В предлаганата монография читателят се запознава с развитието на владетелския институт в средновековна България чрез измененията и характерните особености на титулатурата, еднакво валидни както за Византия, така и за периода на Първата и Втората българска държава. Широкият обхват на документалните източници-грамоти, простагми, хрисовули, договори, дипломатическа кореспонденция, теоретични канонични съчинения и др., позволява да се проследи дългият път на развитие на владетелската титла и инсигнии от образуването на българската държава до края на XIV век.