What do you think?
Rate this book
Ерата на паниката
В деня, в който навършва четирийсет години, животът на Антон рязко се преобръща. Внезапно разбрал, че има брат в плен на организация, която преди повече от век е превзела властта над човечеството и безскрупулно манипулира хода на историята, той успява да го спаси. Но осъзнава, че за да отвоюват отнетата от хората свобода, трябва заедно да изпълнят множество трудни мисии, от които зависи съдбата на целия свят. Не след дълго се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Следва поредица от разтърсващи разкрития, много премеждия, битки и предателства. Както Давид срещу Голиат Антон се изправя срещу многократно превъзхождащ го и всемогъщ враг. Дали ще успее да победи?
„Всяка книга на Андрей е празник за мен. Специално научих български, за да го чета в оригинал.“
Стефан Кинг
„Това само привидно е жанров роман. Безцеремонно многопластово Велков вероломно и виртуозно посочва и изобличава недъзите на човешкото общество.“
Марин Уелбек
„Този великолепен български писател издигна магическия реализъм на съвсем ново ниво. Силно препоръчвам!“
Григор Гарсия Маркес
„Пълнолуние, чаша уиски, хубав джаз, нова книга от Велков – това ми стига, за да бъда щастлив.“
Харалан Мураками
„Всяка книга на Андрей е празник за мен. Специално научих български, за да го чета в оригинал.“
Стефан Кинг
„Това само привидно е жанров роман. Безцеремонно многопластово Велков вероломно и виртуозно посочва и изобличава недъзите на човешкото общество.“
Марин Уелбек
„Този великолепен български писател издигна магическия реализъм на съвсем ново ниво. Силно препоръчвам!“
Григор Гарсия Маркес
„Пълнолуние, чаша уиски, хубав джаз, нова книга от Велков – това ми стига, за да бъда щастлив.“
Харалан Мураками
296 pages, Paperback
Published January 1, 2021
2 people are currently reading
42 people want to read
About the author
Андрей Велков
10 books59 followersАндрей Велков е многократен републикански шампион по социална сатира в тежката категория, фул контакт. Рицар на Ордена на Книжната Метафора. Носител на Нобелова награда за мир, литература и физика 2054 г. Политолог, маркетолог, любител мозъчен хирург и изтънчен сърцевед. Виден хедонист от запаса. Буен, строг, но справедлив.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
July 12, 2021
Фен съм на Анди още от първия ми литературен сблъсък с него - романът "Български психар". Не крия, че съм пристрастен към творчеството му - стилът и начинът му на писане адски ми допадат, участвал съм дейно в премиерата на втората му книга - "Хрониките на Звеното", в нея дори има герой, който се казва като мен :) Третата книга на Велков, "Няма закога", за мен лично бе лек отстъп назад - не отлична като предните две, а само много добра ;) Анди обаче просто си е взимал мегдан за засилка - защото четвъртият му роман, "Ерата на паниката" за мен лично е най-добрата му книга досега.
В деня, в който навършва 40, животът на Антон рязко излиза от досегашното си спокойно, сиво, скучно русло и поема коренно различен път. По странен начин му казват, че трябва да спаси брат си, само че той никога не е имал брат. Впоследствие се разбира, че всъщност има, и не кой и какъв да е! А в самия Антон биват отключени странни нови сили и способности. С брат му трябва да изпълнят важни мисии... И това е само началото.
Нищо не е такова, каквото изглежда - картинката се оказва много по-сложна и мащабна, много по-глобална, отколкото Антон си е представял, че е възможна. Ще трябва да се изправи срещу много по-могъщ и многократно превъзхождащ го враг, а залогът е съдбата на света и цялото човечество. Ще успее ли да победи накрая?
На какво ми напомня романът ли? За мен Велков е взел като основа "Американски богове" на Геймън, добавил е от "Д-р Сън" на Кинг за вкус, сложил е в началото щипка от "Пърси Джаксън" на Риърдън, има миниатюрна дозичка киберпънк а ла Уилям Гибсън, мъничко Карлос Кастанеда, смигване към "Господарят на светлината" на Зелазни, в края дори бе капнал и малко от "Птиците" на Мюрие/Хичкок. Уверявам ви, че цялата тази литературна гозба накрая се е получила повече от чудесно.
Книгата е супер, мега готина и яка, през по-голямата част от четенето имах чувството, че чета западен автор, и то от най-добрите. Пет звезди са обидно малко, а 300-те страници ги глътнах на 2 сядания, макар да можех и на едно. Анди, моля те, ако не напишеш продължение на това, ще е кощунство. И дано да е скоро - с книгите ти имам същия проблем като с книгите на Абъркромби - чакам ги да излязат по 2 години, изчитам ги после за 2 дни :)
Прочее, не се чудете, а си поръчайте "Ерата на паниката" - за момента едно от малкото наистина значими литературни събития на родния книжен пазар тази година: https://www.colibri.bg/knigi/2018/and...
В деня, в който навършва 40, животът на Антон рязко излиза от досегашното си спокойно, сиво, скучно русло и поема коренно различен път. По странен начин му казват, че трябва да спаси брат си, само че той никога не е имал брат. Впоследствие се разбира, че всъщност има, и не кой и какъв да е! А в самия Антон биват отключени странни нови сили и способности. С брат му трябва да изпълнят важни мисии... И това е само началото.
Нищо не е такова, каквото изглежда - картинката се оказва много по-сложна и мащабна, много по-глобална, отколкото Антон си е представял, че е възможна. Ще трябва да се изправи срещу много по-могъщ и многократно превъзхождащ го враг, а залогът е съдбата на света и цялото човечество. Ще успее ли да победи накрая?
На какво ми напомня романът ли? За мен Велков е взел като основа "Американски богове" на Геймън, добавил е от "Д-р Сън" на Кинг за вкус, сложил е в началото щипка от "Пърси Джаксън" на Риърдън, има миниатюрна дозичка киберпънк а ла Уилям Гибсън, мъничко Карлос Кастанеда, смигване към "Господарят на светлината" на Зелазни, в края дори бе капнал и малко от "Птиците" на Мюрие/Хичкок. Уверявам ви, че цялата тази литературна гозба накрая се е получила повече от чудесно.
Книгата е супер, мега готина и яка, през по-голямата част от четенето имах чувството, че чета западен автор, и то от най-добрите. Пет звезди са обидно малко, а 300-те страници ги глътнах на 2 сядания, макар да можех и на едно. Анди, моля те, ако не напишеш продължение на това, ще е кощунство. И дано да е скоро - с книгите ти имам същия проблем като с книгите на Абъркромби - чакам ги да излязат по 2 години, изчитам ги после за 2 дни :)
Прочее, не се чудете, а си поръчайте "Ерата на паниката" - за момента едно от малкото наистина значими литературни събития на родния книжен пазар тази година: https://www.colibri.bg/knigi/2018/and...
November 22, 2023
Читаво родно ърбън фентъзи с доволно количество хорър-изблици. Замисълът не е кой знае колко оригинален, но аз нямам проблем с този факт - всичко вече е написано/нарисувано/композирано и изобщо сътворено, а сюжетът, в който долових щипка братя (или вече сестри) Уашовски, щипка Нийл Геймън, че дори и щипка Глуховски от „Здрач“, поставен в родната реалност, се оказа изключително забавен. Имаше моменти, в които буквално подпиквах от смях, имаше и замислящи прозрения за стремглавото спускане на света ни надолу.
Приветствам и факта, че Велков въобще не се взема насериозно, а се забавлява, като съвсем умишлено посочва изворите си на вдъхновение - харесаха ми препратките – литературни, музикални, филмови. Освен това авторът ми е и наборче, дете на 90-те, та в спомените за младостта на главния герой, с видно вплетени автобиографични моменти, припознах доста неща и от моята младост.
Единствено не ми обади това проклето сегашно време. Разказът, воден от първо лице щеше да е още по-благ ако беше реализиран в минало свършено. И, да, сегашното време просто трябва да се забрани във фентъзито и хоръра. Точка! (с удивителна накрая :) )
4,5/5
Приветствам и факта, че Велков въобще не се взема насериозно, а се забавлява, като съвсем умишлено посочва изворите си на вдъхновение - харесаха ми препратките – литературни, музикални, филмови. Освен това авторът ми е и наборче, дете на 90-те, та в спомените за младостта на главния герой, с видно вплетени автобиографични моменти, припознах доста неща и от моята младост.
Единствено не ми обади това проклето сегашно време. Разказът, воден от първо лице щеше да е още по-благ ако беше реализиран в минало свършено. И, да, сегашното време просто трябва да се забрани във фентъзито и хоръра. Точка! (с удивителна накрая :) )
4,5/5
July 12, 2021
Много е хубаво когато един автор се вдъхнови от издишащи откъм всякаква логика произведения, като Американски богове и Пърси Джаксън, и претвори, иначе страхотната им идея, по такъв уникален начин. Много допадащ ми стил, свежарски мейнстийм препратки, важна за мен тема на книга, която забавлява от първата до последната страница. Препоръчвам за читатели между 30 и 45 години.
November 28, 2023
Ох, искаше ми се да дам поне 4*, но с този край няма как!
Съжалявам, че може и да е спойлер, но краят изобщо не ми хареса, при иначе свежата история изпълнена с много простотии и майтапчийски моменти.
Повече харесах Андрей Велков при Български психар отколкото тук, но стилът си е същият и няма големи изненади относно похвати и изказ. Но авторът не е за всеки и не е за всяко настроение.
Съжалявам, че може и да е спойлер, но краят изобщо не ми хареса, при иначе свежата история изпълнена с много простотии и майтапчийски моменти.
Повече харесах Андрей Велков при Български психар отколкото тук, но стилът си е същият и няма големи изненади относно похвати и изказ. Но авторът не е за всеки и не е за всяко настроение.
August 24, 2021
Божествена трагедия
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Може да се сравнява книга с книга и да се търсят заемките, но понякога стилът властва над всичко. При Андрей Велков е точно така, защото вече е твърде разпознаваем и… почти уникален като автор. Първите му романи определено ме изправиха на нокти и не успях да събера що-годе приличен текст за блога, но „Няма закога“ направи необходимото, за да се почувствам сигурен, че има защо да го чета. Така „Ерата на паниката“ („Колибри“, 2021) се озова вкъщи веднага след излизането си. Оставаше само да придобия настройката и да се бухна в дълбините на човешката трагедия. Именно човешка, защото само на нас ни е отредено да се борим за собственото си унищожение. Или не… Ето тук нещата взимат пълен обрат и човешката трагедия прелива в божествена. При всички сценарии човечеството продължава да страда, но… не по собствена воля. Може би ще ме упрекнете, че завоалирам нещата и ще сте прави. В случая така трябва, понеже самата книга го налага. Тук се крие една голяма изненада и едва ли някой може да опише какво и защо се случва всъщност. Романът е стихиен, „повратлив“, та чак инатлив, ако мога така да се изразя. Мащабите стават все по-големи, а разумът започва да играе номера. Не е ли всичко една конспирация?
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Може да се сравнява книга с книга и да се търсят заемките, но понякога стилът властва над всичко. При Андрей Велков е точно така, защото вече е твърде разпознаваем и… почти уникален като автор. Първите му романи определено ме изправиха на нокти и не успях да събера що-годе приличен текст за блога, но „Няма закога“ направи необходимото, за да се почувствам сигурен, че има защо да го чета. Така „Ерата на паниката“ („Колибри“, 2021) се озова вкъщи веднага след излизането си. Оставаше само да придобия настройката и да се бухна в дълбините на човешката трагедия. Именно човешка, защото само на нас ни е отредено да се борим за собственото си унищожение. Или не… Ето тук нещата взимат пълен обрат и човешката трагедия прелива в божествена. При всички сценарии човечеството продължава да страда, но… не по собствена воля. Може би ще ме упрекнете, че завоалирам нещата и ще сте прави. В случая така трябва, понеже самата книга го налага. Тук се крие една голяма изненада и едва ли някой може да опише какво и защо се случва всъщност. Романът е стихиен, „повратлив“, та чак инатлив, ако мога така да се изразя. Мащабите стават все по-големи, а разумът започва да играе номера. Не е ли всичко една конспирация?
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
June 24, 2021
Залива ни море от литературна помия и булевардни еднодневки, вдъхновени от Интернет. Ако се води битка между пошлото и стойностното в книжното изкуство, книгите на Андрей Велков ще са рицарите, които отнемат безкомпромисно хилавата слава и шутовско его на съвременни псевдо писатели и то с един удар.
"Ерата на паниката" е нещо, което не може да се опише, трябва да се прочете/преживее.
Брутално четиво!
"Ерата на паниката" е нещо, което не може да се опише, трябва да се прочете/преживее.
Брутално четиво!
January 2, 2022
Ерата на паниката е всико това, което липсва във всяка една българска книга. Много щура, откровено забавна и изпълнена с обрати. Действието е толкова динамично, че на читателя не му осава време да си помисли за нещо странично извън историята. Финалът ме разцепи. Любопитното за тази книга на Андрей Велков е, че няма как да кажеш нещо повече за самата книга без да разкриеш ключови моменти от сюжета. Наглед измислена история, а всъщност звучаща толкова истинска.
July 13, 2021
Човечество в окови: http://knigolandia.info/book-review/e...
В духа на “Американски богове” на Нийл Геймън (която не харесвам особено) и на “Матрицата” Велков гради реалност, в която създадените от умовете на хората пълчища богове са си били съвсем реални и доволно са паразитирали върху човечеството векове наред. Допадна ми, че Велков не скрива вдъхновенията си, напротив – изтипосва ги директно, забърквайки една митологочно-конспиративна манжда, в която смесва всякакви измислени реалности от древността до наши дни. Та властта на боговете е свалена (няма как да ви кажа защо и как, разкриването на промяната и нейната природа изграждат основата на сюжета) и сега те са или премахнати, или обезсилени до пародийност – гълъбът от корицата е показателен пример за което. И тук се намесва главният герой Антон (Городецки, ти ли си?), тъкмо навършил 40, който бива заговорен от въпросното пернато, което задейства абсурден сюжет, понятен до голяма степен за софийските жители, където и се развива изцяло действието.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/e...
В духа на “Американски богове” на Нийл Геймън (която не харесвам особено) и на “Матрицата” Велков гради реалност, в която създадените от умовете на хората пълчища богове са си били съвсем реални и доволно са паразитирали върху човечеството векове наред. Допадна ми, че Велков не скрива вдъхновенията си, напротив – изтипосва ги директно, забърквайки една митологочно-конспиративна манжда, в която смесва всякакви измислени реалности от древността до наши дни. Та властта на боговете е свалена (няма как да ви кажа защо и как, разкриването на промяната и нейната природа изграждат основата на сюжета) и сега те са или премахнати, или обезсилени до пародийност – гълъбът от корицата е показателен пример за което. И тук се намесва главният герой Антон (Городецки, ти ли си?), тъкмо навършил 40, който бива заговорен от въпросното пернато, което задейства абсурден сюжет, понятен до голяма степен за софийските жители, където и се развива изцяло действието.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/e...
July 2, 2021
You must read it!
June 28, 2021
Чета си аз, приятно увлечен от историята на Андрей и накрая... ерата на паниката настъпи!
December 18, 2021
Не бях чел нищо от Андрей Велков преди "Ерата на паниката" и изобщо си нямах никаква идея в какво по дяволите ще се забъркам, но отдавна не бях изпитвал толкова голям адреналин и кеф докато препусках към неочаквания финал на романа.
Няма да се впускам в повече обяснения, защото рискът от спойлери е голям, а не бих искал да издам нито един детайл от историята, като единствено бих завършил със следното изречение:
"Задължително си вземете тази брутално яка книга и отвинтете главите си с нея!"
Няма да се впускам в повече обяснения, защото рискът от спойлери е голям, а не бих искал да издам нито един детайл от историята, като единствено бих завършил със следното изречение:
"Задължително си вземете тази брутално яка книга и отвинтете главите си с нея!"
May 15, 2022
Добре сега,това беше мега странно.Не лошо странно,просто странно.Не бях чела такова нещо досега.Малко Матрицата,малко Мъже в черно,малко Пърси Джаксън.Еми,нали казах вече,че е странно.
Така и не го проумях Тери Пратчет,сигурно оттам ми идва объркването.Обаче за гълъбите вече ще съм с особено мнение.😁🤫
Така и не го проумях Тери Пратчет,сигурно оттам ми идва объркването.Обаче за гълъбите вече ще съм с особено мнение.😁🤫
August 26, 2021
Американски богове на Нийл Геймън не ми беше харесала особено - идеята беше яка, но героите по никакъв начин не ме накараха да ми пука за тях. Тази книга доразвива подобна идея - че всъщност всички богове съществуват, но с това приликите се изчерпват. Главният герой кефи, истината за света се разкрива постепенно и естествено има неочаквани обрати. Появяват се познати и не чак толкова богове и полу-божества, които помагат и пречат на героя.
Има забавни диалози, доста препратки към изпълнители, филми и книги. На фенове на другите книги на автора ще им хареса и тази, аз останах предоволен.
Има забавни диалози, доста препратки към изпълнители, филми и книги. На фенове на другите книги на автора ще им хареса и тази, аз останах предоволен.
August 13, 2021
Не посягайте към тази книга, ако сте твърде чувствителни, с детайлно въобръжение, или ви се чете нещо леко и повърхностно. На мен ми трябваха седмици, за да изляза от книгата емоционално. Непрекъснато си я превъртах, изживявах я пак и пак, честно казано, ме разби. Много е дълбока, и истинска, и се замисляш дали е авторска измислица, или реално пресъздадена действителност.
September 22, 2022
С риск да прозвучи банално, се чете на един дъх. Действието се развива динамично и на моменти неочаквано и книгата успява да предизвика доста контрастни емоции у читателя.
October 21, 2022
Поредният шедьовър от Андрей Велков. Хуморът, забавата и сарказмът се преплитат със сериозните теми, над които е хубаво да се замислиш. Няколко обрата, при които докато четеш мозъкът ти вика "what the f.." и доста хитроумни диалози. Един от най-яките моменти за мен лично в книгата е това, че вътре се споменава и за Явор Захариев от Gravity Co.
Препоръчвам да си намерите "Ерата на паниката" и да я прочетете!
Препоръчвам да си намерите "Ерата на паниката" и да я прочетете!
February 5, 2024
Уф, от къде да започна.
За тези, които скролват и няма да четат надолу - оценката ми е между 3 и 3.5. Не е за всеки (включително и за мен) тази книга.
Аз съм почитател на Андрей и много се изкефих на "Хрониките на Звеното", "Български психар" и "Няма за кога".
Но богу тази я изслушах с половин ухо. Беше ърбън фентъзи и всичкия този сленг и лафчета ми дойдоха прекалено много.
Историята има доста кринджи елементи и съм радостен, че след средата стана по-стегната и по-подредена, но все пак - 3-3.5 макс.
За тези, които скролват и няма да четат надолу - оценката ми е между 3 и 3.5. Не е за всеки (включително и за мен) тази книга.
Аз съм почитател на Андрей и много се изкефих на "Хрониките на Звеното", "Български психар" и "Няма за кога".
Но богу тази я изслушах с половин ухо. Беше ърбън фентъзи и всичкия този сленг и лафчета ми дойдоха прекалено много.
Историята има доста кринджи елементи и съм радостен, че след средата стана по-стегната и по-подредена, но все пак - 3-3.5 макс.
May 12, 2024
Интересна книга с неочакван край. Не бях чела нищо в този писателски стил, но си представям, че Тери Пратчет така пише (не съм имала досег с него)
Доста динамична, чете се изключително лесно, а към края дори ми стана интересно, но финала беше крайно разочароващ за мен 😀
Любопитни идеи и модерни проблеми се разглеждат през една много объркана и заплетена схема, която аз признавам без бой, не разбрах докрай.
Гълъба ми беше топ любим герой, главният авер някак не ми стана симпатичен и не знам бе, някак си не ми стигна развръзката след целия тоз литературен бълвоч, ебати.
Доста динамична, чете се изключително лесно, а към края дори ми стана интересно, но финала беше крайно разочароващ за мен 😀
Любопитни идеи и модерни проблеми се разглеждат през една много объркана и заплетена схема, която аз признавам без бой, не разбрах докрай.
Гълъба ми беше топ любим герой, главният авер някак не ми стана симпатичен и не знам бе, някак си не ми стигна развръзката след целия тоз литературен бълвоч, ебати.
January 8, 2024
Отново любимия Андрей Велков, с характерните препратки към музика и книги. С прекрасното чувство за хумор и бодливата сатира, въпреки мрачните предсказания и краски на бъдещето. В леко различна светлина от предишните книги, които прочетох и въпреки, че не съм кой знае какъв фен на фантастиката, тази я харесах много.
January 24, 2024
Доста различна жанрово от предишните книги на Андрей Велков, макар и да се усеща същия стил. Хареса ми и смея да твърдя, че е успял да надмине себе си с "Ерата на паниката". Ако харесвате книги като Американски Богове, пробвайте тази книга.
August 22, 2023
Мелето започва още с първите страници. От там следва едно щуро и яко приключение, което те кара да се замислиш за много неща. Много добра книга, която се чете на един дъх.
Displaying 1 - 21 of 21 reviews