What do you think?
Rate this book
Съвременник, 2/2021
В новия брой на списание "Съвременник" ще прочетете:
романа на Сергей Довлатов "Зона”
поезия от Джеймс Райт, Франц Райт, Рада Александрова, Иван Христов
разкази от Джумпа Лахири, Андрея Лий, Алегра Гудман, Пламен Антов и др.
Фрагменти - Едвин Сугарев
В "Ателие" гостува: Димитър Чолаков
Плюс рубриката “Критически хроники” с Митко Новков и Патриция Кирилова
И още много, много литература и изкуство.
романа на Сергей Довлатов "Зона”
поезия от Джеймс Райт, Франц Райт, Рада Александрова, Иван Христов
разкази от Джумпа Лахири, Андрея Лий, Алегра Гудман, Пламен Антов и др.
Фрагменти - Едвин Сугарев
В "Ателие" гостува: Димитър Чолаков
Плюс рубриката “Критически хроники” с Митко Новков и Патриция Кирилова
И още много, много литература и изкуство.
320 pages, Paperback
Published January 1, 2021
2 people want to read
About the author
Владимир Зарев
49 books51 followersВладимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
March 1, 2026
От няколко години не следя отблизо списание "Съвременник", което сега отчитам като сериозна грешка. Бях позабравил, колко разнообразно и качествено като съдържание е и как успешно помага да се ориентираш в книжния океан, който ни залива всекидневно.
Лятото си купих този брой, както и няколко от предни години, с идеята да понаваксам. И не съжалявам за избора си.
Съдържание:
"Зона" - Сергей Довлатов. 3*
Кратък опит за роман/записки за службата му като охрана на затворническа колония в АР Коми. Не ми допадна особено формата избрана от писателя, имаше и доста повторения, принципно Довлатов може много по-добре.
Цитат:
- Как смяташ, има ли бог?
- Малко вероятно.
"Сенки във водата" - Джумпа Лахири. 4*
Изненадващо "италианска" история, хареса ми. Ще потърся нещо ново за четене от Лахири.
"Съперниците" от Андрея Лий. 4,5*
Нов прочит на “италианци в чужбина”, в Мадагаскар. Хареса ми доста. Мисля, не е превеждана като автор на български и ще трябва на английски да прочета нещо друго от нея.
"Предизвикателството" - Алегра Гудман. 4*
First world problems, но на мен ми хареса. :)
"Сладост" - Тони Морисън. 1*
Черните се оплакват, че са черни. Не ме интересува.
"Призрачната Оливия" - Карън Ръсел. 4*
Морско бдение за изгубената сестричка!
Цитат:
"Има определени праисторически неща, които плуват отвъд своето измиране."
Разказите на Елизабета Баковска (РСМ), на Венцислав Божинов, Пламен Антов и Росица Гъркова не ме заинтригуваха, както и тези на двамата мексикански автори.
В този брой има включени доста поезия и репродукци картини от български художници, за тяхното качество всеки трябва да прецени сам. ;)
Моята обща оценка - 3,5*.
P.S. Приятна изненада за мен бе включената в края литературна критика за книги на български творци, струва ми се чудесна идея!
Лятото си купих този брой, както и няколко от предни години, с идеята да понаваксам. И не съжалявам за избора си.
Съдържание:
"Зона" - Сергей Довлатов. 3*
Кратък опит за роман/записки за службата му като охрана на затворническа колония в АР Коми. Не ми допадна особено формата избрана от писателя, имаше и доста повторения, принципно Довлатов може много по-добре.
Цитат:
- Как смяташ, има ли бог?
- Малко вероятно.
"Сенки във водата" - Джумпа Лахири. 4*
Изненадващо "италианска" история, хареса ми. Ще потърся нещо ново за четене от Лахири.
"Съперниците" от Андрея Лий. 4,5*
Нов прочит на “италианци в чужбина”, в Мадагаскар. Хареса ми доста. Мисля, не е превеждана като автор на български и ще трябва на английски да прочета нещо друго от нея.
"Предизвикателството" - Алегра Гудман. 4*
First world problems, но на мен ми хареса. :)
"Сладост" - Тони Морисън. 1*
Черните се оплакват, че са черни. Не ме интересува.
"Призрачната Оливия" - Карън Ръсел. 4*
Морско бдение за изгубената сестричка!
Цитат:
"Има определени праисторически неща, които плуват отвъд своето измиране."
Разказите на Елизабета Баковска (РСМ), на Венцислав Божинов, Пламен Антов и Росица Гъркова не ме заинтригуваха, както и тези на двамата мексикански автори.
В този брой има включени доста поезия и репродукци картини от български художници, за тяхното качество всеки трябва да прецени сам. ;)
Моята обща оценка - 3,5*.
P.S. Приятна изненада за мен бе включената в края литературна критика за книги на български творци, струва ми се чудесна идея!
November 10, 2023
Тази първа среща със списание “Съвременник” се оказва много поглъщаща. Досега винаги са ме отблъсквали безобразно грозните корици, тази тук е типичен пример. Но откъм съдържание ситуацията е коренно различна.
——
⛓ ”Зона" от Сергей Довлатов - 4,5⭐️
Прекарал двегодишната си служба в армията на СССР като надзирател в трудово-изправителните лагери за криминални затворници (не политически по чл. 58), Довлатов е събрал богат материал. И доказва в тази мозайка от явно автобиографични истории, че който трупа знание, трупа тъга. И деградация, наричана в по-специализирано “професионално изкривяване”. Че онези с автоматите, които формално са на страната на закона, неусетно и за себе си се превръщат в чудовища, с колебливи завръщания към нормалността. Тези завръщания могат да разбият сърцето. И че у рецидивистите също живеят хора. Не непременно кой знае колко достойни за харесване, но хора. У тях също съжителстват противни чудовища. Изобщо чудовища и хора са навсякъде и у всеки, зловещ микс, разбъркан от дяволската магия на обстоятелствата и средата, и подсилен от естествените наклонности и устойчивостта на конкретния човек.
За разлика от Солженицин и Шаламов, това е поглед от другата страна на оградата, откъм конвойниите и надзирателите. Като ги сравнявам - и Солженицин, и Довлатов никога не са успели напълно да излязат от своята “зона”, макар и двамата да емигрират в САЩ. И двамата се оказват неподготвени за свободата след цялото мракобесие, което ги е калило до неузнаваемост, но и ги е сковало завинаги в обятията си. Тези борци срещу злото просто не могат да живеят простичък, спокоен живот без сибирския студ и вятър. Солженицин пуска брада и го избива на мистичен шовинизъм, еквивалентен на някогашния религиозен фанатизъм. Довлатов пък умира относително млад и с разбито (буквално) сърце, без да е имал много време за свободата си.
——
💦 ”Сенки във водата” от Джумпа Лахири - 3⭐️
Поетичните нишки на самотата, въображението и привидностите, отразени в едно наглед съвсем стандартно ежедневие.
——
🏝 ”Съперниците” от Андрея Лий - 4⭐️
Двама старци в епична любовна схватка насред Мадагаскар. С много хумор и топлота от авторката. Майсторска миниатюра.
——
🏠 ”Предизвикателството” от Алегра Гудман - 3,5⭐️
Или как едно средноинтелигентно американско семейство понякога се губи сред предизвикателствата на ежедневието, и пропуска най-важното от тях.
——
🖤 ”Сладост” от Тони Морисън - 3,5⭐️
Как расизмът не е толкова проста, макар и отвратителна, работа. И може да е просто страх и извратена загриженост. А страхът съсипва колкото и агресията.
Изненадващо добър разказ, предвид ужасното писане на Морисън във “Възлюбена”. Ако разказът беше малко по-дълъг, щеше само да спечели.
——
🐟 ”Призрачната Оливия” от Карън Ръсел - 4,5⭐️
Две момчета, въоръжени с магически подводни очила търсят отдавна изчезналата си във вълните сестра. Трогателен и лишен от сантименталност разказ, в който светът, пречупен през очите на отивашото си детство, е точно онзи, в който всичко живеем, но издателите на развлекателна литература и промитите политкоректни съзнания избягват да споменават като чума. И се борят със зъби и нокти да не се появява в писмен вид. За тях истината е disturbing…
——
Останалите разкази и другите включени материали не са от моята кръвна група, но и без тях този брой е отлично съставен и поднесен.
——
⛓ ”Зона" от Сергей Довлатов - 4,5⭐️
Прекарал двегодишната си служба в армията на СССР като надзирател в трудово-изправителните лагери за криминални затворници (не политически по чл. 58), Довлатов е събрал богат материал. И доказва в тази мозайка от явно автобиографични истории, че който трупа знание, трупа тъга. И деградация, наричана в по-специализирано “професионално изкривяване”. Че онези с автоматите, които формално са на страната на закона, неусетно и за себе си се превръщат в чудовища, с колебливи завръщания към нормалността. Тези завръщания могат да разбият сърцето. И че у рецидивистите също живеят хора. Не непременно кой знае колко достойни за харесване, но хора. У тях също съжителстват противни чудовища. Изобщо чудовища и хора са навсякъде и у всеки, зловещ микс, разбъркан от дяволската магия на обстоятелствата и средата, и подсилен от естествените наклонности и устойчивостта на конкретния човек.
За разлика от Солженицин и Шаламов, това е поглед от другата страна на оградата, откъм конвойниите и надзирателите. Като ги сравнявам - и Солженицин, и Довлатов никога не са успели напълно да излязат от своята “зона”, макар и двамата да емигрират в САЩ. И двамата се оказват неподготвени за свободата след цялото мракобесие, което ги е калило до неузнаваемост, но и ги е сковало завинаги в обятията си. Тези борци срещу злото просто не могат да живеят простичък, спокоен живот без сибирския студ и вятър. Солженицин пуска брада и го избива на мистичен шовинизъм, еквивалентен на някогашния религиозен фанатизъм. Довлатов пък умира относително млад и с разбито (буквално) сърце, без да е имал много време за свободата си.
——
💦 ”Сенки във водата” от Джумпа Лахири - 3⭐️
Поетичните нишки на самотата, въображението и привидностите, отразени в едно наглед съвсем стандартно ежедневие.
——
🏝 ”Съперниците” от Андрея Лий - 4⭐️
Двама старци в епична любовна схватка насред Мадагаскар. С много хумор и топлота от авторката. Майсторска миниатюра.
——
🏠 ”Предизвикателството” от Алегра Гудман - 3,5⭐️
Или как едно средноинтелигентно американско семейство понякога се губи сред предизвикателствата на ежедневието, и пропуска най-важното от тях.
——
🖤 ”Сладост” от Тони Морисън - 3,5⭐️
Как расизмът не е толкова проста, макар и отвратителна, работа. И може да е просто страх и извратена загриженост. А страхът съсипва колкото и агресията.
Изненадващо добър разказ, предвид ужасното писане на Морисън във “Възлюбена”. Ако разказът беше малко по-дълъг, щеше само да спечели.
——
🐟 ”Призрачната Оливия” от Карън Ръсел - 4,5⭐️
Две момчета, въоръжени с магически подводни очила търсят отдавна изчезналата си във вълните сестра. Трогателен и лишен от сантименталност разказ, в който светът, пречупен през очите на отивашото си детство, е точно онзи, в който всичко живеем, но издателите на развлекателна литература и промитите политкоректни съзнания избягват да споменават като чума. И се борят със зъби и нокти да не се появява в писмен вид. За тях истината е disturbing…
——
Останалите разкази и другите включени материали не са от моята кръвна група, но и без тях този брой е отлично съставен и поднесен.
October 27, 2021
Това списание се оказа приятна изненада за мен.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews