What do you think?
Rate this book
Където се ражда слънцето
В романа „Където се ражда слънцето“ се преплитат история, археология, фолклор, природни науки, за да ни покажат онова, което са дали на света българските земи, и това, което ние можем да оставим на тези след нас.
Златното руно, тайнствения Ръкопис на Войнич и Рудниците на цар Соломон? Мит или реалност са те? Кои са атлантите и каква е връзката им с днешните български земи? Коя е свещената Траке, дала името на тракийската цивилизация? Какви загадки крие местността Бастет и какво са търсели на това място тайните служби на няколко държави.
Този вълнуващ роман е базиран на задълбочено историческо проучване на автора в земите на Странджа планина както в българската, така и в турската ѝ част. С помощта на древни истории, митове и легенди, впечатляващи археологически артефакти, нови шокиращи открития и интересно пресъздаване на фолклорното наследство Людмила Филипова разказва историята на една от най-мистичните планини в света. Разкрива и връзката ѝ с българските традиции, тракийското наследство и култура и с уникалните гени, които носим всички ние.
Документалното майсторски се преплита с фикцията в този роман и авторът ни прави свидетели на приключения и загадъчни обрати и на раждането на една красива любовна история. Аяна и Елия са млади и с чисти души. И докато се опознават, влюбват се един в друг и се опитват да спасят бъдещето на рода си, те ни пренасят в тайнствения свят на нестинарите и на орфическите мистерии, разкриват ни красотата на самодивските обреди и силата на природата, в която са вярвали траките. Откриват в планината и изчезнал древен град, чиито жители още пазят тайна, която може да промени света.
Златното руно, тайнствения Ръкопис на Войнич и Рудниците на цар Соломон? Мит или реалност са те? Кои са атлантите и каква е връзката им с днешните български земи? Коя е свещената Траке, дала името на тракийската цивилизация? Какви загадки крие местността Бастет и какво са търсели на това място тайните служби на няколко държави.
Този вълнуващ роман е базиран на задълбочено историческо проучване на автора в земите на Странджа планина както в българската, така и в турската ѝ част. С помощта на древни истории, митове и легенди, впечатляващи археологически артефакти, нови шокиращи открития и интересно пресъздаване на фолклорното наследство Людмила Филипова разказва историята на една от най-мистичните планини в света. Разкрива и връзката ѝ с българските традиции, тракийското наследство и култура и с уникалните гени, които носим всички ние.
Документалното майсторски се преплита с фикцията в този роман и авторът ни прави свидетели на приключения и загадъчни обрати и на раждането на една красива любовна история. Аяна и Елия са млади и с чисти души. И докато се опознават, влюбват се един в друг и се опитват да спасят бъдещето на рода си, те ни пренасят в тайнствения свят на нестинарите и на орфическите мистерии, разкриват ни красотата на самодивските обреди и силата на природата, в която са вярвали траките. Откриват в планината и изчезнал древен град, чиито жители още пазят тайна, която може да промени света.
376 pages, Paperback
Published January 1, 2021
10 people are currently reading
134 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 35 reviews
July 12, 2021
Темата е интересна, но честно казано останах разочарована от начина, по който е развита. В старанието си да обхване голям кръг от знания, авторката се е изгубила в собствените си думи. А, би могло да се получи доста интересно четиво.
September 13, 2022
На мен не ми хареса. Започва обещаващо, но после се появяват едни безкрайни повторения на описаните обичаи и легенди, които просто развалят цялото удоволствие от иначе добрия замисъл на книгата. Похвален е трудът, който Филипова е вложила в проучване на тракийската история и странджанската местност, но това не ми беше достатъчно. Главните герои ми се сториха плоски, а някои образи бяха напълно излишни и въобще не пасваха на книгата. През цялото време уж се случваше нещо, ама в крайна сметка не се случи нищо. Общо взето след първите 50 страници вече нямах търпение да я приключа, за да започна да чета нещо друго. Определено останах разочарована.
February 4, 2022
Да четеш Людмила Филипова не е само удоволствие. Това е вълшебно пътуване, пренасяне в нови не до там познати светове. Винаги съм се възхищавала на умението ѝ да разказва и да обогатява читателя с история. Прочетох „Където се ражда слънцето” и повлияна от прекрасния разказ, и изказ, пожелах да отида там. Да посетя всички тези мистични места, да вдишам въздуха на Траке и да попия магията на Аяна.
March 12, 2023
Ходила съм на повечето места описани в книгата - М.Търново,с.Бръшлян,връх Голямо Градище,Бастет, и действително местността е богата на мистика и поверия.
Но самата книга ми си искаше да е по-художествена. За съжаление авторката се е изгубила в безкрайни описания на места, ритуали, исторически факти и в крайна сметка се е получило нещо като сборник за "Мистичната Странджа". А снимковия материал само засилва още повече това чувство.
Имаше идея в замисъла на авторката, можеше да се развие още сюжета около международните обири и някак оттам да се започне разплитането. В крайна сметка нищо интересно не се случи. Разследващата полицайка толкова много пъти ставаше сутрин и палеше цигара на терасата, а вечер пиеше яко и се терзаеше за някаква любов, която имало ли я е, нямало ли я е, никой не разбра, пък и на никой не му пука, просто нямаше място там за това.Много много повторения...
А тия обяснения под линия, които отиваха и над линията, чак и те се повтаряха хиляди пъти. Адски досадно! Жалко за хубавата идея.
Но самата книга ми си искаше да е по-художествена. За съжаление авторката се е изгубила в безкрайни описания на места, ритуали, исторически факти и в крайна сметка се е получило нещо като сборник за "Мистичната Странджа". А снимковия материал само засилва още повече това чувство.
Имаше идея в замисъла на авторката, можеше да се развие още сюжета около международните обири и някак оттам да се започне разплитането. В крайна сметка нищо интересно не се случи. Разследващата полицайка толкова много пъти ставаше сутрин и палеше цигара на терасата, а вечер пиеше яко и се терзаеше за някаква любов, която имало ли я е, нямало ли я е, никой не разбра, пък и на никой не му пука, просто нямаше място там за това.Много много повторения...
А тия обяснения под линия, които отиваха и над линията, чак и те се повтаряха хиляди пъти. Адски досадно! Жалко за хубавата идея.
October 9, 2021
Аз ли четях бавно, или просто ми се струваше, че чета едно и също. Просто не можах да издържа до края. На средата на книгата директно отидох на последната глава и разбрах, че нищо не съм изпуснала.
Харесвам други книги на Людмила, затова имах големи очаквания към тази, но останах разочарована.
Адмирации, все пак, за интересните факти и снимки.
Харесвам други книги на Людмила, затова имах големи очаквания към тази, но останах разочарована.
Адмирации, все пак, за интересните факти и снимки.
January 13, 2022
Добра идея, но не ми хареса как е развита. Разочароваща книга. Особено след като бях възхитена от първите книги на Л. Филипова, които изчетох- “ Анатомия на илюзиите”, “Червено злато”, “Войната на буквите” та дори и “Мастиленият лабиринт”. Какво се случва с авторката??? Тази книга напомня на отговор на литературен въпрос на седмокласник. Съжалявам и се надявам, че авторката ще се върне към завладяващия начин на писане на романи.
July 21, 2021
Съжалявам ,колебах се между 1 и 2 звезди, но едвам издържах до финала
January 27, 2023
Чета отзивите на другите читатели и си мисля, ние една и съща книга ли сме чели? Романът е толкова интересен и те пренася в съвсем друг свят, толкова далеч от това, на което сме свикнали в днешно време. Авторът предоставя също така отличен поглед в културата и живота на едно малко известно общество - жителите на Странджа. До такова изящество се преплита история с фикция, че се чудеш накрая кое наистина се е случило и кое си го е измислил авторът. Давам 5 зведи само защото не мога да дам повече, а много ми се ще. Неслучайно Людмила Филипова ми е най-любимият български автор! Винаги успява да ме възхити!
August 12, 2021
Книгата беше много богата откъм фактология и снимков материал относно траките. Темата ме вълнува и тук открих нови знания. За съжаление има много повторения, които в един момент започват да дразнят читателя и говорят за лоша редакторска работа. Личи си, че авторката е бързала да завърши книгата, защото много от диалозите бяха абсурдни и сковани и имаше доста оскъдни описания. Яд ме е, че тема с такъв потенциал не е използвана максимално, но все пак препоръчвам книгата на хора с жив интерес към траките.
December 1, 2023
Ревюто на тази книга доста ще напомня това, което оставих за „Мастиленият лабиринт“, само дето оценката, ще е още по-ниска.
Тези близо 400 страници са едно голямо разочарование за мен.
Ще започва първо с нещо позитивно - Людмила Филипова иска да популяризира позабравената тракийска история. Това е прекрасно. Много се е постарала, за да предостави голям обем от информация.
Но точно там е проблема. Има много история и никакво действие. Героите в 95% от времето стоят и си преразказват истории. Това е! Има 2-3 сцени, в които реално се случва нещо. Уви същите са смехотворни.
Тази „екшън“ сцена по време на ритуала (който не е ясно как и защо се случи, нито какви сили се придобиха с него, но както и да е) е неописуема! Беше като взета от някоя пародийна комедия!
Героите – Аяна и Елия останаха далечни и неразбрани. Любовната им история, ако може да го наречем така, е недостоверна и насилена. Светлана е прототип на американското ченге – постоянно пуши, налива се ежедневно с уиски и се самосъжалява. А ако може някой да ми каже защо беше нужен този Александър?!
В заключение, книгата ми беше скучна. Това е втора книга, която чета от автора, и двете са написани еднотипно - прекалено много се набляга на миналото, без нищо в настоящето, прекалено много „суха материя“ и малко динамични сцени.
Тези близо 400 страници са едно голямо разочарование за мен.
Ще започва първо с нещо позитивно - Людмила Филипова иска да популяризира позабравената тракийска история. Това е прекрасно. Много се е постарала, за да предостави голям обем от информация.
Но точно там е проблема. Има много история и никакво действие. Героите в 95% от времето стоят и си преразказват истории. Това е! Има 2-3 сцени, в които реално се случва нещо. Уви същите са смехотворни.
Тази „екшън“ сцена по време на ритуала (който не е ясно как и защо се случи, нито какви сили се придобиха с него, но както и да е) е неописуема! Беше като взета от някоя пародийна комедия!
Героите – Аяна и Елия останаха далечни и неразбрани. Любовната им история, ако може да го наречем така, е недостоверна и насилена. Светлана е прототип на американското ченге – постоянно пуши, налива се ежедневно с уиски и се самосъжалява. А ако може някой да ми каже защо беше нужен този Александър?!
В заключение, книгата ми беше скучна. Това е втора книга, която чета от автора, и двете са написани еднотипно - прекалено много се набляга на миналото, без нищо в настоящето, прекалено много „суха материя“ и малко динамични сцени.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 6, 2023
У-ф-ф-ф... Нескопосан миш-маш от плоски герои и диалози, магически реализъм, шпионски елементи (вероятно гледани по телевизията) и българска история.
Главните герои са малоумни. Задават малоумни въпроси. Абсолютно излишна „любовна“ история. Крадци, спускащи се от въжета в музей? Камери, носени от „обучени соколи“? По-скоро ще седна да гледам „Мисията невъзможна“. А намирам екшъните за изключително глупави.
Не ми пукаше и за „връзката“ между Светлана Георгиева и бившия и. Пълнеж за страници.
Цялата „книга“ е brain dump на информация за местности и пещери. Наративът върви между художествен и фактологичен, при което е сменяла и времената, което също не прави комплимент. Човек не може да разбере роман ли чете, или научнопопулярен справочник.
Цялата такава информация е много по-добре поднесена в ��ътеписите на Николай Нинов, например, както и в публикациите на Георги Мишев и в труда му „Антични следи в магически обреди от българските земи“.
Освен това оставам с впечатлението, че потокът на мисълта на авторката е вървял само и единствено по бележките, които си е водила по време на проучването; искам да кажа, че са едва ли не дословно преписани в книгата, но това е просто мое лично наблюдение, може и да греша. Просто беше трудно да не се забележи при положение, че изсипването на информация се случваше пак и пак. И пак.
Има някакви „воини“, дето не става много ясно какво правят, както и, разбира се, „пророчество“, ‘щото без пророчество фентъзи не се пише.
Намеците, че Атлантида е под Черно море (съответно това прави траките атланти) и че след „потопа“ са се изтеглили в Египет/Месопотамия/Шумер и са основали ШУМЕРСКАТА цивилизация, са трагикомични. Баст е погребана под Странджа, разбира се (дотегна ми да чета за Людмила Живкова; всичко, което може да се разбере, за когото е интересно, го има в няколко репортажа в интернет). Когато прочетох, че ръкописът на Войнич също бил тракийски, ченето ми увисна. (Освен това, обяснението какво представлява ръкописът в бележка под линия подозрително напомня на първите няколко абзаца на страницата му в Уикипедия).
Има една, така да се каже, „свобода“, която е позволена, когато се пише фентъзи. Тя заявява, че пишещите могат да си играят с и да комбинират различни идеи, за да получат нова и оригинална мисъл. Това е единственото обяснение, което мога да дам на гореизброените неща. Но някак не се е получило, а и се съмнявам, че фигурира с тая цел.
Беден стил на писане. Повторения. Граматически неточности (напр. „за който“ вм. „за когото“). Залели са книгата с бележки под линия, понякога заемащи по-голямо място на страницата от самия роман. (И, между другото, ако искам да науча кои са най-новите открития в сферата на квантовата физика, ще се обърна към съответните научни журнали, а не към българската художествена литература).
Въобще... поредното творение, възвеличаващо ни като най-древния и най-велик народ FUCKIN’ EVER. Патриотизъм, обилно поръсен с тъпани и гайди. Нищо чудно, че е вървежно.
До гуша ми е дошло.
Главните герои са малоумни. Задават малоумни въпроси. Абсолютно излишна „любовна“ история. Крадци, спускащи се от въжета в музей? Камери, носени от „обучени соколи“? По-скоро ще седна да гледам „Мисията невъзможна“. А намирам екшъните за изключително глупави.
Не ми пукаше и за „връзката“ между Светлана Георгиева и бившия и. Пълнеж за страници.
Цялата „книга“ е brain dump на информация за местности и пещери. Наративът върви между художествен и фактологичен, при което е сменяла и времената, което също не прави комплимент. Човек не може да разбере роман ли чете, или научнопопулярен справочник.
Цялата такава информация е много по-добре поднесена в ��ътеписите на Николай Нинов, например, както и в публикациите на Георги Мишев и в труда му „Антични следи в магически обреди от българските земи“.
Освен това оставам с впечатлението, че потокът на мисълта на авторката е вървял само и единствено по бележките, които си е водила по време на проучването; искам да кажа, че са едва ли не дословно преписани в книгата, но това е просто мое лично наблюдение, може и да греша. Просто беше трудно да не се забележи при положение, че изсипването на информация се случваше пак и пак. И пак.
Има някакви „воини“, дето не става много ясно какво правят, както и, разбира се, „пророчество“, ‘щото без пророчество фентъзи не се пише.
Намеците, че Атлантида е под Черно море (съответно това прави траките атланти) и че след „потопа“ са се изтеглили в Египет/Месопотамия/Шумер и са основали ШУМЕРСКАТА цивилизация, са трагикомични. Баст е погребана под Странджа, разбира се (дотегна ми да чета за Людмила Живкова; всичко, което може да се разбере, за когото е интересно, го има в няколко репортажа в интернет). Когато прочетох, че ръкописът на Войнич също бил тракийски, ченето ми увисна. (Освен това, обяснението какво представлява ръкописът в бележка под линия подозрително напомня на първите няколко абзаца на страницата му в Уикипедия).
Има една, така да се каже, „свобода“, която е позволена, когато се пише фентъзи. Тя заявява, че пишещите могат да си играят с и да комбинират различни идеи, за да получат нова и оригинална мисъл. Това е единственото обяснение, което мога да дам на гореизброените неща. Но някак не се е получило, а и се съмнявам, че фигурира с тая цел.
Беден стил на писане. Повторения. Граматически неточности (напр. „за който“ вм. „за когото“). Залели са книгата с бележки под линия, понякога заемащи по-голямо място на страницата от самия роман. (И, между другото, ако искам да науча кои са най-новите открития в сферата на квантовата физика, ще се обърна към съответните научни журнали, а не към българската художествена литература).
Въобще... поредното творение, възвеличаващо ни като най-древния и най-велик народ FUCKIN’ EVER. Патриотизъм, обилно поръсен с тъпани и гайди. Нищо чудно, че е вървежно.
До гуша ми е дошло.
January 3, 2022
Интересна история, поднесена интригуващо.
Подразниха ме повторенията. Не разбрах ролята на Александър - през цялото време очаквах той да е лошият герой.
И да, можеше да е още по-интересно!
Подразниха ме повторенията. Не разбрах ролята на Александър - през цялото време очаквах той да е лошият герой.
И да, можеше да е още по-интересно!
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 26, 2022
Книгата ми попадна съвсем ненадейно. Обърнах я, изчетох задната страна и се реших да я прочета.
Интересна е. Нямах познания за Странджата и намирах информацията за нова, интригуваща и подкрепена визуално - със снимки, което за мен лично си е един плюс. За съжаление героите и сюжета са създадени, за да се каже цялата тази информация, не обратното, което е голям минус, защото виждам как можеха да се вплетат. Героите са измити страници, които като грамофонна плоча изрецитирваха точната информация, която ни трябва. На нас - читателите. И на всички въпроси се отговаряше почти веднага, а действията ставаха за една глава и в крайна сметка всичко изглеждаше като написано от малко момиче, което иска да си каже всичките идеи от раз и не търпи да не изгледа целия сериал за една вечер. Въпреки това тази книга се отличава и затова давам 5 звезди. Също така предполагам, че героите имат дълбочина, но така и не се разбра в книгата.
Имам и няколко въпроса към авторката и евентуално ми се чупеше логиката там (това е спойлер):
- как онова племе се беше запазило дълбоко в планината? Колко хора точно са били, че като са се изженили помежду си, не са изчезнали напълно?
- Аяна всеки път ли ще слуша какво се очаква от нея или сега като има Траке зад гърба си е придобила характер? Също така Аяна за мен изпълняваше ролята на "съд"
- Мисля, че учен и то физик ще знае, че трябва да си изхвърли телефона, за да не го проследят.
- Мисля, че същия физик не би застрелял така асистентка, с която е работил години, защото го е страх.
- Фриц беше супер!
Интересна е. Нямах познания за Странджата и намирах информацията за нова, интригуваща и подкрепена визуално - със снимки, което за мен лично си е един плюс. За съжаление героите и сюжета са създадени, за да се каже цялата тази информация, не обратното, което е голям минус, защото виждам как можеха да се вплетат. Героите са измити страници, които като грамофонна плоча изрецитирваха точната информация, която ни трябва. На нас - читателите. И на всички въпроси се отговаряше почти веднага, а действията ставаха за една глава и в крайна сметка всичко изглеждаше като написано от малко момиче, което иска да си каже всичките идеи от раз и не търпи да не изгледа целия сериал за една вечер. Въпреки това тази книга се отличава и затова давам 5 звезди. Също така предполагам, че героите имат дълбочина, но така и не се разбра в книгата.
Имам и няколко въпроса към авторката и евентуално ми се чупеше логиката там (това е спойлер):
- как онова племе се беше запазило дълбоко в планината? Колко хора точно са били, че като са се изженили помежду си, не са изчезнали напълно?
- Аяна всеки път ли ще слуша какво се очаква от нея или сега като има Траке зад гърба си е придобила характер? Също така Аяна за мен изпълняваше ролята на "съд"
- Мисля, че учен и то физик ще знае, че трябва да си изхвърли телефона, за да не го проследят.
- Мисля, че същия физик не би застрелял така асистентка, с която е работил години, защото го е страх.
- Фриц беше супер!
August 30, 2022
Хубава идея за книга, но доста посредствено, даже пошло изпълнение. Не вярвам, че наистина книгата е минала редакция. Защото ако беше, най-малкото нямаше да ги има тези безкрайни повторения на вече изложени факти. Под линия няколко пъти се обясняват едни и същи неща. Също така многократно се правят препратки към някои от предишните книги на авторката, което намирам за натрапчива реклама.
Образите са безплътни, вяли, някои от тях са напълно излишни. Възрастен човек от село разказва в невероятен детайл, на книжовен български, използвайки не малко термини, за експедицията на Людмила Живкова през 1981 година? Наистина ли? Не е реалистично.
Освен това, как баба, живееща в пещера, в пълна изолация от модерния свят, в който живеем, ще знае какво представляват дълбоководни челници и маски за виждане под вода, че да предупреди Аяна и Елия, че ще им бъдат нужни? И още нещо, как те двамата изведнъж придобиват същите тези приспособления сред провизиите си?
Имах чувството, че книгата е писана на части, разпокъсано и без много мисъл. Преписани факти от тук и от там, становището на този и този професор, няколко легенди, няколко разказа на баби или дядовци от района на Странджа и немалко количество модерен чиклит (визирам отношенията Аяна-Елия и Светлана-Александър) .
Жалко наистина. Имало е накъде да се развие и действието, и сюжетът, но това е една зле преписана и после съшита история.
Образите са безплътни, вяли, някои от тях са напълно излишни. Възрастен човек от село разказва в невероятен детайл, на книжовен български, използвайки не малко термини, за експедицията на Людмила Живкова през 1981 година? Наистина ли? Не е реалистично.
Освен това, как баба, живееща в пещера, в пълна изолация от модерния свят, в който живеем, ще знае какво представляват дълбоководни челници и маски за виждане под вода, че да предупреди Аяна и Елия, че ще им бъдат нужни? И още нещо, как те двамата изведнъж придобиват същите тези приспособления сред провизиите си?
Имах чувството, че книгата е писана на части, разпокъсано и без много мисъл. Преписани факти от тук и от там, становището на този и този професор, няколко легенди, няколко разказа на баби или дядовци от района на Странджа и немалко количество модерен чиклит (визирам отношенията Аяна-Елия и Светлана-Александър) .
Жалко наистина. Имало е накъде да се развие и действието, и сюжетът, но това е една зле преписана и после съшита история.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 27, 2021
Темата и историята са много интересни и ме грабнаха още от първите редове. Не мога да скрия обаче, че очаквах повече. Имах усещането, че книгата е писана по време на една хубава екскурзия в Странджа и околностите. Също така не мога да скрия и недоумението си от откровените професионални неточности, който неясно как, са одобрени от изявени юристи и професионалисти от правоохранителните органи. Не я препоръчвам.
January 10, 2022
2.25☆
Книгата имаше потенциал да бъде много добра, но той не беше доразвит.
Твърде много повторения и плоски, повърхностни персонажи.
Художественият сюжет и науката би трябвало да се преплитат по един вълнуващ начин в книгата, но на мен ми беше по-скоро объркващо и дразнещо. Определено е вложено много време в събиране на информация, която обаче не е добре поднесена към читателите. Смятам, че ако книгата беше изцяло научнопопулярен текст, щеше да ми допадне повече.
Книгата имаше потенциал да бъде много добра, но той не беше доразвит.
Твърде много повторения и плоски, повърхностни персонажи.
Художественият сюжет и науката би трябвало да се преплитат по един вълнуващ начин в книгата, но на мен ми беше по-скоро объркващо и дразнещо. Определено е вложено много време в събиране на информация, която обаче не е добре поднесена към читателите. Смятам, че ако книгата беше изцяло научнопопулярен текст, щеше да ми допадне повече.
July 25, 2024
След като прочетох “Войната на буквите”, нямаше как да не прочета и “Където се ражда слънцето”. И двете книги започнах без никакви очаквания, че ще бъдат толкова интересни.
Людмила Филипова, много умело ни потапя в историята на траките, и мистериите на Странджа планина. Докато четеш и ти се иска да се пренесеш на всички описани места-просто отиваш в друг свят.
Препоръчвам с две ръце, ако се интересувате от история.
Людмила Филипова, много умело ни потапя в историята на траките, и мистериите на Странджа планина. Докато четеш и ти се иска да се пренесеш на всички описани места-просто отиваш в друг свят.
Препоръчвам с две ръце, ако се интересувате от история.
February 8, 2022
Много съм доволна от тази книга! Обхваща ужасно интересни теми за мен, история, митология, български фолклор и вярвания , обичаи… Странджа е магическа планина и крие ужасно много тайни. Тук в действителност усещаш цялата магичност и мистерия! Единственото, което не ми хареса , “черните сили” или “ лошите” , прекалено измислени и нереални ги усетих като присъствие.
Инааче си заслужава на 100%!
Инааче си заслужава на 100%!
August 5, 2022
Адмирации за гигантския труд и отдаденост, който авторката е вложила в събирането и вплитането на знанията в романа. За българите (колкото и малка част да са), които са готови да отворят съзнанието си, да отключат сетивата си и имат смелостта да започнат да задават правилните въпроси - си е заслужавало!
February 8, 2025
Това е първият ми досег с творчеството на автора. Много ми допада стилът на писане и съчетаването на късчета история и художествена фикция (любителите на Дан Браун даже биха намерили сходство).Зад този роман седи много часове проучвания, което си личи във всеки детайл на книгата.
Самият сюжет е свързан с древните траки, техните обреди и как тяхното древно знание е достигнало до наши дни.
Самият сюжет е свързан с древните траки, техните обреди и как тяхното древно знание е достигнало до наши дни.
August 19, 2024
The story had to be interesting and there are some elements based on facts but the style, the language is quite poor. Not to mention some grammar mistakes and logical nonsense sequences. If no other things to do could be red.
September 18, 2021
Разочарована съм. Очаквах нещо стойностно, а това е посредствен роман, пълен с повторения, недомислици и празни диалози, които не водят до нищо
October 13, 2021
Не лош сюжет, слабо изпълнение
December 12, 2021
Добър замисъл, мащабно проучване на факти, легенди и обичаи, но твърде неубедително развитие на главната сюжетна линия и твърде много "deus ex machina"
January 10, 2022
Темата е изключително интересна, но романът е недоизпипан. Много от поясненията се повтарят поне по два пъти. Фактите са като нахвърляни с лопата.
October 6, 2022
Останах разочарована!
March 26, 2023
Доста скучна книга. Давам три звезди за последните 100 страници от книгата и за положения труд.
October 8, 2023
Страхотна творба. Поклон към всички замесени лица.
December 5, 2023
Първи сблъсък с авторката, ще бъде и последен! Усещането, което ми остана след прочитане на книгата е, че е написана плоско.
June 26, 2024
Харесвам книгите й, но този път си разочаровах. Давам 3 звезди заради проучването, легендите, идеята, но сюжетът е вкисната боза...
Displaying 1 - 30 of 35 reviews