What do you think?
Rate this book
В пукнатините на канона
Как един български аероплан влита в историята на футуризма… Как се срещат литература и ботаника в Яворовите „Теменуги“? Какъв е случаят с единственото футуристко списание у нас „Кресчендо“ и кога провинцията ражда авангард?
Защо социализмът е труден за разказване? И още – за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература.
Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното.
Георги Господинов изследва внимателно и с чувствително око провинциите и перифериите на литературната история.
Защо социализмът е труден за разказване? И още – за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература.
Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното.
Георги Господинов изследва внимателно и с чувствително око провинциите и перифериите на литературната история.
316 pages, Paperback
First published August 27, 2021
24 people are currently reading
258 people want to read
About the author
Georgi Gospodinov
58 books2,340 followersGeorgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
May 24, 2024
Update (24.05.2024 г.)
Чуйте чудесната реч на Георги Господинов за най-хубавия български празник! Честит 24 май! 🇧🇬📚❤️
https://youtu.be/09lUHfsGpOc?feature=...
Първоначално ревю:
Прекрасен и изключително стойностен сборник! Георги Господинов е обърнал внимание на привидно малките истории, останали в периферията на родния литературен канон, което обаче не ги прави по-малко ценни и значими. Всички глави в книгата са подкрепени с аргументи и сами по себе си имат научна стойност, но същевременно са поднесени по страшно увлекателен и човешки начин... Освен това, авторът елегантно е вложил своите чудесни основни послания, че е необходимо повече съчувствие между хората и вслушване в разказваните от тях истории, както и че българската литература трябва да бъде част от европейската, вместо да се затваря в себе си.
„В пукнатините на канона“ се състои от две еднакво силни и интересни части! В първата от тях Георги Господинов анализира по-малко известни творби на прочути писатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Никола Вапцаров и Георги Марков, представя на вниманието на читателите любопитното възникване на футуризма у нас и значимата личност на Кирил Кръстев, както и разсъждава върху темата за тъгата в българската литература. В следващата част пък фокусът е поставен върху късния етап на тоталитарния режим и някои аспекти на тогавашното всекидневие... Авторът съвсем разбираемо описва онези времена, изследвайки жестоката намеса на идеологията в личния живот на всеки човек. Последните две глави имат доста съвременно звучене, тъй като в тях се разказва за литературата в настоящите банкноти и придобиващата все по-голямо значение връзка между литература и емпатия...
„Велико време на перформатива! На чудото да правиш неща с думи. Да се наречеш футурист и в същия миг на наричането да се превърнеш в такъв. И самият папа на футуризма, Кръстникът, да те признае. Време, в което всичко е възможно, дори да си дълбоко в провинцията. Нещо повече - възможно тъкмо в провинцията.“
„Въпросът е в това да не екзотизираме излишно Източна Европа и нейната литература. Да не би, опитвайки се да ѝ помогнем, да я превърнем в ново гето, в резерват, защитено, но ограничено място, не отворено и развиващо се. В контекста на тази глава може да се каже и така - нейната тъга е по-различна, но също така преводима и сводима към европейския литературен опит.“
„Тук така или иначе си по презумпция виновен, винаги в неясна вина пред държавата, която си е присвоила всички морални и юридически правомощия. Детето, като най-малък и слаб член на обществото, е най-лесният обект на надзор и наказание, раздавано най-често без никакво обяснение. Впрочем тази кафкианскост на обвинението и наказанието се прилага и при възрастите в същата мяра.
