В своята книга „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ Дейл Карнеги ни представя тревожността и притеснението и начините да се справим с тях. Дори само някои от съветите, дадени там, могат да ни помогнат да погледнем под различен ъгъл на това как се справяме в ситуации на възникнал проблем.
Dale Carnegie was an American writer and teacher of courses in self-improvement, salesmanship, corporate training, public speaking, and interpersonal skills. Born into poverty on a farm in Missouri, he was the author of How to Win Friends and Influence People (1936), a bestseller that remains popular today. He also wrote How to Stop Worrying and Start Living (1948), Lincoln the Unknown (1932), and several other books. One of the core ideas in his books is that it is possible to change other people's behavior by changing one's behavior towards them.
Не съм сигурна дали изданието е пълно, но като цяло очаквах повече. В първата част имаше интересни насоки и до известна степен полезни съвети, от които можеш да си "вземеш" нещо, но някак недоразвити докрай. Втората част за мен е повече празни приказки и пълнеж…
Винаги съм била на мнение, че ако имаш някакви емоционални дертове и не можеш сам да се оправиш със себе си, то едва ли някоя книга ще те научи. Социалната и емоционалната интелигентност, както и умението за преодоляване на страхове, по-точно основите им се полагат в определена възраст и после през целия живот можеш да се опитваш да ги развиваш, но няма ли я основата, трудно. Твърде сложно е например на 40г да се научиш тепърва как да изграждаш отношения с хора и как да ги прекъсваш и даже може и да не разбереш, че това би могло да те стресира, пък какво остава да разпознаваш стреса. Имаше някакви съвети, които бяха много добри, но не нещо нечувано - например един от големите убийци на страха е да се изправиш срещу него и да го преодоляваш тново и отново. Вътре имаше стихче, което ми се стори приятно. "Когато нещата се объркат, както често става, когато стръмен е пътят към земната слава. Когато парите са малко, а небето - сиво и вместо да се усмихваш, зъбиш се накриво. Когато тежки грижи в душата пролазват, почини си, ако трябва, но не се отказвай! Животът е странен със своите обрати и в посока неясна лодката ни клати. И човек често плюе по съдбата, когато късметът почти му е в ръката. Не се предавай, ако напредъкът е бавен - следващият удар може да е славен. Успехът е провал, обърнат наобратно. Зад облака черен слънцето е златно. Никога не знаеш колко си наблизо и следващата пряка накъде излиза. Затова продължавай битката си смело, когато е най-тежко, ти не сваляй чело."
И все пак, колкото и да сме силни, и да разбираме от всичко и тук тоя да дрънка неща, които знаем - например да разчистим бюрото си от излишни хартии и да степенуваме ангажиментите по важност, човек винаги има нужда от подкрепа и ако я намира в точния момент или пък умее да се изключва в правилни дози, то животът би бил по-лек.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Не особено полезни съвети. Без обяснения, а само съвети, звучащи като заповед. Доста повторения и то на нищо значимо. Без колебание бих я нарекла "загуба на време".