What do you think?
Rate this book
Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева
146 pages, Paperback
Published January 1, 2021
3 people are currently reading
51 people want to read
About the author
Пенчо Славейков
19 books27 followersПенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на П. Р. Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и поет. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на Славейков при работата му върху "Кървава песен". Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.
След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. - отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците "Остен" и "Целокупна България", а Славейков ги разпространява. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., когато след суспендирането на Конституцията от Александър I Батенберг баща му е арестуван и интерниран. Продължава образованието си в Пловдив. През 1883 Славейков е един от начинателите и водителите на ученическия "смут" в Пловдивската реална гимназия - против лошото преподаване на "предметите" (след като учители като П. Р. Славейков, П. Каравелов и Тр. Китанчев били заменени с "парфюмирани контета и умствено боси "възпитатели"). По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество; бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения - затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат И. С. Тургенев и В. Г. Короленко с "Живи мощи" и "Слепият музикант". В борба с "неволята" Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на "велик учите
След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. - отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците "Остен" и "Целокупна България", а Славейков ги разпространява. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., когато след суспендирането на Конституцията от Александър I Батенберг баща му е арестуван и интерниран. Продължава образованието си в Пловдив. През 1883 Славейков е един от начинателите и водителите на ученическия "смут" в Пловдивската реална гимназия - против лошото преподаване на "предметите" (след като учители като П. Р. Славейков, П. Каравелов и Тр. Китанчев били заменени с "парфюмирани контета и умствено боси "възпитатели"). По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество; бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения - затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат И. С. Тургенев и В. Г. Короленко с "Живи мощи" и "Слепият музикант". В борба с "неволята" Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на "велик учите
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 15, 2021
„Онази, която обичам, обикнал съм я не само защото е хубава, а защото е хубава душата й. Хубава душа е силна душа.“
Значи това било да те обича поет!
Когато среща Мара Белчева през 1903 г., Пенчо Славейков е уморен, не само във физическия, но и в екзистенциалния смисъл. Въпреки дългогодишната политическа кариера на баща му Петко Славейков – председател на Народното събрание и министър, Славейкови, прави им чест, не са богати, и синът Пенчо е принуден да съвместява писането с по-прозаични дейности, за да се прехранва. Като всеки болезнено горд човек, това го измъчва, а самотата му, доброволна и величава, изостря интуицията му за хората, на които си струва да посвети ценно време и усилия.
Мара Белчева става този спътник, другар, най-близък човек и любима на самотния поет. И до днес в нашия литературен канон, а и в масовото възприятие, двамата са силно подценени като творческа двойка, а и поотделно. Той си остава неразбран и не особено долюбван, какъвто е бил и приживе, а тя – само ще отбележа, че тя запознава българския читател с произведенията на Ницше, без да броим другите й прояви на културния и обществен фронт.
И ако цяла София се е чудела какво е свързвало тези двамата, по-скоро, какво може един безпаричен и болен поет да даде на красавица и светска дама като Мара, то е защото още не е чела тези писма. Личност като Пенчо Славейков е могъл да даде много на една жена, защото много е носел у себе си. Той я напътства, съветва я да не разпилява вроденото си милосърдие, да върви твърдо по пътя си, да се цени. Речта на писмата е страшно живописна – книжовните думи преливат в диалект, диалектът в турцизми, а те в думи на френски, руски и немски.
Противно може би на очакванията, писмата нямат само битов (какво ядох, кога заспах) и романтичен характер. Писани са от много места в Европа и предават непосредствени впечатления, но най-любопитни (изненада?) са тези от Русия.
В някои от писмата Пенчо Славейков е какъвто го знаем от стиховете му – самотният, горд свръхчовек, по любимия (и на двамата) Ницше, жизнен, властен, отчужден, присмехулен. Друг път е изненадващо нежен и сантиментален. Някои редове, без преувеличение, изтръгват сълзи. От своя страна, съдейки косвено по неговите писма към нея, Мара Белчева е обичана не само като жена, но като личност с жив и буден ум, модерна, културна, независима.
Писмата сочат недвусмислено - Мара и Пенчо са били предопределени един за друг и въпреки че, или точно защото се срещат по-късно в живота, това придава на връзката им особена зрялост, мъдрост, мекота. Свързвало ги е рядко духовно сходство, каквото съществува между хора, които се чувстват неуютно в един креслив и одумващ ги свят. Дребното ги е отвращавало, глупавото ги е обиждало. И двамата са имали много високи критерии за човека и човешкото.
Приключвам писмата, поставям книгата на видно място в малката библиотечка (не, тази няма да я дарявам!) и избърсвам влагата от очите си. Каква любов са имали тези двамата.
Пенчо, честит си!
„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни сдружи за щастие неволята и сърцата, след дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в тебе жената и би те искал като такваз, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честит да я намира там.“
„Мечтите невсякога са далеч от действителността, те се вият все в полите й като деца около майка си.“
Значи това било да те обича поет!
Когато среща Мара Белчева през 1903 г., Пенчо Славейков е уморен, не само във физическия, но и в екзистенциалния смисъл. Въпреки дългогодишната политическа кариера на баща му Петко Славейков – председател на Народното събрание и министър, Славейкови, прави им чест, не са богати, и синът Пенчо е принуден да съвместява писането с по-прозаични дейности, за да се прехранва. Като всеки болезнено горд човек, това го измъчва, а самотата му, доброволна и величава, изостря интуицията му за хората, на които си струва да посвети ценно време и усилия.
Мара Белчева става този спътник, другар, най-близък човек и любима на самотния поет. И до днес в нашия литературен канон, а и в масовото възприятие, двамата са силно подценени като творческа двойка, а и поотделно. Той си остава неразбран и не особено долюбван, какъвто е бил и приживе, а тя – само ще отбележа, че тя запознава българския читател с произведенията на Ницше, без да броим другите й прояви на културния и обществен фронт.
И ако цяла София се е чудела какво е свързвало тези двамата, по-скоро, какво може един безпаричен и болен поет да даде на красавица и светска дама като Мара, то е защото още не е чела тези писма. Личност като Пенчо Славейков е могъл да даде много на една жена, защото много е носел у себе си. Той я напътства, съветва я да не разпилява вроденото си милосърдие, да върви твърдо по пътя си, да се цени. Речта на писмата е страшно живописна – книжовните думи преливат в диалект, диалектът в турцизми, а те в думи на френски, руски и немски.
Противно може би на очакванията, писмата нямат само битов (какво ядох, кога заспах) и романтичен характер. Писани са от много места в Европа и предават непосредствени впечатления, но най-любопитни (изненада?) са тези от Русия.
В някои от писмата Пенчо Славейков е какъвто го знаем от стиховете му – самотният, горд свръхчовек, по любимия (и на двамата) Ницше, жизнен, властен, отчужден, присмехулен. Друг път е изненадващо нежен и сантиментален. Някои редове, без преувеличение, изтръгват сълзи. От своя страна, съдейки косвено по неговите писма към нея, Мара Белчева е обичана не само като жена, но като личност с жив и буден ум, модерна, културна, независима.
Писмата сочат недвусмислено - Мара и Пенчо са били предопределени един за друг и въпреки че, или точно защото се срещат по-късно в живота, това придава на връзката им особена зрялост, мъдрост, мекота. Свързвало ги е рядко духовно сходство, каквото съществува между хора, които се чувстват неуютно в един креслив и одумващ ги свят. Дребното ги е отвращавало, глупавото ги е обиждало. И двамата са имали много високи критерии за човека и човешкото.
Приключвам писмата, поставям книгата на видно място в малката библиотечка (не, тази няма да я дарявам!) и избърсвам влагата от очите си. Каква любов са имали тези двамата.
Пенчо, честит си!
„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни сдружи за щастие неволята и сърцата, след дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в тебе жената и би те искал като такваз, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честит да я намира там.“
„Мечтите невсякога са далеч от действителността, те се вият все в полите й като деца около майка си.“
Read
August 22, 2021Пенчо Славейков и Мара Белчева ❤
Двамата творци се срещат още като деца, но откриват любовта помежду си при своята четвърта среща, състояла се през май 1903г. в София. След нея те никога не се разделят и в продължение на 9 години създават една от най-дълбоките и дискретни връзки в българското изкуство. Любовта им устоява на разстоянията, които ги делят, на силното обществено неодобрение тогава, породено от разликата в години помежду им и липсата на брак, за да продължи да вълнува и нас днес.
През 1929г., 17 години след смъртта на Славейков, Мара Белчева събира в книга писмата, получени от нейния любим. Освен личната кореспонденция, в изданието тя включва и два спомена за Славейков - на артиста Сава Огнянов и на историка Васил Златарски. А в началото на книгата самата Белчева пише:
"Големите хора принадлежат на своя народ. И в отношенията им към отделни личности бие пулсът на едно сърце, обречено на човечеството.
Ето защо мисля, че писмата на Пенча не са само за мене. ..."
Писмата на Славейков са преиздавани няколко пъти, а това изключително красивото издание на изд. "Българска история", съдържа някои пасажи и отделни писма, липсващи и непубликувани до този момент.
За мен бе истинско удоволствие да прочета книгата, макар да ми се искаше да има превод на някои фрази и изречения на френски и руски.
Хронологичната подредба на писмата - от 1903г. до 1911г., ми позволи на видя как чувствата на поета се задълбочават и променят, да надникна "зад колисите" на най-активния творчески период от живота му, виждайки страховете и надеждите, които го съпътстват. Да открия неговите мечти, за които самият Славейков пише в едно от писмата следното:
"...Нижа два дълги кервана мечти, един от които се извива по родопските баири към теб, а другият се вие и губи зад хълмовете, хе-е там, по тъмните криволици на душата ми. ..."
