Никола Делчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов, е български писател, роден на 9 ноември 1914 година в София.
Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
В периода 1947 - 1954 година Павел Вежинов е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година той става главен редактор на списание "Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известният роман за възрастни на Павел Вежинов е "Нощем с белите коне".
Павел Вежинов умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.
Павел Вежинов знае как да ни омае с красиви думи! И двата разказа го доказаха с целия си сюжет. Както описанието на природата, така и междуличностните отношения направо те разтопяват. Затова и толкова бързичко прочетох книгата, просто исках да ми разказва още и още...целия разказ върви като една приказка, няма резки научни наименования, няма грозни команди, но това не прави научната част по-малко интересна или фантастичната по-малко пленяваща. Не исках да свършват и двата разказа, което за мен е достатъчен знак, за да им дам максимална оценка. Темата за отношенията между земляни и извънземни се разглежда в доста научно-фантастични творби и тази книжка ни предава вариант на тяхното положително развитие.
Вежинов още веднъж ни поразява с увлекателността на мислите си, простата, практична мъдрост и многопластово изграждане на герои. По принцип, не съм голям фен на фантастика и затова пристъпих с известно колебание и негативизъм, но никога не съм грешала повече в подхода си, защото това беше просто прекрасно. Ядосана съм само, че свършва толкова скоро, въпреки че е добре замислен и перфектен за историята край. Просто щеше да е огромно удоволствие да бъда потопена в този свят още малко.
Не съм голям фен на фантастиката и подходих резервирано, но книгата е доста увличаща. Павел Вежинов е умел разказвач и нямах търпение да разбера с какво ще се сблъскат пасажерите на Аякс по пътя си. Първата част ми подейства леко подтискащо, но следващите две четох с въодушевление, в унисон с настроението на Сим и останалите герои. Краят също ми допадна.
Доста добра книга! Началото беше уникално и самата история се развиваше много добре до един момент. След това всичко рухна и като цяло се загуби смисъла от развитата история и нейните герои.
Детская фантастика. Написана в советское время, поэтому наполнена социалистическими идеалами. Хотя не исключаю, что и сегодня школьникам очень может понравиться.