Всеки човек има свое тълкуване на света, което все донастройва. А самото тълкуване е вече... философска задача. Така че - всички са философи. И не могат да престанат да бъдат такива, без да престанат да бъдат човешки същества.
Редом с това малък брой хора пишат специални книги по философия. Сред най-добрите от тях са онези, които помагат на обикновения човек да подобрява своята първична, естествена философия за света. Това прави и настоящата книга. Тя е съставена от микроесета - жанр, съчетаващ ерудицията, чудесния стил, хумора и "мъничко светски блясък" от автор, който владее изкуството да вълнува. Микроесета за всеки, който не се отказва да иска да живее все по-мъдро.
Красота и смърт, богатство и самота, любов и кич, късмет и болка, вечност и шарена дреболия, рана и триумф, литературен успех и смях на дивана, поезия и философия, бог и приятелски разговор... - върху всичко това се проектира светлината на един философски поглед и цветовете на лични разкази.
Да мислим за света, подпомогнати от най-добрите идеи на онези, които са разсъждавали за същото преди нас, но без те да пречат на личния ни поглед? Това е приключението в много епизоди, на което ни кани Хавиер Гома.
Хавиер Гома Лансон (по-известен като Хавиер Гома) е испански философ, есеист и писател, дългогодишен директор на най-голямата испанска фондация за култура "Хуан Марч".
Нелош сборник с микроесета, групирани в секции по водещи теми, идеален за “разделно” четене. Гома хваща ежедневието и го слага под философска лупа, за пореден път доказвайки, че и най-малкото действие или бездействие носят по-голям смисъл, отколкото сме свикнали да намираме в забързания делник.
Някои изречения - не знам дали заради превода - бяха поомотани, но като цяло стремежът на автора е да стигне максимално близо до хора, които не са ценители на философията в чистия и вид. Поканата за интроспекция е поднесена приятелски и ненатрапчиво. Отвъд това, Гома ми идва някак твърде консервативен. Истински привърженик на “добрите нрави” и космическата хармония “човек-мироздание” от по-стари времена, която модернизмът в повечето случаи е натрошил на парчета. Има основание в някои от изказванията, а и Гома е далеч от крайности. По някои от темите също така позицията му ми се губеше, и се връщах назад с надежда да разбера каква му е тезата в крайна сметка. Не ме грабна напълно. Но е приятна щипка съзерцателност и повод за преоценка.
Много приятни есета, които често ръчкаха мислите ми към различни посоки. Напомнят много на вестникарските есета на Умберто Еко, тъй като тези преди да бъдат отпечатани в книга са излизали периодично в испанската преса. Гома разсъждава готино, леко и лежерно върху състоянието на обществото, културата, образованието и политика в нашето съвремие, но всяко есе носи интелектуалната тежест на неговата ерудиция и това много ме изкефи. Тъй като напълно осъзнавам, че не съм напълно съм усвоила гъстата текстура на неговите мисли, от време на време си препрочитам бележките и отбелязките, а понякога и отново целите есета и преоткривам нови полета и перспективи.
Reflexiones al alcance de todo el mundo, ensayos cortos de sabiduría profunda. Escrito con una prosa brillante, Javier Gomá consigue hacer pensar al lector con este compendio de pequeños ensayos sobre diversos temas filosóficos. A mi me ha encantado.
Los artículos de Javier Gomá siempre sirven para tender un puente entre su concepto de filosofía y su defensa de la ejemplaridad de la ciudadanía. Con sus microensayos, aborda temas complejos desde un punto de vista reposado y que permiten reflexionar sobre aspectos relevantes de nuestra vida.
P.D: me encanta lo pedantemente listo que es, sin dejar nunca de ser plenamente consciente de ello.
Ensayos de tres páginas acerca de ética, estética, Dios o sociabilidad, entre otros.
"(...) Los novelistas, ¿escriben sus novelas para que las lean sólo otros novelistas? No. Pues de igual forma no hay razón para pensar que un filósofo ha de escribir su literatura para entretenimiento o solaz exclusivamente de otros filósofos como él, enredados en debates librescos."
досега не съм чел сборник с есета, затова и вероятно ми се сториха доста интересни като нещо ново. авторът действително сякаш показва голяма част от консерватизма си в текстовете, въпреки това обаче не смятам, че е натрапчиво. препоръчвам