Не, че на тях им пука особено за моето мнение, но аз ще си го кажа все пак. Следя ги от около година (започнаха да ми излизат във Фейсбук спомените вече) и с интерес чета всяко тяхно произведение. Купих си книгата със знанието, че вероятно няма да има повече от 3-4 неща, които да не съм прочела и все пак не останах въобще разочарована.
Вашето писане не се чете, а се изживява. Предизвиквате въображението, мнението, смеха, предизвиквате всичко, което си заслужава предизвикването. Впечатлих се адски много от оформлението на книгата - супер готина идея, а точното разделяне на 104 страници за всяка от авторките щеше да ме направи адски щастлива, ако имах малко по-силно проявяващо се ОКР. Адски много ме кефите, знам че няма да ни кажете зодиите си, но мен единствено ме интересува да не спирате да споделяте с нас (понеже знам, че не можете да спрете да пишете, въпросът е да ни го показвате и на нас) творчеството си, сълзите си, възмущението си, драмата и секса си. Страшни сте, радвам се, че ви прочетох. И да, имам си любимка, ама пък и аз няма да кажа коя е. Прощавайте, ако нещо.
Най-голо поднесената истина за живота вътре и вън от нас, смъртта, щастието в различните му форми, изпушените стекове цигари в моментите на слабост и възход. Прекрасни Цвети и Тони! Не мога да наклоня везната в нито една посока. Следя страницата от ден първи. Чакам книга номер 2!
Смела, непризнаваща граници поезия! Истинска наслада е да се общува с това задъхано слово, което така красиво-нахално казва истините за света и живота, че понякога ти се реве!
Има нещо привлекателно в тоя вид поезия, директна, неспестяваща, уязвима, непресторена, написана със страст, с болка и с жар. От една страна Цветелина Вътева донася със себе си романтичност, на моменти дори апокалиптичност, но винаги една неспирна екзистенциална борбеност. От друга страна Антония Антонова донася на свой ред идеалистичност, в някакъв смисъл невинност и усилие за запазване на красивото. И двете обаче носят носталгия, много много носталгия, а на мен лично носталгичният наратив винаги ми е бил присърце. Браво на дамите.
Държах книгата в ръце и тогава разбрах, че Цвети и Антония имат FB страница и се изявявават онлайн от доста време. Разгърнах уж за малко и от двете страни на книгата (много яко оформление и дизайн на корицата) и така уж за малко, та чак до края. Много свежи, искрени и забавни. Четях си и сякаш и аз бях я там на покрива на някой блок , я на едномесечно море с дъх на мастика в 9 сутринта, я бях онова дете, на което са насаждани всичките осемдесетарски страхове и глупости толкова добре познати ми и от моето детство и искрено се смях и суперски моменти с вас и аз изживях!