What do you think?
Rate this book
Жътвата на Хронос
„Жътвата на Хронос“ пренася читателя в 16 в. в земите на Вътрешна Австрия (по-конкретно – днешна Словения), област, измъчвана от постоянни междуособици и борба за надмощие между местната протестантска аристокрация и властващата католическа Хабсбургска династия – а най-очевидна жертва на зараждащата се Контрареформация е обикновеният народ.
Многопластов и полифоничен, романът рисува пъстър портрет на Ренесанса, пропит от хуманистични опити за възкресяване на античността чрез изкуството, нови научни открития и оживени философски и богословски дебати. Това е време на интриги, взаимни обвинения в ерес, политически машинации и изгаряния на кладата, епоха, родила палачи и жертви в името на Бог, на суверена или на общото благо, и необикновени личности, осмеляващи се да се противопоставят на господстващите порядки и да вярват, че светът може да бъде променен към по-добро.
Написан на богат, на моменти умишлено архаичен, но винаги забавно съвременен език, изтъкан с хумор, „Жътвата на Хронос“ тематизира суеверието, погрешните убеждения и избирателната памет, иманентни за човечеството и до днес, както и изконните въпроси за Бог, битието и небитието.
Многопластов и полифоничен, романът рисува пъстър портрет на Ренесанса, пропит от хуманистични опити за възкресяване на античността чрез изкуството, нови научни открития и оживени философски и богословски дебати. Това е време на интриги, взаимни обвинения в ерес, политически машинации и изгаряния на кладата, епоха, родила палачи и жертви в името на Бог, на суверена или на общото благо, и необикновени личности, осмеляващи се да се противопоставят на господстващите порядки и да вярват, че светът може да бъде променен към по-добро.
Написан на богат, на моменти умишлено архаичен, но винаги забавно съвременен език, изтъкан с хумор, „Жътвата на Хронос“ тематизира суеверието, погрешните убеждения и избирателната памет, иманентни за човечеството и до днес, както и изконните въпроси за Бог, битието и небитието.
420 pages, Paperback
Published January 1, 2021
10 people are currently reading
243 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
September 8, 2025
“Векът е разглобен
О, дял проклет - да си роден, за да го слагаш в ред.”
Векът е ХVI век, тъкмо на границата с новия XVII век, а във вътрешноавстрийските провинции на Хабсбургите контрареформацията набира мощ, за да сложи човешките умове и души в ред. Лютеранството е ерес, която позволява самостоятелно четене и тълкуване на светото писание, а светата Римокатолическа църква няма да се откаже от пълния си духовен монопол без бой. В боя пламват високи клади с хора и книги. Броят на вещиците бележи рязък скок, заедно с прочистването на заблудата, че в света на веднъж завинаги установената истина би могло да има неразкрити явления, закони, обяснения на реалността или някакви други, непоръсени предварително с католическата светена вода тайни.
——
“Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл...“
Мойца Кумердей е постигнала нещо рядко. Накарала е самата епоха да заговори. Многогласието прелива и редува: бесуващо суеверие; властническо самодоволство; въпроси без граници и сякаш без отговор; страх от възвишеното, от непознатото или просто от отговорността да се живее достойно; арогантността и на безправните, и на безнаказаните; дълбокия мрак на невежеството, преливащо в мракобесие; искрица здрав разум в пустинята; отчаянието от невъзможността за полет; дребничката, притаена подлост и завист на порядъчните хорица; пищно лицемерие, щедро ръсещо поуки върху презираните низши… Всяка глава от книгата е глас, или даже хор - често хора на гръцка трагедия, съзнавана и несъзнавана, причинена или изстрадана, когато в един малък град и близкото до него село силите на властта на Църква и император изплитат мрежите си, за да изкоренят лютеранската ерес и да дадат урок за вечни времена. Гласовете на палачи, на жертви, на злоради и невежи “наблюдатели”, понякога комбинация и от трите, са изумително живо, безжалостно и красиво (пре)създадени. Диалогът между тях, подобно на разговорите между княза-епископ и графа, сякаш е на път да се осъществи, да се получи докосване, контакт…за да се разпилее в самотните крясъци на епохата, в които се долавя зората на бъдеща светлина, но и ехото на древен мрак.
——
”Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?”
Прочитът изисква сили, и е бавен. В края е дори болезнен. Но изобилието от философски препратки, които изскачат почти във всяко изречение, от “закачките” с ХХ век и с античността, със Севера и Юга, Изтока и Запада, здраво ме впримчи в ритъма си - наистина синкопиран ритъм (както е озаглавена и първата глава), редуващ моменти на безпаметство с моменти на проблясък. Разказът постоянно мени ритъм, изразни средства и гледни точки, заиграва се с мотиви и препратки, увлича се в собственото си течение и криволичи сякаш из безкрайния тунел на някоя омагьосана пещера от 1001 нощ. Линейността е заменена с множество успоредни и перпендикулярни линии, змиевидни спирали на лабиринти, самотни точки на празен лист, или пунктир, очертаващ екзотична фигура (и дали само една?)…
——
”Това е болестта на времето ни: луди водят слепи.”
Епохата на контрареформацията никога не ни е напускала. Човечеството все така се люшка между двата моркова на сигурността и на свободата, а тоягата не спира да играе. Гласовете на протеста, на просветата, на стремежа за обновление, облагородяване и достойнство от XVI век удивително приличат на гласовете на всички дисиденти, оцелели от нацизма и комунизма, за да свидетелстват. Всички палачи във времето също си приличат - от изтънчените циници до невежите касапи.
Кумердей слива светоусещането на европейския изток с врящата каша на европейския запад и резултатът е свръх любопитен и цялостен. Но да, любителите на изцяло стандартизираните по матрица сюжети и писане, ще се отегчат моментално.
——
С такива книги си припомням какво вълшебство се крие върху един - в началото празен - бял лист.
——
П.П. Цитатите от Шекспир просто някак ми се вързаха добре със сюжета, a и поетът е дете на същия този XVI век. Странно, че заглавието у нас е съвършено незабелязано и нерекламирано.
4,5⭐️
****
▶️ Цитати:
🔥"Думи като "просто" и "неизбежно" са изключително удобни за оправдаване на насилието, защото подсилват смисъла и подчертават неизбежността на стореното."
❓"Знаем в какво вярваме - или пък напротив, вярваме в онова, което смятаме, че знаем?"
❌"...за да бъдат чужденци, се иска смелост, каквато повечето нямат."
❌"Но как може да се отсече духът от тялото, както се секат дърва - за това тогава мислеха малцина."
🔥"Ще измислим впечатляващи образи, които да въздействат възможно най-възпитателно върху хората, тоест да ги плашат."
🔥"...простият народ най-лесно се възпитава с ярки картини..."
🔥"Ако усилията ни да достигнем душите се окажат безуспешни, ще посегнем към телата и така ще достигнем до душите."
❌"Аз те пазя от насилието на свободата, пазят те моята любов и твоята клетка..."
❌"Казват, че човешкият дух няма граници и човек може да пътува на крилете на вображението си, но въображението невинаги лети - понякога […] крачи шумно и тромаво, обуто в ботушите на суеверието и страха от всичко чуждо и различно."
🔥"...човечеството […] жадува за господар, и ако няма, си го измисля..."
🔥"Невероятно е в какво ли не е готово да повярва човечеството, в какви пълни безсмислици, които просто трябва да се свържат по някакъв разумен начин, а след това да се повтарят, и ще създадат привидност на разум и логика, смисъл и ред.”
🔥"Със страх се управлява и страхът е още по-въздействащ, ако към него се добави вина, ако човек се почувства виновен за собствения си страх..."
🪄"Ах, тази вълшебна реалност на илюзията, това було на привидността, която прилепва кьм човешките погледи и създава наистина невероятни оптични измами."
❌“Почти всяка глупост може да бъде обяснена със силогизми”
🌍“- Дори за Земята се говори, че не е център на вселената, а заедно с другите планети се върти около Слънцето.[…]
- Кой в мирозданието се върти, и около какво или кого - това знае само Бог. Но как трябва да се въртят правилно нещата - това знаем само избраните. И в зародиш унищожаваме всякакви идеи, опитващи се да променят посоката на въртенето.”
🔥“Неща, които, ако се замисля, изобщо не са глупави, но за съжаление са богохулни.”
❌“Хората обичат простите неща и са подозрителни към всичко, което им се струва заплетено. Здравият разум знае, че дяволът се крие в заплетените кълба…”
🔥“Не, надеждата умира предпоследна. След надеждата все пак умира надяващият се.”
❌“- Не на чувства, […], а на разума трябва да се надяваме.
- […] по нашите места няма много разум. Чувствата, предчувствията и безумните страсти движат този свят.”
❌“Но светът е несправедлив и много велики умове се раждат в погрешното тяло и от неправилния пол, в погрешна страна, дори и времето да е подходящо.”
❌“В такива времена разбирането от каквото и да било може да събуди съмнение.”
🔥“Такъв Костаншек искаха хората - смазан и унизен, и като унизен, съкрушен и смирен, можеше да бъде добър християнин.”
🔥“Никой не изпитва съчувствие към жертви, загинали преди повече от три поколения.”
❌“Свят, в който сме си измислили Бога, просто за да не полудеем, е несправедлив и жесток.”
🌺“Каквато и илюзия да е любовта, тя има лечебно действие и поне временно може да възстанови и най-раздробеното същество.”
October 23, 2020
У блурбу се каже да је овај роман једна „раскошна фреска Словеније с краја 16. века“ и њених религијских превирања тог доба. Наиме, реч је о сукобу реформаторски настројених црквењака и племства са католичким клером.
Ипак, од те раскошне фреске не нађох ништа. Нема никаквог ширег контекста, ни на који начин се борба реформација-контрареформација овде не приказује. Сви ликови су, заправо, само схематизовани, дијалози извештачени и неприродни, нема никаве „радње“. Поред тога, у појединим поглављима је наратор народ као целина, што је занимљива техника, али овде неуспела.
Ауторка је имала намеру да направи иронијски отклон од догматског, религиозног погледа на свет, међутим то је веома невешто изведен��. Иронија је превише очигледна, предвидива, „на тацни“, наивна, тако да све то смањује ужитак у читању. Може се слободно прескочити.
Ипак, од те раскошне фреске не нађох ништа. Нема никаквог ширег контекста, ни на који начин се борба реформација-контрареформација овде не приказује. Сви ликови су, заправо, само схематизовани, дијалози извештачени и неприродни, нема никаве „радње“. Поред тога, у појединим поглављима је наратор народ као целина, што је занимљива техника, али овде неуспела.
Ауторка је имала намеру да направи иронијски отклон од догматског, религиозног погледа на свет, међутим то је веома невешто изведен��. Иронија је превише очигледна, предвидива, „на тацни“, наивна, тако да све то смањује ужитак у читању. Може се слободно прескочити.
November 19, 2018
Slovenian novelist Mojca Kumerdej's award-winning novel Kronosova žetev has been brought to us in English by Istros Books, whose mission statement explains the importance of their work:
https://www.goodreads.com/review/show...) also by the same publisher.
The Harvest of Chronos is a more straightforward if still worthwhile book.
The novel is set around 1600 in Slovenia, then part of Inner Austria, in the Habsburg Empire.
The 16th Century reformation played a crucial part in Slovenian history, indeed the written Slovenian was formalised with the first printed book in the language, a catechism of Lutheran beliefs by Primož Trubar and his fellow Jurij Dalmatin produced the first Slovenian translation of the whole Bible.
But by 1600 the counter-reformation, with the new Prince of the Provinces of Inner Austria, Archduke Ferdinand II going back on decrees from his predecessor that had permitted Lutherans to maintain their religious practices in the otherwise Catholic lands. In Italy, 1600 also saw the burning of the stake of Giordano Bruno for his heretical cosmological, philosophical and theological theories.
This was a time where the start of the scientific revolution existed alongside superstition, where theological and philosophical debates raged but were often really politics, where accusation of heresy and pagan practices could bring any one to torture and the stake, but where such accusations were in many cases motivated not by religious purity but by jealousy, score-settling, economic grievances or simply the desire for entertainment. For example, in one incident a married man who cries the name of an innocent but desirable young girl during relations with his wife turns this into an accusation, which falls on ready ears, that he must have been bewitched.
While there is plenty of action in the story, particularly as the counter-reformation closes in on the local town (one character, with an authorial eye to the 20th century, comments that even when disaster is clearly imminent, very few actually flee, choosing to believe that surely things won't be allowed to go 'that' far), there is also a lot of philosophical discussion, at times deliberately syncopated (a favourite word in the novel) and often as much Machiavellian as theological.
To describe it as a "historical novel", as actually the publisher's blurb does, is to do it something of a disservice as it deliberately bends the rules of the genre. One character is permitted da Vinciesque thoughts of future inventions, others muse on philosophical debates that belong to later times, 00the rather cynical narrator takes a rather modern perspective on events, and one character even has a direct, if fleeting, encounter with someone from our time. (This last was, I suspect, intended to hint at links between the events of the novel and modern Slovenian history, although my knowledge of the latter meant I was unable to draw any direct parallels).
There is an excellent - faults and all - review of the book here -
http://bookanista.com/all-nothing-eve... - from which I learned that the title makes a nod towards a key modernist painting in modern Slovenian history, The Sower (Sejalec) by Ivan Grohar
(1907)
3.5 stars - worthwhile, although perhaps a little baggy.
At Istros, we believe that high-quality literature can transcend national interests and speak to us with the common voice of human experience. Discovering contemporary voices and rediscovering forgotten ones, Istros Books works hard to bring you the best that European literature can offer.The translation is by Rawley Grau who previously translated the excellent, Sebaldesque Panorama by Dušan Šarotar (
After a great deal of thinking about the areas of Europe we wanted to cover and the image we wanted to create, we came up with the name Istros Books. Istros is the old Greek and Thracian name for the lower Danube River, which winds its way down from its source in Germany and flows into the Czech Republic and Slovakia, and goes on to cross many of the countries of South-East Europe: Hungary, Croatia, Serbia, Bulgaria and Romania. Its watershed also extends to other neighbouring countries, with one of the main Danubian tributaries, the Sava, serving Slovenia and Bosnia/Herzegovina, while also feeding the waterways and lakes of Macedonia and Montenegro and Albania. These are the countries of focus for Istros Books, evoking the image of the Danube river flowing carelessly across the borders of Europe and encapsulating the ideal of the free-flow of knowledge and the cultural exchange that books promote.
Our mission is to shine a light on that ‘other’ Europe and reveal its glories through the works of its best writers. We endeavour to find the best from a wealth of creativity and to offer it to a new audience of English speakers.
https://www.goodreads.com/review/show...) also by the same publisher.
The Harvest of Chronos is a more straightforward if still worthwhile book.
The novel is set around 1600 in Slovenia, then part of Inner Austria, in the Habsburg Empire.
The 16th Century reformation played a crucial part in Slovenian history, indeed the written Slovenian was formalised with the first printed book in the language, a catechism of Lutheran beliefs by Primož Trubar and his fellow Jurij Dalmatin produced the first Slovenian translation of the whole Bible.
But by 1600 the counter-reformation, with the new Prince of the Provinces of Inner Austria, Archduke Ferdinand II going back on decrees from his predecessor that had permitted Lutherans to maintain their religious practices in the otherwise Catholic lands. In Italy, 1600 also saw the burning of the stake of Giordano Bruno for his heretical cosmological, philosophical and theological theories.
This was a time where the start of the scientific revolution existed alongside superstition, where theological and philosophical debates raged but were often really politics, where accusation of heresy and pagan practices could bring any one to torture and the stake, but where such accusations were in many cases motivated not by religious purity but by jealousy, score-settling, economic grievances or simply the desire for entertainment. For example, in one incident a married man who cries the name of an innocent but desirable young girl during relations with his wife turns this into an accusation, which falls on ready ears, that he must have been bewitched.
While there is plenty of action in the story, particularly as the counter-reformation closes in on the local town (one character, with an authorial eye to the 20th century, comments that even when disaster is clearly imminent, very few actually flee, choosing to believe that surely things won't be allowed to go 'that' far), there is also a lot of philosophical discussion, at times deliberately syncopated (a favourite word in the novel) and often as much Machiavellian as theological.
To describe it as a "historical novel", as actually the publisher's blurb does, is to do it something of a disservice as it deliberately bends the rules of the genre. One character is permitted da Vinciesque thoughts of future inventions, others muse on philosophical debates that belong to later times, 00the rather cynical narrator takes a rather modern perspective on events, and one character even has a direct, if fleeting, encounter with someone from our time. (This last was, I suspect, intended to hint at links between the events of the novel and modern Slovenian history, although my knowledge of the latter meant I was unable to draw any direct parallels).
There is an excellent - faults and all - review of the book here -
http://bookanista.com/all-nothing-eve... - from which I learned that the title makes a nod towards a key modernist painting in modern Slovenian history, The Sower (Sejalec) by Ivan Grohar
(1907)
3.5 stars - worthwhile, although perhaps a little baggy.
June 26, 2024
"Жътвата на Хронос" Мойца Кумердей е доста трудно да бъде жанрово определена, тя е силно историческа като събития и внушение, въпреки че героите са фикционални, но носи и силно философски заряд. Сюжетът няма за цел да покаже правилното светоусещане, нито противопоставя различни религиозни възгледи и атеистични такива, по-скоро естествено улавя духа на епохата и в корелация с човешката природа, изгражда плътна картина на събитията. Властта като кукловод, успява да дръпне определени нишки и да манипулира масите в своя полза.
XVIв. някъде между дневна Словения и Австрия, в областите Крайна, Каринтия и Щирия, времената са бурни и несигурни, между Реформацията и Контрареформацията, народът е беден и слабо образован, някъде дълбоко все още тлеят остатъци от езическото минало, страхове от войни и епидемии, като божие наказание, а църквата експлоатира страхове и суеверия, за да укрепи властта си. Аристокрацията е предимно Протестантска, а с нея и голяма част от закрепостеното население и това създава заплаха за единността на империята.
Героите нямат самостоятелно значение, те са проекция на ролята си в обществото - селяни земеделци и занаятчии, кмет, писар, княз-епископ, аристократ и феодален господар; те са такива, каквото е отреденото им място в общността и чрез тях са представени идеи на времето.
