What do you think?
Rate this book
Извор на знанието - том 3
На вниманието на читателя е първият пълен български превод на „Извор на знанието“ от езика на оригинала.
Изданието е двуезично (на гръцки и български), в три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият представят най-голямата част на съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, като прилагат показалци и друг справочен апарат към цялото издание.
Запознайте се с „Извор на знанието“ - основното съчинение на св. Йоан Дамаскин
В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части.
Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието „Диалектика“), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори.
Втората – „За ересите накратко“ – представя общо 103 ереси и лъжеучения.
Третата – „Точно изложение на православната вяра“ – дава систематично изложение на църковното учение.
Св. Йоан Дамаскин е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език
Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на арабския мюсюлмански свят – Дамаск. Рожденото му име е Мансур ибн Сарджун (Мансур син на Сергий). Кръстен е на дядо си Мансур, който отговарял за събирането на данъците в района по време византийския император Ираклий. Според преданието, баща му Сергий Мансур, е главен ковчежник на тогавашния Дамаски халиф. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител.
Житието на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован монах, по произход италианец. Сергий го купил като роб и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети Козма Маюмски). Двамата получават забележително за времето си образование.
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в Източната римска империя започва разцветът на иконоборството. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. Император Лъв III (717–741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.
Изданието е двуезично (на гръцки и български), в три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият представят най-голямата част на съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, като прилагат показалци и друг справочен апарат към цялото издание.
Запознайте се с „Извор на знанието“ - основното съчинение на св. Йоан Дамаскин
В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части.
Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието „Диалектика“), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори.
Втората – „За ересите накратко“ – представя общо 103 ереси и лъжеучения.
Третата – „Точно изложение на православната вяра“ – дава систематично изложение на църковното учение.
Св. Йоан Дамаскин е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език
Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на арабския мюсюлмански свят – Дамаск. Рожденото му име е Мансур ибн Сарджун (Мансур син на Сергий). Кръстен е на дядо си Мансур, който отговарял за събирането на данъците в района по време византийския император Ираклий. Според преданието, баща му Сергий Мансур, е главен ковчежник на тогавашния Дамаски халиф. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител.
Житието на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован монах, по произход италианец. Сергий го купил като роб и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети Козма Маюмски). Двамата получават забележително за времето си образование.
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в Източната римска империя започва разцветът на иконоборството. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. Император Лъв III (717–741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.
384 pages, Hardcover
Published January 1, 2021
1 person want to read
About the author
John of Damascus
108 books67 followersSaint John of Damascus (Arabic: يوحنا الدمشقي Yuḥannā Al Demashqi; Greek: Ιωάννης Δαμασκήνος; Latin: Iohannes Damascenus; also known as John Damascene, Χρυσορρόας, "streaming with gold"—i.e., "the golden speaker") was a Syrian Christian monk and priest. Born and raised in Damascus, he died at his monastery, Mar Saba, near Jerusalem.
A polymath whose fields of interest and contribution included law, theology, philosophy, and music, before being ordained, he served as a Chief Administrator to the Muslim caliph of Damascus, wrote works expounding the Christian faith, and composed hymns which are still in everyday use in Eastern Christian monasteries throughout the world. The Catholic Church regards him as a Doctor of the Church, often referred to as the Doctor of the Assumption due to his writings on the Assumption of Mary.
The most commonly used source for information on the life of John of Damascus is a work attributed to one John of Jerusalem, identified therein as the Patriarch of Jerusalem.[3] It is actually an excerpted translation into Greek of an earlier Arabic text. The Arabic original contains a prologue not found in most other translations that was written by an Arabic monk named Michael who relates his decision to write a biography of John of Damascus in 1084, noting that none was available in either Greek or Arabic at the time. The main text that follows in the original Arabic version seems to have been written by another, even earlier author, sometime between the early 9th and late 10th centuries AD. Written from a hagiographical point of view and prone to exaggeration, it is not the best historical source for his life, but is widely reproduced and considered to be of some value nonetheless. The hagiographic novel Barlaam and Josaphat, traditionally attributed to John, is in fact a work of the 10th century.
John was born into a prominent Arab Christian family known as Mansour (Arabic: Mansǔr, "victorious one") in Damascus in the 7th century AD. He was named Mansur ibn Sarjun Al-Taghlibi (Arabic: منصور بن سرجون التغلبي) after his grandfather Mansur, who had been responsible for the taxes of the region under the Emperor Heraclius. When the region came under Arab Muslim rule in the late 7th century AD, the court at Damascus remained full of Christian civil servants, John's grandfather among them. John's father, Sarjun (Sergius) or Ibn Mansur, went on to serve the Umayyad caliphs, supervising taxes for the entire Middle East. After his father's death, John also served as a high official to the caliphate court before leaving to become a monk and adopting the monastic name John at Mar Saba, where he was ordained as a priest in 735. Until the age of 12, John apparently undertook a traditional Muslim education. One of the vitae describes his father's desire for him to, "learn not only the books of the Muslims, but those of the Greeks as well." John grew up bilingual and bicultural, living as he did at a time of transition from Late Antiquity to Early Islam.
Other sources describes his education in Damascus as having been conducted in a traditional Hellenic way, termed "secular" by one source and "Classical Christian" by another. One account identifies his tutor as a monk by the name of Cosmas, who had been captured by Arabs from his home in Sicily, and for whom John's father paid a great price. Under the instruction of Cosmas, who also taught John's orphan friend (the future St. Cosmas of Maiuma), John is said to have made great advances in music, astronomy and theology, soon rivaling Pythagoras in arithmetic and Euclid in geometry.
In the early 8th century AD, iconoclasm, a movement seeking to prohibit the veneration of the icons, gained some acceptance in the Byzantine court. In 726, despite the protests of St. Germanus, Patriarch of Constantinople, Emperor Leo III issued his first
A polymath whose fields of interest and contribution included law, theology, philosophy, and music, before being ordained, he served as a Chief Administrator to the Muslim caliph of Damascus, wrote works expounding the Christian faith, and composed hymns which are still in everyday use in Eastern Christian monasteries throughout the world. The Catholic Church regards him as a Doctor of the Church, often referred to as the Doctor of the Assumption due to his writings on the Assumption of Mary.
The most commonly used source for information on the life of John of Damascus is a work attributed to one John of Jerusalem, identified therein as the Patriarch of Jerusalem.[3] It is actually an excerpted translation into Greek of an earlier Arabic text. The Arabic original contains a prologue not found in most other translations that was written by an Arabic monk named Michael who relates his decision to write a biography of John of Damascus in 1084, noting that none was available in either Greek or Arabic at the time. The main text that follows in the original Arabic version seems to have been written by another, even earlier author, sometime between the early 9th and late 10th centuries AD. Written from a hagiographical point of view and prone to exaggeration, it is not the best historical source for his life, but is widely reproduced and considered to be of some value nonetheless. The hagiographic novel Barlaam and Josaphat, traditionally attributed to John, is in fact a work of the 10th century.
John was born into a prominent Arab Christian family known as Mansour (Arabic: Mansǔr, "victorious one") in Damascus in the 7th century AD. He was named Mansur ibn Sarjun Al-Taghlibi (Arabic: منصور بن سرجون التغلبي) after his grandfather Mansur, who had been responsible for the taxes of the region under the Emperor Heraclius. When the region came under Arab Muslim rule in the late 7th century AD, the court at Damascus remained full of Christian civil servants, John's grandfather among them. John's father, Sarjun (Sergius) or Ibn Mansur, went on to serve the Umayyad caliphs, supervising taxes for the entire Middle East. After his father's death, John also served as a high official to the caliphate court before leaving to become a monk and adopting the monastic name John at Mar Saba, where he was ordained as a priest in 735. Until the age of 12, John apparently undertook a traditional Muslim education. One of the vitae describes his father's desire for him to, "learn not only the books of the Muslims, but those of the Greeks as well." John grew up bilingual and bicultural, living as he did at a time of transition from Late Antiquity to Early Islam.
Other sources describes his education in Damascus as having been conducted in a traditional Hellenic way, termed "secular" by one source and "Classical Christian" by another. One account identifies his tutor as a monk by the name of Cosmas, who had been captured by Arabs from his home in Sicily, and for whom John's father paid a great price. Under the instruction of Cosmas, who also taught John's orphan friend (the future St. Cosmas of Maiuma), John is said to have made great advances in music, astronomy and theology, soon rivaling Pythagoras in arithmetic and Euclid in geometry.
In the early 8th century AD, iconoclasm, a movement seeking to prohibit the veneration of the icons, gained some acceptance in the Byzantine court. In 726, despite the protests of St. Germanus, Patriarch of Constantinople, Emperor Leo III issued his first
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.