What do you think?
Rate this book
Хроники на сходствата
„Една книга, в която преминаването през „реката на своя страх“ се оказва сродяване със света, в която се настоява „не изземай правото / на камъка / да оправдае съществуването си“, а и „не пришивай чувствителността / като аргумент / срещу критичното мислене“.
Да, това е „Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова. Не – това са само името първия цикъл в книгата и няколко стиха от две от стихотворенията в него.
А после „Самотата / расте над собственото си определение, / храни се със зрителя, / който се е осмелил да я познае.“, защото – може би – „желанието е прекроило своята същност“. И да, това са само късчета от следващите две стихотворения. В една книга.
В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които „пускат корени между сърцето и ребрата“ в свят в който „Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / ,,какво ако‘‘. Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?“
— Валентин Дишев
„Поздравявам Зорница за хирургическата точност на думите, за смелото описване на страха, за вживяването в желанието, за четенето на общата тишина, за обелването на слоевете на сърцето. Нека кратката светлина на тази стихосбирка стигне до повече читатели.“
— Катерина Стойкова
„Поразителната нежност на тези стихове оставя топли отпечатъци, напомня ни че “не сме събитие, а само кратка светлина”. Разтваряйки страниците й отваряме прозорци към различни сезони, състояния, времена. Гледаме как между редовете им плавно, постепенно и завладяващо расте тишина. И тази тишина ни обгръща като лепенка върху драскотина. Това е лековита и мъдра поезия.“
— Вангел Имреоров
Да, това е „Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова. Не – това са само името първия цикъл в книгата и няколко стиха от две от стихотворенията в него.
А после „Самотата / расте над собственото си определение, / храни се със зрителя, / който се е осмелил да я познае.“, защото – може би – „желанието е прекроило своята същност“. И да, това са само късчета от следващите две стихотворения. В една книга.
В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които „пускат корени между сърцето и ребрата“ в свят в който „Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / ,,какво ако‘‘. Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?“
— Валентин Дишев
„Поздравявам Зорница за хирургическата точност на думите, за смелото описване на страха, за вживяването в желанието, за четенето на общата тишина, за обелването на слоевете на сърцето. Нека кратката светлина на тази стихосбирка стигне до повече читатели.“
— Катерина Стойкова
„Поразителната нежност на тези стихове оставя топли отпечатъци, напомня ни че “не сме събитие, а само кратка светлина”. Разтваряйки страниците й отваряме прозорци към различни сезони, състояния, времена. Гледаме как между редовете им плавно, постепенно и завладяващо расте тишина. И тази тишина ни обгръща като лепенка върху драскотина. Това е лековита и мъдра поезия.“
— Вангел Имреоров
64 pages, Paperback
Published September 1, 2021
1 person is currently reading
42 people want to read
About the author
Зорница Иванова
1 book62 followersЗорница Иванова е родена през 1996 г. в град Варна. Завършва "Медийни и комуникационни науки" във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия, както и магистратура "Бизнес комуникации" в Нов български университет. В момента живее и работи в София.
Победител в категория поезия на литературен конкурс "Пурпурно перо" - издание 2021. Ръкописът на дебютната ѝ книга "Хроники на сходствата" е отличен на конкурс от издателска група Арс и Scribens.
Победител в категория поезия на литературен конкурс "Пурпурно перо" - издание 2021. Ръкописът на дебютната ѝ книга "Хроники на сходствата" е отличен на конкурс от издателска група Арс и Scribens.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
September 15, 2021
Докато разлиствах страниците на "Хроники на сходствата" една мисъл дълго време ми се въртя в главата. Голямо впечатление ми направи как всяка една творба си има специално място в стихосбирката. Известно ни е, че в чувствата и емоциите на хората цари пълен хаос, но в тази книга всяко чувство си има свое специално място, и постепенно идва в подходящото време, за да го изживееш. Не знам дали ще успея да се изразя правилно, но стихосбирката на Зорница е като сезоните. Като я отвориш на първи стих ти мирише на пролет и от там нататък изживяваш всеки полъх, всяка тръпка с идването на следващия сезон.
Винаги съм обичала поезията, но повечето от стихосбирките ми са на чуждестранни автори и все на любовна тематика. Радвам се, че имах възможността да прочета такава красива българска поезия, която минава през всяко важно събитие, което белязва човека през годините - семейство, детство, първата любов, първото разочарование, приятелство... Трудно е да опознаеш друг човек, но малко хора говорят какво е да опознаеш самия себе си. Тук има от всичко.
С удоволствие бих оставила една от любимите ми творби на авторката, но в същото време предпочитам любопитството да ви завладее и сами да се запознаете с творчеството ѝ, защото наистина си заслужава.
Ще оставя само ей това прекрасно изречение, което си намери специално място в сърцето ми...
"В това сезонно междуметие
не сме събитие, а само кратка светлина."
Винаги съм обичала поезията, но повечето от стихосбирките ми са на чуждестранни автори и все на любовна тематика. Радвам се, че имах възможността да прочета такава красива българска поезия, която минава през всяко важно събитие, което белязва човека през годините - семейство, детство, първата любов, първото разочарование, приятелство... Трудно е да опознаеш друг човек, но малко хора говорят какво е да опознаеш самия себе си. Тук има от всичко.
С удоволствие бих оставила една от любимите ми творби на авторката, но в същото време предпочитам любопитството да ви завладее и сами да се запознаете с творчеството ѝ, защото наистина си заслужава.
Ще оставя само ей това прекрасно изречение, което си намери специално място в сърцето ми...
"В това сезонно междуметие
не сме събитие, а само кратка светлина."
December 3, 2023
Закъснели дни с топло слънце през октомври и седя на балкона: тениска, книга, кафе. Последните цъфтежи на червената далия твърде тежки за стъблата, ярки срещу силното слънце. На улицата отсреща жена със зимно палто. И докато я гледам си мисля колко сме различни под едно и също слънце.
“Хроники на сходствата” е като този ден през октомври. Това са наблюдателни стихове: места, ситуации и хора, често с малко глаголи и стегнати действия. Подредени сякаш хронологично около някого или нещо носещо временна промяна. Често описания и наблюдения на света отвън през една вътрешна призма. Сякаш това, което става там навън, започва или приключва и нещо тук вътре. И това за мен беше прекрасно хванато в любимият ми стих от сборника:
“Има дни на сила в земното ми съществуване,
пренасям тежестта на раменете
без дъхът ми да се спъва.
Има дни, в които,
тялото се плъзга като кула карти,
чуждото докосване издига го и след това го срива.”
Зорница Иванова е създала стихосбирка, която се чете като много лична хроника състояща се от наблюдения и вътрешни метаморфози, и въпреки че не знам какво е вдъхновило тези стихове, усещам че са били важни за нея срещи и ситуации. Важни и силни и дошли при нея навреме: във време, когато са ѝ били най-необходими, за да опишат света около нея или да формулират какво чувства.
Но пък какво ли знам аз. Седя на балкона по тениска, в слънчев ден през октомври и гледам жената със зимно палто. Уж сме различни, а всъщност толкова сходни в разликите си и мислещи едно и също: октомври е. Навън трябва да е студено.
“Хроники на сходствата” е като този ден през октомври. Това са наблюдателни стихове: места, ситуации и хора, често с малко глаголи и стегнати действия. Подредени сякаш хронологично около някого или нещо носещо временна промяна. Често описания и наблюдения на света отвън през една вътрешна призма. Сякаш това, което става там навън, започва или приключва и нещо тук вътре. И това за мен беше прекрасно хванато в любимият ми стих от сборника:
“Има дни на сила в земното ми съществуване,
пренасям тежестта на раменете
без дъхът ми да се спъва.
Има дни, в които,
тялото се плъзга като кула карти,
чуждото докосване издига го и след това го срива.”
Зорница Иванова е създала стихосбирка, която се чете като много лична хроника състояща се от наблюдения и вътрешни метаморфози, и въпреки че не знам какво е вдъхновило тези стихове, усещам че са били важни за нея срещи и ситуации. Важни и силни и дошли при нея навреме: във време, когато са ѝ били най-необходими, за да опишат света около нея или да формулират какво чувства.
Но пък какво ли знам аз. Седя на балкона по тениска, в слънчев ден през октомври и гледам жената със зимно палто. Уж сме различни, а всъщност толкова сходни в разликите си и мислещи едно и също: октомври е. Навън трябва да е студено.
November 2, 2021
„Хроники на сходствата“ е сборник със състояния, които имаха особено въздействие върху мен – караха ме да спирам върху някой стих, да препрочитам отново и да се вслушвам в резонирането му с моя вътрешен свят. През някои преминавах бързо, без да се замисля, само за да се върна отново по-късно и да намеря оттенъка, който ми е убегнал. Други звучаха като нещо, което бих преписал и залепил на стената – „Инструкция за опитомяване на спомен“ например. Трети са есенция в краткостта си, която удря на точното място.
В поезията си Зорница се взира навътре към себе си. Стиховете й са разделени в три блока, всеки от който носи определен нюанс. Тъмни в началото, те се обагрят в лятно жълто към средата, за да узреят в залези, които разграждат светлината на съставните й части към края. Кратки, лаконични, заредени с със силата да бъдат съставни части на послание, думите изглеждат някак устремени към страничен адресат. Стихове за любов, за страхове и слабост, за горчилка и вина, за утеха и неизбежност. Състояния, щриховани с графит, като на места моливът е натиснал дълбоко хартията, оставил е резка. Неизказаното, както се случва понякога, е с много по-голям обем и сянката му се вижда върху листа. Четеш и се чудиш – кратък стих, пък хвърля такава голяма сянка. Такова е усещането ми за поезията на Зорница Иванова – възприемам думите й в единство с мълчанието, което оставят след себе си.
В поезията си Зорница се взира навътре към себе си. Стиховете й са разделени в три блока, всеки от който носи определен нюанс. Тъмни в началото, те се обагрят в лятно жълто към средата, за да узреят в залези, които разграждат светлината на съставните й части към края. Кратки, лаконични, заредени с със силата да бъдат съставни части на послание, думите изглеждат някак устремени към страничен адресат. Стихове за любов, за страхове и слабост, за горчилка и вина, за утеха и неизбежност. Състояния, щриховани с графит, като на места моливът е натиснал дълбоко хартията, оставил е резка. Неизказаното, както се случва понякога, е с много по-голям обем и сянката му се вижда върху листа. Четеш и се чудиш – кратък стих, пък хвърля такава голяма сянка. Такова е усещането ми за поезията на Зорница Иванова – възприемам думите й в единство с мълчанието, което оставят след себе си.
December 23, 2022
Емоционални, нежни и изящни стихотворения!
***
Бързо, бързо,
докато събирам дюлите в градината ти
и те пръскам в очите
с чешмяна вода.
Докато динята се стича по крайчеца на устните
и жегата е струйка по челото
бързо, бързо
- и точно тогава - влюбваме се.
***
Ако се влюбваш, то нека да е в онзи, който спи
докато лепиш бележки с цитати из книгите,
нека те слуша, докато обясняваш за авторите,
нека не се включва,
нека мълчи,
нека те гледа вглъбено над стихосбирките
и да те моли единствено
да му запазиш мястото до теб.
***
Слабостта се излива в мивката,
подготовка за раждането, укрепване на тялото.
Люлката се засилва,
желанието расте, но не се надскача,
оформя се във тишината,
раждането не се чува отдалече.
***
***
Бързо, бързо,
докато събирам дюлите в градината ти
и те пръскам в очите
с чешмяна вода.
Докато динята се стича по крайчеца на устните
и жегата е струйка по челото
бързо, бързо
- и точно тогава - влюбваме се.
***
Ако се влюбваш, то нека да е в онзи, който спи
докато лепиш бележки с цитати из книгите,
нека те слуша, докато обясняваш за авторите,
нека не се включва,
нека мълчи,
нека те гледа вглъбено над стихосбирките
и да те моли единствено
да му запазиш мястото до теб.
***
Слабостта се излива в мивката,
подготовка за раждането, укрепване на тялото.
Люлката се засилва,
желанието расте, но не се надскача,
оформя се във тишината,
раждането не се чува отдалече.
***
December 2, 2022
"Хрониките на сходствата" е от онези стихосбирки, които усещаме с душата, а не с разума. Авторката успява да създаде ескизи на модерната чувствителност. С малко думи изгражда ситуации, а отразените емоции, носят една универсалност - всеки може да ги пречупи през своята призма и да ги усети по различен начин. Защото изживените от нас събития са различни, но изпитаните емоции носят своите сходства.
October 2, 2022
"Всеки е
начинаещ плувец
в реката на своя страх."
"Целият имагинерен баланс на човечеството
се разлюлява под топлия тласък на дъха,
шепнещ в ушната ти мида,
„какво ако”.
начинаещ плувец
в реката на своя страх."
"Целият имагинерен баланс на човечеството
се разлюлява под топлия тласък на дъха,
шепнещ в ушната ти мида,
„какво ако”.
September 17, 2021
Подписаха под договора за умерена разумност,
отказаха се да присъстват на съвместно остаряване.
След време ще се срещнат на софийска улица,
той с неговия документ,
тя с копие, прикътано във чантата.
Едното тяло вече свикна да събира време
в отсъствието на другото,
едното тяло отминава,
а другото обръща се през рамо,
скришом, кратко.
--
Искам да съм меката част на лепенката
върху драскотината
на коляното ти,
преграда между теб и света,
който се опитва да те докосне.
Искам да съм непромокаема материя,
да остана притисната там
и след заздравяването.
отказаха се да присъстват на съвместно остаряване.
След време ще се срещнат на софийска улица,
той с неговия документ,
тя с копие, прикътано във чантата.
Едното тяло вече свикна да събира време
в отсъствието на другото,
едното тяло отминава,
а другото обръща се през рамо,
скришом, кратко.
--
Искам да съм меката част на лепенката
върху драскотината
на коляното ти,
преграда между теб и света,
който се опитва да те докосне.
Искам да съм непромокаема материя,
да остана притисната там
и след заздравяването.
November 8, 2022
Чудесен сборник с красиво написани стихотворения. ❤
November 2, 2022
В думите има нежност, която неусетно порязва. Силна поезия.
February 9, 2022
Толкова красиво написани страници. Мен ме откъснаха от света докато ги прелиствах.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews