"Всеобща история" на Полибий обхваща събитията между 220 и 168 г. пр. Хр., разиграли се на сцената напознатия на античната цивилизация свят и бележещи, по думите на най-мащабния и напредничав гръкоезичен историограф на античността, възхода на Римската държава и покоряването му от Рим. "Прагматическият" подход на Полибий прави политическите и военни ходове главен обект на описание и отхвърля митологията и генеалогията от историческото повествование. За пръв път се формулира идеята за "закони на историята", разкривани чрез анализ на събитията и на тяхната взаимна обусловеност. Полибий критично използва сведенията на своите предходници (Филарх, Тимей, Пиктор и др.). За да постигне достоверност и обективност, проучва сведения от частна кореспонденция, официални документи, разкази на очевидци. Моралистичните му разсъждения, адресирани към политици и пълководци, го нареждат сред големите теоретици на историята. Особено ценни за развитието на политическата теория са възгледите му за "добрите" форми на държавно управление (монархия, аристокрация и демокрация) и за техните противоположности (тирания, олигархия и охлокрация), както и анализът му на държавното и обществено устройство на Рим. "Всеобща история" на Полибий бележи качествен преход от античната към модерната историография. Настоящият III том представя фрагментите от кн. XVI - XXXIX и азбучен показалец на имената и термините. Кирил Йорданов
Polybius (ca. 200–118 BC), Greek Πολύβιος) was a Greek historian of the Hellenistic Period noted for his book called The Histories covering in detail the period of 220–146 BC. He is also renowned for his ideas of political balance in government, which were later used in Montesquieu's The Spirit of the Laws and in the drafting of the United States Constitution.