What do you think?
Rate this book
Йога на греха
Джими Джина обичаше Лейла, но тя не го оцени. Беше обещаващ рок- музикант, който се провали поради независещи от него причини. Сега той е реалист-идеалист, обича чашката и екзистенциалните терзания. Съдбата го среща с индийско гуру от врачански произход и го подтиква към промяна.
Джина ще се отдаде на разврат и забавления, за да отмъсти на Лейла на обществото. Отпътуването му към мистичния гръцки остров Самотраки според него ще му донесе свобода и духовна промяна. Напук на предвкусваните удоволствия, обаче там ще му се случи нещо шокиращо, от което няма връщане назад.
„Йога на греха“ е хумористично фентъзи за приключенията на рок музиканта Джими Джина и неговите приятели по чашка и съдба.
Джина ще се отдаде на разврат и забавления, за да отмъсти на Лейла на обществото. Отпътуването му към мистичния гръцки остров Самотраки според него ще му донесе свобода и духовна промяна. Напук на предвкусваните удоволствия, обаче там ще му се случи нещо шокиращо, от което няма връщане назад.
„Йога на греха“ е хумористично фентъзи за приключенията на рок музиканта Джими Джина и неговите приятели по чашка и съдба.
304 pages, Paperback
First published January 1, 2021
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
December 14, 2024
This was so fresh. I really enjoy the story and the characters. I love yoga and I adore exploring the Greek islands. The vibe was very pleasant and the style of the writer was so light that I even didn't notice that the pages ended. Kudos!
October 11, 2026
I went into Greek Hot Yoga expecting something quirky and funny, but I wasn't expecting it to get under my skin the way it did.
The story follows Jimmy "The Gin," a washed-up musician who's basically stumbling through life fueled by bad decisions, misplaced confidence, and a lot of gin. He's the kind of character who would drive me crazy in real life, but on the page I couldn't get enough of him. He's messy, stubborn, often completely wrong, and somehow still oddly relatable.
What I loved most was how natural everything felt. The humor isn't trying too hard, the conversations feel genuine, and even the most ridiculous situations somehow lead to moments that are surprisingly insightful. One minute I was laughing, and the next I was highlighting lines like:
and
Honestly, that second one probably sums up half of humanity.
The Vixen was easily one of my favorite characters. Every scene with her had a spark to it, and her back-and-forth with Jimmy was one of the things that kept me turning the pages. Their relationship felt complicated, frustrating, funny, and real all at once.
What really worked for me was the book's willingness to be weird. It doesn't stick neatly to one genre. It's part satire, part character study, part philosophical ramble, and somehow it all holds together. It felt like one of those stories where you're never quite sure where it's going, but you're happy to follow along anyway.
By the end, I found myself genuinely attached to these gloriously flawed characters. I laughed a lot, shook my head at Jimmy more times than I can count, and closed the book feeling like I'd spent time with a group of fascinatingly dysfunctional people.
Definitely one of those books that's a little odd, a little chaotic, and all the better for it. If you like character-driven stories, offbeat humor, and protagonists who are complete disasters but impossible not to root for, I'd absolutely recommend this one.
The story follows Jimmy "The Gin," a washed-up musician who's basically stumbling through life fueled by bad decisions, misplaced confidence, and a lot of gin. He's the kind of character who would drive me crazy in real life, but on the page I couldn't get enough of him. He's messy, stubborn, often completely wrong, and somehow still oddly relatable.
What I loved most was how natural everything felt. The humor isn't trying too hard, the conversations feel genuine, and even the most ridiculous situations somehow lead to moments that are surprisingly insightful. One minute I was laughing, and the next I was highlighting lines like:
"You get what you believe in."
and
"I have not a fucking clue what I want from life."
Honestly, that second one probably sums up half of humanity.
The Vixen was easily one of my favorite characters. Every scene with her had a spark to it, and her back-and-forth with Jimmy was one of the things that kept me turning the pages. Their relationship felt complicated, frustrating, funny, and real all at once.
What really worked for me was the book's willingness to be weird. It doesn't stick neatly to one genre. It's part satire, part character study, part philosophical ramble, and somehow it all holds together. It felt like one of those stories where you're never quite sure where it's going, but you're happy to follow along anyway.
By the end, I found myself genuinely attached to these gloriously flawed characters. I laughed a lot, shook my head at Jimmy more times than I can count, and closed the book feeling like I'd spent time with a group of fascinatingly dysfunctional people.
Definitely one of those books that's a little odd, a little chaotic, and all the better for it. If you like character-driven stories, offbeat humor, and protagonists who are complete disasters but impossible not to root for, I'd absolutely recommend this one.
February 22, 2026
Чете се бързо, но за съжаление не успява да грабне вниманието. Авторката прави опит за сюреалистичен сюжет, но идеите остават недоразвити и предвидими. Историята звучи обещаващо като концепция, но в крайна сметка остава повърхностна и лишена от дълбочина.
August 5, 2025
„Йога на греха“ от Рада Рос ме изненада още преди да я отворя — не с провокативното заглавие, а с факта, че е дебютен роман. Това е интелигентна и оригинална книга, с фин хумор и добре премерен сарказъм, които служат не просто за да забавляват читателя, а за да разглеждат сериозни теми като вярата, принадлежността, любовта.
Най-силният коз на Рада Рос са героите — плътни и разпознаваеми. Главният герой е едновременно комичен, трогателен, абсурден и дълбоко човешки. През личната му история книгата постига онова, което малко заглавия успяват — да ни накара да се замислим, да се засмеем и да се разпознаем.
Стилът на романа е лек и четивен, но зад него стои дълбока житейска мъдрост. Силно се надявам авторката да продължи да пише!
Най-силният коз на Рада Рос са героите — плътни и разпознаваеми. Главният герой е едновременно комичен, трогателен, абсурден и дълбоко човешки. През личната му история книгата постига онова, което малко заглавия успяват — да ни накара да се замислим, да се засмеем и да се разпознаем.
Стилът на романа е лек и четивен, но зад него стои дълбока житейска мъдрост. Силно се надявам авторката да продължи да пише!
August 16, 2021
Изключително много благодаря на авторката за тази прекрасна книга!
Бих казала, че ме потопи точно в моя свят, точно в това кратко парченце от човешкия живот, в който ние сме толкова свободни и можем да си позволим да живеем бохемски и по-нестандартно.
Четях, четях и в един момент страшно ме впечатли един тайнствен момент, който бих искала да запазя за изненада на читателя.
Радвах се доста и на забавните моменти и шеги, книгата е написана с невероятно чувство за хумор, вдъхновена от реални събития и хора.
Бих казала, че ме потопи точно в моя свят, точно в това кратко парченце от човешкия живот, в който ние сме толкова свободни и можем да си позволим да живеем бохемски и по-нестандартно.
Четях, четях и в един момент страшно ме впечатли един тайнствен момент, който бих искала да запазя за изненада на читателя.
Радвах се доста и на забавните моменти и шеги, книгата е написана с невероятно чувство за хумор, вдъхновена от реални събития и хора.
August 13, 2021
Забавна книга с неочакван обрат. Перцонажите са много забавни. Джими Джина, галвният герой, въпреки многото си недостатъци, накрая наяма как да не ти стане симпатичен.
May 5, 2026
In Greek Hot Yoga, Rada Ros’s protagonist, fondly known as Jimmy The Gin, gave me a lot to laugh and ponder about. In a span of 362 pages, I shared great moments with Jimmy, and though our journey together ended, I’m sure we’ll stay in touch.
Let me tell you about Jimmy The Gin. He’s a regular in Fox Hole, where he and his friends enjoy themselves under the watchful eye of their no-nonsense bar owner, The Vixen. Talk of women and Jimmy will prove to you that you know nothing, that it’s only he who has studied the women species, labelled them even, therefore knows which is wife material and which isn’t. Jimmy is the go-to person for anything involving drinks. Together with The Leisure Boy, Jimmy embarks on a journey of self-discovery, and as you’d expect, his old habits keep getting in the way, hindering his recovery process. In a nutshell, Jimmy’s story is fun and sad. Good to know you, Jimmy The Gin.
Looking back, it’s been a great journey throughout. That’s the most I can say about it. It’s a journey that starts in the Fox Hole, where it’s clear The Vixen’s customers often frequent not just for drinks but for a good time together. A great time with Jimmy, the music and gin aficionado with a history of failed relationships.
It’s commendable that Rada ensured this journey appealed to every reader, especially fans of dark comedy and romance. Rada’s writing is the first reason I enjoyed reading this book. It bubbles with life, very descriptive, a torch that shines onto the characters and into the journey ahead. “There they were again, back in the Fox Hole—the kind of a dive where your real name was about as useful as a fridge on the Pole.” That’s how Rada begins the book. Impressive indeed.
The plot is something else entirely. It’s immersive right from the start. Very unpredictable. Interestingly, the story ends where it started, with the characters having changed tremendously.
The characters are great people, too. No different from real people. Their names speak volumes about their characters. They are unique in their own ways. They contribute wonderfully to the plot. The Leisure Boy strikes you as Jimmy’s guide into a new beginning, a role that he does wonderfully, proving he has more to offer for the well-being of his best friend, Jimmy. What does Leila see in Jimmy? Also, what does she see in her new boyfriend? It is sad, very sad, that it ends badly for her. Then there’s this girl who writes poems, who loves Jimmy. The yoga students, Jimmy included, also impress, especially as they introduce themselves to each other. Then there is The Vixen, a strong woman indeed. As for Jimmy, he’s sad. Deep inside. He masks his pain, though.
To end it here, I love this book. Absolutely. Readers will have a lot to share here.
Let me tell you about Jimmy The Gin. He’s a regular in Fox Hole, where he and his friends enjoy themselves under the watchful eye of their no-nonsense bar owner, The Vixen. Talk of women and Jimmy will prove to you that you know nothing, that it’s only he who has studied the women species, labelled them even, therefore knows which is wife material and which isn’t. Jimmy is the go-to person for anything involving drinks. Together with The Leisure Boy, Jimmy embarks on a journey of self-discovery, and as you’d expect, his old habits keep getting in the way, hindering his recovery process. In a nutshell, Jimmy’s story is fun and sad. Good to know you, Jimmy The Gin.
Looking back, it’s been a great journey throughout. That’s the most I can say about it. It’s a journey that starts in the Fox Hole, where it’s clear The Vixen’s customers often frequent not just for drinks but for a good time together. A great time with Jimmy, the music and gin aficionado with a history of failed relationships.
It’s commendable that Rada ensured this journey appealed to every reader, especially fans of dark comedy and romance. Rada’s writing is the first reason I enjoyed reading this book. It bubbles with life, very descriptive, a torch that shines onto the characters and into the journey ahead. “There they were again, back in the Fox Hole—the kind of a dive where your real name was about as useful as a fridge on the Pole.” That’s how Rada begins the book. Impressive indeed.
The plot is something else entirely. It’s immersive right from the start. Very unpredictable. Interestingly, the story ends where it started, with the characters having changed tremendously.
The characters are great people, too. No different from real people. Their names speak volumes about their characters. They are unique in their own ways. They contribute wonderfully to the plot. The Leisure Boy strikes you as Jimmy’s guide into a new beginning, a role that he does wonderfully, proving he has more to offer for the well-being of his best friend, Jimmy. What does Leila see in Jimmy? Also, what does she see in her new boyfriend? It is sad, very sad, that it ends badly for her. Then there’s this girl who writes poems, who loves Jimmy. The yoga students, Jimmy included, also impress, especially as they introduce themselves to each other. Then there is The Vixen, a strong woman indeed. As for Jimmy, he’s sad. Deep inside. He masks his pain, though.
To end it here, I love this book. Absolutely. Readers will have a lot to share here.
February 6, 2024
Длъжен съм да призная, че „Йога на греха“ определено не е книжно заглавие, което би могло да привлече вниманието ми. Това, което всъщност успя привлече вниманието ми беше самата авторка, която се свърза с мен с желанието да работим заедно върху подобряването на текста ѝ. Изумително за мен беше да разбера, че това е първа книга на Рада Рос, а още по-изумително беше, че тя няма предишен опит в писането. Написала книгата, като… следвала инструкции за това как се пише книга. При други обстоятелства такова начинание, още повече първо такова начинание, би било обречено на пълен крах. Добре, че това не са други обстоятелства иначе това ревю нямаше да съществува. Или поне не в тази си форма.
„Йога на греха“ е книга, написана с изключително тънко, интелигентно и добре премерено чувство за хумор, което хем никога не нарушава границите, хем никога не го изпускаш от поглед. А като всеки добър хумор в изкуството, този също не служи само за забавление, но и да разглежда житейски въпроси, без задължително да твърди, че може да посочи какви и къде са отговорите. При разглеждането на някои теми в книгата се питах до каква степен Рада Рос е сатирична и доколко подкрепя гледните точки на героите, защото нейната запознатост с темите, които засяга, е похвална. Това нямаше как да не ме подсети за мои лични преживявания. Смятам себе си за доволно вещ в доста религиозни, философски и езотерични движения (в някои поне бях вещ), но пък не чувствам принадлежност към никое от тях. Добре, обаче според привържениците на въпросните движения, щом аз не ги харесвам, не ги одобрявам или, нали, не изпитвам принадлежност, означава, че не ги разбирам, а ако по някаква случайност успея да убедя тези привърженици, че всъщност ги разбирам, то тогава аз не съм достатъчно пораснал или духовно извисен, че да ги харесвам, одобрявам или, нали, изпитвам принадлежност. В книгата подобно виждане е споделяно от някои от героите, но не и от автора, което е майсторски начин да разглеждаш тема, без да взимаш страна. Та в „Йога на греха“ са застъпени много философии и вярвания, които са представени възможно най-безпристрастно, като се има предвид ситуацията, но със сигурност сатирата се усеща добре.
Една от най-силните страни на книгата са нейните пълнокръвни и многопластови герои, всеки със свои характер, виждания и терзания. Всъщност дори второстепенните персонажи са така добре обвити в плът, че можех да ги позная само по репликите, дори да не пише кой ги изговаря. Може да се каже, че познавах тези хора отблизо. Четейки, за мен нямаше съмнение, че характерите са базирани поне отчасти на реални личности, като се има предвид тяхната сложност. Разбира се няма как всички да са представени с невероятна дълбочина. Имаме по-стереотипни герои, като типичния хейтър и типичния простак, но те също имат достатъчно добре изграден бекграунд, че да са достоверни и да не минават за „типичния“ типичен. А какво ще кажете за съдържател на бар, който обаче е толкова сприхав и държащ всички да му играят по свирката, само защото са на негова територия, че в бара му почти никога няма хора, а новодошлите често се отказват да ходят отново? Къде другаде сте виждали това, нали? Но цялата книга е разказана основно от гледната точка само на един герой, който почти през цялото време е под прожектора (както той сам би желал) и душата му е безжалостно извадена на показ пред читателя.
Джими Джина е един от най-добре изградените и комплексни герои, които съм виждал в българската литература през последните години. На пръв поглед плосък или „много тъп“, както би казал Леми, но в него има дълбочина и той не е представен като стереотип, а като истинско, живо, дишащо човешко същество, изградено от мечти, желания, противоречия и вземането на откровено глупави, но не по-малко човешки решения. Той притежава начин на мислене и философия, които погледнати отстрани могат да породят насмешка и съжаление, но като се загледаме, можем да открием много от неговите черти у хора, които познаваме, а ако се загледаме още повече, тогава ще открием частица от Джина и у нас самите. До голяма степен той е нарцистичен, доста безкомпромисен, следващ собствените си непоклатими принципи. Но това няма как да не ме подсети за онзи виц, в който жена пита мъж дали би искал да излязат на вечеря, а той ѝ казва, че не излиза с омъжени жени. Жената му казва, че тя е омъжена за него, но въпреки всичко мъжът „си има принципи, които винаги спазва“, така че предложението все пак не важи. С две думи, както в повечето случаи, принципите носят повече несгоди, но Джина е твърде непреклонен за да го признае пред когото и да било, най-малкото пред себе си. За сметка на това, той е винаги неоправдан, все е жертва и все някой друг или нещо друго са му виновни. В същото време се смята за успял, интелигентен и духовно богат, а ако нещо му липсва, той веднага е готов да убеди както себе си, така и околните, че го няма не защото не може да го има, а защото не му трябва. И въпреки всичко, това е герой, който няма как да не заобичаш. Естествено, че Джина минава през метаморфоза, като всеки добре изграден персонаж. Но каква метаморфоза само! Всеки герой, за да се развие, да превъзмогне и надскочи себе си, трябва да удари някакво дъно. А дъното, което Рада Рос е избрала за Джими Джина е невъзможно да бъде предвидено. Да кажа, че бях изумен, ще е малко. Бях объркан, дори вярвах, че това е само сън или, че е някаква грешка. Е, не беше. Но пък така перфектно пасва на персонажа, че нямах дори намерението да подходя с недоверие към него. И независимо от неговата абсолютна, гениална откаченост, не смятах, че Джина заслужава такава жестока съдба и силно се надявах арката му да завърши максимално добре за него. Не желая да разкривам нищо за обрата и сюжета, както и сами виждате. Ще ми се читателят да може да се наслади изцяло на книгата, без да се разкрива много.
С две думи“ Йога на греха“ от Рада Рос е една интелигентна, интересна, добре написана книга, със солидна доза хумор, че и малко откачена. Това е от книгите, които притежават лек стил, който се чете на един дъх, но същевременно притежава дълбочина, емоция и мъдрост, които се проявяват рядко в родната ни литература напоследък, поне по мои наблюдения. И да, разбира се, че книгата имаше своите кусури. Но няма как да говоря за тях, тъй като те вече са до голяма степен изгладени, а няма нужда да ги споменавам в минало време.
„Йога на греха“ е книга, написана с изключително тънко, интелигентно и добре премерено чувство за хумор, което хем никога не нарушава границите, хем никога не го изпускаш от поглед. А като всеки добър хумор в изкуството, този също не служи само за забавление, но и да разглежда житейски въпроси, без задължително да твърди, че може да посочи какви и къде са отговорите. При разглеждането на някои теми в книгата се питах до каква степен Рада Рос е сатирична и доколко подкрепя гледните точки на героите, защото нейната запознатост с темите, които засяга, е похвална. Това нямаше как да не ме подсети за мои лични преживявания. Смятам себе си за доволно вещ в доста религиозни, философски и езотерични движения (в някои поне бях вещ), но пък не чувствам принадлежност към никое от тях. Добре, обаче според привържениците на въпросните движения, щом аз не ги харесвам, не ги одобрявам или, нали, не изпитвам принадлежност, означава, че не ги разбирам, а ако по някаква случайност успея да убедя тези привърженици, че всъщност ги разбирам, то тогава аз не съм достатъчно пораснал или духовно извисен, че да ги харесвам, одобрявам или, нали, изпитвам принадлежност. В книгата подобно виждане е споделяно от някои от героите, но не и от автора, което е майсторски начин да разглеждаш тема, без да взимаш страна. Та в „Йога на греха“ са застъпени много философии и вярвания, които са представени възможно най-безпристрастно, като се има предвид ситуацията, но със сигурност сатирата се усеща добре.
Една от най-силните страни на книгата са нейните пълнокръвни и многопластови герои, всеки със свои характер, виждания и терзания. Всъщност дори второстепенните персонажи са така добре обвити в плът, че можех да ги позная само по репликите, дори да не пише кой ги изговаря. Може да се каже, че познавах тези хора отблизо. Четейки, за мен нямаше съмнение, че характерите са базирани поне отчасти на реални личности, като се има предвид тяхната сложност. Разбира се няма как всички да са представени с невероятна дълбочина. Имаме по-стереотипни герои, като типичния хейтър и типичния простак, но те също имат достатъчно добре изграден бекграунд, че да са достоверни и да не минават за „типичния“ типичен. А какво ще кажете за съдържател на бар, който обаче е толкова сприхав и държащ всички да му играят по свирката, само защото са на негова територия, че в бара му почти никога няма хора, а новодошлите често се отказват да ходят отново? Къде другаде сте виждали това, нали? Но цялата книга е разказана основно от гледната точка само на един герой, който почти през цялото време е под прожектора (както той сам би желал) и душата му е безжалостно извадена на показ пред читателя.
Джими Джина е един от най-добре изградените и комплексни герои, които съм виждал в българската литература през последните години. На пръв поглед плосък или „много тъп“, както би казал Леми, но в него има дълбочина и той не е представен като стереотип, а като истинско, живо, дишащо човешко същество, изградено от мечти, желания, противоречия и вземането на откровено глупави, но не по-малко човешки решения. Той притежава начин на мислене и философия, които погледнати отстрани могат да породят насмешка и съжаление, но като се загледаме, можем да открием много от неговите черти у хора, които познаваме, а ако се загледаме още повече, тогава ще открием частица от Джина и у нас самите. До голяма степен той е нарцистичен, доста безкомпромисен, следващ собствените си непоклатими принципи. Но това няма как да не ме подсети за онзи виц, в който жена пита мъж дали би искал да излязат на вечеря, а той ѝ казва, че не излиза с омъжени жени. Жената му казва, че тя е омъжена за него, но въпреки всичко мъжът „си има принципи, които винаги спазва“, така че предложението все пак не важи. С две думи, както в повечето случаи, принципите носят повече несгоди, но Джина е твърде непреклонен за да го признае пред когото и да било, най-малкото пред себе си. За сметка на това, той е винаги неоправдан, все е жертва и все някой друг или нещо друго са му виновни. В същото време се смята за успял, интелигентен и духовно богат, а ако нещо му липсва, той веднага е готов да убеди както себе си, така и околните, че го няма не защото не може да го има, а защото не му трябва. И въпреки всичко, това е герой, който няма как да не заобичаш. Естествено, че Джина минава през метаморфоза, като всеки добре изграден персонаж. Но каква метаморфоза само! Всеки герой, за да се развие, да превъзмогне и надскочи себе си, трябва да удари някакво дъно. А дъното, което Рада Рос е избрала за Джими Джина е невъзможно да бъде предвидено. Да кажа, че бях изумен, ще е малко. Бях объркан, дори вярвах, че това е само сън или, че е някаква грешка. Е, не беше. Но пък така перфектно пасва на персонажа, че нямах дори намерението да подходя с недоверие към него. И независимо от неговата абсолютна, гениална откаченост, не смятах, че Джина заслужава такава жестока съдба и силно се надявах арката му да завърши максимално добре за него. Не желая да разкривам нищо за обрата и сюжета, както и сами виждате. Ще ми се читателят да може да се наслади изцяло на книгата, без да се разкрива много.
С две думи“ Йога на греха“ от Рада Рос е една интелигентна, интересна, добре написана книга, със солидна доза хумор, че и малко откачена. Това е от книгите, които притежават лек стил, който се чете на един дъх, но същевременно притежава дълбочина, емоция и мъдрост, които се проявяват рядко в родната ни литература напоследък, поне по мои наблюдения. И да, разбира се, че книгата имаше своите кусури. Но няма как да говоря за тях, тъй като те вече са до голяма степен изгладени, а няма нужда да ги споменавам в минало време.
February 25, 2026
„Йога на греха“ предлага сатиричен, но болезнено точен поглед към един добре познат архетип – обидения талант. Онзи балкански мъж, който “можеше да стане велик”, но светът му е виновен и затова избира инертността. Това е архетип на ранено его и липса на поета отговорност – човек, който вместо да израсне, продължава да чака някой да го спаси или „дундурка“. Книгата улавя сянката на балканската мъжественост – смесица от обида, самосъжаление и неизживяна амбиция. Проблемът не е травмата в миналото, а отказът от зрялост в настоящето.
Особено интересен е мотивът за „йогата“ като бягство – духовното заобикаляне, мантрите вместо действия, „всичко е любов“, докато липсва труд и дисциплина. Тук сатирата е насочена не срещу духовността, а срещу употребата ѝ като алиби.
Лека за четене, забавна, но с остър социален нерв, книгата не просто разсмива – тя притиска болезнена точка на културния ни фон- народопсихологията, в която "някой друг ни е виновен" и токсичната взаимозависимост, в която сме свикнали да функционираме.
И затова ми резонира.
Особено интересен е мотивът за „йогата“ като бягство – духовното заобикаляне, мантрите вместо действия, „всичко е любов“, докато липсва труд и дисциплина. Тук сатирата е насочена не срещу духовността, а срещу употребата ѝ като алиби.
Лека за четене, забавна, но с остър социален нерв, книгата не просто разсмива – тя притиска болезнена точка на културния ни фон- народопсихологията, в която "някой друг ни е виновен" и токсичната взаимозависимост, в която сме свикнали да функционираме.
И затова ми резонира.
March 28, 2023
Вълнуващ роман. Весел поглед към нощния живот в малки софийски барове с редовни посетители. Циничен език на моменти - прави героите автентични и живи.
Жизнерадостно намигване към темата за личностното развитие, търсенето на гуру, вглеждането в себе си...
Книгата гарантира много смях, но и време, в което да се замислим за това кои сме, какви хора ни обграждат и кое е важно, за да не се вземаме на сериозно. Препоръчвам!
Жизнерадостно намигване към темата за личностното развитие, търсенето на гуру, вглеждането в себе си...
Книгата гарантира много смях, но и време, в което да се замислим за това кои сме, какви хора ни обграждат и кое е важно, за да не се вземаме на сериозно. Препоръчвам!
March 11, 2026
"Йога на греха" от Рада Рос е емоционално наситен и в същото време лек за четене роман.
Засягат се теми, които често остават премълчани, теми като забранено желание, прошка, порока като огледален образ на душевното състояние...
Подходящ е за читатели, които се интересуват от психология и теми за духовност, морал и личен избор.
Ако трябва да аз да дам име на книгата, то то ще е "Екзистенциалният път на душата".
Засягат се теми, които често остават премълчани, теми като забранено желание, прошка, порока като огледален образ на душевното състояние...
Подходящ е за читатели, които се интересуват от психология и теми за духовност, морал и личен избор.
Ако трябва да аз да дам име на книгата, то то ще е "Екзистенциалният път на душата".
January 18, 2023
Изненада ме, неприятно.
Read
October 2, 2024Силно препоръчвам!Изключително увлекателно и забавно четиво!Заслужава си отделеното внимание.Дано да има продължение.
January 1, 2026
Not my usual cup of tea genre-wise, but I decided to give it a try on a whim. And boy oh boy, was I delighted! Beautiful writing, combined with reliable, realistic characters and intriguing plot - that’s a great combination in general, and in the particular case the pace was also a nice contribution to the overall reading experience.
I am also not a fast reader and did not have too much free time for reading in December, but every spare minute I devoted to Greek Hot Yoga and I couldn’t be more happy with this read. Totally recommend.
I am also not a fast reader and did not have too much free time for reading in December, but every spare minute I devoted to Greek Hot Yoga and I couldn’t be more happy with this read. Totally recommend.
January 4, 2026
A really funny book. The main character is terrible, but you can’t help liking him by the end.
December 29, 2025
This book turned out to be very different from what I expected - in the best possible way. The humor is exceptional: unexpected, subtle, and genuinely intelligent, the kind that catches you off guard and makes you smile long after you’ve put the book down. Nothing feels forced or overplayed; the wit emerges naturally from the situations and the voice itself.
What impressed me most is how confidently the book holds its tone. It knows exactly what it’s doing, yet never feels the need to explain itself or push onto the reader. And the ending is quiet, surprising, and deeply satisfying - like the perfect culmination of everything that came before it.
I closed the book feeling both amused and impressed, which is a rare combination.
What impressed me most is how confidently the book holds its tone. It knows exactly what it’s doing, yet never feels the need to explain itself or push onto the reader. And the ending is quiet, surprising, and deeply satisfying - like the perfect culmination of everything that came before it.
I closed the book feeling both amused and impressed, which is a rare combination.
January 1, 2026
Dear book readers and hunters of good emotions,
I read this book and it was really good. So much fun and good vibes. I read it in a day and a half. This happens only when I’m really deep into the story.
I recommend this book and wish the author to continue the saga with new stories in the near future.
Cheers ✨
I read this book and it was really good. So much fun and good vibes. I read it in a day and a half. This happens only when I’m really deep into the story.
I recommend this book and wish the author to continue the saga with new stories in the near future.
Cheers ✨
December 29, 2025
The book is WOW! It doesn’t announce its cleverness. It doesn’t underline its jokes. It just keeps moving, calmly, confidently, and before you realize it, it has your full attention.
The humor is the real surprise here: dry, unexpected, and genuinely smart. The kind of humor that sneaks up on you and makes you laugh because it’s true. There’s a quiet intelligence at work - you sense the author knows exactly what she’s doing, and doesn’t feel the need to prove it. Well done!
The humor is the real surprise here: dry, unexpected, and genuinely smart. The kind of humor that sneaks up on you and makes you laugh because it’s true. There’s a quiet intelligence at work - you sense the author knows exactly what she’s doing, and doesn’t feel the need to prove it. Well done!
December 29, 2025
This is a quitetly addictive book! It begins in familiar territory - a bar, a group of friends, the search for meaning - and then calmly steps off the map. The writing doesn’t chase meaning, and never begs for attention - it literally steals your attention! This is one of those very rare books that feels effortlessly intelligent and funny!
December 30, 2025
A fantastic novel! Witty, smart, intelligent, exceeding all expectations!
October 21, 2021
Историята на Джими е много забавна и умело разказана. Тя също е истинска препратка към актуалния проблем на българския Питър Пан, мъжът на средна възраст, който отказва да узрее и започва да се вкаменява в ергенските си представи за идеалната жена. Друга съвременна тема, която засяга писателката, е широко разпространата и пъстра среда на спиритуално себеразвитие, която не винаги е това, което очакваш. Добре познати атмосфери и размисли, които лесно мога да отнеса към собственото си минало. Включително носталгия по ежедневието на малките барове в уюта на нощна София. Свежа, интересна развръзка, с фантастичен елемент на края на книгата. Ако търсите забавно четиво с хепи ендинг и специфичния език на нов, млад автор, книгата е находка.
April 5, 2023
Книга, която се чете на един дъх. А навярно и на един дъх е писана.
Стилът е много лек и същевременно богато емоционален. Авторката показва убедително, че и в новите онлайн времена духовността и красотата на думите и мислите са възможни.
Шеговито, но понякога много сериозно, дори философски мъдро, от време на време даже малко тъжно и дори мистериозно, книгата ми достави това удоволствие, което само изкуството може да дарява.
И затова чакам с нетърпение още такива духовни подаръци от талантливата авторка.
Стилът е много лек и същевременно богато емоционален. Авторката показва убедително, че и в новите онлайн времена духовността и красотата на думите и мислите са възможни.
Шеговито, но понякога много сериозно, дори философски мъдро, от време на време даже малко тъжно и дори мистериозно, книгата ми достави това удоволствие, което само изкуството може да дарява.
И затова чакам с нетърпение още такива духовни подаръци от талантливата авторка.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews