C рoмaнa „Пoследният Aсенoвец (Бoянският мaйстoр)” приключвa истoрическият епoс зa цaрете oт динaстиятa Aсенoвци нa Фaни Пoпoвa-Mутaфoвa. Първoтo издaние е oт 1938 г. и е oзaглaвенo “Пoследният Aсенoвец”, a втoрoтo oт 1943 г. е с другo име - “Бoянският мaйстoр”. Пoд зaглaвие „Maйстoрът oт Бoянa, бaлкaнскa трaгедия oт ХIII в." е издaден през 1944 г. oт издaтелствo „Cтренгxoлц", Aмстердaм. Първoнaчaлнo рoмaнът не е бил включен в четирилoгиятa, въпреки че темaтичнo е естественият и зaвършек. При тoвa в негo е прoследенa съдбaтa нa дoстa герoи oт “Йoaн Aсен ІІ”. Caмaтa aвтoркa е възприемaлa „Пoследният Aсенoвец (Бoянският мaйстoр)” кaтo сaмoстoятелен рoмaн и не гo е свързвaлa с истoрическия епoс. Cлед кaтo през 1988 г. „Пoследният Aсенoвец” излизa в тирaж 200 112 екземплярa, се зaгoвaря зa пръв път зa четирилoгия вместo зa трилoгиятa „Aсенoвци”.
Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
The decline and fall of ... Второто Българско Царство на Асеневци. В блиц вариант.
Гръцка дръзка царица се разпорежда с българския престол. Поне в трактовката на Попова-Мутафова Калиман е представен като светлия образ, а Ирина като отровителката и узурпаторка на трона. Това има своята почва, но някак се пропуска, че е имало народно (и болярско) недоволство и срещу Калиман I.
В крайна сметка от превъзнесения до боговете Иван Асен II в предходната част май остават твърде много наследници, от различни майки и това води до отслабването на държавата и силната изградена от него позиция. Това се изконсумира прекрасно и бързо от съседите ни ... нищо по-нормално за тези времена. Но да оставим историята на историците.
Прозата е далеч по-зряла от първата и втората част на Асеневци. Далеч по-обрана. Намерих сериозно израстване. По някаква причина пък книгата е далеч по-кратка и често набързо прехвърля от един сюжет на друг. В един едва ли не съвременен стил. Остава усещането: 1 - че авторката вече разполага с точните думи да предаде историята си 2 - че е бързала да я приключи, че не е искала да напише роман, който да надмине предните три, които са с повече патос и епохално усещане.
Благодарение и на двете причини, тази ми хареса най-много от поредицата, макар в нея да се говори за отслабването на държавността. Сюжетната линия с боянския майстор е чудесно литературно изпълена. Не се наемам за историческата интерпретация.
Все така борините осветяват житието и битието на царския ни двор ... ще ги сънувам тези борини, явно е била любимата дума на авторката, а може и да е права за честото им използване при липсата на друго осветление над събитията. 4+
Най-трудната книга в поредицата. Трудно е да пишеш за една държава изгряла бързо, била владетелка на полуострова и залязла заради слаби наследници и интриги. Реално след Иван Асен II, България никога не възвръща повече силата си. Авторката се е постарала да предаде тази тъжна нотка на това как построенното с много труд и кръв бавно, но невъзвратимо се срутва.
Изключителна четирилогия! Фани Попова-Мутафова е невероятен разказвач, потапя те неусетно във времето и събитията на тази епоха и тези герои, и всичко оживява сякаш се случва сега! #ProudToBeBulgarian
Последната част на четирилогията „Асеневци“ ни отвежда в онези смътни години след смъртта на Иван Асен II, когато българското царство започва да губи своята мощ и завоюваните от Асеневци граници. За кратко време на престола в Търново се възкачват няколко владетели, но поради вътрешни борби и липса на изявена фигура с неоспорима претенция за трона, разкъсаната държава бързо започва да отслабва. Едновременното със съдбовната битка за власт в Търново, проследяваме и доста по-скромното съществуване на един майстор стенописец, наречен в книгата Добрил, но чието име фактически е изгубено през вековете. Но неговото дело оцелява и прекрасната Боянска църква и до ден днешен ни удивлява със стенописите си, откъдето все още ни гледат мъдро и строго Калоян и кротко, но властно Десислава. Страхотен завършек на тази великолепна поредица!
Поредната и за съжаление последна творба на Фани Попова-Мутафова от четирилогията за Асеневците. Отново изключително интригуващо описана, с леки елементи на приказност и романтика, но все пак и прекрасно припомняне на фрагменти от българската история. Тази четирилогия те сродява толкова много с героите, че ти се иска никога да не свършва, но за съжаление всичко си има край. Край си има и династията на Асеневците, една истинска българска династия с всичките си противоречия, крамоли и победи. И от всички прочетени части от четирилогията ти остава чувството на надежда, че някой ден в България може да се родят такива управници, че някой ден в България ще има такива достойни хора, които ще гледат само ползата за народа, а не своята полза. Но докато се родят такива велики и достойни българи ни остават само спомените за това какви хора е имало в едни по-красиви и по-интересни и може би по-прости за живеене времена. И книгите на Фани Попова -Мутафова са най-доброто средство да си припомняме все по-често тези хора.
This is the fourth (and final) book of a series about the Asen dynasty, which has ruled the Second Bulgarian Empire (1185-1280). The name can be translated as 'The Last of the Asen Dynasty (The Master of Boyana)'. The last of the Asen dynasty is Kaloyan - the nephew of the great emperor Ivan Asen II. He and his wife Desislava were the main donors of the Boyana Church, a medieval Eastern Orthodox church in Boyana, Sofia. The book is a story about the life of Kaloyan and Desislava, but also about the life and adventures of an imaginary character - the talented painter who had created the unique frescos of the Boyana Church (the Master of Boyana). I greatly enjoyed the last book of the series, even though the ending made me quite sad...
И последната книга от тетралогията за Асеневци препрочетена и завършена😢.Доста епичен и драматичен естествен завършек на историята(честно казано си пуснах някоя сълза).Бях позабравила сюжета и по-добре-все едно книгата я четях за пръв път.Тази поредица заслужава да бъде публикувана в световен мащаб ,толкова широкоспектърна и богата на описания на места,традиции и на кралски(хански)дворове.Но за съжаление тенденцията на читателите от Запада ,та сега и на Изтока са по-увлечени да четат романчета с по-несериозно (“булевардно”) съдържание.Може би след десетина години пак ще си я препрочита историята на великите Асеневци.😁
Една наистина страхотна книга! Жалко, че с нея свършва една наистина уникална поредица. Не можах да приема нелепите убийства на Калиман I и братовчед му - Калиман II. Научих наистина много за българската история, разрових се и из разни източници, за да задоволя любопитството си, породено именно от тази поредица. Авторката пише страхотно, препоръчвам цялата поредица на всеки. Въпреки, че втората и четвъртата книга бяха малко по-слеби, в сравнение с тези за Калоян и Йоан Асен II. Препоръчвам силно! :)
This entire review has been hidden because of spoilers.