Но детето винаги е непосредствен потребител на Шамарената фабрика. Неслучайно изразът „Ще пусна Шамарената фабрика" е знаков поколенчески маркер, част от колективната памет на поне няколко поколения деца и родители. Патриархат и индустриализация в едно.“
„Този нетипичен наратив - накъсан, синкопиран, казващ най-важното, без да се грижи за свързващите звена, бърз и фрагментарен, налага своята накъсаност и фрагментарност върху биографичния разказ на младия човек. Влиза в синхрон с неговата неоформена, фрагментарна идентичност. Така на пресекулки говорят за личното детето и юношата през социализма. Бързайки да оставят индивидуални следи, да надраскат желанията си в една тетрадка, дoкaто трае голямото междучасие на идеологията.“
„Да застане на страната на губещите. Намирам това за същностна черта на европейската литература. Това е литература, която бяга от лесното обяснение на света. Литература, която не се бои да говори за слабите места на живота, за греха, за тъгата, за вината, за нетрайността.“
„Струва ми се, че е време да дефинираме по нов начин онова, което наричаме толерантност. Не е достатъчно просто да се понасяме и търпим взаимно. „Ти имаш свой свят и обичаи, няма да ти преча, и ти не ми пречи, все едно не съществуваме един за друг. Даваме ти права, даваме ти работа, но винаги ще си останеш чужденец сред нас.“ Това вече няма да работи. Сега, aкo иcкaмe да разберем другия, ще трябва да прочетем неговите любими книги и дa чуем неговите истории.“
Чуйте чудесната реч на Георги Господинов за най-хубавия български празник! Честит 24 май! 🇧🇬📚❤️
https://youtu.be/09lUHfsGpOc?feature=...
Първоначално ревю:
Прекрасен и изключително стойностен сборник! Георги Господинов е обърнал внимание на привидно малките истории, останали в периферията на родния литературен канон, което обаче не ги прави по-малко ценни и значими. Всички глави в книгата са подкрепени с аргументи и сами по себе си имат научна стойност, но същевременно са поднесени по страшно увлекателен и човешки начин... Освен това, авторът елегантно е вложил своите чудесни основни послания, че е необходимо повече съчувствие между хората и вслушване в разказваните от тях истории, както и че българската литература трябва да бъде част от европейската, вместо да се затваря в себе си.
„В пукнатините на канона“ се състои от две еднакво силни и интересни части! В първата от тях Георги Господинов анализира по-малко известни творби на прочути писатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Никола Вапцаров и Георги Марков, представя на вниманието на читателите любопитното възникване на футуризма у нас и значимата личност на Кирил Кръстев, както и разсъждава върху темата за тъгата в българската литература. В следващата част пък фокусът е поставен върху късния етап на тоталитарния режим и някои аспекти на тогавашното всекидневие... Авторът съвсем разбираемо описва онези времена, изследвайки жестоката намеса на идеологията в личния живот на всеки човек. Последните две глави имат доста съвременно звучене, тъй като в тях се разказва за литературата в настоящите банкноти и придобиващата все по-голямо значение връзка между литература и емпатия...
„Велико време на перформатива! На чудото да правиш неща с думи. Да се наречеш футурист и в същия миг на наричането да се превърнеш в такъв. И самият папа на футуризма, Кръстникът, да те признае. Време, в което всичко е възможно, дори да си дълбоко в провинцията. Нещо повече - възможно тъкмо в провинцията.“
„Въпросът е в това да не екзотизираме излишно Източна Европа и нейната литература. Да не би, опитвайки се да ѝ помогнем, да я превърнем в ново гето, в резерват, защитено, но ограничено място, не отворено и развиващо се. В контекста на тази глава може да се каже и така - нейната тъга е по-различна, но също така преводима и сводима към европейския литературен опит.“
„Тук така или иначе си по презумпция виновен, винаги в неясна вина пред държавата, която си е присвоила всички морални и юридически правомощия. Детето, като най-малък и слаб член на обществото, е най-лесният обект на надзор и наказание, раздавано най-често без никакво обяснение. Впрочем тази кафкианскост на обвинението и наказанието се прилага и при възрастите в същата мяра.
Но детето винаги е непосредствен потребител на Шамарената фабрика. Неслучайно изразът „Ще пусна Шамарената фабрика" е знаков поколенчески маркер, част от колективната памет на поне няколко поколения деца и родители. Патриархат и индустриализация в едно.“
„Този нетипичен наратив - накъсан, синкопиран, казващ най-важното, без да се грижи за свързващите звена, бърз и фрагментарен, налага своята накъсаност и фрагментарност върху биографичния разказ на младия човек. Влиза в синхрон с неговата неоформена, фрагментарна идентичност. Така на пресекулки говорят за личното детето и юношата през социализма. Бързайки да оставят индивидуални следи, да надраскат желанията си в една тетрадка, дoкaто трае голямото междучасие на идеологията.“
„Да застане на страната на губещите. Намирам това за същностна черта на европейската литература. Това е литература, която бяга от лесното обяснение на света. Литература, която не се бои да говори за слабите места на живота, за греха, за тъгата, за вината, за нетрайността.“
„Струва ми се, че е време да дефинираме по нов начин онова, което наричаме толерантност. Не е достатъчно просто да се понасяме и търпим взаимно. „Ти имаш свой свят и обичаи, няма да ти преча, и ти не ми пречи, все едно не съществуваме един за друг. Даваме ти права, даваме ти работа, но винаги ще си останеш чужденец сред нас.“ Това вече няма да работи. Сега, aкo иcкaмe да разберем другия, ще трябва да прочетем неговите любими книги и дa чуем неговите истории.“
September 4, 2021
Георги Господинов обговаря пукнатините в българския литературен канон на достъпен език и с примамлив стил. Книгата спокойно може да бъде четена от всички и също така логично да бъде харесана от широката аудитория. Мнозина ще преоткрият и преосмислят спомените си, други ще погледнат с нови очи на утвърдени автори и теми, трети ще поставят под въпрос приноса на пукнатините, но всеки ще намери текст, който да го увлече в размисъл. От извънканоничното стихотворение на Ботев "Ней", през проекциите на теменужената тема и неконвенционалния Яворов, до фигурата на Кирил Кръстев, превърнал се в стожер на европеизирането на българската литературна мисъл, Господинов ни пренася през епохи, мотиви, исторически обстоятелства и теми на крилата на живия си писателски език. Втората част на книгата става дори още по-интересна, въпреки че там литературата отстъпва на социологията и психологията на българина. Тезата, че епохата на българския социализъм е анаративна, защото самият строй е предварително планиран и следователно асъбитиен е подкрепена от любопитни примери както от литературата, така и от ежедневието. Статията "Свенливите дефицити. Еротичните разказ като медицина и физкултура" е толкова актуална и днес, че точно след като я прочетох станах свидетел как повече от десет души излязоха възмутени от страхотно театрално представление, защото в него се говореше директно, без евфемизми, за сексуалността на човека.
Книга-мост между времената и поколенията, фокусирана върху отказаното и липсите от преди, които ни влияят сега.
Книга-мост между времената и поколенията, фокусирана върху отказаното и липсите от преди, които ни влияят сега.
January 4, 2022
И ми хареса, и не чак толкова тази книга. Не успя да задържи вниманието ми, а и постоянно ме гонеше натрапчивото усещане, че съзирам Олга Токарчук да наднича иззад рамото на Господинов.
November 5, 2022
Хубав сборник с есета, разчупва канона от обичайнкте клишета, които често се срещат в по-художествените произведения на Господинов (знаете — мухите, апокалипсиса, баба му…). Единствено не ми харесва, че някои от есетата са неприлично кратки. Мисля, че Георги Господинов би бил страхотен автор, който може да напише биографиите на Вапцаров, Гео Милев, Георги Марков — а тук точно тези есета са само скици в няколко страници. Има и едно-две есета, които ми дойдоха прекалено литературно-интелектуални и почти нечетими. Но като цяло препоръчвам
November 2, 2021
Георги Господинов за напреднали! Брилянтен!
Georgi Gospodinov for Advanced! Brilliant!
Особено силна е частта за Лексикона, за нищонеслучването в късния соц.
Краят: “По-трудно е да уязвиш, от ритнеш или загърбиш този, който ти е разказал за себе си, за децата или майка си и баща си. Защото човекът се превръща в човек, когато има история. Това е истинската метаморфоза. Това е чудото на литературата и емпатията.”
Много е прав Г.Г., но сме безнадеждно закъснели с фазата на емпатията.
Georgi Gospodinov for Advanced! Brilliant!
Особено силна е частта за Лексикона, за нищонеслучването в късния соц.
Краят: “По-трудно е да уязвиш, от ритнеш или загърбиш този, който ти е разказал за себе си, за децата или майка си и баща си. Защото човекът се превръща в човек, когато има история. Това е истинската метаморфоза. Това е чудото на литературата и емпатията.”
Много е прав Г.Г., но сме безнадеждно закъснели с фазата на емпатията.
November 25, 2022
Първата част на книгата много ми допадна. Научих за някои произведения, за които не знаех на Ботев, Вапцаров, за списание Кресчендо и Литературен вестник. Четох с интерес литературната история и критика.
На втората част от книгата авторът ме изгуби още с първата статия и не можах да си оправя вкуса дори и с материалите за лексикона и емпатията. За литературата върху парите също ми беше интересно, но че авторът приема спокойно, че еврото ще замени нашият лев, който разказва историята на България, не можах да преглътна. Това ще ни обезличи като нация, вместо да сме самобитни, различни и да се запазим като народ.
Друго, което ми беше трудно да чета, е негативното отношение към комунизма и живота на хората тогава. Не мога да се съглася, че са живели празен и скучен живот, това е и обида към тях. Дъвчем вече този комунизъм 33 години, вместо да го приемем като част от нашата история. Защо трябва да продължаваме с анализите и то все в негативна светлина? Всеки режим си има положителни и отрицателни моменти. Днес да не би всичко да ни е по мед и масло - забраняват се телевизии, окастря се информацията, няма вече две гледни точки, сами си налагаме автоцензура, за да си живеем спокойно и се налагат неморални ценности, разваля се семейството чрез внушения, да не говорим за маските, които ни наложиха чрез страх. Това негативно отношение на автора ми смъкна оценката, още повече, че той сам си признава, че в Европа искали да четат точно такава литература, която очерня комунистическия режим в Източна Европа. С писаното слово трябва да се внимава, защото един ден ще го четат бъдещите поколения, а тогава вятърът на промяната може да духа в съвсем различна посока.
Всичко гореказано ми смъкна оценката, въпреки че можех да дам и повече. Изпитах носталгия с темата за лексикона, спомних си за ученическите си години и че тогава имаше дисциплина, ценностна система, държеше се на семейството и морала. Днес сме в другата крайност.
На втората част от книгата авторът ме изгуби още с първата статия и не можах да си оправя вкуса дори и с материалите за лексикона и емпатията. За литературата върху парите също ми беше интересно, но че авторът приема спокойно, че еврото ще замени нашият лев, който разказва историята на България, не можах да преглътна. Това ще ни обезличи като нация, вместо да сме самобитни, различни и да се запазим като народ.
Друго, което ми беше трудно да чета, е негативното отношение към комунизма и живота на хората тогава. Не мога да се съглася, че са живели празен и скучен живот, това е и обида към тях. Дъвчем вече този комунизъм 33 години, вместо да го приемем като част от нашата история. Защо трябва да продължаваме с анализите и то все в негативна светлина? Всеки режим си има положителни и отрицателни моменти. Днес да не би всичко да ни е по мед и масло - забраняват се телевизии, окастря се информацията, няма вече две гледни точки, сами си налагаме автоцензура, за да си живеем спокойно и се налагат неморални ценности, разваля се семейството чрез внушения, да не говорим за маските, които ни наложиха чрез страх. Това негативно отношение на автора ми смъкна оценката, още повече, че той сам си признава, че в Европа искали да четат точно такава литература, която очерня комунистическия режим в Източна Европа. С писаното слово трябва да се внимава, защото един ден ще го четат бъдещите поколения, а тогава вятърът на промяната може да духа в съвсем различна посока.
Всичко гореказано ми смъкна оценката, въпреки че можех да дам и повече. Изпитах носталгия с темата за лексикона, спомних си за ученическите си години и че тогава имаше дисциплина, ценностна система, държеше се на семейството и морала. Днес сме в другата крайност.
December 27, 2021
Далеч от стандартните ми четива, но доста интересно. Особено любопитни са анализите свързани със социалистическите нагласи, а най-силно ме впечатли изследването върху лексиконите.
September 4, 2025
“Да тъгуваш по неща, които никога не си притежавал, да бленуваш по свят, който никога не е бил твой и въпреки всичко си го изгубил”
September 23, 2021
Най-новата книга на Георги Господинов се нарича В пукнатината на канона и сама по себе си е пукнатина в канона на петте му стихосбирки, трите му романа, четирите сборника с разкази, графичния роман, пиесата, детската книга, книгите с есета (и на останалото, което по невнимание на пишещата този текст е пропуснато). Като за начало, тя не е нито роман, нито сборник с разкази, а литературно изследване на високо научно и стилистично ниво. Може би за мнозина е известно, че писателят е завършил Българска филология в Софийския университет, а по-късно следва и защитава докторантура по Нова българска литература към Института за литература при БАН на тема Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век. След това важно уточнение темата (или по-скоро темите) на най-новата му книга вече не изглежда чак толкова изненадващо.
В пукнатините на канона излезе тихомълком през месец август тази година и макар първоначално вълнението около нея да бе бурно, то сякаш бързо отшумя впоследствие и това неизбежно се дължи на по-особения жанров характер на изданието. Колко читатели в днешно време доброволно биха отделили време за четене на сборник с аналитични текстове на литературна тематика? Надали много. Но научността на книгата заблуждава и В пукнатините на канона определено не бива да бъде обект на читателските предразсъдъци към литературните изследвания. Нима наистина има някой, чел статия, интервю, разказ или роман на Господинов, който да очаква от него архаични кабинентни упражнения по литературознание? Разбира се, че говорим за много повече от това.
Книгата е разделена на две части. В първата Георги Господинов обръща поглед към непопулярни произведения на едни от най-каноничните български писатели и поети, за да ги подложи на фина дисекция. Оттук идва и “пукнатината” в канона от заглавието. Под лупата на писателя попадат Ней на Христо Ботев, Теменуги на Пейо Яворов, Жените на Варшава на Георги Марков, Моторни песни на Никола Вапцаров. Освен тях обаче той се завръща (отново) назад към ямболските си корени, за да открехне прозорче към “така дискретния анархист” - изкуствоведа и ямболия Кирил Кръстев.
Във втората част на книгата Господинов остава верен на онова, което читателите очакват от него, и дори извън художествената форма отново промъква в текстовете си темите за миналото и социализма, емпатията, спомените, паметта и най-вече тъгата. Той, както добре е известно, познава нейната физика и неуморно съзерцава проявите и сенките ѝ. В съдържанието на тази част веднага изпъкват Лексиконът. Към дискурса на детството и юношеството през социализма и Невидима антология. Литературата в последните български банкноти. Оригиналността и задълбочеността и на двете изследвания са така пъстри и внушителни, че всеки любопитен читател би останал впечатлен от тях. Детайлността, с която Господинов е проучил банкнотите, например, е достойна за възхищение, тъй като дълго след прочита в ума на четящия остават визуални елементи и взаимовръзки, за които иначе трудно би се досетил сам.
В В пукнатините на канона текстовете са разнообразни не само като теми и исторически ареали, но и като стил на писане и гледна точка. Докато Господинов говори за Ботев и Яворов, например, той използва стегнат, почти телеграфен, но все така жив език и бяга от субективизма. В текстове като Към една неписана “История на тъгата в българската литература” пък авторът си позволява онова добро познато ни писане от Физика на тъгата и Времеубежище. Носталгията по детството прозира, тъгата по избледняващата емпатия също.
https://programata.bg/?p=86&l=1&a...
В пукнатините на канона излезе тихомълком през месец август тази година и макар първоначално вълнението около нея да бе бурно, то сякаш бързо отшумя впоследствие и това неизбежно се дължи на по-особения жанров характер на изданието. Колко читатели в днешно време доброволно биха отделили време за четене на сборник с аналитични текстове на литературна тематика? Надали много. Но научността на книгата заблуждава и В пукнатините на канона определено не бива да бъде обект на читателските предразсъдъци към литературните изследвания. Нима наистина има някой, чел статия, интервю, разказ или роман на Господинов, който да очаква от него архаични кабинентни упражнения по литературознание? Разбира се, че говорим за много повече от това.
Книгата е разделена на две части. В първата Георги Господинов обръща поглед към непопулярни произведения на едни от най-каноничните български писатели и поети, за да ги подложи на фина дисекция. Оттук идва и “пукнатината” в канона от заглавието. Под лупата на писателя попадат Ней на Христо Ботев, Теменуги на Пейо Яворов, Жените на Варшава на Георги Марков, Моторни песни на Никола Вапцаров. Освен тях обаче той се завръща (отново) назад към ямболските си корени, за да открехне прозорче към “така дискретния анархист” - изкуствоведа и ямболия Кирил Кръстев.
Във втората част на книгата Господинов остава верен на онова, което читателите очакват от него, и дори извън художествената форма отново промъква в текстовете си темите за миналото и социализма, емпатията, спомените, паметта и най-вече тъгата. Той, както добре е известно, познава нейната физика и неуморно съзерцава проявите и сенките ѝ. В съдържанието на тази част веднага изпъкват Лексиконът. Към дискурса на детството и юношеството през социализма и Невидима антология. Литературата в последните български банкноти. Оригиналността и задълбочеността и на двете изследвания са така пъстри и внушителни, че всеки любопитен читател би останал впечатлен от тях. Детайлността, с която Господинов е проучил банкнотите, например, е достойна за възхищение, тъй като дълго след прочита в ума на четящия остават визуални елементи и взаимовръзки, за които иначе трудно би се досетил сам.
В В пукнатините на канона текстовете са разнообразни не само като теми и исторически ареали, но и като стил на писане и гледна точка. Докато Господинов говори за Ботев и Яворов, например, той използва стегнат, почти телеграфен, но все така жив език и бяга от субективизма. В текстове като Към една неписана “История на тъгата в българската литература” пък авторът си позволява онова добро познато ни писане от Физика на тъгата и Времеубежище. Носталгията по детството прозира, тъгата по избледняващата емпатия също.
https://programata.bg/?p=86&l=1&a...
July 2, 2022
Ако ще я четете като художествена литература, недейте. Прекрасна е и дава много отговори, чиито въпроси литературният образователен канон отбягва. Изисква обаче поне минимално познаване отвътре на разгледаните произведения. Иначе би изгубила интереса.
November 5, 2021
Един по- различен Георги Господинов, но все така добър и любим!
February 1, 2022
Една по-различна книга на Георги Господинов, която разказва за спомените и оправданията, които намираме. Очертава мълчанията - в семейството, в обществото, вътре в човека, за да напомни колко много натрупани думи и усещания, незнания и съдене ни делят от нас самите, а и от останалите.
Докосва трудните теми на липсата, неразбирането, отхвърлянето, затварянето в себе си, на опитите за споделяне, на любопитството към непознатото.
Може би нетипична, книгата открехва вратите към нас, нашите близки и всичките ни мълчания.
Докосва трудните теми на липсата, неразбирането, отхвърлянето, затварянето в себе си, на опитите за споделяне, на любопитството към непознатото.
Може би нетипична, книгата открехва вратите към нас, нашите близки и всичките ни мълчания.
October 20, 2024
Тази книга е изключително впечатляваща и дълбоко въздействаща. Особено ми допадна начинът, по който авторът разглежда неписаната “история на тъгата в българската литература”. Втората част на книгата е особено силна с фокуса си върху концепцията за а-събитийността, лексиконът и свенливите дефицити. Едно изключително интересно и стойностно четиво.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews