С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас.
~ Марин Бодаков
„Познах те по сянката“ от Калина (редактор на книгата е Марин Бодаков) е книга за деликатното преброяване на белезите на тялото, „натрошено от символи“, за осиновяването на „ничии бездни“, но и за хоризонта, който може да превърне всичко това в свобода.
Още с първото стихотворение ме разплака. Благодаря за острия катарзис, Кали. Пожелавам ти на книгата да ѝ е светло, защото само в присъствието на светлината ще те познаят по сянката.
Крайчецът на окото на Калина успява да долови неназовимото. В нейната "вила дива" каца една мъдра пчела и ухае на тихи рози. Език топъл и гъвкав като река, която не прелива от коритото си.
Много пъти се спирах в мълчание, докато четях „Познах те по сянката“ (изд. АРС, 2021 г) – малък сборник, в който сякаш в оризова хартия Калина Линкова внимателно е повила крехки, изящни поетични късчета. Прелистих го още там, из улиците на София, „между кафето и супата / между подлези и книжарници“ и прочетеното резонира много силно с моите собствени размисли и емоционални състояния, които ме връхлитат обикновено при тези завръщания (в миналото). Сред внимателно подбраните стихове в сборника надничат поетични миниатюри – многоизмерен поглед към заобикалящото ни, уловил невидимото в ежедневното, сенките в „игленика на небето„, вибрациите под повърхността.