What do you think?
Rate this book
Разкази под екстази
През осемдесетте години в средите на нощните птици се появи един нов наркотик, MDMA, наречен още "екстази". Това "хапче на любовта" предизвиква странни ефекти: горещи вълни, желание да танцуваш цяла нощ техно, нужда да галиш хората наоколо, скърцане на зъби, скоростно обезводняване, страх от битието, опити за самоубийство, предложения за брак. Това е твърд наркотик с извисявания и спадове, които напомнят влакче на ужасите или новелите на някои американски писатели. Авторът на тази книга вече не взема от него и не съветва читателя да опитва: екстази не само е незаконна дрога, но освен това разрушава мозъка, доказателство за което е този сборник, написан под негово действие. А и нима се нуждаем от някакво си хапче, за да разказваме живота си на непознати? Та нали литературата е тъкмо за това?
130 pages, Paperback
First published December 31, 1998
37 people are currently reading
768 people want to read
About the author
Frédéric Beigbeder
64 books1,727 followersBeigbeder was born into a privileged family in Neuilly-sur-Seine, France. His mother, Christine de Chasteigner, is a translator of mawkish novels ( Barbara Cartland et al.); his father, Jean-Michel Beigbeder, is a headhunter. He studied at the Lycée Montaigne and Louis-le-Grand, and later at the Institut D'Etudes Politiques de Paris. Upon graduation at the at the age of 24, began work as an advertising executive, author, broadcaster, publisher, and dilettante.
In 1994, Beigbeder founded the "Prix de Flore", which takes its name from the famous and plush Café de Flore in Saint-Germain-des-Prés. The prize is awarded annually to a promising young French author. Vincent Ravalec, Jacques A. Bertrand, Michel Houellebecq are among those who have won the prize. In 2004, the tenth anniversary of the prize, it was awarded to the only American to ever receive it, Bruce Benderson. Two of Beigbeder's novels, 99 Francs (Jan Kounen, 2007) and L'amour dure trois ans (Beigbeder, 2011), have been adapted for the cinema.
In 2002, he presented the TV talk show "Hypershow" on French channel Canal+, co-presented with Jonathan Lambert, Sabine Crossen and Henda. That year he also advised French Communist Party candidate Robert Hue in the presidential election.
He worked for a few years as a publisher for Flammarion. He left Flammarion in 2006.
In May 2007 he spent time in the United States to shoot a film about the reclusive American author, J.D. Salinger.
In 1994, Beigbeder founded the "Prix de Flore", which takes its name from the famous and plush Café de Flore in Saint-Germain-des-Prés. The prize is awarded annually to a promising young French author. Vincent Ravalec, Jacques A. Bertrand, Michel Houellebecq are among those who have won the prize. In 2004, the tenth anniversary of the prize, it was awarded to the only American to ever receive it, Bruce Benderson. Two of Beigbeder's novels, 99 Francs (Jan Kounen, 2007) and L'amour dure trois ans (Beigbeder, 2011), have been adapted for the cinema.
In 2002, he presented the TV talk show "Hypershow" on French channel Canal+, co-presented with Jonathan Lambert, Sabine Crossen and Henda. That year he also advised French Communist Party candidate Robert Hue in the presidential election.
He worked for a few years as a publisher for Flammarion. He left Flammarion in 2006.
In May 2007 he spent time in the United States to shoot a film about the reclusive American author, J.D. Salinger.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 133 reviews
May 17, 2012
I read this while I was learning French.
I'd been in France for about 3 months and picked it up at a train station bookshop because it was short and the title mentioned ecstasy. Everyone told me it's not easy to get ecstasy in France these days.
This taught me half my sex vocabulary (the other half was from Fluide Glaciale).
When you're learning a language your perception is different; you're impressed by any literary-esque stylings that you can actually understand. I later read 99 francs and L'amour dure trois ans, and got bored of the journalistic writing. I could see why people turn their noses up at Beigbeder. He does just talk about sex and drugs and try to be "branché".
Also, he can be a bit of a dick on TV sometimes.
But this book was an important part of my life, and I would recommend it to any Henry Miller/Norman Mailer -loving, French-learning, 18-35 year old kids. This and Boris Vian. And Zazie dans le Métro. Beigbeder is cynical, but you need to read him while you're still not.
I'd been in France for about 3 months and picked it up at a train station bookshop because it was short and the title mentioned ecstasy. Everyone told me it's not easy to get ecstasy in France these days.
This taught me half my sex vocabulary (the other half was from Fluide Glaciale).
When you're learning a language your perception is different; you're impressed by any literary-esque stylings that you can actually understand. I later read 99 francs and L'amour dure trois ans, and got bored of the journalistic writing. I could see why people turn their noses up at Beigbeder. He does just talk about sex and drugs and try to be "branché".
Also, he can be a bit of a dick on TV sometimes.
But this book was an important part of my life, and I would recommend it to any Henry Miller/Norman Mailer -loving, French-learning, 18-35 year old kids. This and Boris Vian. And Zazie dans le Métro. Beigbeder is cynical, but you need to read him while you're still not.
August 18, 2017
Autobuss no Juglas līdz Āgenskalnam aizbrauca ar ātrumu "ekstazī stāsti" no vāka līdz vākam (mazliet vairāk kā 1h laikā izlasīju visu, VISU grāmatu). Laikam jau vairāk patika, nekā nepatika... par spīti visām pretīgajām ainām, kas ieslēdzās manā iztēlē, lasot šo darbu. Uzrakstīts ģeniāli, bet par lietām, ko nevajadzētu lasīt autobusā, ha.
Lasot šo darbu man bija daudz jāsarkst...
Lasot šo darbu man bija daudz jāsarkst...
August 24, 2017
Aj, kā Beigbeders smejas par sevi, dzīvi, literatūru un lasītāju. Skaļiem, izaicinošiem smiekliem. Taču pat neskatoties uz to, ka vietām stāsti balansēja uz pretīguma robežas, tajos bija kas neaprakstāmi saistošs. Iespējams morāle, kura slēpās tur, kur, šķiet, morāle ne tuvumā nav bijusi.
vairāk šeit - http://naktsskapitis.blogspot.com/201...
vairāk šeit - http://naktsskapitis.blogspot.com/201...
February 5, 2019
3.5/5 Šis ir īsu stāstu krājums, kurus autors rakstījis ekstazī ietekmē. Kam es pilnīgi spēju noticēt, kaut arī pati neesmu eksperte šajā jomā. Taču, ak pārsteigums, ar katru stāstu ar vien vairāk jēgas var atrast šajos stāstos. Šeit ir izdzīvoti vēsturiski notikumi, pārspīlētā formā meklēta dzīves jēga, pārspriesta mīlestība, uztīcība u.c. jautājumi. Galu galā interesanta lasāmviela.
April 14, 2025
..cik jauki ir atkal lasīt Beigbederu, to Beigbederu, kuru iepazinu pašā sākumā, vēl jaunu un dullu. es lasīju un smaidīju, es sajutu to tikai viņam vienam piemītošo kaisli uz sīkumiem, skaistumu, baudu utt. :) (jau 3x izlasīta!)
January 21, 2017
Je ne vais plus lire des livres de cet écrivain, il voit des femmes comme des jouets sexuels.
August 28, 2017
Šaubījos starp 3 un 4 zvaigznēm, jo stāsti patiešām labi un (ekstazī) tematikai atbilstoši. :) Pārsteidzoši, šokējoši, riebīgi, smieklīgi. Valoda - raita, labi lasās uz priekšu. Dažbrīd rodas nelielas aizdomas par to, vai autors riebīgumu un šoku no lasītāja neizvilina pašmērķīgi, bet kopumā šīs domas netraucē.
Vienā vai maksimums - pāris dienās izraujama stāstu grāmata, kas pārliecina par to, ka īsus stāstus var uzrakstīt spilgti, sulīgi, konkrēti, bez liekiem piepušķojumiem.
Vienā vai maksimums - pāris dienās izraujama stāstu grāmata, kas pārliecina par to, ka īsus stāstus var uzrakstīt spilgti, sulīgi, konkrēti, bez liekiem piepušķojumiem.
October 11, 2025
Dve zvezdice isključivo zbog pitkijeg stila i neke ideje u pojedinim pričama. Nije mi se dopala.
July 8, 2019
fascinējoši intelektuāls delīrijs.
ķīmiskās laimes process un tukšums tukšums tukšums tukšums
deviņdesmitie
pretīgums
pretīgākais stāsts, kurš patiešām ir pretīgākais, ko līdz šim esmu lasījis
rakstnieks, kurš raksta un reizē dzīvo
perverss
sekss
parkā
tualetē
taksī
it visur
bezmiegs
cik tuvu un tālu no pašnāvības?
meitenes pludmalē
nemiers
okey šis bija burtisks ceļojums absurduma pasaulē, tāpēc arī pēdējos stāstos vienkārši pārskrēju ātri, lai tiktu vaļā no Beigbedera absolūti spilgtās fantāzijas (pārāk pārāk visa par daudz), kas pārvērš domāšanu putrā putrā putrā
Ar Beigbederu iepazīstos pirmo reizi, bet šī laikam ir +/- mana kļūda, jo,iespējams,zinot viņa iepriekšējos stāstus un manieri, domāšanu, šis neliktos baigais pārsteigums un liktos oohooooo, beidzooot!!! un lasītu (kā citās atsauksmēs) ar baigi lielo baudu.
ja vien bauda nav mākslīga?
tālu no realitātes
bet sociālistiskā realitāte
kuru var izlikties neredzam
bet tepat
jau viņa ir
franču autori ir patiešām kā no citas galaktikas, tādēļ būs jāieiet plašākā franču literatūrā, lai neaprobežojos tikai ar vidusskolas kursa eksistenciālista Albēra Kamī, bet Beigbeders, manuprāt, ir patiešām ievērojams eksistenciālists... kaut gan, kurš gan ievērojams rakstnieks nav eksistenciālists visā savā radošajā būtībā...
varbūt apdomāšos, izlasīšu citus Beigbedera aprunātos darbus
ielikšu 3 vai 4 zvaigznes
apaļo, zaļgano tabletīti gan nekad nekad nekad tiešām negribēsies pamēģināt - efekts ir attēlots fascinējoši pretīgi izmisoši
May 31, 2013
Не очаквах точно това, но не останах разочарована. Напротив. Чела съм само "Любовта трае три години" на Бегбеде и стилът му не ми допадна много. Но тук нещата стоят по различен начин. Някои разкази ми дойдоха малко тежки, други ми харесаха страшно много. И явно дори под екстази, умът на човек левитира около 3 взаимно-свързани, понякога взаимо-изключващи се, понякога обединяващи се понятия - самота, секс и любов. :) В чист, на моменти твърде суров и неподправен вид.
April 30, 2014
Не знам защо си го причиних. Понякога денят наистина се познава от сутринта.
Точно с тази книга слагам край на опитите си да открия и уловя онова, което пропускам измежду страниците на французина. Ще успея да живея някак с този дефицит.
Точно с тази книга слагам край на опитите си да открия и уловя онова, което пропускам измежду страниците на французина. Ще успея да живея някак с този дефицит.
June 30, 2024
Par ekstazī patiesībā ļoti maz. Likās, ka tas vairāk cilvēkiem, kas nav dzīvē redzējuši neko no šī, bet gūst baudu no sabiedrības dekadentās puses tīri intelektuālas iepazīšanas.
Stāstu krājums, bieži vien no autora vai autora aizstājēja skatupunkta, cenšoties šokēt lasītāju ar pāris lappušu sacerējumiem par dažādiem narkotiku, seksa, parafīliju, slepkavību, uzbrukumu piedzīvojumiem, pilnas ar atsaucēm uz Francijas politiku un kultūru. Nebiju diez ko labi iespaidota - savu šoka dozu esmu atskatījusies agrīnajos pusaudža gados pavadot pārāk daudz laika 4chan un Encyclopedia Dramatica.
Manās acīs Beidbeders pārāk mēģina sev pievērst uzmanību, cenšoties būt ciets rieksts, kuram galvā valda pilnīgs sviests, bet redz, tas totāli ir speciāli, un ja jūs cenšaties kaut ko tvert nopietni - ha ha, viņš jau to bija paredzējis, un jūs esat iekritis!
Reizumis, nevaru noliegt, ka stāsti bija saturīgi, nevirpuļoja bezmērķībā, dažos arī bija šāda tāda diezgan reāla atziņa (piemēram, kāda būtu pasaule bez veneriskajām slimībām?). Par spīti dažādām tulkotājām, kopvērtējumā tulkojums ir viens no labākajiem, ko esmu lasījusi - bauda lasīt un viegli iegrimt.
Šeit lielisks piemērs Beidbegera vēlmei šokēt, turklāt var novērot atziņu, kas man radās, lasot šo stāstu krājumu. Beidbegera pasaulē sievietes tikpat bieži veic random, "nepelnītus" un neparedzamus seksa aktus, kā vīrieši veic random, neprovocētus un neparedzamus vardarbības aktus.
Stāstu krājums, bieži vien no autora vai autora aizstājēja skatupunkta, cenšoties šokēt lasītāju ar pāris lappušu sacerējumiem par dažādiem narkotiku, seksa, parafīliju, slepkavību, uzbrukumu piedzīvojumiem, pilnas ar atsaucēm uz Francijas politiku un kultūru. Nebiju diez ko labi iespaidota - savu šoka dozu esmu atskatījusies agrīnajos pusaudža gados pavadot pārāk daudz laika 4chan un Encyclopedia Dramatica.
Manās acīs Beidbeders pārāk mēģina sev pievērst uzmanību, cenšoties būt ciets rieksts, kuram galvā valda pilnīgs sviests, bet redz, tas totāli ir speciāli, un ja jūs cenšaties kaut ko tvert nopietni - ha ha, viņš jau to bija paredzējis, un jūs esat iekritis!
Reizumis, nevaru noliegt, ka stāsti bija saturīgi, nevirpuļoja bezmērķībā, dažos arī bija šāda tāda diezgan reāla atziņa (piemēram, kāda būtu pasaule bez veneriskajām slimībām?). Par spīti dažādām tulkotājām, kopvērtējumā tulkojums ir viens no labākajiem, ko esmu lasījusi - bauda lasīt un viegli iegrimt.
Šeit lielisks piemērs Beidbegera vēlmei šokēt, turklāt var novērot atziņu, kas man radās, lasot šo stāstu krājumu. Beidbegera pasaulē sievietes tikpat bieži veic random, "nepelnītus" un neparedzamus seksa aktus, kā vīrieši veic random, neprovocētus un neparedzamus vardarbības aktus.
Vislielākais Dzīvais Franču Rakstnieks izgrūda visnotaļ piedodamu sāpju rēcienu. Ne tik piedodami bija tas, ka viņš pavēra jauniņās medmāsas virsvalku un sakoda viņai krūtis līdz asinīm. Tas tomēr bija visai neparasts veids, kā izteikt pateicību kādam, kurš nevēlas neko citu kā tikai jūs dezinficēt.
Jau grasījos iejaukties, lai glābtu meiteni, kad pamanīju viņas lūpās smaidu, kas nespēj maldināt: viņai tas patika! Jāteniski uz Vislielākā Dzīvā Franču Rakstnieka šī vellata tagad trina savu kājstarpi gar viņa asiņaino degunu (tā vietā, lai to notīrītu ar absorbējošo vati). Manai saprašanai tas bija par daudz. Izgāju laukā ieelpot gaisu tieši tai brīdī, kad virsvalks aizlidoja pāri kasei, lai piezemētos plauktā "zobu sukas".
March 9, 2019
Un livre beaucoup trop vulgaire et beaucoup trop centré sur l’auteur qui aime tellement sa propre personne… C’est dommage parce que quand il essaie d’écrire sur des personnages fictifs, sa prose est excellente.
La première nouvelle, «Spleen à l’aéroport de Roissy-Charles-de-Gaulle», est bien, particulièrement à cause du style (toutes les phrases sont des questions). Celles que j’ai aimées sont «Manuscrit à Saint-Germaine-des-Prés» (genre de dystopie de fin du monde à Paris) et «Comment devenir quelqu’un» (témoignage d’un chauffeur). Les autres, je n’ai pas vraiment aimé.
La première nouvelle, «Spleen à l’aéroport de Roissy-Charles-de-Gaulle», est bien, particulièrement à cause du style (toutes les phrases sont des questions). Celles que j’ai aimées sont «Manuscrit à Saint-Germaine-des-Prés» (genre de dystopie de fin du monde à Paris) et «Comment devenir quelqu’un» (témoignage d’un chauffeur). Les autres, je n’ai pas vraiment aimé.
January 18, 2011
Not as good as "Love lasts 3 years", but was a nice breezy read before bed. Some stories were better than others, in all honesty felt to me that the author wrote this half-lazily. My favorite story was "Samii gadkii passkazik iz etogo sbornika", which reminded me of the movie "Love me if you dare" that I have enjoyed immensely.
April 10, 2011
Чак сега преосмислям заглавието! Как не се бях сетила просто! Не просто авторът очевидно е писал разказите под влиянието на някакви вещества, а също така, за да ги оцени читателят, той също трябва да се подложи на същата процедура, защото иначе за трезвомислещия остава само да се чуди... ъъ, що речи?
February 15, 2019
Rēcīgi.
February 21, 2019
Varēja būt traģikomiskāk. Žēl, ka nebija.
December 3, 2019
Nouvelles à dominantes trash, plutôt bien écrites. Ca donne envie de prendre l'ecstasy pour être honnête et d'être un auteur à succès parisien également.
February 4, 2023
ბუკოვსკის და უელბეკის სინთეზს წააგავდა.
September 7, 2010
Давам една звезда, защото един от разказите ми харесва, защото беше съставен само от въпроси.
Иначе, докато четях тези глупости, дълго време се чудех:
"Кой е по-бездарен? Бегбеде или Буковски".
Отговорът дойде сам, без да съм го търсил сериозно, едва когато прочетох другата книга на Бегбеде, до която се докоснах.
Иначе, докато четях тези глупости, дълго време се чудех:
"Кой е по-бездарен? Бегбеде или Буковски".
Отговорът дойде сам, без да съм го търсил сериозно, едва когато прочетох другата книга на Бегбеде, до която се докоснах.
April 13, 2019
Stāstu krājums=svaru kausi. Nevienu brīdi nav mierā: kustība, kas met no viena grāvja/bedres otrā, līdz ar to nonākot nebeidzamā nelīdzsvara/nemiera stāvoklī. Pēcsajūtas tikpat svarstīgas. Grāmata, par kuru būtu grūti pateikt "patika/nepatika", jo šādās kategorijās to nevarētu vērtēt. Vai varbūt tomēr franču literatūra tomer nebūs man (jau kuro reizi?)
September 18, 2011
It is a great book! It talks about parties, sex and drugs. This is such an entertaining book, plus, it is very well written, a very light style with Frederic's typic humor.
March 23, 2017
http://jkritika.blogspot.com/2011/08/...
Разкази под екстази на Фредерик Бегбеде
Преди около месец приятел, когото по принцип смятах за живото доказателство, че класиката няма да умре, ми предложи тази книга. Изгледах прозореца на чата хем уплашено за битието на класиката, от която явно се бе отрекъл, за да ми предлага това, хем предизвикателно, решена да се пробвам. Някъде четох за следващата книга на Бегбеде, че била много подходяща за неделен следобед, и по дяволско стечение на обстоятелствата, точно в един такъв пиша това.
Само дето ми отне около две седмици да прочета книжката. Просто исках да осмисля всяка кратка история на спокойствие и поотделно и да не изгубя нито един нюанс от вкуса ѝ. Заглавието, а покрай него и славата на автора, си крещят на скандал и честно казано, тъкмо това очаквах - писаници без много смисъл и стил, а за изящество да не говорим. И сбърках. Има ясно изразен стил, има и смисъл и по някакъв извратен начин - изящество. Всяка история е една таблетка екстази, така го почувствах, но не мога да го кажа по-добре от Бегбеде: "Това е тежък наркотик, с върхове и падения, точно каквито са руските планини или пък разказите на някои американски писатели". Такава е и неговата върволица от разкази. Всяко самостойно тяло от тях представлява едно скоростно изкачване, ескалиране на емоцията, скоростта, смисъла, и сетне още по-бясно спускане по отвеса на читателското очакване, за да се застопори накрая мисълта ти в една точка на светлинни години от оная, където логично си очаквал да е завършекът. И си тежи в тази точка мисълта и се превръща в размисъл. Ако трябва да опиша съвкупността от историите, които прочетох през последните дни, с една дума, тя ще бъде ПАРАДОКС.
Едно, че никога не се случва това, което очакваш. Второ, че въпреки това неочакваният край заглождва мозъка ти и го кара да разсъждава: за героите, за тебе си, за живота, за вселената. Трето, че в тази парадоксалност именно се ражда красотата на изказа, която в две съседни изречения напълно естествено може да приюти топоса на нежността и финеса - "Moon Rover" от Закуска в Тифани - и топоса на грубостта в подбора на думите - "Едно младо същество, което ви пуска език...", и да го стори така, че двете заедно, в съзвучие, а не в дисонанс, да звучат красиво.
Енергия блика от всяко изречение, макар често говорителят да създава впечатление на умореност от живота и света. Дори когато стои неподвижно, той бяга в мислите си, отправя се към непостигнати летища в Щатите, плажове на Ривиерата, публични домове в Далечния Изток, лети към нови хоризонти, и в същото време сякаш си повтаря на ум твърде познатата ни истина - дори физически да напуснеш мястото, където страдаш и си потиснат, проблемите ти ще те последват навсякъде, проблемите са в теб, не в обкръжаващия те свят, и скуката може да те намери и на Пето авеню, и в Сен Тропе. И все пак това, което авторът споменава в един от разказите като ефекта на коктейл от наркотици и алкохол, онова чувство: "Да живее с 800 км в час, за да няма време да чуе края на хита от това лято. Да бъде един вечно ненаситен метеорит, от който никой няма да има време да се възползва. И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот. Такситата напразно надуват клаксоните, а ако неоновите светлини на хотела мигат, то е само защото са повредени." Това е сякаш в крайна сметка, каквото искаме от битието. Но можем ли да разберем, че сами трябва да го вземем, че животът няма друго задължение към нас, освен да ни предостави като строг и често несправедлив библиотекар време на този свят за определен срок и после без предупреждение да си го вземе? И много търсят лесния начин да наситят този срок с незабравимите преживявания от наркозата именно за да ЗАБРАВЯТ, че има краен срок и времето ни тук не е вечно. Но има и други начини, има любов, природа, изкуство, литература, нека ги намерим, това е по-смелата и дръзка крачка от лесното "спасение" на опиатите, нали? Важното е, както пише Бегбеде в един от разказите си, винаги да сме: „Напред!“, „На абордаж!“
Окото и мисълта ми бяха особено грабнати от разказа "Най-гадната новела в този сборник". Както по-горе споделих, според мен това е наред с други, едно от важните послания на книгата - Откривайте други начини да направите срока на времето си на тая земя незаменим и уникален! И в този разказ това съобщение те зашлевява през лицето, защото ето - не са нужни наркотици, за да си в един момент на Еверест, а в следващия да падаш към Марианската падина; да летиш сега, а след миг да лазиш, заровен жив под пръстта на тъгата. Тук всичко е натуралистично и картинно, той и тя си причиняват какво ли не, за да си докажат един на друг, че любовта им е истинска, правят ужасни, гнусни, смъртоносни неща, и той заявява, че сякаш са си обявили война. Според мен не е война, а игра, залог, надпревара. Любовта за него е жажда. И колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш. Гледайте "Jeux d'enfants" от 2003 и кажете, не виждате ли прилика? Поразителна е, френската рецепта за истинска любов. И с екстази, и без екстази, усещането от допира й до кожата и душата ти е едно и също и Жулиен във филма го казва така (Фредерик ще се съгласи с него, повече от сигурна съм!):
"Sophie! You are playing the game again.
Pure happiness.
Great!
It can cut down everything.
Better than anaesthetic,cocain,high purity cocain,reefer,
Indian hemp,LSD,hallucinogen;
Better than sex,blowjob,rave party,complex sexual relationship,
Better than the butter on the peanuts.
Better than Lucas,end of the dance of Marylin,and Schtroumpfette!
Better than Lara Croft!
Better than Jimmy Hendrix,than Armstrong.
Better than the walk-around by Santa Claus!
Better than Bill Gates,then the trances of Dalai-Lama.
Better than the collagen on the lips of Pamela Anderson!
Better than the drugs of Rimbaud, Morrison.
Better than freedom!
Better than life!"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Любовта е игра. Френска. А играта е самият живот. Enjoy. Enjoy living to enjoy dying. And die. Playing.
За финал някои от "размислящите" ме цитати от сборника...
"В стаята нахлу тревогата.
Ако някой се интересува за адреса на тревогата, веднага ще му кажа къде обитава. Човек винаги я среща в точно определени часове. Тревогата може да бъде открита на съвършено конкретни места."
"Празниците са като живота: раждат се и умират също като хората. Преживяват върхови моменти и падения. И горе, и долу. Също като нас блясват и падат в праха. Също като за нас, за празниците няма утре."
"Пия, за да забравя, че съм забравен."
"...когато си провалил живота си, трябва да се опиташ да успееш поне в смъртта."
"Творчеството наистина ли бе неразривно свързано с разрушението?"
"Най-Великият Жив Френски Писател умря няколко месеца по-късно. Това се случи преди десет години. И до днес продължавам да се питам как е успявал той да съчетае тези две дейности: да пише и да живее."
"Сънувах, че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."
Разкази под екстази на Фредерик Бегбеде
Преди около месец приятел, когото по принцип смятах за живото доказателство, че класиката няма да умре, ми предложи тази книга. Изгледах прозореца на чата хем уплашено за битието на класиката, от която явно се бе отрекъл, за да ми предлага това, хем предизвикателно, решена да се пробвам. Някъде четох за следващата книга на Бегбеде, че била много подходяща за неделен следобед, и по дяволско стечение на обстоятелствата, точно в един такъв пиша това.
Само дето ми отне около две седмици да прочета книжката. Просто исках да осмисля всяка кратка история на спокойствие и поотделно и да не изгубя нито един нюанс от вкуса ѝ. Заглавието, а покрай него и славата на автора, си крещят на скандал и честно казано, тъкмо това очаквах - писаници без много смисъл и стил, а за изящество да не говорим. И сбърках. Има ясно изразен стил, има и смисъл и по някакъв извратен начин - изящество. Всяка история е една таблетка екстази, така го почувствах, но не мога да го кажа по-добре от Бегбеде: "Това е тежък наркотик, с върхове и падения, точно каквито са руските планини или пък разказите на някои американски писатели". Такава е и неговата върволица от разкази. Всяко самостойно тяло от тях представлява едно скоростно изкачване, ескалиране на емоцията, скоростта, смисъла, и сетне още по-бясно спускане по отвеса на читателското очакване, за да се застопори накрая мисълта ти в една точка на светлинни години от оная, където логично си очаквал да е завършекът. И си тежи в тази точка мисълта и се превръща в размисъл. Ако трябва да опиша съвкупността от историите, които прочетох през последните дни, с една дума, тя ще бъде ПАРАДОКС.
Едно, че никога не се случва това, което очакваш. Второ, че въпреки това неочакваният край заглождва мозъка ти и го кара да разсъждава: за героите, за тебе си, за живота, за вселената. Трето, че в тази парадоксалност именно се ражда красотата на изказа, която в две съседни изречения напълно естествено може да приюти топоса на нежността и финеса - "Moon Rover" от Закуска в Тифани - и топоса на грубостта в подбора на думите - "Едно младо същество, което ви пуска език...", и да го стори така, че двете заедно, в съзвучие, а не в дисонанс, да звучат красиво.
Енергия блика от всяко изречение, макар често говорителят да създава впечатление на умореност от живота и света. Дори когато стои неподвижно, той бяга в мислите си, отправя се към непостигнати летища в Щатите, плажове на Ривиерата, публични домове в Далечния Изток, лети към нови хоризонти, и в същото време сякаш си повтаря на ум твърде познатата ни истина - дори физически да напуснеш мястото, където страдаш и си потиснат, проблемите ти ще те последват навсякъде, проблемите са в теб, не в обкръжаващия те свят, и скуката може да те намери и на Пето авеню, и в Сен Тропе. И все пак това, което авторът споменава в един от разказите като ефекта на коктейл от наркотици и алкохол, онова чувство: "Да живее с 800 км в час, за да няма време да чуе края на хита от това лято. Да бъде един вечно ненаситен метеорит, от който никой няма да има време да се възползва. И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот. Такситата напразно надуват клаксоните, а ако неоновите светлини на хотела мигат, то е само защото са повредени." Това е сякаш в крайна сметка, каквото искаме от битието. Но можем ли да разберем, че сами трябва да го вземем, че животът няма друго задължение към нас, освен да ни предостави като строг и често несправедлив библиотекар време на този свят за определен срок и после без предупреждение да си го вземе? И много търсят лесния начин да наситят този срок с незабравимите преживявания от наркозата именно за да ЗАБРАВЯТ, че има краен срок и времето ни тук не е вечно. Но има и други начини, има любов, природа, изкуство, литература, нека ги намерим, това е по-смелата и дръзка крачка от лесното "спасение" на опиатите, нали? Важното е, както пише Бегбеде в един от разказите си, винаги да сме: „Напред!“, „На абордаж!“
Окото и мисълта ми бяха особено грабнати от разказа "Най-гадната новела в този сборник". Както по-горе споделих, според мен това е наред с други, едно от важните послания на книгата - Откривайте други начини да направите срока на времето си на тая земя незаменим и уникален! И в този разказ това съобщение те зашлевява през лицето, защото ето - не са нужни наркотици, за да си в един момент на Еверест, а в следващия да падаш към Марианската падина; да летиш сега, а след миг да лазиш, заровен жив под пръстта на тъгата. Тук всичко е натуралистично и картинно, той и тя си причиняват какво ли не, за да си докажат един на друг, че любовта им е истинска, правят ужасни, гнусни, смъртоносни неща, и той заявява, че сякаш са си обявили война. Според мен не е война, а игра, залог, надпревара. Любовта за него е жажда. И колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш. Гледайте "Jeux d'enfants" от 2003 и кажете, не виждате ли прилика? Поразителна е, френската рецепта за истинска любов. И с екстази, и без екстази, усещането от допира й до кожата и душата ти е едно и също и Жулиен във филма го казва така (Фредерик ще се съгласи с него, повече от сигурна съм!):
"Sophie! You are playing the game again.
Pure happiness.
Great!
It can cut down everything.
Better than anaesthetic,cocain,high purity cocain,reefer,
Indian hemp,LSD,hallucinogen;
Better than sex,blowjob,rave party,complex sexual relationship,
Better than the butter on the peanuts.
Better than Lucas,end of the dance of Marylin,and Schtroumpfette!
Better than Lara Croft!
Better than Jimmy Hendrix,than Armstrong.
Better than the walk-around by Santa Claus!
Better than Bill Gates,then the trances of Dalai-Lama.
Better than the collagen on the lips of Pamela Anderson!
Better than the drugs of Rimbaud, Morrison.
Better than freedom!
Better than life!"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Любовта е игра. Френска. А играта е самият живот. Enjoy. Enjoy living to enjoy dying. And die. Playing.
За финал някои от "размислящите" ме цитати от сборника...
"В стаята нахлу тревогата.
Ако някой се интересува за адреса на тревогата, веднага ще му кажа къде обитава. Човек винаги я среща в точно определени часове. Тревогата може да бъде открита на съвършено конкретни места."
"Празниците са като живота: раждат се и умират също като хората. Преживяват върхови моменти и падения. И горе, и долу. Също като нас блясват и падат в праха. Също като за нас, за празниците няма утре."
"Пия, за да забравя, че съм забравен."
"...когато си провалил живота си, трябва да се опиташ да успееш поне в смъртта."
"Творчеството наистина ли бе неразривно свързано с разрушението?"
"Най-Великият Жив Френски Писател умря няколко месеца по-късно. Това се случи преди десет години. И до днес продължавам да се питам как е успявал той да съчетае тези две дейности: да пише и да живее."
"Сънувах, че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."
March 4, 2019
loģisku stāstu var uzrakstīt arī tikai jautājuma teikumos un mīlestību var atrast arī tikai caur kaisli un neķītrību.
raita valoda un sižeti, kurus viegli iztēloties, bet grūti noticēt. noteikti vēl labāk būtu lasīt orģinālvalodā, jo franču humors man pavisam svešs, un pārtulkotās valodas iezīmes tomēr neskan tik labi.
ciešanas, nežēlība, necieņa, skumjas, apmāns, tieksme uz baudu, provokācija un centieni radīt šoka momentu lasītājā un nedaudz arī to nokaunināt. stāsti par “neko” un tomēr atkal eksistences vērtību meklējumi.
interesanti...
raita valoda un sižeti, kurus viegli iztēloties, bet grūti noticēt. noteikti vēl labāk būtu lasīt orģinālvalodā, jo franču humors man pavisam svešs, un pārtulkotās valodas iezīmes tomēr neskan tik labi.
ciešanas, nežēlība, necieņa, skumjas, apmāns, tieksme uz baudu, provokācija un centieni radīt šoka momentu lasītājā un nedaudz arī to nokaunināt. stāsti par “neko” un tomēr atkal eksistences vērtību meklējumi.
interesanti...
Read
August 4, 2023PRIČE POD EKSTAZIJEM-FREDERIK BEGBEDE
✒️"". Ova „pilula ljubavi" izazivala je čudne efekte: talase vreline, želju da se celu noć pleše na techno muziku, potrebu da se miluju drugi, škrgutanje zubima, ubrzanu dehidraciju, egzistencijalnu zebnju, pokušaje samoubistva, bračne ponude. U pitanju je teška droga, sa usponom i padom kao na toboganu u luna-parku ili kao u pripovetkama pojedinih američkih pisaca. Autor ove knjige je više ne konzumira i čitaocima toplo preporučuje da je ne probaju: ne radi se samo o tome što je ekstazi nelegalan, nego što pritom razara mozak - kao što pokazuje i ova zbirka pripovedaka napisanih pod njegovim uticajem"
🧪Moj prvi susret s autorom i odmah u predgovoru zbirke on se ograđuje-pisao je razorenog mozga🤯
🧪Nisam ni oduševljena ni razočarana. Ima odličnih priča i ima priča koje su ne naročito originalna kombinacija Bukovski-Irvin Velš
🧪Od dobrih priča izdvojila bih jednu koja je na mene ostavila najjači utisak
NAJVEĆI FRANCUSKI KNJIŽEVNIK
📝Duhovito,ironično,veoma promišljeno opsiani događaji nakon susreta poznatog pisca i dečka koji će to možda postati.
✒️"Najveći Živi Francuski Književnik ležao je u potočiću, za šta, po svemu sudeći, Potočki nije ništa skrivio. Ako je već trebalo pronaći nekog krivca, Džoni Voker se činio mnogo prihvatljivijim. Najveći Živi Francuski Književnik nije baš bio preterani patriota, barem kada je pijanstvo u pitanju."
✒️"Nakon što je protekla čitava večnost ludila, naš Pijani brod se najzad nasukao kod Kastela, nekoj vrsti privatnog zaliva u kojem krčmar zna da bude pun razumevanja prema brodolomnicima. Koliko god da smo se trudili da pođemo, naše se čaše nikako nisu praznile. Mislim da sam baš u tom trenutku odlučio da počnem da se bavim književnošću."
✒️"Da bi neko postao pisac, treba li svako veče da proživljava iste avanture? Da li se to ikako može prekinuti? Da li je stvaralaštvo neraskidivo povezano sa destrukcijom? I tako to.
Zaspao sam
Najveći Živi Francuski Književnik umro je nekoliko meseci kasnije, a tome ima deset godina. Ja se i dan-danas pitam kako je samo uspevao da pomiri te dve aktivnosti: pisati i živeti."
#7sensesofabook #bookstagram #literature #knjige #readingaddict
✒️"". Ova „pilula ljubavi" izazivala je čudne efekte: talase vreline, želju da se celu noć pleše na techno muziku, potrebu da se miluju drugi, škrgutanje zubima, ubrzanu dehidraciju, egzistencijalnu zebnju, pokušaje samoubistva, bračne ponude. U pitanju je teška droga, sa usponom i padom kao na toboganu u luna-parku ili kao u pripovetkama pojedinih američkih pisaca. Autor ove knjige je više ne konzumira i čitaocima toplo preporučuje da je ne probaju: ne radi se samo o tome što je ekstazi nelegalan, nego što pritom razara mozak - kao što pokazuje i ova zbirka pripovedaka napisanih pod njegovim uticajem"
🧪Moj prvi susret s autorom i odmah u predgovoru zbirke on se ograđuje-pisao je razorenog mozga🤯
🧪Nisam ni oduševljena ni razočarana. Ima odličnih priča i ima priča koje su ne naročito originalna kombinacija Bukovski-Irvin Velš
🧪Od dobrih priča izdvojila bih jednu koja je na mene ostavila najjači utisak
NAJVEĆI FRANCUSKI KNJIŽEVNIK
📝Duhovito,ironično,veoma promišljeno opsiani događaji nakon susreta poznatog pisca i dečka koji će to možda postati.
✒️"Najveći Živi Francuski Književnik ležao je u potočiću, za šta, po svemu sudeći, Potočki nije ništa skrivio. Ako je već trebalo pronaći nekog krivca, Džoni Voker se činio mnogo prihvatljivijim. Najveći Živi Francuski Književnik nije baš bio preterani patriota, barem kada je pijanstvo u pitanju."
✒️"Nakon što je protekla čitava večnost ludila, naš Pijani brod se najzad nasukao kod Kastela, nekoj vrsti privatnog zaliva u kojem krčmar zna da bude pun razumevanja prema brodolomnicima. Koliko god da smo se trudili da pođemo, naše se čaše nikako nisu praznile. Mislim da sam baš u tom trenutku odlučio da počnem da se bavim književnošću."
✒️"Da bi neko postao pisac, treba li svako veče da proživljava iste avanture? Da li se to ikako može prekinuti? Da li je stvaralaštvo neraskidivo povezano sa destrukcijom? I tako to.
Zaspao sam
Najveći Živi Francuski Književnik umro je nekoliko meseci kasnije, a tome ima deset godina. Ja se i dan-danas pitam kako je samo uspevao da pomiri te dve aktivnosti: pisati i živeti."
#7sensesofabook #bookstagram #literature #knjige #readingaddict
July 19, 2019
This is my first encounter with Beigbeder and I'm fairly impressed. My brother recommended him and the only thing he told me is that Beigbeder is insane. I was officially interested. While I believe this probably one of his worst novels and that he wrote this half-heartedly, I still found the novel endearing and entertaining.
The author talks about parties, sex, and drugs, but underneath about loneliness, desire to be loved and despair. All under the influence of ecstasy. While the premise is simple, the author manages to authentically chronicle his state of mind. One thing that was missing for me, was the mornings after he was straight again. I would love to see the comparison between his high and sober state.
Some stories were better than others, but the first one was the only one that completely blew my mind, probably because it looked like the most genuine one. Still, it took a lot of bravery to write this, as this kind of experience isn’t easy to share and properly describe. With a different way of storytelling, neither of the stories has introduction or conclusion. The reader just flows from one ecstasy tripping to another. What I liked the most is that doesn’t glorify the experience nor it diminishes it. The author simply describes his own impression in a raw manner.
I’m not sure how to describe Beigbeder beside his obvious eccentricity. Furthermore, what was his actual emotion and thought and what was simply enhanced by the drugs? Another thing that was missing was at least one story when he had bad tripping. That would make this book even more authentic.
The author talks about parties, sex, and drugs, but underneath about loneliness, desire to be loved and despair. All under the influence of ecstasy. While the premise is simple, the author manages to authentically chronicle his state of mind. One thing that was missing for me, was the mornings after he was straight again. I would love to see the comparison between his high and sober state.
Some stories were better than others, but the first one was the only one that completely blew my mind, probably because it looked like the most genuine one. Still, it took a lot of bravery to write this, as this kind of experience isn’t easy to share and properly describe. With a different way of storytelling, neither of the stories has introduction or conclusion. The reader just flows from one ecstasy tripping to another. What I liked the most is that doesn’t glorify the experience nor it diminishes it. The author simply describes his own impression in a raw manner.
I’m not sure how to describe Beigbeder beside his obvious eccentricity. Furthermore, what was his actual emotion and thought and what was simply enhanced by the drugs? Another thing that was missing was at least one story when he had bad tripping. That would make this book even more authentic.
December 19, 2015
Deuxième lecture.
Quand je l'ai lu pour la première fois, il s'agissait de mon premier tête-à-tête avec Beigbeder. Sans aucun doute, cela laisse une forte impression.
Je suis contente de dire que ce sentiment n'a pas été dû à la découverte de cet auteur. J'ai encore beaucoup apprécié ma lecture totalement folle de ces nouvelles surprenantes et intenses. C'est sans aucun doute un excellent moyen de découvrir l'auteur pour les gens pressés. La prose est intense et vive, les propos très représentatifs de l'oeuvre de l'écrivain. Cependant, si vous n'avez qu'un livre à lire de Beigbeder, 99 francs est conseillé plutôt que ces nouvelles qui vous laisseront sur votre faim. Probablement à réserver aux amateurs de nouvelles et aux initiés aux propos scandaleux de Beigbeder.
Quand je l'ai lu pour la première fois, il s'agissait de mon premier tête-à-tête avec Beigbeder. Sans aucun doute, cela laisse une forte impression.
Je suis contente de dire que ce sentiment n'a pas été dû à la découverte de cet auteur. J'ai encore beaucoup apprécié ma lecture totalement folle de ces nouvelles surprenantes et intenses. C'est sans aucun doute un excellent moyen de découvrir l'auteur pour les gens pressés. La prose est intense et vive, les propos très représentatifs de l'oeuvre de l'écrivain. Cependant, si vous n'avez qu'un livre à lire de Beigbeder, 99 francs est conseillé plutôt que ces nouvelles qui vous laisseront sur votre faim. Probablement à réserver aux amateurs de nouvelles et aux initiés aux propos scandaleux de Beigbeder.
September 23, 2018
Ja, šo lasot, es būtu salietojusies ekstazī un klausītos tehno, man noteikti patiktu labāk, bet es darīju tikai pēdējo, tāpēc lasīju ar mērenas intereses un riebuma sajaukumu, nereti pasmaidot, bet kopumā vīlusies, ka te vairāk ir seksuālu neķītrību nekā narkotiskas eiforijas aprakstu. Bet pāris stundu lasāmvielai, kad sen nav lasīts nekas mūsdienīgs, ir ok.
Vislabāk patika pirmais stāsts par narkotiku apdvesmotām skumjām lidostā, kas uzrakstīts tikai jautājuma teikumos.
Mīļākā metafora--seksuālais ceļarullis (vīrietis, kas pārguļ ar visām sievietēm, ko satiek savā ceļā, jo neviena nespēj viņam pretoties).
Vislabāk patika pirmais stāsts par narkotiku apdvesmotām skumjām lidostā, kas uzrakstīts tikai jautājuma teikumos.
Mīļākā metafora--seksuālais ceļarullis (vīrietis, kas pārguļ ar visām sievietēm, ko satiek savā ceļā, jo neviena nespēj viņam pretoties).
July 13, 2014
Винаги съм смятала, че опиатите в умерена доза оказват благотворно влияние върху творчеството, но случаят със синтетичните наркотици от сорта на екстази явно не е такъв...В крайна сметка давам две звезди, понеже един от разказите ми допадна частично, а и защото книгата провокира у мен размишление над фундаментални въпроси, като например: НакъдЬЕ отива тоз' свят?
December 29, 2014
Рядко ми се случва да чета цял сборник с разкази и да ми допадне само един. Бегбеде явно трябва да се придържа към по-дълги форми и да не експериментира толкова само с уж шокиращи фрази.
Displaying 1 - 30 of 133 reviews