроба, белият ти дроб се сгърчва в болка, студът те шибва безпощадно, цялото небе се срутва върху тебе. И започваш да се учиш- да дишаш, да се храниш, да ходиш, да мечтаеш. И започваш да падаш. А сетне и да ставаш, да опитваш пак, да се залавяш със следващото с несломим ентусиазъм. Танцуваш живота. А той сякаш няма край. След една сцена се задава друга, след първо действие следва второ, един спектакъл води към нов. Ти вярваш в неотменното си право да има следващ път. Да го изиграеш по- добре.
Докато не достигнеш границата. Докато не я прекрачиш. Докато последният ти дъх не затихне в гърлото. Докато не повярваш, че следва..
Завеса. " - стр 235- стр 236
Няма да навлизам в сюжета- той е описан в синопсиса на книгата. По- скоро ще наблегна върху всичко онова, което дава плътност на преживяванията.
Историята е съсредоточена не толкова върху ин-витрото като процедура, а върху вътрешните импулси, психологическите състояния, страховете, опасенията, емоционалните взривове, моралните казуси, които съпътстват героите до достигане на тяхната цел- да имат дете. Невена Митрополитска изгражда толкова естествена и правдоподобна атмосфера, като човек, който сякаш е извървял този път. И точно в това е целия майсторлък. Да съумееш да пресъздадеш една история толкова естествено, сякаш споделяш съдбите на персонажите си, да ги ваеш като от глина и да ги оформяш във вид, който след това е разпознаваем. Точно това е направила и Невена- изваяла е изключително автентични образи. Навлязла е в главите на героите си с такава дълбочина, че да не остане нито една скрита мисъл.
Прекарала ни е през целия процес на осъзнаване и узряване на идеята да имаш дете. В тази книга детето не е просто резултат от спонтанен акт, а наистина цял процес, изпълнен с намерения и утвърждения.
В " Дарът" Невена залага на ярки взаимоотношения между персонажите си- живи, плътни, истински във всичките си проявления, със своите силни и слаби страни.
Показва ни четири отделни личности и два различни свята, които са свързани с една обща цел- детето. Уперената чистница с непоносимост към мърлячите, и детегледачка, Лина, и нейният кротък, неуверен и потиснат майстор Христо, са от едната страна, а от другата - нахаканият, амбициозен и реализиран адвокат Филип и неговата крехка балерина, Неда, която се разкъсва между любовта си към балета и това да стане майка, между това да се откаже от професионалните си мечти, за да даде началото на нов живот.
Толкова различни, а всъщност толкова еднакви, защото там, на скамейката в чакалнята...всички са равни.
Всеки един от персонажите ми допадна с нещо: Филип--с неговото мъжкарско излъчване, увереност, хладнокръвие, целеустременост и аналитичен ум, Неда ( тя ми е особено симпатична)- с нейната деликатност, нежност и съпричастност ; Лина- с нейната борбеност, Христо--с неговата смиреност и естествена добродушност. Съдбата на Христо обаче ме докосна най- силно, а срещата с баща му, както и спомените му за детството, ме разчувстваха силно...и определено хвърлиха светлина върху това, което е той сега. Миналото винаги оставя своите следи в нас и по един или друг начин ни формира като личности. Много по- лесно е да отгледаш една пълноценна личност, отколкото да възстановиш такава, която вече е счупена. А всички пропуквания и счупвания се случват в детството... А единственият начин, по който едно крехко дете може да бъде съхранено, е с любов, внимание и приемане. Любовта е и лепилото, което може да слепи счупените парчета от човешката същина.
Накрая установих колко прости всъщност са човешките взаимоотношения, а същевременно толкова важни, и как ние сами си ги усложняваме толкова много, че понякога ги превръщаме в бреме. А е нужно просто да общуваме, да се изслушваме и да се чуваме.
След всички размисли и емоции, които провокира " Дарът" в мен, мога да заявя, че това е страхотно изваян роман. Тази книга е един голям дар...за душата.
====
" Щастливите и уверени хора нямат нужда да принизяват другите"- стр 167
" Светът е сцена.
А животът е спектакъл.
Започва с вдигането на завесата и завършва с падането на завесата. Завеса- и се измъкваш от топлата утроба, белият ти дроб се сгърчва в болка, студът те шибва безпощадно, цялото небе се срутва върху тебе. И започваш да се учиш- да дишаш, да се храниш, да ходиш, да мечтаеш. И започваш да падаш. А сетне и да ставаш, да опитваш пак, да се залавяш със следващото с несломим ентусиазъм. Танцуваш живота. А той сякаш няма край. След една сцена се задава друга, след първо действие следва второ, един спектакъл води към нов. Ти вярваш в неотменното си право да има следващ път. Да го изиграеш по- добре.
Докато не достигнеш границата. Докато не я прекрачиш. Докато последният ти дъх не затихне в гърлото. Докато не повярваш, че следва..
Завеса. " - стр 235- стр 236
October 3, 2019
"Дарът" на Невена Митрополитска е един от тематично най-мащабните романи, които съм чела досега, при това не само сред българските автори. Впечатляващ е размахът, с който авторката е изградила структурата му, като, за разлика от други такива опити, тук нито една тема не избледнява на фона на останалите.
Не ми се ще да разказвам сюжета, тъй като в тази книга той е гръбнакът и поддържа читателското напрежение и вълнение до край. Бих искала обаче да щрихирам някои от темите в него и нещата, които ми направиха най-голямо впечатление.
Както подсказва чудесната корица, в този роман става дума за изкуство и по-специално за балет. Който ме познава, знае, че наред с литературата, балетът и изобщо танците, са голяма моя страст. Точно заради това изключително много харесах основната идея на Невена Митрополитска да изгради сюжета върху действието на един от най-фееричните и романтични балети "Жизел". Има някаква особена синхроничност, защото преди седмица гледах един датски филм, който също преплиташе историята на балета "Жизел" с този на главната героиня.
И там публиката се запозна с трудностите, жертвите, всеотдайността в това изключително изкуство, с това какво взема, но и какво ти дава сцената.
Изобщо темата за отдаването на изкуството за сметка на личния живот, за компромисите, които то налага, винаги ме е интересувала. И тук се засяга изборът или/или, който при балерините е особено жесток поради кратката им кариера и изключителната посветеност, която изисква балетът.
И ако трябва да започна с тълкуването на прекрасното заглавие "Дарът", това ще е и едно от първите ми предположения наред с буквалното, което се разчита още от първите страници - изкуството, сцената, вживяването, изграждането на един по-красив свят и мимолетното пребиваване в него.
Следваща много голяма тема е тази за взаимоотношенията - между съпрузи или партньори и тези с родителите. Чрез съдбите на четиримата основни герои Неда, Филип, Лина и Христо виждаме именно огромния отпечатък върху личността им, който са оставили спомените и преживяванията в детството.
Балерината Неда, родена в малък, провинциален град и отгледана от любящите си баба и дядо, цял живот се опитва да е достойна за изкуството си, да отговаря на неговите понякога сурови изисквания и естетически идеали.
Съпругът й Филип, преуспяващ адвокат, копнеещ за дете, е разкъсван между безусловната си любов към нея и нараненото си его.
Като тяхна опозиция виждаме детегледачката Лина и плочкаджията Христо, хора със скромни възможности и изживяващи сериозни травми от детството си. И двамата са белязани от вината, която при Лина намира израз в маниакален стремеж към ред и чистота, сигурност в познатите до болка ритуали и всекидневни клишета.
Тук е моментът да отбележа колко интересен ми беше тъкмо образът на Христо и паралелът, който според мен Митрополитска много умело прави, между възвишеното изкуство в чистия му вид - балета, и занаята на Христо - поставянето на плочки. За Христо неговият занаят по нищо не отстъпва на истинското изкуство - то го довежда до същия творчески екстаз, какъвто изживява един артист на сцената. Чувства се цялостен и пълноценен. А и кой има право да каже кое е изкуство и кое не?
Но в същото време Христо се бори със слабостта и нерешителността си навсякъде във всяка гранична ситуация да търси спасителния знак Exit.
"Бягащо човече, търсещо EXIT. Винаги има изход. Винаги има авариен изход в случай на пожар, земетресение, брак и други бедствия."
Когато веднъж си свикнал да бягаш, май се оказва, че това умееш най-добре.
От другата страна, от страната на силните и преуспелите, Филип сякаш има всичко, но не и това, за което най-силно копнее - да бъде баща. И тук идва още една от големите теми на романа - тази за справедливостта и случайността. Защо се случват нещата, защо се случват точно на мен? Как да ги приема и да продължа да живея? Могъл ли съм да ги предотвратя, или всичко е било изначално предопределено? Случват ли се големите житейски събития "по заслуги" и по някаква обективна логика?
Всъщност за мен Филип е персонажът, който преживява най-голямата трансформация в този роман - за да израсне накрая до висотата и чистотата на своята Жизел.
Но кой всъщност е Дарът? Започнах с едното тълкувание за изкуството като дар. Освен еднозначното, което, разбира се, е детето, новият живот, според мен можем да отидем доста отвъд буквалността. Дарът като прошка - прошка на другия и прошка на себе си. Дарът като самоактуализация и личностно израстване. Дарът като себеотрицание и грижа за любимия човек. Дарът като жертва. Дарът като прощаване с миналото и приемане. И още, и още.
Намерил ли е всеки своя дар? Мисля, че да.
Благодаря на Невена Митрополитска за този многопластов и емоционален роман. За открояване е професионализмът и проучвателната работа, която е била необходима за прецизността при употребата на специфичната балетна, медицинска и юридическа терминология. Мога само да ви препоръчам този роман. А после, ако все още не сте, да посетите балетния спектакъл "Жизел" и да се потопите в магията.
Не ми се ще да разказвам сюжета, тъй като в тази книга той е гръбнакът и поддържа читателското напрежение и вълнение до край. Бих искала обаче да щрихирам някои от темите в него и нещата, които ми направиха най-голямо впечатление.
Както подсказва чудесната корица, в този роман става дума за изкуство и по-специално за балет. Който ме познава, знае, че наред с литературата, балетът и изобщо танците, са голяма моя страст. Точно заради това изключително много харесах основната идея на Невена Митрополитска да изгради сюжета върху действието на един от най-фееричните и романтични балети "Жизел". Има някаква особена синхроничност, защото преди седмица гледах един датски филм, който също преплиташе историята на балета "Жизел" с този на главната героиня.
И там публиката се запозна с трудностите, жертвите, всеотдайността в това изключително изкуство, с това какво взема, но и какво ти дава сцената.
Изобщо темата за отдаването на изкуството за сметка на личния живот, за компромисите, които то налага, винаги ме е интересувала. И тук се засяга изборът или/или, който при балерините е особено жесток поради кратката им кариера и изключителната посветеност, която изисква балетът.
И ако трябва да започна с тълкуването на прекрасното заглавие "Дарът", това ще е и едно от първите ми предположения наред с буквалното, което се разчита още от първите страници - изкуството, сцената, вживяването, изграждането на един по-красив свят и мимолетното пребиваване в него.
Следваща много голяма тема е тази за взаимоотношенията - между съпрузи или партньори и тези с родителите. Чрез съдбите на четиримата основни герои Неда, Филип, Лина и Христо виждаме именно огромния отпечатък върху личността им, който са оставили спомените и преживяванията в детството.
Балерината Неда, родена в малък, провинциален град и отгледана от любящите си баба и дядо, цял живот се опитва да е достойна за изкуството си, да отговаря на неговите понякога сурови изисквания и естетически идеали.
Съпругът й Филип, преуспяващ адвокат, копнеещ за дете, е разкъсван между безусловната си любов към нея и нараненото си его.
Като тяхна опозиция виждаме детегледачката Лина и плочкаджията Христо, хора със скромни възможности и изживяващи сериозни травми от детството си. И двамата са белязани от вината, която при Лина намира израз в маниакален стремеж към ред и чистота, сигурност в познатите до болка ритуали и всекидневни клишета.
Тук е моментът да отбележа колко интересен ми беше тъкмо образът на Христо и паралелът, който според мен Митрополитска много умело прави, между възвишеното изкуство в чистия му вид - балета, и занаята на Христо - поставянето на плочки. За Христо неговият занаят по нищо не отстъпва на истинското изкуство - то го довежда до същия творчески екстаз, какъвто изживява един артист на сцената. Чувства се цялостен и пълноценен. А и кой има право да каже кое е изкуство и кое не?
Но в същото време Христо се бори със слабостта и нерешителността си навсякъде във всяка гранична ситуация да търси спасителния знак Exit.
"Бягащо човече, търсещо EXIT. Винаги има изход. Винаги има авариен изход в случай на пожар, земетресение, брак и други бедствия."
Когато веднъж си свикнал да бягаш, май се оказва, че това умееш най-добре.
От другата страна, от страната на силните и преуспелите, Филип сякаш има всичко, но не и това, за което най-силно копнее - да бъде баща. И тук идва още една от големите теми на романа - тази за справедливостта и случайността. Защо се случват нещата, защо се случват точно на мен? Как да ги приема и да продължа да живея? Могъл ли съм да ги предотвратя, или всичко е било изначално предопределено? Случват ли се големите житейски събития "по заслуги" и по някаква обективна логика?
Всъщност за мен Филип е персонажът, който преживява най-голямата трансформация в този роман - за да израсне накрая до висотата и чистотата на своята Жизел.
Но кой всъщност е Дарът? Започнах с едното тълкувание за изкуството като дар. Освен еднозначното, което, разбира се, е детето, новият живот, според мен можем да отидем доста отвъд буквалността. Дарът като прошка - прошка на другия и прошка на себе си. Дарът като самоактуализация и личностно израстване. Дарът като себеотрицание и грижа за любимия човек. Дарът като жертва. Дарът като прощаване с миналото и приемане. И още, и още.
Намерил ли е всеки своя дар? Мисля, че да.
Благодаря на Невена Митрополитска за този многопластов и емоционален роман. За открояване е професионализмът и проучвателната работа, която е била необходима за прецизността при употребата на специфичната балетна, медицинска и юридическа терминология. Мога само да ви препоръчам този роман. А после, ако все още не сте, да посетите балетния спектакъл "Жизел" и да се потопите в магията.
Read
June 10, 2021Това е коментар за аудиокнигата. Яна Кузова чете много добре. За това че два пъти ударенията бяха сбъркани, а това променяше смисъла на думите (пéта-петà; зàвет-завéт), пропускът е мой – трябвало е да се сетя да отбележа ударенията. Нещо друго ме притесни повече – главите са разделени на обособени части, като това разграничение в книгата е отбелязано с пропуснат ред. В тези части се говори за съвсем различни неща – и в тях често има въведение, кулминация, нещата затихват с някакъв емоционален заряд, но когато те се четат без никаква пауза помежду им, поне миг, всичко се получава омешано и емоционалното въздействие се губи донякъде. Предполагам, че има указания така да се четат аудиокнигите и наистина има книги, при които, заради структурата им, това не се отразява негативно. Но както и да е – да изчетеш цял роман с различни герои е трудна работа и Яна Кузова се е справила отлично. Благодарна съм за професионализма на Сторител България.
January 14, 2020
Това е първият ми допир до книгите на Невена Митрополитска и съм приятно изненадана от хубавата книга, която прочетох от съвременен български автор.
Живи и динамични диалози, плътни образи, умело изграден и убедител сюжет. Това не е просто една история на две бездетни двойки, които се подлагат на процедура инвитро, за да се сдобият с най-ценния дар. Романът прави дълбок разрез на семейните взаимоотношения и умело изследва тяхното въздействие върху изграждането на личността и подготването й за предстоящата така желана родителска роля. Авторката няма претенции да ни учи с добър пример, просто ни напомня какви сме си обещали да не бъдем.
Силна книга, която се чете леко, въпреки наситеното с ��ълбоки психологически сюжети съдържание.
Живи и динамични диалози, плътни образи, умело изграден и убедител сюжет. Това не е просто една история на две бездетни двойки, които се подлагат на процедура инвитро, за да се сдобият с най-ценния дар. Романът прави дълбок разрез на семейните взаимоотношения и умело изследва тяхното въздействие върху изграждането на личността и подготването й за предстоящата така желана родителска роля. Авторката няма претенции да ни учи с добър пример, просто ни напомня какви сме си обещали да не бъдем.
Силна книга, която се чете леко, въпреки наситеното с ��ълбоки психологически сюжети съдържание.
June 17, 2021
Oще една книга, която ме изненада - очаквах свърхемоционален разказ за бебета. Разбира се, книгата е за това - за копнежа за дете, жадуването да бъдеш родител. Но това е само основата и там, където някои автори биха задълбали в емоции, целящи да предизвикат сълзи и съчувствие, Митрополитска успява да разкаже история за изкупление, творчески порив и житейско израстване.
Книгата е наистина емоционална, а на мен някои от метафорите ми бяха една идея твърде сладникави и подоробни, но въпреки това има огромен заряд и се радвам, че тази история стигна и до мен най-после.
Слушах я като аудиокнига, така че не мога да пропусна и прекрасното изпълнение на Яна Кузова, която допринесе много за положителните ми впечатления.
Книгата е наистина емоционална, а на мен някои от метафорите ми бяха една идея твърде сладникави и подоробни, но въпреки това има огромен заряд и се радвам, че тази история стигна и до мен най-после.
Слушах я като аудиокнига, така че не мога да пропусна и прекрасното изпълнение на Яна Кузова, която допринесе много за положителните ми впечатления.
February 23, 2023
Невена Митрополитска пише брилянтно, без значение на каква тема. Това е изводът за мен, след като прочетох “Дарът” и половин час след това продължавам да преглъщам мъчно.
Нито темата, нито героите са ми близки по някакъв начин в реалния живот. В началото ме беше страх да не се разочаровам, защото много харесах “По релсите” и имах високи очаквания. А и не съм голям почитател на историите за “неудачници” и “разглезени богаташчета”. Обаче тази книга успя да ме изненада, разтърси и да надскочи високата летва. Разгръщането на героите е впечатляващо, сюжетът се лее поетично и просто не исках да има край.
Чакам с нетърпение ново заглавие от авторката! Надявам се книгите ѝ да се наредят сред най-продаваните в България.
Нито темата, нито героите са ми близки по някакъв начин в реалния живот. В началото ме беше страх да не се разочаровам, защото много харесах “По релсите” и имах високи очаквания. А и не съм голям почитател на историите за “неудачници” и “разглезени богаташчета”. Обаче тази книга успя да ме изненада, разтърси и да надскочи високата летва. Разгръщането на героите е впечатляващо, сюжетът се лее поетично и просто не исках да има край.
Чакам с нетърпение ново заглавие от авторката! Надявам се книгите ѝ да се наредят сред най-продаваните в България.
September 10, 2019
Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото, но недостатъчно обговорени литературно социални теми, а “Дарът” на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас.
В новата си книга авторката създава фикционална дилема, която и теоретично, и на практика (макар и много рядко) съществува или би могла да възникне и която не само сезира общественото мнение, но и предизвикава необходимостта от правно осмисляне на материята.
Социалното, обаче, както самата Митрополитска подчертава, е само базовата рамка, в която героите й - поставени пред потенциално възможни предизвикателства от биоетичнo и биоправнo естество - проявяват своите качества, реагират всеки според характера, възпитанието, образователния, социалния и културния си статус. В този смисъл романът е преди всичко психологически. И докато някои от тях изцяло се пречупват, други драпат на ръба на психическото си оцеляване, то трети преживяват изцяло собствен катарзис, който дава и човешката развръзка и разрешение на невъзможната иначе дилема в романа. Развръзка, свързана със себеотрицание и жертвоготовност, което ни напомня за известната притча, в която цар Соломон трябва да отсъди коя е истинската майка и как да бъде разделено детето.
Виж цялото ревю за романа тук: https://bit.ly/2L80Yba
В новата си книга авторката създава фикционална дилема, която и теоретично, и на практика (макар и много рядко) съществува или би могла да възникне и която не само сезира общественото мнение, но и предизвикава необходимостта от правно осмисляне на материята.
Социалното, обаче, както самата Митрополитска подчертава, е само базовата рамка, в която героите й - поставени пред потенциално възможни предизвикателства от биоетичнo и биоправнo естество - проявяват своите качества, реагират всеки според характера, възпитанието, образователния, социалния и културния си статус. В този смисъл романът е преди всичко психологически. И докато някои от тях изцяло се пречупват, други драпат на ръба на психическото си оцеляване, то трети преживяват изцяло собствен катарзис, който дава и човешката развръзка и разрешение на невъзможната иначе дилема в романа. Развръзка, свързана със себеотрицание и жертвоготовност, което ни напомня за известната притча, в която цар Соломон трябва да отсъди коя е истинската майка и как да бъде разделено детето.
Виж цялото ревю за романа тук: https://bit.ly/2L80Yba
August 8, 2019
Дарът на живота
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Още си спомням „Анна и планината“, първата книга на Невена Митрополитска, която ме накара да търся повече нюанси в човешките отношения в литературен контекст, да не маркирам само черното и бялото, просто защото изпъкват най-много. Ако описаните сцени са убедителни, със сигурност в главите на героите се крият още неразгадани тайни. „Търсещият читател“ е истинска ценност в съвременното ни общество, когато става въпрос за отношения и разбиране, още повече че съществуват прекалено много стереотипи в общуването между хората и е доста трудно да се разпознават отделните характери, без натрапването на сравнението и категоризацията. Нюансите са прекалено много, за да ги пренебрегваме с лека ръка. „Дарът“ („Жанет 45“, 2019) надгражда доста в това отношение и спокойно мога да кажа, че поставя един своеобразен връх в съвременната ни литература. Невена Митрополитска ясно осъзнава важността на светлосенките и динамиката във връзките, които ни правят наистина сложни личности. Важното е да се вслушваш в шепота на неизказаното и да имаш търпение, защото мисълта е по-бърза от разума. В този богат на нюанси роман изпъква точно тази „неподреденост“ в отношенията, която провокира задаването на действително важните въпроси в една връзка. С напредването си романът става все по-плашещ като перспектива и убедителност.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Още си спомням „Анна и планината“, първата книга на Невена Митрополитска, която ме накара да търся повече нюанси в човешките отношения в литературен контекст, да не маркирам само черното и бялото, просто защото изпъкват най-много. Ако описаните сцени са убедителни, със сигурност в главите на героите се крият още неразгадани тайни. „Търсещият читател“ е истинска ценност в съвременното ни общество, когато става въпрос за отношения и разбиране, още повече че съществуват прекалено много стереотипи в общуването между хората и е доста трудно да се разпознават отделните характери, без натрапването на сравнението и категоризацията. Нюансите са прекалено много, за да ги пренебрегваме с лека ръка. „Дарът“ („Жанет 45“, 2019) надгражда доста в това отношение и спокойно мога да кажа, че поставя един своеобразен връх в съвременната ни литература. Невена Митрополитска ясно осъзнава важността на светлосенките и динамиката във връзките, които ни правят наистина сложни личности. Важното е да се вслушваш в шепота на неизказаното и да имаш търпение, защото мисълта е по-бърза от разума. В този богат на нюанси роман изпъква точно тази „неподреденост“ в отношенията, която провокира задаването на действително важните въпроси в една връзка. С напредването си романът става все по-плашещ като перспектива и убедителност.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
September 30, 2024
Втори роман от авторката, който страшно ми харесва. Допада ми как пише, разказите й са уютни и миришат на детство, въпреки драмата, която носят. Героите са искрени, земни, бих казала истински. Диалозите са естествени. Развръзките не са банални и сладникави. Житейска истина между две корици. Четенето е удоволствие☺️
July 24, 2020
Моята първа среща с "Анна и планината" беше буквална случайност: благодарение на Goodreads получих копие от книгата в тези така наречени giveaways. Казвам си честно, а и може да проверите в ревюто, не я харесах. Описвам я като бъдещ Вазов - тежки, трудносмилаеми романи. И въпреки горчивия вкус и опит с Анна, книгата си седи на етажарката и все ми бие в очите. И така четири години, докато в библиотеката не видях Анна, а до нея "Дарът". Нямаше дори умисъл, просто я взех и понесох към гишето.
Знаете, има книги, които сякаш са писани за вас, ала на ваши близки не въздействат. За мен такава е "Дарът". Не е идеална, не е светла, не е позитивна, но има нещо в нея, което ме накара да я прочета за три дни. А и аз съм помъдряла, не търсех идеалните герои, защото Невена Митрополитска не пише за тях. Тя пише за хората от живота, а всеки човек е черно-бял. Няма само добри и само лоши. Всички сме изтъкани от тези две нишки, само нюансите варират. И едва когато човек приеме това за верую, може да посегне към трудовете на авторката, да ги обхване с мащаба, с който са описани... Да, Лина е сбъркана чистофайница (но нима е само това?); да, Неда е отнесен артист (но нима е само това?); да, Христо е мухльо (но нима е само това?); да, Невена е писателка, но не е само това :) Щом това потъне в нас, срасне се с нас, чак тогава образите изпъкват в своята цялост. Ти четеш, за да ги видиш до дъно, до крайност. Прекрасно е.
Има и още нещо, над което доста размишлявах. В резенциите, които прехвърлих, все се говори за дарът на живота, но аз не го усетих така. А на мен дари много, много сълзи.
January 22, 2020
Често се сещам за този роман. Защо животът трябва да е толкова непредвидим, твърде често дори жесток, защо се иска толкова адаптивност, за да продължиш напред?! Може да получиш или постигнеш нещо красиво и добро, но все пак трябва да приемеш загубите и да вървиш напред.
October 28, 2019
След "Ана и планината",чаках с нетърпение излизането на втория роман на Невена. И както беше писал някой преди мен,Невена умее да "бръкне "в душата на читателя. Успя да бръкне и то дълбоко и в моята душа. Направи го както с "Ана и планината "така и с "Дарът".
Страхотни образи -Неда,Филип,Лина ,Христо. Затваряйки книгата аз мислех за героите, сцените бяха в главата ми. Много,много ми хареса!
Страхотни образи -Неда,Филип,Лина ,Христо. Затваряйки книгата аз мислех за героите, сцените бяха в главата ми. Много,много ми хареса!
June 9, 2023
„Дарът“ („Жанет 45“, 2019) автор Невена Митрополитска разказва историята на две двойки, две семейства, които се борят за щастието на имат дете, като по една или друга причина се е наложила да тръгнат по дългия път на репродуктивните проблеми. Двете семейства са от коренно различни социални кръгове, коренно различни в отношенията и динамиката помежду си. В книгата има глави от гледните точки на всеки един от героите Неда и Филип, Лина и Христо, като чрез тях опознаваме тях като личности, не само роляти им в двойката. Невена Митрополитска изгражда изключително интересни образи, първоначално стъпва на клишета и общо познати етикети, които обществото слага над семействата и след това сякаш пред микроскоп разглежда и разгръща пласт по пласт какво движи двама човека събрали се заедно и какво движи индивида. Ежедневно всеки човек носи белезите от своето минало, но доколко осъзнаваме, че те се не са просто сянка в съзнанието ни, те се изплуват в ежедневието и желано или не ни подтикват да вземаме решения, мотивират или ни възпират да отворим душата си за партньора, могат да бъдат стената, която извендъж се появява межд, нас и любим човек.
Пътят на репродуктивните проблеми е дълъг и често преди края му двойките вече гледат в една посока, но не се държат за ръце. Митрополитска е успаля да улови това деликанто пътуване и много истински и човешки да пресъздаде емоцията, без да задълбава излишно в медицинския аспект или да подсилва ненужно с драматични обрати.
Освен всечко това изключително много харесах как теми за отношенията в двойката и много популярни в обществото теми са пречупени през призмата на героите. Лина е една съвременна домакиня, което „върши всичко сама“, съпруга на един мъж, който е пасивен в битовизма. Христо е „обикновен“ човек, които прави това, което харесва, но се сблъсква с вечната дилема дали е достатъчно, дали може да осигури семейството си, дали може да бъде мъжа и бащата, който е в мечтите на всяка жена, толко много „дали“ и несигурност са в душата му всеки ден, че почти не остава място за любов в ежедневието на двойката.
От друга страта е клишето на Филип принца на бял кон, открил и спасил своята Пепеляшка Неда. Как обаче е възможно обаче приказката да не завърши с „...и заживели щастливо“. Личи любовтта на Невена Митрополитска към изкуството и балета, защото края на втора част на книгата е написан толкова живо написан, че пренася в операта, сякаш сме зрители на спектакъл на живо.
Лично за мен финалът на книгите не е от такова значение, в „Дарът“ той не беше изненада, но за мен важно беше течението и музикалността на сюжета.
Няма как да се спра на всички теми в „Дарът“, затова препоръчвам тази книга. От тази книга може би всеки ще намери сюжетна нишка, която да следи и отговор на отдавна зададен въпрос. За семеството си, партньора, кариерата или липсата на такива. Това звучи малко пресилено за художествен роман от малко над 372 стр, но за мен това е една от любимите съвременни български романи.
https://www.instagram.com/p/CtRCRscNqDd/
Пътят на репродуктивните проблеми е дълъг и често преди края му двойките вече гледат в една посока, но не се държат за ръце. Митрополитска е успаля да улови това деликанто пътуване и много истински и човешки да пресъздаде емоцията, без да задълбава излишно в медицинския аспект или да подсилва ненужно с драматични обрати.
Освен всечко това изключително много харесах как теми за отношенията в двойката и много популярни в обществото теми са пречупени през призмата на героите. Лина е една съвременна домакиня, което „върши всичко сама“, съпруга на един мъж, който е пасивен в битовизма. Христо е „обикновен“ човек, които прави това, което харесва, но се сблъсква с вечната дилема дали е достатъчно, дали може да осигури семейството си, дали може да бъде мъжа и бащата, който е в мечтите на всяка жена, толко много „дали“ и несигурност са в душата му всеки ден, че почти не остава място за любов в ежедневието на двойката.
От друга страта е клишето на Филип принца на бял кон, открил и спасил своята Пепеляшка Неда. Как обаче е възможно обаче приказката да не завърши с „...и заживели щастливо“. Личи любовтта на Невена Митрополитска към изкуството и балета, защото края на втора част на книгата е написан толкова живо написан, че пренася в операта, сякаш сме зрители на спектакъл на живо.
Лично за мен финалът на книгите не е от такова значение, в „Дарът“ той не беше изненада, но за мен важно беше течението и музикалността на сюжета.
Няма как да се спра на всички теми в „Дарът“, затова препоръчвам тази книга. От тази книга може би всеки ще намери сюжетна нишка, която да следи и отговор на отдавна зададен въпрос. За семеството си, партньора, кариерата или липсата на такива. Това звучи малко пресилено за художествен роман от малко над 372 стр, но за мен това е една от любимите съвременни български романи.
https://www.instagram.com/p/CtRCRscNqDd/
November 26, 2021
Една книга, която ме развълнува много! Толкова ми хареса, дори надхвърли очакванията ми, а те бяха големи! Невена Митрополитска толкова умело борави с думите, толкова дълбоко пронизва в душата. И цели, цели право в десятката! Героите бяха така живо пресъздадени, всеки със своите емоционални и житейски драми. Имах чувството, че мога да усетя всеки мирис и да видя ясно всяка една картина и образ, все едно съм там. Все едно съм страничен наблюдател. Сблъсък на две различни вселени, два свята коренно противоположни Две двойки, чиито пътища изненадващо се преплитат, въпреки социалното положение, образование и среда. Дълбоко психологически преживявания на четири личности, всеки със своите разбирания, ценности и морални устои. В центърът, пресечната точка помежду им-мечтата за дете. Дарът....... Колко прекрасна дума.
"Най-голямата радост е да даваш"
"Най-голямата радост е да даваш"
December 17, 2021
Тази книга докосва!
Много ми хареса стила на Невена Митрополитска и сега с още по-голямо нетърпение ще посегна към следващата и книга.
Тук се засяга темата за изкуствената репродукция ,нещо , с което все повече двойки се сблъскват напоследък. Но и не само това-отношенията в една двойка,в семейството. Отношенията родители-деца. Съвместимо ли е майчинството с кариерата. На всичко ли сме готови в името на детето си.
Героите са истински и лесно ти стават близки.
Много приятно с всички тези нишки е вплетена и нишката на изкуството,по-специално балета. Историята от "Жизел" си партнира чудесно с героинята Неда,за която това е и ролята на живота и .
Мисля,че всеки може да открие по нещо за себе си в този роман. Да познае някои от героите,да заобича други.
Много човешки,много емоционален роман,поднесен внимателно,красиво,като дар!
Много ми хареса стила на Невена Митрополитска и сега с още по-голямо нетърпение ще посегна към следващата и книга.
Тук се засяга темата за изкуствената репродукция ,нещо , с което все повече двойки се сблъскват напоследък. Но и не само това-отношенията в една двойка,в семейството. Отношенията родители-деца. Съвместимо ли е майчинството с кариерата. На всичко ли сме готови в името на детето си.
Героите са истински и лесно ти стават близки.
Много приятно с всички тези нишки е вплетена и нишката на изкуството,по-специално балета. Историята от "Жизел" си партнира чудесно с героинята Неда,за която това е и ролята на живота и .
Мисля,че всеки може да открие по нещо за себе си в този роман. Да познае някои от героите,да заобича други.
Много човешки,много емоционален роман,поднесен внимателно,красиво,като дар!
February 4, 2025
Като цяло – много добре. Имаше си своите силни и не толкова сполучливи моменти. На вълни някак си ми вървеше. А и самото действие понякога се фиксираше само върху едната двойка до степен да се позабрави конкретиката при другата. Но си имаше и своите попадения, разбира се. На едно място, някъде по средата, аха-аха да ме разплаче. Женските образи са чудесно изградени. При мъжките обаче леко е премината мярката на стереотипизирането, които ги прави малко нереални. Филип е прекалено богат, властен, неотстъпчив, фиксиран в разни свои мании (адвокат е все пак, не директор на мултинационална компания), Стоян е твърде повърхностен (постановчици, режисьори и т.н. може да са всякакви, но не и незадълбочени – особено по отношение на собственото си изкуство), а Христо – прекалено мекушав. Първата половина беше много добра, след това нещата се поразводниха. Нещата при Неда дойдоха твърде ненадейно и дори в даден момент не се разбра, че нещо в романа кардинално се е променило. После пък дойде моментът с размяната, който ме накара да повдигна вежди – не отивахме ли към латиносериалите? Е, разбра се после, че това е било неизбежно, за да се завърже историята накрая, а и спецификата е по-различна от стандартната размяна – аз вземам твоето, ти – моето. Като цяло – добра оценка, но „По релсите“ като че ли повече ми хареса.
3,5 звезди от мен
3,5 звезди от мен
August 24, 2021
Започнах я и не можах да я оставя. История, която буквално прекара сърцето ми през шредер. Много му развълнува.
Героите, толкова истински и пълнокръвни, оживяха пред мен. Всеки с неговата си мъка и мрачно минало.
Героите, толкова истински и пълнокръвни, оживяха пред мен. Всеки с неговата си мъка и мрачно минало.
December 23, 2022
Поредната книга на Невена Митрополитска, която те грабва от първото изречение, омайва те през всичките 368 страници, разплаква те и те оставя за дълго омагьосан. Благодаря на Невена Митрополитска! Искам още да чета от нея.
December 5, 2022
Идеята - както е преставена на гърба на книгата - е много добра, но при реализацията се размива ( Мечтата за дете на две двойки или мечтата на Неда за ролята на Жизел ?).
Сюжетът до един момент е ангажиращ, но посте��енно клишетата започват да се натрупват и натрапват (детската мечта, старата любов, трудното детство), а някои ключови моменти стоят изкуствено (изневярата на Филип, ултиматумът на Стоян, смъртта на Неда) или неправдоподобно (съобщаването на медицинкската грешка).
Характерите и взаимоотношенията са добре изследвани, но шаблонът прозира, а Неда - е идеализирана до неправдоподобност.
Посланията също са доста шаблонни - силата на прошката и любовта и този род мъдрост.
Езикът и стилът са добри, скоростта и обемът -добре премерени.
Сюжетът до един момент е ангажиращ, но посте��енно клишетата започват да се натрупват и натрапват (детската мечта, старата любов, трудното детство), а някои ключови моменти стоят изкуствено (изневярата на Филип, ултиматумът на Стоян, смъртта на Неда) или неправдоподобно (съобщаването на медицинкската грешка).
Характерите и взаимоотношенията са добре изследвани, но шаблонът прозира, а Неда - е идеализирана до неправдоподобност.
Посланията също са доста шаблонни - силата на прошката и любовта и този род мъдрост.
Езикът и стилът са добри, скоростта и обемът -добре премерени.
May 29, 2023
Изслушах тази книга, защото прочетох силно хвалебствен коментар за нея. Много исках да я харесам. Давам нов шанс на българската литература. Провал.
Първоначално ме грабна - разгръщане на героите, разнообразие от характери, произходи, начини на живот. Харесах Неда - тя е създадена за харесване. Харесах и Филип - не всичко в него, но като цяло. Харесах връзването на история и нястояще, обясненията за това как всеки от тях постепенно е станал това, което е. Изключение правят някои заплесвания по протяжни "лайняни" кафяво зелени описания, типични за мрачността в българското изкуство, които веднага свалиха първоначалното добро впечатление. Нямаше нужда, мерси. И така първите 30 глави.
Следващите 20 глави обаче - рязък завой към.... сапунен сериал. Върви стремглаво надолу и няма спирачки. Едва я дослушах! Внезапно изчезнаха сложните характери, всички се превърнаха в еднопластови реакции, не личности, а безсмислови реакции .
Мизерия, нещастие, грозота, смрад, невъзможност за промяна и за личностно израстване, поддаване на всеки вътрешен демон при всяка възможност без никакво владение върху собственото поведение. Това са основните ми впечатления след края на тази книга. Оставя горчив вкус, неприятно усещане за живота. Де да беше спряла до 30-та глава!
Прочитът в Сторител: зле. Преиграни гласове, прекалени, дразнещи. Понякога ми звучаха като подигравка. Най-добрият пример - гласът на Кирил. Защо? Не мога да не призная, актрисата свали общото ниво на книгата още повече. Има пропадане на звука на едно място за кратко. Аматьори.
И сега смятам, че добрата част от книгата е цялостната история на живота и същността на Неда. Дядо ѝ е лъч светлина в цялата тази мрачна вселена. Всичко останало е загуба на време.
Първоначално ме грабна - разгръщане на героите, разнообразие от характери, произходи, начини на живот. Харесах Неда - тя е създадена за харесване. Харесах и Филип - не всичко в него, но като цяло. Харесах връзването на история и нястояще, обясненията за това как всеки от тях постепенно е станал това, което е. Изключение правят някои заплесвания по протяжни "лайняни" кафяво зелени описания, типични за мрачността в българското изкуство, които веднага свалиха първоначалното добро впечатление. Нямаше нужда, мерси. И така първите 30 глави.
Следващите 20 глави обаче - рязък завой към.... сапунен сериал. Върви стремглаво надолу и няма спирачки. Едва я дослушах! Внезапно изчезнаха сложните характери, всички се превърнаха в еднопластови реакции, не личности, а безсмислови реакции .
Мизерия, нещастие, грозота, смрад, невъзможност за промяна и за личностно израстване, поддаване на всеки вътрешен демон при всяка възможност без никакво владение върху собственото поведение. Това са основните ми впечатления след края на тази книга. Оставя горчив вкус, неприятно усещане за живота. Де да беше спряла до 30-та глава!
Прочитът в Сторител: зле. Преиграни гласове, прекалени, дразнещи. Понякога ми звучаха като подигравка. Най-добрият пример - гласът на Кирил. Защо? Не мога да не призная, актрисата свали общото ниво на книгата още повече. Има пропадане на звука на едно място за кратко. Аматьори.
И сега смятам, че добрата част от книгата е цялостната история на живота и същността на Неда. Дядо ѝ е лъч светлина в цялата тази мрачна вселена. Всичко останало е загуба на време.
December 22, 2019
"Дарът" ми беше препоръчан от приятел и не съжалявам, че я прочетох. Книгата е хубава, историята е интересна и е написана изключително добре. Но трябва да кажа - книгата е болезнено реалистична. Това си е традиционно донякъде за съвременната българска литература, но на мен лично отдавна ми е дотегнало. Ако искам да се сещам колко смотан, но симпатичен е мъжът ми, няма да го търся в книгите. За да го кажа по-високопарно - обикновено писателите се стремят да направят герои, които да се харесат. Например поне един от книгата трябва да ти е симпатичен. Е в тази книга аз не харесах никого - нито ненормалната чистофайница, нито смотаният й мъж, нито хомофоба "мъжкар", нито смахната балерина. Вероятно последната трябваше да бъде символ на красивото и доброто, но поне за мен, не се случи влюбването в нея. И от там вероятно пострада цялата книга. Защото всъщност "Дарът" е нейният дар към "другите", нали? Е да, ама вместо да се подчертае тази идея, тя беше смазана и удавена в гадости. Препоръчвам книгата, но не като приятно четиво, а като поучителна история за това колко сложен е светът.
January 5, 2020
Това бе първата ми среща с Невена Митрополитска и определено мога да я нарека различна. Темата на романа ми беше интересна, защото познавам семейства с подобни проблеми на героите в него и ми бе любопитно как авторката ще пресъздаде духовно премеждие, през което преминават хората, изпаднали в това положение. Наистина достоверно е пресъздадена и медицинската част на проблема и това как една лекарска грешка може да обърка съдбата на 4 души, които без да искат ще се окажат вплетени в един огромен проблем, който самите те не са искали. Трудностите около зачеването инвитро са много и в тази книга те са засегнати.
Пълното ревю може да видите тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
Пълното ревю може да видите тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
January 2, 2023
Много по-дълго време ми отне да се опитвам да разбера какво ми каза тази книга, отколкото ми беше нужно, за да я прочета.
И за съжаление мога да кажа, че в крайна сметка не я разбрах. Тъкмо когато си мислех, че съм започнала да разбирам, краят ме изненада и ме остави с впечатление, че съм тръгнала по погрешна следа и всъщност авторката има предвид нещо съвсем друго.
Първата половина ми хареса, макар че героите са доста трудни за харесване. Прекалено натуралистично са описани отрицателните им страни и цялата нестабилност на характерите им.
Все пак Неда и нейното детство беше наистина трогателно, красиво и емоционално предадено.
Героите взеха поредица необясними за мен решения, а цялостният образ на Стоян е една енигма. Като пратчетовия Игор е малко, същит от разни други части според нуждата на конкретния епизод.
Оценката ми е комбинация от 5 звезди за стил и една звезда за послание.
Краят ме остави с много въпроси, които тръгнах да пиша, но не ми хареса какво се получи.
Но както казах, не разбрах книгата. В много моменти действията на героите ме изумяваха и изненадваха.
И за съжаление мога да кажа, че в крайна сметка не я разбрах. Тъкмо когато си мислех, че съм започнала да разбирам, краят ме изненада и ме остави с впечатление, че съм тръгнала по погрешна следа и всъщност авторката има предвид нещо съвсем друго.
Първата половина ми хареса, макар че героите са доста трудни за харесване. Прекалено натуралистично са описани отрицателните им страни и цялата нестабилност на характерите им.
Все пак Неда и нейното детство беше наистина трогателно, красиво и емоционално предадено.
Героите взеха поредица необясними за мен решения, а цялостният образ на Стоян е една енигма. Като пратчетовия Игор е малко, същит от разни други части според нуждата на конкретния епизод.
Оценката ми е комбинация от 5 звезди за стил и една звезда за послание.
Краят ме остави с много въпроси, които тръгнах да пиша, но не ми хареса какво се получи.
Но както казах, не разбрах книгата. В много моменти действията на героите ме изумяваха и изненадваха.
February 19, 2023
Тази книга ми беше като пачуърк. Почваше в стил твърде натуралистична тоалетна проза, който като с нож беше зарязан навреме. Пръдните се смениха с патетична мелодрама на килограм. Нито един от героите в книгата нямаше нито един нормален родител, нито един. Калейдоскоп на проваленото родителство. Един дядо и една баба отмиват срама на цяло поколение скапани родители. Имаше неуместни сравнение и нужда от изглаждане на доста места. Опитът да се опише класата и лукса също беше неуспешен. Не е нужно да се посочват марки (освен ако не е реклама, но едва ли), за да привнесат качество, особено когато тези марки са дори под среден клас. Нужда от редактор определено се усеща. Художественото оформление на книгата също не е на ниво. Определено очаквах повече. Въпреки това ще прочета "По релсите", за да имам право на мнение за авторката.
July 22, 2021
Много исках да ми хареса, и първоначално беше така, поне до средата на историята.
Страхотно изградени пълнокръвни герои и жив свят. Ти си вътре в него, живееш в него. Само заради това си заслужава една висока оценка.
Персонажите не ми допаднаха. Сякаш бяха антигерои с прекалено отрицателни черти пред положителните. Единствено Неда, с нейната детска душа, ми стана по-симпатична, но не напълно.
Сюжетът след средата на историята не ми допадна. Определено беше неочаквано развитие да, но ....не! Цялостната атмосфера е мрачна, сива и подтискаща.
И финалът не разбрах! Човек, който е описван като целеустремен и готов на борба, се отказва от "дарът", в последния момент!
С радост бих прочела още от авторката, но тази история не беше моята.
Страхотно изградени пълнокръвни герои и жив свят. Ти си вътре в него, живееш в него. Само заради това си заслужава една висока оценка.
Персонажите не ми допаднаха. Сякаш бяха антигерои с прекалено отрицателни черти пред положителните. Единствено Неда, с нейната детска душа, ми стана по-симпатична, но не напълно.
Сюжетът след средата на историята не ми допадна. Определено беше неочаквано развитие да, но ....не! Цялостната атмосфера е мрачна, сива и подтискаща.
И финалът не разбрах! Човек, който е описван като целеустремен и готов на борба, се отказва от "дарът", в последния момент!
С радост бих прочела още от авторката, но тази история не беше моята.
October 30, 2023
Много слаба книга, напомня на бозав филм и не можах да я изтърпя.
Displaying 1 - 29 of 29 reviews