Все повече ми харесва да се разхождам сам

by Димитър Ганев, Христо Гочев (Illustrator)

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

52 pages, Paperback

First published January 1, 2021

About the author

Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Завършва 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” и в момента живее във Виена, където е студент във Виенския университет. Пише от ранна детска възраст. Печелил е първа награда в множество литeратурни конкурси, сред които за най-добър разказ на „Списание Едно”, на книжарници „Хеликон”, на Българското национално радио, на фондация „Братя Мормареви”, на списание „Пламък” и др.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

***
Някога - съвсем доскоро всъщност -
само към един момент се връщах:
когато тръгна, нарамила лицето си,
захвърлила последните си жестове
на масата в средата на градината
през не знам си кой си топъл месец
и затръшна шумно тежката врата
на въздуха, посинял от изречения,
и как помислих малко и останах,
упоен от сладостта на поражението,
разкоша на провала, целостта му,
за да го изуча и запомня, за да мога
там (понякога) да се завръщам -
доста често всъщност.
***

[Georgi · Rating 5 out of 5]

Една от най-добрите стихосбирки, които съм чел в последно време.

[Plamena Kozhuharova · Rating 5 out of 5]

Тази малка книжка е елегия в детайл.

Връща към онова притаено в паметта място, в което живеят стари истории. Но и напомня за неотменимото "тук и сега", с блуждаещата тъга, проникнала дните.

Изказване на неадекватното усещане, че си останал без себе си, когато си останал без някого. И още по-неадекватното след него - отлива на болката, полу-забравата.

Съвсем като да се намериш сред думите на Димитър Ганев.

[Габриела Манова]

Мисля, че тази му книга е с една идея по-смирена от първата му стихосбирка. С това ме спечели. И с „Няколко изпитани начина да утешаваш“.

[Димитър Кирилов · Rating 5 out of 5]

"Старая се вече да подражавам във всичко -
плаши ме мисълта, че някой жест
може да бъде само мой.
Съвсем естествено е да не се задържам никъде,
инстинктът ми е да си тръгвам -
а и друго има:
ужасява ме идеята да довърша нещо,
не харесвам просторни помещения,
всеки повод за размисъл ме натъжава,
всяко спокойствие ме изпълва с недоверие:
отдавна вече нищо не губя, нищо не печеля,
а се стремя да се превърна просто в съвпадение
между себе си и това, което ми се случва."

[Nadezhda Trichkova · Rating 4 out of 5]

“Сега, когато се опитвам да очертая
границите между мен и това, което ми се случва”

“Друго какво - този град е изприказван.
За по-неприятно чувство не зная:
да няма какво да разкажеш”

“помня стадото от кичури, основната идея -
толкова мислих за теб, че забравих как изглеждаш”

“и казваше, че самотата е невъзможна,
защото няма къде да се разположи -
празно пространство не съществува
според елеатите, тоест не мога и да отпътувам
от малката провинция на твоите рамене”

[Mare Nubium · Rating 4 out of 5]

не харесвам просторни помещения,
всеки повод за размисъл ме натъжава,
всяко спокойствие ме изпълва с недоверие:
отдавна вече нищо не губя, нищо не печеля,
а се стремя да се превърна просто в съвпадение
между себе си и това, което ми се случва
-----
за по-неприятно чувство не зная:
да няма какво да разкажеш

[Hrisi · Rating 5 out of 5]

...
Впрочем заподозрях,
че няма и кой знае какво за постигане-
не само тук, а като цяло,
и не е лошо да пропилееш живота си
в много разговори и движения,
в простодушните удоволствия на паметта
и тези на забравата,
в готвене, книги и случайни срещи,
докато не стане като чужд товар за теб.
...

[Ani Cvetkova · Rating 3 out of 5]

"...все по-трудни цели взе да си поставяш:
не да търсиш утеха, а да утешаваш..."

[Antonia · Rating 5 out of 5]

Много готин!
Поезия с нотки на ексистенциална философия.

[Stefani · Rating 2 out of 5]

Добър изказ, но тази книга ми е много претенциозна - има поза, но не и поезия.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Много харесвам поезията на Димитър Ганев! Радвам се, че имам възможността да чета тези честни, мъжки думи.