Двамата творци се срещат още като деца, но откриват любовта помежду си при своята четвърта среща, състояла се през май 1903г. в София. След нея те никога не се разделят и в продължение на 9 години създават една от най-дълбоките и дискретни връзки в българското изкуство. Любовта им устоява на разстоянията, които ги делят, на силното обществено неодобрение тогава, породено от разликата в години помежду им и липсата на брак, за да продължи да вълнува и нас днес.
През 1929г., 17 години след смъртта на Славейков, Мара Белчева събира в книга писмата, получени от нейния любим. Освен личната кореспонденция, в изданието тя включва и два спомена за Славейков - на артиста Сава Огнянов и на историка Васил Златарски. А в началото на книгата самата Белчева пише:
"Големите хора принадлежат на своя народ. И в отношенията им към отделни личности бие пулсът на едно сърце, обречено на човечеството.
Ето защо мисля, че писмата на Пенча не са само за мене. ..."
Писмата на Славейков са преиздавани няколко пъти, а това изключително красивото издание на изд. "Българска история", съдържа някои пасажи и отделни писма, липсващи и непубликувани до този момент.
За мен бе истинско удоволствие да прочета книгата, макар да ми се искаше да има превод на някои фрази и изречения на френски и руски.
Хронологичната подредба на писмата - от 1903г. до 1911г., ми позволи на видя как чувствата на поета се задълбочават и променят, да надникна "зад колисите" на най-активния творчески период от живота му, виждайки страховете и надеждите, които го съпътстват. Да открия неговите мечти, за които самият Славейков пише в едно от писмата следното:
"...Нижа два дълги кервана мечти, един от които се извива по родопските баири към теб, а другият се вие и губи зад хълмовете, хе-е там, по тъмните криволици на душата ми. ..."
August 28, 2021
Беше ми интересно да прочета писмата на Славейков към неговата любима Мара. Той ѝ пише от Македония, Русия, Париж и писмата често звучат като пътеписи на неговите пътувания. Всъщност те са много подходящи за изследователите на неговия живот. В това издание на мен обаче ми липсваше обратната връзка – редуване на негово писмо с нейния отговор. Липсваха също и факсимилета от самите писма, поне да видим неговият почерк или картичките, които е изпращал от разни музеи с послания. Другото, което ми направи впечатление е, че на Пенчо сякаш никъде не му харесва – обикаля, Солун, Пирдоп, Битоля, Москва, Харков, даже Санкт Петербург и все има нещо против тези градове и хората, които живеят там. Имах чувството, че е депресиран и намръщен постоянно. Наричаше Мара Белчева дечко, мило и с други умалителни имена, но не усетих много добре взаимната им любов, поради това, че липсваха нейни писма в отговор на неговите.
Щях да дам 4 звезди, но цялостното ми впечатление от характера на Славейков не е много добро, а от друга страна нямаше илюстрации към самата книга.
Щях да дам 4 звезди, но цялостното ми впечатление от характера на Славейков не е много добро, а от друга страна нямаше илюстрации към самата книга.
April 29, 2024
Edit 29/04/24: чела съм тази книга вече над 5 пъти, it's an addiction at this point
First read: 4 stars
Every read after that: 5 stars
Исках да разбера какво е да те обича поет,който ти праща цАлувки и пари (ако ти трябват). Освен че разбрах какво е, разбрах и че речника ми е беден.
First read: 4 stars
Every read after that: 5 stars
Исках да разбера какво е да те обича поет,който ти праща цАлувки и пари (ако ти трябват). Освен че разбрах какво е, разбрах и че речника ми е беден.
June 28, 2024
Какво да кажа..много ми хареса. Писма, написани от поет, няма как да не са толкова увлекателни и така да те изпращат на най-различни места. Беше ми изключително интересно да си ги представям (местата), докато разказва на Мара. И едно такова, подробно обяснява всичко, както би трябвало да бъде. Писма, изпълнени с безкрайна любов и безброй цАлувки.
September 27, 2022
Огромна радост трябва да е за всички ни, че Мара Белчева е имала смелостта и честта да подари тези интимни писма на общността.
Представям си Пенчо Славейков като един голям, внушителен паметник - недосегадм и нечовешки. Та, камък ми падна от сърцето да чета, как го мъчат финансови проблеми, как се подиграва на французи, как се притеснява и как обича. А мили бяха всичките писма. Все едно седях между двама дългогодишни приятели - единият говори, другият слуша с любов. И искрено стоплиха последните ми летни дни.
Представям си Пенчо Славейков като един голям, внушителен паметник - недосегадм и нечовешки. Та, камък ми падна от сърцето да чета, как го мъчат финансови проблеми, как се подиграва на французи, как се притеснява и как обича. А мили бяха всичките писма. Все едно седях между двама дългогодишни приятели - единият говори, другият слуша с любов. И искрено стоплиха последните ми летни дни.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews