Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с любопитство и с изострени сетива към света.
Родена е на 9 юли 1929 г. в гр. Сливен като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката — домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941-1942 г.), а в централния печат — през 1946-47 г.
През 1952 г. завършва руска филология в Софийски университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Националното радио (1951-1955 г.) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956-1958 г.) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.
Работи още в литературното списание „Септември“ (1959-1975 г.) и в списание „Отечество“ (1975-1986 г.). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в съюзите на журналистите и преводачите. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.
Книги от Станка Пенчева:
Пълнолетие (стихове, 1952) Опъната струна (стихове, 1957) Кладенецът на птиците (стихове, 1960) Вселена (стихове, 1964) Земя на огньовете (стихове, 1965) Горчива билка (стихове, 1966) Ябълковата градина (стихове, 1967) Есенно сияние (стихове, 1968) Моята власт (стихове, 1970) Пясъчна лилия (стихове, 1972) Избрана лирика (стихове, 1973) Хляб и сол (стихове, 1973) Човек за човека... (публицистика, 1976) Планета за двама (стихове, 1977) Избрана лирика (1979) Без свидетели (стихове, 1982) Недовършен свят (стихове, 1982) Помежду им – ела тънковита (публицистика, 1982) Разкопки (стихове, 1984) Сезонът на загубите (стихове, 1986) Многоликата (стихове, 1986) И тече през мен реката (публицистика, 1988) Родената на прага (избрани стихове, т. I, 1989) Гола душа (избрани стихове, т. II, 1989) Опит за бягство (стихове, 1992) Къща от думи (стихове, 1995) Мили бате... (повест за деца, 1995; Второ допълнено издание – 2002)Градините на любовта (избрана любовна лирика, 1996) Дървото на живота (документална проза, 1999) Старомодни стихове (2002) Отвън – отвътре (стихове, 2002) Незабрава (избрани стихотворения, 2004) Преддверие (2006) „Зелената Жози”, детска (2007) „Дървото на живота”, мемоари, прераб. издание (2008) „Тук съм”, спомени в два тома (2008)
Майка ми я подари за десетия рожден ден - до ден днешен остава една от най-любимите ми книжки. Напомня ми за скъпите спомени от годините, в които прекарвах лятото при баба и дядо на село и всеки ден беше повод за ново приключение, така както е и при дакела Джери ♥
„Мили бате!… Писма на един дакел“ е от онези редки книги, които устояват на времето не заради модата, а заради топлината и непринудената мъдрост, с която са написани. Детската повест на Станка Пенчева, появила се за пръв път през 1995 година, не само вдъхновява телевизионна адаптация на БНТ, която мнозина родители помнят с умиление, но и продължава да живее в нови издания вече близо три десетилетия. Пето поред издание, отново под грижата на „Жанет 45“, ни връща към историята на дакела Джери, в съпровод на прекрасните илюстрации на Костадин Костадинов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
+ Симпатични писма с на моменти много свеж език, които запознават градските деца с разни селски (и не само, има и цирк) реалности и събития.
- Момченцето кученце да се влюби в момиченцето кученце и да си станат гаджета ми беше излишно, както обичайно ми е излишна такава линия в детските книги. - На два пъти имаше откровени прояви на расизъм – циганетата (деца!) не стига, че са крадливи, ами в устата на дакела са сложени думите "Момче като момче, но миришеше много особено". По-нататък пак дакелът си представя как се задават "каруци, пълни с мургави хора, грабват Иринчето, а то пищи "Мамо! Мамо!". Не съм ги цензурирала, прочетох ги и ги използвах, за да обясня проблема, но определено оставят много гаден вкус.
Най-четените произведения за деца са тези, които разказват за нещата от живота. Които показват реалността такава, каквато е. Които не се плашат да въведат детето в свят, в който съществуват болката, тъгата, измяната, болестта и смъртта. Които показват пъстротата на живота, грозното в красотата и красивото в грозотата. "Писма на един дакел" е такава книжка и точно затова още много поколения ще израстват с нея.
То сигурно е интересна книга за други , но просто аз като я четох не ми хареса толкова идеята ми харесва просто аз изобщо не внимавах и сигурно за това не ми хареса .