What do you think?
Rate this book
Крайни мерки
Жената, която спи непробудно, мъжът, който е мнозина, и гениалният лекар без капка морал - трима невероятни герои ще ви отведат в един наглед невъзможен свят в толкова чакания първи роман на Любомир Николов!
Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя.
И тогава проглеждаме пак. Има странно спокойствие в повредената хармония. Има нов свят за разказване и Любо Николов пак е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, неочаквана и хипнотично убедителна.
Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя.
И тогава проглеждаме пак. Има странно спокойствие в повредената хармония. Има нов свят за разказване и Любо Николов пак е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, неочаквана и хипнотично убедителна.
104 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
6 people want to read
About the author
Любомир П. Николов
41 books2 followersБиография в БГ-Фантастика.
Любомир Павлов Николов е роден през 1961 г. в гр. София. Завършил е психология в СУ "Климент Охридски". Специализирал във Варшавския университет. Сборниците му с разкази "Въжеиграчът Карой" (2009, Сиела) и "Очи на сляп, език на болен" (2012, Жанет 45) са номинирани за наградата "Хеликон" през 2010 и 2012 г. Негови разкази са публикувани във в. "Капитал Лайт", "Труд", "Литературен вестник", "Стършел", "Сега", сп. "Съвременник", "Знаци", "Страница" и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата "Чудомир" (2008), както и на Втора награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). Пиесата му "Сега и отвъд" е номинирана в шестото издание на националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" (Плевен).
Любомир Павлов Николов е роден през 1961 г. в гр. София. Завършил е психология в СУ "Климент Охридски". Специализирал във Варшавския университет. Сборниците му с разкази "Въжеиграчът Карой" (2009, Сиела) и "Очи на сляп, език на болен" (2012, Жанет 45) са номинирани за наградата "Хеликон" през 2010 и 2012 г. Негови разкази са публикувани във в. "Капитал Лайт", "Труд", "Литературен вестник", "Стършел", "Сега", сп. "Съвременник", "Знаци", "Страница" и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата "Чудомир" (2008), както и на Втора награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). Пиесата му "Сега и отвъд" е номинирана в шестото издание на националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" (Плевен).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 28, 2021
Не знаех какво да очаквам от този роман, затова започнах със задната корица: непробудно спяща жена, странен мъж, гениален лекар. Беше обещание за загадка, необичайни ситуации и фантастичен свят. Обемът от 100 страници леко ме изненада – в моите представи романите са поне с петдесетина отгоре, а и предишните книги на автора, които съм чела, бяха около два пъти по-дебели („Въжеиграчът Карой“ беше цели 240 страници, „Щастливите хора“ – 192, а „Фламинго за обяд“ – 204). Но в крайна сметка е истинско майсторство да побереш интригуваща история в такъв малък обем, така че дори се зарадвах.
Историята започва наистина интригуващо, с нещо като съвременна версия на спящата красавица. И продължава като екзистенциалната драма на главния герой Алекси Воронов. За съжаление той така и не успя да предизвика някаква реакция у мен – нито симпатия, нито антипатия. Беше ми все едно какво ще му се случи, а когато се превърна в „мнозина“ (според анонса от задната корица), терзанията и вътрешните му борби ми се сториха пресилени.
По-интересен персонаж се оказа професорът-хирург Леонид Левиев. Освен че дават тласък на действието, неговите решения извеждат финала от баналното, правят го неочакван и вливат онази доза жизненост, която оставя крайното добро впечатление. Всъщност, едва там, в края на историята, престанах да се дразня от факта, че загадката със заспиването се бе оказала обикновена стръв.
Накратко, „Крайни мерки“ е приятна, добре разказана история, едновременно фантастична и реалистична. Феновете на автора могат за пореден път да се насладят на забавния му, привидно лековат стил, зад който често прозира изстрадана мъдрост.
Историята започва наистина интригуващо, с нещо като съвременна версия на спящата красавица. И продължава като екзистенциалната драма на главния герой Алекси Воронов. За съжаление той така и не успя да предизвика някаква реакция у мен – нито симпатия, нито антипатия. Беше ми все едно какво ще му се случи, а когато се превърна в „мнозина“ (според анонса от задната корица), терзанията и вътрешните му борби ми се сториха пресилени.
По-интересен персонаж се оказа професорът-хирург Леонид Левиев. Освен че дават тласък на действието, неговите решения извеждат финала от баналното, правят го неочакван и вливат онази доза жизненост, която оставя крайното добро впечатление. Всъщност, едва там, в края на историята, престанах да се дразня от факта, че загадката със заспиването се бе оказала обикновена стръв.
Накратко, „Крайни мерки“ е приятна, добре разказана история, едновременно фантастична и реалистична. Феновете на автора могат за пореден път да се насладят на забавния му, привидно лековат стил, зад който често прозира изстрадана мъдрост.
Displaying 1 of 1 review