"От Галиполи до Лепанто" е книга, която съчетава описанието и анализа на онези двеста и петдесет години от миналото, които в българската публицистика, а чрез нея и в българското общество, често се определят като "безвремие". Това клише, въведено в нашата хуманитаристика чрез романтичното руско литературознание от XIXв., се използва като формула, която трябва да покаже тяхната безсъдържателност или личния, социален и национален трагизъм в съдбата на българите, а и на другите балканци, живели в драматичните времена на османското нашествие, и утвърждаването на Османската империя в Европа.
Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет, профил „История на Византия и на балканските народи“. Специализира в Университета „Аристотел“ в Солун, Гърция ( 1981, 1984, 1987), в „Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies“, Вашингтон, САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992).
Редовен аспирант в Института за балканистика в БАН (1980-82). През 1983 г. защитава дисертационен труд на тема „Проблеми на политическото развитие на Югозападните балкански земи през 14 в.“. Научен сътрудник в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ „Климент Охридски“ (1983-1987), преподавател по Средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури (1985-1987).
Научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“ (1987-89), заместник директор на центъра (1989-1993).
Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 - октомври 1996).
От 1993 г. е редовен доцент, от 1999 г. - редовен професор, а от 2004 г. е ръководител на катедра „Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници, статии, публикувани в България и чужбина.
Един доста добре представен анализ на много интерес момент от европейската история. Авторите поднасят разбираемо и подробно изключителния възход на Османската империя и (без)действията на европейските държави. Може би именно затова темата е поднесена малко объркващо, защото авторите не следват хронологията и често се връщат назад, за да "посетят" друго място на Балканите. Също така не отделят достатъчно внимание на азиатските и африканските завоевания на Османската империя, които винаги са ми били изключително интересни. Трудът е насочен изцяло към завладяването на Балканите и Европа. Книгата си струва да се прочете, защото това е най-пълния анализ на възхода на Османската империя и нейното напредване в Европа.