Времето белязано от земеделските и жизнени цикли и маркирано от исторически събития като вододел, то е най-жестокият съдник:
"Човекът срещу него не знае, че най-големият враг на човека не са някакви мрачни сили, които разтърсват Свещената Римска империя и прехвърчат над наследствените земи на Вътрешна Австрия, най-лошият враг на човека не е и дяволът, който вкарва хората в изкушение, не са протестантските предиканти , които дават причастие с хляб и вино, нито турците, които от векове плашат тукашното население, нито голите вещици, които с дръжките на метлите търкат разтворените си бедра, нито простият народ, варящ отвари и мазила за онзи, които не могат да си позволят да отидат и при знахаря, какво остава за истински лекари - не, най-големият враг на човека е времето ... Суровият лаком бог Хронос"
В различни части на Европа се зараждат течения, които искат да върнат вярата към изначалните принципи и да я реформират, да приближат хората до Бог, като преведат библията на разбираем език и отхвърлят индулгенциите като форма на спасение на душата:
"Не трябва да се грижите финансово за задгробния живот на близките си и по никакъв начин не трябва да сътрудничите на папистите, които с вашите пари строят дворци и палати и обикалят накичени като знатни пачаври, в кадифе и пурпур, а някои носят толкова много благородни метали по себе си, че не бих посмял да вляза в една кола с тях при буря и гръмотевици."
Диалозите между граф Фридрих и епископ Волфганг са остри и провокативни, сблъсък на две светоусещания за духовното, материално, моралът и условностите, които властта може да си позволи. Принципите се огъват според обстоятелствата. Привидността и маската в поведението е далеч от реалното усещане, познанието носи съмнения.
"Занемарил си се. В мързеливото удобство на своя дворец си се разтекъл като разтопено горещо масло. Вече не четеш, не пишеш нищо, освен нещата, които подписваш, без изобщо да ги четеш внимателно. Оттам е и хаосът във владенията ти. Музиката си изоставил отдавна, дори опъната кожа не искаш да пипнеш - това дори не правиш! Станал си мързелив! Безчувствен към красотата, безразличен към моментите, от които се състои животът, тук и сега, които ти и повечето като теб изобщо не забелязвате, тъй като животът ви се струва даденост. ... Истината е, че човек е тленен"
Знанието тласка света в различни посоки, дава нови хоризонти, но и прави хората по-трудни за управление. Във времето на книгите, изкуството и астрономията устоите на познатото са разклатени и Новият свят примамва с идеите за свобода и богатство.
"Кой в мирозданието се върти, и около какво и около кого - това знае само Бог. Но как трябва да се въртят правилно нещата - това знаем само избраните. И в зародиш унищожаваме всякакви идеи, опитващи се да променят посоката на въртенето. При това не е важно кое е истина, и кое - не. Важно е, че ние казваме кое е правилно, понеже само така може да сме сигурни, че нещата текат гладко и праволинейно, и че в света що годе цари мир. Но мир няма. Затова избиваме вредните идеи от главите на ексцентриците."
Кое определя границите между доброто и зло, в целият роман, нишката между тях е тънка, властта и завистта, първичните страсти маркират човешкото поведение и е много по-лесно злото да бъде приписано на свръхестественото.
"Никой от нас, Волфганг, не е имал кой знае какви възможности за избор в живота си. И двамата бяхме тласнати към ролите, отредени ни по рождение... Но съм сигурен, че човек има свободата да избира доброто или злото, и че ако не по своя вина се оплете в злото, по-късно ще съжалява за всичко сторено. Аз самият, освен за Гранада, съжалявам затова, че не можах да се освободя от страхливостта си, която ме преследва отдавна. Но вярвам, че човек трябва да се стреми да върши добро, без да мисли за наказанията, които го заплашват на този или на онзи свят."
Епохата е изключително богата на събития и идеи, а романът по най-добрия начин ги вплита в една малко разнопосочна, но изключително автентична и многопластова история. Липсва линейност на сюжета, по-скоро оформен като хроника, липсва и действие и динамика, повествованието е бавно, детайлно и описателно, вглежда се във вътрешния свят на героите, изпълнен със страхове и съмнения, ограничен от ежедневието, но винаги движен от стр��сти и изгоди. Идеализмът е крехък пламък, жестоко потушаван.
"Като че ли наистина пропастта между папската вяра и лютеранството е толкова голяма, сякаш наистина ставаше въпрос за Бог, а не за власт"
Препратките към бъдещето, по един много елегантен начин загатват за възможности, мечти и идеи и за бъдещето на разума, отвъд догматичността.
Времето разрушава всичко,от миналото остават руини, но понякога човек успява да запази частица от себе си чрез писаното слово.
XVIв. някъде между дневна Словения и Австрия, в областите Крайна, Каринтия и Щирия, времената са бурни и несигурни, между Реформацията и Контрареформацията, народът е беден и слабо образован, някъде дълбоко все още тлеят остатъци от езическото минало, страхове от войни и епидемии, като божие наказание, а църквата експлоатира страхове и суеверия, за да укрепи властта си. Аристокрацията е предимно Протестантска, а с нея и голяма част от закрепостеното население и това създава заплаха за единността на империята.
Героите нямат самостоятелно значение, те са проекция на ролята си в обществото - селяни земеделци и занаятчии, кмет, писар, княз-епископ, аристократ и феодален господар; те са такива, каквото е отреденото им място в общността и чрез тях са представени идеи на времето.
Времето белязано от земеделските и жизнени цикли и маркирано от исторически събития като вододел, то е най-жестокият съдник:
"Човекът срещу него не знае, че най-големият враг на човека не са някакви мрачни сили, които разтърсват Свещената Римска империя и прехвърчат над наследствените земи на Вътрешна Австрия, най-лошият враг на човека не е и дяволът, който вкарва хората в изкушение, не са протестантските предиканти , които дават причастие с хляб и вино, нито турците, които от векове плашат тукашното население, нито голите вещици, които с дръжките на метлите търкат разтворените си бедра, нито простият народ, варящ отвари и мазила за онзи, които не могат да си позволят да отидат и при знахаря, какво остава за истински лекари - не, най-големият враг на човека е времето ... Суровият лаком бог Хронос"
В различни части на Европа се зараждат течения, които искат да върнат вярата към изначалните принципи и да я реформират, да приближат хората до Бог, като преведат библията на разбираем език и отхвърлят индулгенциите като форма на спасение на душата:
"Не трябва да се грижите финансово за задгробния живот на близките си и по никакъв начин не трябва да сътрудничите на папистите, които с вашите пари строят дворци и палати и обикалят накичени като знатни пачаври, в кадифе и пурпур, а някои носят толкова много благородни метали по себе си, че не бих посмял да вляза в една кола с тях при буря и гръмотевици."
Диалозите между граф Фридрих и епископ Волфганг са остри и провокативни, сблъсък на две светоусещания за духовното, материално, моралът и условностите, които властта може да си позволи. Принципите се огъват според обстоятелствата. Привидността и маската в поведението е далеч от реалното усещане, познанието носи съмнения.
"Занемарил си се. В мързеливото удобство на своя дворец си се разтекъл като разтопено горещо масло. Вече не четеш, не пишеш нищо, освен нещата, които подписваш, без изобщо да ги четеш внимателно. Оттам е и хаосът във владенията ти. Музиката си изоставил отдавна, дори опъната кожа не искаш да пипнеш - това дори не правиш! Станал си мързелив! Безчувствен към красотата, безразличен към моментите, от които се състои животът, тук и сега, които ти и повечето като теб изобщо не забелязвате, тъй като животът ви се струва даденост. ... Истината е, че човек е тленен"
Знанието тласка света в различни посоки, дава нови хоризонти, но и прави хората по-трудни за управление. Във времето на книгите, изкуството и астрономията устоите на познатото са разклатени и Новият свят примамва с идеите за свобода и богатство.
"Кой в мирозданието се върти, и около какво и около кого - това знае само Бог. Но как трябва да се въртят правилно нещата - това знаем само избраните. И в зародиш унищожаваме всякакви идеи, опитващи се да променят посоката на въртенето. При това не е важно кое е истина, и кое - не. Важно е, че ние казваме кое е правилно, понеже само така може да сме сигурни, че нещата текат гладко и праволинейно, и че в света що годе цари мир. Но мир няма. Затова избиваме вредните идеи от главите на ексцентриците."
Кое определя границите между доброто и зло, в целият роман, нишката между тях е тънка, властта и завистта, първичните страсти маркират човешкото поведение и е много по-лесно злото да бъде приписано на свръхестественото.
"Никой от нас, Волфганг, не е имал кой знае какви възможности за избор в живота си. И двамата бяхме тласнати към ролите, отредени ни по рождение... Но съм сигурен, че човек има свободата да избира доброто или злото, и че ако не по своя вина се оплете в злото, по-късно ще съжалява за всичко сторено. Аз самият, освен за Гранада, съжалявам затова, че не можах да се освободя от страхливостта си, която ме преследва отдавна. Но вярвам, че човек трябва да се стреми да върши добро, без да мисли за наказанията, които го заплашват на този или на онзи свят."
Епохата е изключително богата на събития и идеи, а романът по най-добрия начин ги вплита в една малко разнопосочна, но изключително автентична и многопластова история. Липсва линейност на сюжета, по-скоро оформен като хроника, липсва и действие и динамика, повествованието е бавно, детайлно и описателно, вглежда се във вътрешния свят на героите, изпълнен със страхове и съмнения, ограничен от ежедневието, но винаги движен от стр��сти и изгоди. Идеализмът е крехък пламък, жестоко потушаван.
"Като че ли наистина пропастта между папската вяра и лютеранството е толкова голяма, сякаш наистина ставаше въпрос за Бог, а не за власт"
Препратките към бъдещето, по един много елегантен начин загатват за възможности, мечти и идеи и за бъдещето на разума, отвъд догматичността.
Времето разрушава всичко,от миналото остават руини, но понякога човек успява да запази частица от себе си чрез писаното слово.
February 9, 2022
Tr. Rawley Grau. I think that what I liked about this most will be the thing that many (English speaking) readers won’t.. It’s a complete mish mash of styles and concepts with plenty of anachronistically liberal attitudes and teasers about the future - all focused around the potential visit of a Religious Commission to a sixteenth century Slovenian town. There are all sorts of philosophical questions being asked - mainly around the existence (or not) of god and the status of women (witch burning basically being a method of crowd control), but it is done in a fairly light, maybe even frivolous way. Personally I liked this as it made easier reading of what can be difficult concepts but I suspect others may think parts a bit insubstantial. For me it’s one of those books that you just need to let wash over you without trying to be too literal or attempting to tie all of the pieces together constantly (although I’m sure it probably does tie together properly!). Then, it is a very different, thought provoking and dare I say it given the subject matter, even playful experience.
December 23, 2016
Glede na ekstatične kritike sem pričakovala veliko več. Določeni deli romana so sicer nadvse slikoviti in bi bržkone funkcionirali v obliki kratkih zgodb, celota pa je razvlečena, polna moraliziranja in slabo prikrite kritike sodobne družbe, ki občasno meji že na teorijo zarote. Gre za avtoričino gledišče iz 21. stoletja, ki pa je bralcu predstavljeno kot zgodovinska perspektiva človeka iz konca 16. stoletja. Zmes fikcije in zgodovinskih dejstev sama po sebi ni problematična, postane pa, če na njej gradimo ideološko kritiko sodobne družbe ...
February 7, 2017
Knjiga deluje naravnost podcenjevalno do bralstva (v smislu - jaz, pametna pisateljica učim tebe, neumni bralec, kaj je bilo v zgodovini in ti tega do branja te knjige nikakor nisi zmogel vedeti oz. doumeti). Občutno predolgi stavki, vlečejo se kot črevesja, povedo pa občutno premalo. Knjiga bi morala spadati v kategorijo psevdozgodovinski, kjer se pisec/piska lahko poigrava z dejstvi, a žal se gre za poigravanje s sprejetim časom 21.stoletja, ki želi na patetičen način skrojiti podobo 16.stoletja.
June 16, 2017
Preko fikcijske zgodbe nam roman nudi zanimiv vpogled v del slovenske zgodovine (protireformacija), ki je, bolj kot se dandanes zavedamo, dokaj kratkem času korenito spremenil tok razvoja slovenske družbe. Idejni zasnovi in slogu ni ničesar očitati, ga pa od vrhunskega romana loči nekaj pomankljivosti. Roman bi lahko bil brez težav vsaj 150 strani krajši, pa bi s tem ne izgubil ne na sporočilnosti niti umetniški dodani vrednosti. Zasnova romana je občutno predolga, prav tako nekateri dialogi, ki se tudi ponavljajo. Poglavja se začnejo povezovati v smiselno zgodbo prepozno, zato bo marsikateri bralec nad romanom obupal predčasno. V drugi polovici začne tempo zgodbe naraščati in kar naenkrat romana ni več mogoče odložiti. Kronosova žetev je kljub pomankljivostim prijetno branje in pomemben prispevek k slovenski književnosti.
June 26, 2024
Lahko bi bila odlična paralela aktualnim dogajanjem v družbi, odnosu cerkev-država, a mene je način pisateljičinega kilometrskega pisanja o tem spravljal ob živce. Ves čas sem listala naprej in iskala: kdaj se začne zgodba? Kje je zgodba? In se vračala na izhodišče in se poskušala prebijati skozi zame zateženo in daaaaleč predolgo razmišljanje. Pri najboljši volji nisem mogla prebiti skoznjo in sem jo nedokončano vrnila v knjižnico.
Want to read
March 21, 2020Not sure what I was expecting from this, and not sure yet what it is. Superstition and resentment and fear in 16th century Slovenia is a good start, though.
Read
May 2, 2024Priznam, da sem do knjige pristopila s kančkom upora. Habsburžanov, cerkvenoupravne ureditve notranjeavstrijskih dežel, Turkov, čarovniških procesov in tako naprej in nazaj sem se ob svojem študiju do konca nažrla. Zgodovinski romani mi zaradi teh zamer po navadi ne ležijo in se jih izogibam. Pa vendar, tale mi je bil kar všeč, ker sem tekom branja svoje predsodke, če ne opustila, vsaj za nekaj časa dala na stran. In k temu nas avtorica tudi poziva.
Sicer se strinjam z ostalimi recenzijami, da pisateljica rada dolgovezi in tudi s tem, da skoraj preveč očitno žuga nam, ljudem 21. stoletja, bolj kot tistim iz 16. Slednje me sicer ne moti preveč. Včasih moraš pač ljudi krepko udariti z lopato po betici z dejstvi, da razumejo o čem pravzaprav govoriš. So pa kritike tega pristopa na mestu, vsekakor.
Meni je bil predvsem všeč humoren slog pisanja in to, da bralec spremlja zgodbo enega fevda (in bližnjega mesta) iz več zornih kotov. Komu verjeti, no to je tudi eno izmed vprašanj, ki jih avtorica postavlja. Tudi sama struktura romana se mi je dopadla, saj je obenem skupek med seboj povezanih kratkih zgodb in zaključena zgodba z rdečo nitjo.
Liki so večinoma arhetipi in stereotipi. Glede na to, da roman večkrat opozarja na nepravičen odnos do žensk, sem malo razočarana, da noben ženski lik ni bil v središču zgodbe toliko kot Nikolaj, Wolfgang in Friderik, čeprav se je na samem začetku knjige zdelo, da bomo pobližje spoznali tisto mlado dekle, ki je načrtovalo maščevanje za svoje tegobe.
Koncev koncev, moji prvi vtisi so, ne glede na nekaj pritožb, vseeno pozitivni.
Sicer se strinjam z ostalimi recenzijami, da pisateljica rada dolgovezi in tudi s tem, da skoraj preveč očitno žuga nam, ljudem 21. stoletja, bolj kot tistim iz 16. Slednje me sicer ne moti preveč. Včasih moraš pač ljudi krepko udariti z lopato po betici z dejstvi, da razumejo o čem pravzaprav govoriš. So pa kritike tega pristopa na mestu, vsekakor.
Meni je bil predvsem všeč humoren slog pisanja in to, da bralec spremlja zgodbo enega fevda (in bližnjega mesta) iz več zornih kotov. Komu verjeti, no to je tudi eno izmed vprašanj, ki jih avtorica postavlja. Tudi sama struktura romana se mi je dopadla, saj je obenem skupek med seboj povezanih kratkih zgodb in zaključena zgodba z rdečo nitjo.
Liki so večinoma arhetipi in stereotipi. Glede na to, da roman večkrat opozarja na nepravičen odnos do žensk, sem malo razočarana, da noben ženski lik ni bil v središču zgodbe toliko kot Nikolaj, Wolfgang in Friderik, čeprav se je na samem začetku knjige zdelo, da bomo pobližje spoznali tisto mlado dekle, ki je načrtovalo maščevanje za svoje tegobe.
Koncev koncev, moji prvi vtisi so, ne glede na nekaj pritožb, vseeno pozitivni.
August 30, 2016
Rad imam tisti vmesni čas med knjigama, ko te po miselnih zavojih še vedno gladi nedavno prebrana zgodba in te s triki prevarane ljubice ljubosumno poskuša prižeti k sebi, medtem ko z enim očesom že pogleduješ h knjigi, ki skušnjavsko mežika in oddaja papirnate feromone. Ta čas podaljšujem, kolikor se da. Knjigo primem, grem s prsti po platnici, jo obračam, morda preletim kolofon in vsrkam vonjave. Nato jo odložim do trenutka, ko se odločim prebrati prvi stavek. Če je pričakovanje veliko, je to svečan trenutek.
"Nežno zeleni grički so se stresali v sinkopiranem ritmu in dopoldansko sonce, ki je marelično oblivalo pokrajino, je naznanjalo, da mraz deželo, ki jo je stiskal vse do začetka aprila, počasi izpušča iz hladnega primeža."
Prvi stavek je zame pomemben. Toda ne v klasičnem smislu, ko o njem zaradi njegove teže piše zgodovina, ampak zato, ker s prebranim prvim stavkom, po prvi piki, knjigi sporočam, da sem zdaj njen. In Kronosova žetev Mojce Kumerdej, ki je nase opozorila že leta 2001 s prvencem Krst nad Triglavom, je to mojo predanost poplačala že na samem začetku. Ko sem jo odprl, je odprla tudi mene. Čim je steklo – in steklo je takoj –, se je podrl jez in besede, ki so bušnile vame, so me spodnesle. Ko se ti zgodi nekaj takega, se začneš brzdati, napisano miselno gneteš po kratkih odmerkih. Da bi trajalo čim dlje. In bi použil čim več.
"Človek je leno in butasto bitje, butasto celo bolj od živali, ki jih žene nagon po preživetju in so brez duha, dušo, no, dušo, krivoverstvo gor ali dol, bi nekaterim živalim celo lahko pripisali. Ne pa kot ljudstvo, ki hlepi po gospodarju, in če ga nima, si ga izmisli, da jim ta pove, kaj naj počne in česa ne, kako naj se pari in kdaj ne, kaj da je Bogu všeč in kaj se mu zdi hudobno. Brez napotkov, navodil, prepovedi in zapovedi je ubogo neuko ljudstvo izgubljeno."
Zgodba je postavljena na prelom 16. stoletja, ko se naši konci po eni strani dušijo v omejitvah verske zatohlosti, po drugi strani pa, v podobah ponosnih in neomajnih grofov ter odločnih županov, vznikajo nove smeri, se odpirajo možnosti, upanje. Dežela je razklana in zdi se, da je pravica do verske izbire zgolj pajčolan v vedno bolj besnečem in vročem vetru. Razsvetljenske misli in dejanja imajo svojo ceno. Veljaki notranjeavstrijskih dednih dežel v strahu, da se krha njihova oblast, v mesta in vasi pošljejo verske komisije, da pretehtajo resnost krivoverstva in prisilijo fevdne gospode, ki imajo v svoji sredi luterane, da znova vzpostavijo red. In red pomeni samo to, da sprejmejo katolicizem, strnejo vrste pod enim samim bogom, ki jih bojda edini lahko obrani pred turškimi vpadi, smrtonosno kugo, slabo letino in čudaškimi, z vsemi žavbami namazani tujci, ki se pod pretvezo trgovanja želijo zriniti v vrste bogaboječih, poštenih ljudi. To je čas vcepljene krivde in maščevalnega boga. Rešitve za vse tegobe pa so ponujene na dlani – molitev, molitev, molitev, brezgrešnost in občasen čarovniški proces, ki predrami zdolgočaseno in lahkoverno ljudstvo. Od tegob prestrašeno ljudstvo, ki jim je vsake toliko časa ponujena kost, medtem ko je bilo meso že zdavnaj pospravljeno v zakulisju.
"O davku na vode, in to tako na potočke, ki se vijejo skozi fevd, kot na vodo, ki se nakaplja iz nebes, bi prav tako veljajo razmisliti. No, veter pa bomo velikodušno podarili ter ljudstvo opozorili, da če ga bo kakorkoli sralo, bo nad njihove bajture za kazen privihrala vihra in jim polomastila strehe ter pomendrala, kar so nasajali in nasadili. Ko se ljudstvo nad novimi davki razburi, mu tako v istem paketu neobdavčeno ponudimo veter in bo v hipu doumelo, da je oblast kljub strogim ukrepom preudarna in pravična."
In ravno v tem se skriva aktualnost romana. Čeprav manipuliranje z množicami ni ne sveža tematika ne nov pojav, pa je zanimivo opazovati, tudi s pisateljičino lucidno mešanico ironije in zabeljenega humorja, kako je boj za oblast na rovaš obupanega ljudstva, ki hlastno skoči na prvo kapljico krvi in pograbi šokantno servirano novico, trajno stanje. Skozi stoletja se spreminjajo samo zunanji dejavniki, s katerimi tisti, ki odločajo za debelimi stenami daleč od razočaranih oči, držijo v šahu ljudi in jih vodijo po svojem nareku. Strah vedno podre notranjo zaščito in pot do mehkega je prosta. Ker imamo kratek spomin, smo se v zgodovini zaciklali v neskončen dan v istem filmu, samo besede so druge.
"Razuma, spoštovani župan, pa v naših krajih ni prav veliko. Čustva, občutja in brezumne strasti gonijo svet."
Mojca Kumerdej je napisala izvrsten zgodovinski roman, ki se s filozofskega gledišča loti vprašanja smisla in od bralca terja precej miselnih skokov v notranjost. Kljub svoji obilnosti ne dolgočasi in z mojstrskimi jezikovnimi bravurami očara, uči in zabava. Predvsem pa je v knjigi veliko boga. Boga kot orodje, ki služi zgolj za utišanje množic, boga kot špansko steno, za katero se predajaš užitkom, prepovedanim sadovom in se mastiš z vsem, o katerem lahko večina samo sanja, boga kot razočaranje, ko se razblini verovanje v nekaj, s čimer so ti polnili misli vse življenje, zdaj pa zgrmiš v praznino smisla in ne vidiš več naprej. In predvsem boga časa, ki mu mora slehernik na koncu priznati poraz, četudi se ogrne v navidezni plašč udobja. Kronos dohiti in potepta vsakogar. Takrat je igre konec, spomina ni več. In vse se lahko ponovi.
"Dobrih človeških lastnosti od slabih ni mogoče prešati skozi telo, ampak samo z gajžlanjem duha."
Vsekakor je Kronosova žetev knjiga, ki je ne gre spregledati.
Objavljeno na damjanzorc.net
"Nežno zeleni grički so se stresali v sinkopiranem ritmu in dopoldansko sonce, ki je marelično oblivalo pokrajino, je naznanjalo, da mraz deželo, ki jo je stiskal vse do začetka aprila, počasi izpušča iz hladnega primeža."
Prvi stavek je zame pomemben. Toda ne v klasičnem smislu, ko o njem zaradi njegove teže piše zgodovina, ampak zato, ker s prebranim prvim stavkom, po prvi piki, knjigi sporočam, da sem zdaj njen. In Kronosova žetev Mojce Kumerdej, ki je nase opozorila že leta 2001 s prvencem Krst nad Triglavom, je to mojo predanost poplačala že na samem začetku. Ko sem jo odprl, je odprla tudi mene. Čim je steklo – in steklo je takoj –, se je podrl jez in besede, ki so bušnile vame, so me spodnesle. Ko se ti zgodi nekaj takega, se začneš brzdati, napisano miselno gneteš po kratkih odmerkih. Da bi trajalo čim dlje. In bi použil čim več.
"Človek je leno in butasto bitje, butasto celo bolj od živali, ki jih žene nagon po preživetju in so brez duha, dušo, no, dušo, krivoverstvo gor ali dol, bi nekaterim živalim celo lahko pripisali. Ne pa kot ljudstvo, ki hlepi po gospodarju, in če ga nima, si ga izmisli, da jim ta pove, kaj naj počne in česa ne, kako naj se pari in kdaj ne, kaj da je Bogu všeč in kaj se mu zdi hudobno. Brez napotkov, navodil, prepovedi in zapovedi je ubogo neuko ljudstvo izgubljeno."
Zgodba je postavljena na prelom 16. stoletja, ko se naši konci po eni strani dušijo v omejitvah verske zatohlosti, po drugi strani pa, v podobah ponosnih in neomajnih grofov ter odločnih županov, vznikajo nove smeri, se odpirajo možnosti, upanje. Dežela je razklana in zdi se, da je pravica do verske izbire zgolj pajčolan v vedno bolj besnečem in vročem vetru. Razsvetljenske misli in dejanja imajo svojo ceno. Veljaki notranjeavstrijskih dednih dežel v strahu, da se krha njihova oblast, v mesta in vasi pošljejo verske komisije, da pretehtajo resnost krivoverstva in prisilijo fevdne gospode, ki imajo v svoji sredi luterane, da znova vzpostavijo red. In red pomeni samo to, da sprejmejo katolicizem, strnejo vrste pod enim samim bogom, ki jih bojda edini lahko obrani pred turškimi vpadi, smrtonosno kugo, slabo letino in čudaškimi, z vsemi žavbami namazani tujci, ki se pod pretvezo trgovanja želijo zriniti v vrste bogaboječih, poštenih ljudi. To je čas vcepljene krivde in maščevalnega boga. Rešitve za vse tegobe pa so ponujene na dlani – molitev, molitev, molitev, brezgrešnost in občasen čarovniški proces, ki predrami zdolgočaseno in lahkoverno ljudstvo. Od tegob prestrašeno ljudstvo, ki jim je vsake toliko časa ponujena kost, medtem ko je bilo meso že zdavnaj pospravljeno v zakulisju.
"O davku na vode, in to tako na potočke, ki se vijejo skozi fevd, kot na vodo, ki se nakaplja iz nebes, bi prav tako veljajo razmisliti. No, veter pa bomo velikodušno podarili ter ljudstvo opozorili, da če ga bo kakorkoli sralo, bo nad njihove bajture za kazen privihrala vihra in jim polomastila strehe ter pomendrala, kar so nasajali in nasadili. Ko se ljudstvo nad novimi davki razburi, mu tako v istem paketu neobdavčeno ponudimo veter in bo v hipu doumelo, da je oblast kljub strogim ukrepom preudarna in pravična."
In ravno v tem se skriva aktualnost romana. Čeprav manipuliranje z množicami ni ne sveža tematika ne nov pojav, pa je zanimivo opazovati, tudi s pisateljičino lucidno mešanico ironije in zabeljenega humorja, kako je boj za oblast na rovaš obupanega ljudstva, ki hlastno skoči na prvo kapljico krvi in pograbi šokantno servirano novico, trajno stanje. Skozi stoletja se spreminjajo samo zunanji dejavniki, s katerimi tisti, ki odločajo za debelimi stenami daleč od razočaranih oči, držijo v šahu ljudi in jih vodijo po svojem nareku. Strah vedno podre notranjo zaščito in pot do mehkega je prosta. Ker imamo kratek spomin, smo se v zgodovini zaciklali v neskončen dan v istem filmu, samo besede so druge.
"Razuma, spoštovani župan, pa v naših krajih ni prav veliko. Čustva, občutja in brezumne strasti gonijo svet."
Mojca Kumerdej je napisala izvrsten zgodovinski roman, ki se s filozofskega gledišča loti vprašanja smisla in od bralca terja precej miselnih skokov v notranjost. Kljub svoji obilnosti ne dolgočasi in z mojstrskimi jezikovnimi bravurami očara, uči in zabava. Predvsem pa je v knjigi veliko boga. Boga kot orodje, ki služi zgolj za utišanje množic, boga kot špansko steno, za katero se predajaš užitkom, prepovedanim sadovom in se mastiš z vsem, o katerem lahko večina samo sanja, boga kot razočaranje, ko se razblini verovanje v nekaj, s čimer so ti polnili misli vse življenje, zdaj pa zgrmiš v praznino smisla in ne vidiš več naprej. In predvsem boga časa, ki mu mora slehernik na koncu priznati poraz, četudi se ogrne v navidezni plašč udobja. Kronos dohiti in potepta vsakogar. Takrat je igre konec, spomina ni več. In vse se lahko ponovi.
"Dobrih človeških lastnosti od slabih ni mogoče prešati skozi telo, ampak samo z gajžlanjem duha."
Vsekakor je Kronosova žetev knjiga, ki je ne gre spregledati.
Objavljeno na damjanzorc.net
September 16, 2024
The Harvest of Chronos is a creative and imaginative tale about life in a small pocket of Europe (which resembles thousands of others), and how the superstition, envy, class structure, and other matters encourage deceit, murder and torture for religious reasons, and all sorts of other miseries. All told with a bit of wit and humor, this is a fascinating look at a time and a community.
December 7, 2020
Although this novel is set during the Counter-Reformation of 1600 in present day Slovenia, I wouldnt classify it as a "historical novel." The novel bends genres between historical fiction, philosophy, with a sprinkle of fantasy/sci-fi. There is definitely a framework of a good book here, but the social commentary was so ham-fisted that I can only give it 3 stars.
May 23, 2020
The book features Catholics, Lutherans and 'witches', aristocrats, city states and peasants in the late mediaeval Holy Roman Empire (more specifically Slovenian Inner Austria) during the Counter-Reformation. The author uses a mixture of history and magic, which reflects the superstitious age.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews