What do you think?
Rate this book
Сбогом, Страшен чехъл!
Една история за смелостта и приятелството с...чудовище.
За смелостта, която не е точно липса на страх.
Смелост, която си отглеждаш, и тя ти помага да се грижиш за важните за теб неща.
За чудовище, което не е точно чудовищно, особено ако вече не те е страх от него. Или почти не те е страх.
Или поне те е страх толкова малко, че можеш да загасиш лампата.
За смелостта, която не е точно липса на страх.
Смелост, която си отглеждаш, и тя ти помага да се грижиш за важните за теб неща.
За чудовище, което не е точно чудовищно, особено ако вече не те е страх от него. Или почти не те е страх.
Или поне те е страх толкова малко, че можеш да загасиш лампата.
48 pages, твърди корици
Published August 1, 2021
16 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 7, 2021
Днес ще ви разкажем за най-новата книга на един психолог, който се превърна и в популярен детски писател! Всъщност, писането и психологията вървят ръка за ръка в неговото творчество, което чрез интересни сюжети предава градивни послания и възпитава емоционална интелигентност. Какво ли ще ни разкаже Слави Стоев след като вече ни е спечелил с „Продавача на омраза“, „Играчките на Моника“ и четирите приключения на Лиско Лис и приятели? Кажете „Здравей!“ на Страшен чехъл! Да, първо трябва да се сблъскаме с това страшилище, преди да можем да кажем… „Сбогом, Страшен чехъл!“. Най-новата книга на Слави Стоев е илюстрирана от Яна Казакова и излиза с логото на изд. „Робертино“. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
October 9, 2021
Чудесна история! До последно не знаех как ще се разреши сложният казус. Предполагам, че за деца би било още по-вълнуващо и полезно да се говори за техните страхове.
April 7, 2022
Много харесвам Слави Стоев!
кой-знае
March 30, 2023„Цялата ѝ устременост и ентусиазъм се прекършиха и на тяхно място остана само тъга.“
Хора, ролята на редактора е не само да заглади текста, но и да го направи подходящ за целевата възрастова група. Издателството е определило книгата за деца между 4 и 6 години. Тия дълги сложни думи в първата част на изречението не пасват на аудиторията. С няколко малки трика можем да постигнем съществена разлика:
- заменяме „устременост“ с „устрем“;
- заменяме „ентусиазъм“ с по-кратките и разбираеми „възторг“ или „възхита“ (или ако ще ползваме по-стари думи като „прекършвам“ – чудесната „въодушевление“). Аз лично в случая предпочитам „възторг“, за да запазим еднаквия род с „устрем“;
- „прекършиха“ е разкошна дума, но е трудна и може да бъде заменена със сходно благозвучната „строшиха“ или по-рядката „сломиха“, която обаче добре се връзва с „тъга“.
И ето резултата. Преценете сами:
„Целият ѝ устрем и възторг се строшиха и на тяхно място остана само тъга.“
Друг е въпросът, че тъгата, за да остане, трябва вече да е била там, а тя по-скоро е заменила възторга. Сложно нещо е изразяването, също както са рисуването и композирането – сглобяваш композиция от малки на пръв поглед случайни парченца, а толкова много се подценява. Неслучайно навремето реториката е била изкуство :)
А защо книга с толкова текст е определена за деца под 6 години засега си остава въпрос без отговор...
Хора, ролята на редактора е не само да заглади текста, но и да го направи подходящ за целевата възрастова група. Издателството е определило книгата за деца между 4 и 6 години. Тия дълги сложни думи в първата част на изречението не пасват на аудиторията. С няколко малки трика можем да постигнем съществена разлика:
- заменяме „устременост“ с „устрем“;
- заменяме „ентусиазъм“ с по-кратките и разбираеми „възторг“ или „възхита“ (или ако ще ползваме по-стари думи като „прекършвам“ – чудесната „въодушевление“). Аз лично в случая предпочитам „възторг“, за да запазим еднаквия род с „устрем“;
- „прекършиха“ е разкошна дума, но е трудна и може да бъде заменена със сходно благозвучната „строшиха“ или по-рядката „сломиха“, която обаче добре се връзва с „тъга“.
И ето резултата. Преценете сами:
„Целият ѝ устрем и възторг се строшиха и на тяхно място остана само тъга.“
Друг е въпросът, че тъгата, за да остане, трябва вече да е била там, а тя по-скоро е заменила възторга. Сложно нещо е изразяването, също както са рисуването и композирането – сглобяваш композиция от малки на пръв поглед случайни парченца, а толкова много се подценява. Неслучайно навремето реториката е била изкуство :)
А защо книга с толкова текст е определена за деца под 6 години засега си остава въпрос без отговор...
November 12, 2024
Ех, че хубави илюстрации и история.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews