Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там. Не е пътеводител, не е наръчник, не е пътепис, не е албум за снимки, а всичко това заедно. Но най-вече е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички традиционни и недотам известни туристически маршрути. Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо“ не е реклама. Ваканция е тази книга. Веселина Седларска
Кой е най-хубавият плаж в Гърция? Къде е подходящо за почивка с деца? Кой остров посреща гостите си най-сърдечно? „Гръцко синьо“ дава отговор на тези и много други въпроси.
Трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности...
Но този „Не съвсем пътеводител“ съдържа не само златни плажове, фотогенични залези и практична информация за туриста. В него има и вендети, тюлени, политически убийства, вулкани и земетресения, котки, любовна история, корабокрушения; чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.
Може би проблемът е, че тази книга не става за аудио, но по някаква причина я има. От друга страна не бих седнала да чета за Гърция. Слушах около 2/3 от книгата, преди да тръгна за първи път за там. Това, което видях в Парга, мисля че го нямаше в книгата. Ужасяваща жега, безкрайни камъни и бетон, липса на зеленина и отчайващи баири. Плажът ужасно мръсен, ама ужасно. За мен е един пътеводител или като туристически блог, но за човек, който не е обикалял, няма как да запомни кое къде и какво има там. Стори ме се, че Анита Димитрова говори леко високомерно и пренебрежително за туристите, които са скапали дивото в Гърция, но в крайна сметка тя също е един турист в Гърция. Или както казват американците - ако не си част от решението, ти си част от проблема. Мисля, че книгата е съкровище и наръчник за всеки българин, който ходи единствено и само в Гърция. Аз също бих отишла пак.
"Не съвсем пътеводител" е подзаглавието на книгата. Да, но преди всичко пътеводител - е моето скромно мнение. Да, хареса ми, но... Очаквах повече лично отношение, което би създало отношение към Гърция за непредубедения читател, познаващ много малко тази страна от лични посещения и впечатления. Очаквах повече живот между страниците на тази книга. Очаквах да усетя духа на Гърция. Безбройните и неразпознаваеми имена на плажове, градчета, островчета, таверни, не предполагат да усетиш Гърция. Вероятно в съчетание с упътванията как можеш да стигнеш до конкретното място, какво да очакваш като настаняване, храна, цени, биха били полезна информация за човек, търсещ място за посещение в Гърция, но...всичко това прави книгата пътеводител. А аз очаквах нещо "не съвсем пътеводител". И въпреки това, не съжалявам, че предприех това "пътуване" до Гърция между страниците на "Гръцко синьо".
Изключително интересен пътеводител - изпъстрен с богат снимков материал и много интересна и полезна информация.
Като човек, който в по-голямата си част пътешества из страниците на книгите ми беше наистина интересно да разбера повече за тези така красиви гръцки острови. А пък тези, които искат да ги посетят на живо ще бъдат добре подготвени какво да очакват и какво да търсят. Авторката споделя всичко, които е открила и научила по-време на своите пътувания и прави съпоставка какво се е променило към днес. Не знам дали целенасочено или пък съвсем спонтанно, но мога да кажа, че в началните изречения за всеки един остров усрях да науча по един интересен факт. След това как може да се стигне до него, какво да очакваме там, като отношение, кухня или пък исторически и разбира се най-големият поглед е към плажовете. Такива, които са вече открити и комерсиализирани или трудно достъпни и неоткрити все още за масово ползване. Също така и от към цени и подходящо време за посещение може да получим информация.
Това което ми направи впечатление и си потвърдих на себе си и донякъде ме подразни, но то важи и за други места, не само за тези острови е какъв КОНСУМАТОР е станал човек! Стигнах до извода, че доста от островите са загубили индентичността си, традициите си, спокойствието и добротата на населението и са избрали комерсиалното, бързата печалба, модерното строителство и кухня. Колкото повече авторката се отделяше от сушата, от Атина, абе от цяла Гърция и стигаше до най-далечните острови, толкова се усещаше тази истинска и неупорочена страна, но й както споделя - колко ли ще успеят да издържат преди камерсиалното да дойде и там?!
Тази книга за пореден път ми доказа, че навсякъде в Гърция е красиво и има страхотни места, включително така наречените hidden gems. Не особено подробно описание има на местата на първия ръкав на Халкидики - Касандра, но ние, българите, достатъчно обстойно ги обикаляме всяко лято. Вече си харесах нови гръцки дестинации, които да посетя през 2022-а!
Точно както си го е определила - не съвсем пътепис, не съвсем пътеводител, но – съвсем пълно с мили и хубави работи за Гърция! Предимно откъм синьото ѝ лице. По-оскъдно – откъм планините, каньоните и историческите подробности. Съдейки по съвпаденията с моите лични впечатления от местата, по които съм бил, може да ѝ се има доверие и за местата, на които не съм бил. Цаконският език около Леонидио наистина е само за напреднали по темата. И комитаджийското поведение на кореняците жители на Мани. Водя си бележки внимателно. За Сифнос и Серифос например. И за Милос и Аморгос. Единственият кусур е, че го е писала по време на ковида и … го е споменала. Веднага възниква съмнение на кое от описаното може да се разчита, че е трайно, и кое – преходно. С пожелание да стигне и до Корфу, Самотраки и Додеканезите! И да открие, че освен със самолет и ферибот, островите са достъпни и с частна (или наета!) лодка. С платна или мотор.
Приятно четиво, пълно с невероятни снимки и информация, която те отвежда в южната си съседка. Определено ще ми е помощник при организирането на следващите пътувания в Гърция.
Много повече от пътеводител, разгръщам я често, и не ме е подвела при последните три гръцки пътешествия 💙 Бих искала да имам по един такъв 'съветник' за всяка една дестинация.
Случайно попаднах на книгата докато търсех какво да слушам по време на едно дълго пътуване. Така и не я дослушах - реших, че трябва да я разлистя физически с всичките й снимки, за да мога наистина да се пренеса на местата, за които разказва.
Мисля, че авторката е постигнала в баланс между пътеводител и не-пътеводител, може би все пак с лека доминация на пътеводителя. От друга страна обаче, ако човек бъде дотолкова запленен от някое място и реши да го посети - би било полезно да има базисна информация и насоки за пътуването, които се намират на страниците.
Като цяло книгата успешно ме пренесе в топла и слънчева Гърция и от време на време си я препрочитам. Снимките, заради които си взех хартиенто издание, наистина са прекрасни - освен че самите места, които са заснети, са красиви, личи си, че и човекът зад обектива има поглед за красивото. Единственото, което ми липсва (поне в първото издание е така), е липсата на карта. За много от островите или регионите, които се описват, се налагаше да си търся карта на Гърция, за да се ориентирам по-добре къде са и всеки път си мислех колко по-удобно щеше да е просто да има една карта в началото на книгата.
Гърция определено не беше след топ дестинациите ми, но тази книжка промени това. Доста интересни факти и препоръки, без да бъдат спестени и негативите.